01/16/16 08:54
(http://ivo.bg/)

Ето за какво руският народ ще съди един ден Путин

Руският сайт РБК публикува статия на директора на центъра за изследване на постиндустриалното общество Владислав Иноземцев за резултатите от 16 годишното управление на Владимир Путин. А те са катастрофални за икономиката, социалната сфера, международните отношения на Русия и нейното пропуснато бъдеще на развита държава, превърнала се за кратко в петролно шейхство, пропиляло безвъзвратно едно десетилетие на лесни милиарди от добив на нефт е газ.

 

Анализът, преведен за ivo.bg от Васил Костадинов, посвещавам на участниците в кампанията на русофилите в България, обявили за „мъдрец” и „визионер” Ахмет Доган , който в путинофилската си реч от 17 декември миналата година обяви обратното на написаното от руския експерт- че Русия била във възход.

 

http://www.rbc.ru/opinions/economics/12/01/2016/5694b0229a79473841558e1f

Днешните управляващи имаха време и ресурси да превърнат Русия, ако не в следващия Китай, поне в новите Емирства, поставяйки основите на икономически подем за следващите няколко десетилетия. Какво се случи на практика?

Изгубени години

В първите работни дни на 2016 г., вниманието на руснаците беше фокусирано върху долара и цените на петрола -77 рубли за долар и $ 31 за барел марка Брент на 12 януари. Мнозина все по-трудно възприемат тези цени, които доскоро се смятаха за фантастика.

Тази нервност има нещо общо и с нашите национални празници. Свързана е пряко с един, който, все още не се празнува в национален мащаб – преди 16 години Владимир Путин стана президент на Русия. Точно на него дължим факта, че със затаен дъх следим котировките на петрола, защото благодарение на неговата политика, освен с енергоносители, няма с какво друго да се похвалим.

 

С какво посрещаме 17-та година от царуването на лидера? Със средна заплата, която пресметната в долари, е равна на заплатата от октомври 2005 година. С БВП през 2016 г., който преизчислен по пазарен курс, е близо до нивото от 2006 г. С прогнозен БВП за 2016 г.- 77.2 трилиона рубли и средногодишен курс – 79 рубли за долар; 2006 г. – БВП – 26,7 трилиона рубли и курс на долара – 27.17 рубли.С отлив на капитали за последните три години – 280 милиарда долара. С военен бюджет, увеличен номинално 7,5 пъти, а в щатски долари -. 4,4 пъти. С бюрокрация, превърнала се в управляваща класа, със стотици нови хералдически символи. С две войни, започнати през последните години, с разбягали се съседи от бившия Съветски съюз и със съсипани отношения с ключови икономически партньори.

Изправихме ли се на крака?

На Путин наистина му провървя – петролните котировки от $ 28,5 / барел през 2000 г., стигнаха до $ 102 / барел средно за периода 2010-2014 г. (по данни на BP Statistical Review of World Energy 2015 г.). Под негово ръководство се оказа народ, които иска само да печели, да консумира и да се наслаждава от “изправянето на крака”. При тези условия, Русия можеше да се превърне, ако не в следващия Китай, поне в новите Емирства, поставяйки основите на икономически подем за следващите няколко десетилетия.

Какво се случи на практика ?

Започваме с най-елементарното – с широко рекламираните от Путин “мотори на руската икономика” – близките до държавата корпорации. “Газпром” – най- големят монопол, управляван през всичките тези години от един от най-близките приятели на президента, изгради(и продължава) няколко огромни газопровода, но в същото време, през 2015 г. доби по-малко газ, отколкото през 1999 г.- 414 срещу 545 млрд.куб.м. Смята се, че мощностите му е все повече се увеличават, но единствения проблем е с търсенето на руски газ. Но защо няма проблем с търсенето на газ от Катар, който увеличи добива от 24 до 177 милиарда кубически метра, и няма никакви проблеми с продажбите?

 

“Роснефт”, която прибра всички възможни петролни активи – от Юкос до “Итера”, купи през 2013 г. TНK-BP за $ 55,0 милиарда, в момента се оценява само на около $ 34 милиарда. Внешеконом банк, основният “институт за развитие”, след толкова години на усилена работа е в потенциален фалит, за чието спасението държавата ще трябва да отдели повече от 1 трилион рубли. “Ростехнологии” е нищо без военните поръчки, които опустошават бюджета.

Ако се вгледате в руската икономика през ерата на Путин, става ясно, че са се развивали изключително недържавните сектори: търговията на едро и дребно, комуникациите, частните банки, строителството, търговските услуги. Държавата стана икономическа спирачка.

Глупаците и пътищата

Следващата точка очевидно е инфраструктурата. В страна, преживяваща бум (без значение, от какво е породен, дори и от случайни петродолари), по правило, първото следствие е изграждането на магистрали, високоскоростни железопътни линии, мостове и естакади, развитието на енергийните мрежи. Погледнете Китай.

Това се случва навсякъде, с изключение на Русия. За 16 години не е въведен в експлоатация нито километър модерна железопътна линия, адаптирана за високоскоростен трафик. През 2014-2015 гг., са построени 1200 км пътища годишно – 4 пъти по-малко, отколкото през 2000 г. Магистралата между Москва и Санкт -Петербург все още се строи, както и в края на 1990 г. Според данни на “Газпром”, нивото на газификация на руските селища за година нараства с 0,1%, до 65,4%. С това темпо пълната газификация ще е факт в началото на XXII век.

За 16 години ръстът на капацитета на руските пристанища е два пъти по-малък от увеличението на товаро-разтоварните работи в пристанището на Шанхай. Товарните превози по Северния морски път през 2014 г., са по-малко, отколкото през 1999 г. (130 към 460 хиляди тона).

Изправяне на крака? Къде е целостта на руската територия с нейните удобства? Нямало е такива, няма ги и днес. Само красиви обещания, всяка година приличащи на тези от предните. Путин обеща “удвояване на БВП” и “слизане от петролната игла”. Забавно е, че този лозунг бе обявен през 2003 г., а през 2018 г. имаме всички шансове да се върнем обратно до същите доларови показатели на БВП.

Преодоляването на зависимостта от петрола се вижда от цифрите: през 1999 г., делът на износа на петрол и газ е 39,7%, през 2014 г. – 69,5%. Въпреки това, в Русия нямаше никаква индустриална трансформация, която през всичките години на Путин, беше и остава единствената от т.н. emergency markets, където темповете на растеж на промишленото производство изостават от темпа на ръст на БВП.

Къде са рекламираните рафинерии, като тази на “Роснефт” в Приморския край? Къде са производството на високотехнологично оборудване, медицинска техника, лекарства, компютри или мобилни телефони? В по-голямата част от тези пера страната зависи от вноса между 70% и 100%. Ако нашите “партньори” искат да сринат напълно руската икономика, трябва само да забранят вноса на тези стоки и консумативи.

“Пази боже”

Катастрофални са резултатите от “реформата” в социалната сфера, както и в работата на държавните структури, отговорни за осигуряване на нормален живот на гражданите. В страна, чиято хазна прелива от петродолари, безплатното здравеопазване е почти ликвидирано. Всички рейтинги фиксират рекорден спад в качеството на средното образование, а висшите учебни заведения, отдавна са фабрики за производство на хора с безсмислени дипломи. Дори и “визитната картичка” на Русия на Путин – мощното Министерството на извънредните ситуации – не може да спаси десетки хора, заседнали в снежни преспи недалеч от Орск. За срастването на бюрокрацията с криминалната престъпност, няма да смисъл да ви говоря: известният филм “Чайка” вече е гледан от няколко милиона души.

Дори и във външната политика Русия няма с какво да се похвали. Превърнахме Украйна във враг, но вече е очевидно, че съюзниците ни в Централна Азия са все по-благосклонни към Китай, който вече е основен инвеститор в региона. Изолираме се от света със санкции, налагаме си всякакви епитимии, но това не плаши никого. Започнахме военна операция в Сирия, но вече осъзнаваме, че за да е успешна ще са нужни много повече сили и пари, отколкото Русия може да си позволи. Но дали micromilitarisme theâtrale от типа на операцията в Южна Осетия е нещо, за което Русия си струваше да похарчи за армията през годините на управление на Путин почти $ 960 милиарда (по данни на SIPRI Database за 2015 г.), или 80% от номиналния БВП за 2015 г.?

Но, най-впечатляващо е колко бързо, и, както изглежда, неизбежно започва да се разпада въображаемото благополучие със свиването на петролния балон. Правителството пета година не може да направи нищо, което да забави темпа на снижаването на икономическия ръст. Три години подред замразява частните пенсионни спестявания, като всъщност принудително заема средства от гражданите. Резервният фонд, с който властите бяха толкова горди през последните години, може да се стопи до година и половина. Първите признаци за спад в цените на петрола доведоха до края на индексацията на пенсиите, а, както изглежда, не е толкова далеч драстичното съкращаване на социалните разходи, дори в двукратно обезценени рубли.

 

Страната управлява човек, който говори много, но не прави почти нищо, осланяйки се повече от 10 години на външни положителни тенденции. Това е държавно безсилие. Властите са в състояние да пръснат колкото си поискат милиарди, но не могат да си поставят действително амбициозни цели, нито да намерят достойни кадри за постигането им, нито да стимулират бизнеса, нито да вдъхновят гражданите за нещо различно от повтарянето на банални лозунги. Наблюдавайки постоянно намаляващите петролни фючърси, руските власти са зашеметени от това, което виждат и, изглежда, се надяват само на вечното руско “пази боже.”

 

 

Share on Facebook

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване