Днес енерго-разпределителното дружество "Енерго про" пусна нов виртуален портал-система, за сключване на индивидуален договор за доставка на електроенергия по интирнет. Има и калкулатор, с който да изчислите, дали ще ви бъде из...

Миналата седмица всички "национално отговорни и народо любиви медии" ни спукаха тъпанчетата на ушите да ни повтарят, как народният слуга Мартин Димитров и компания били осъдили Българска народна банка (БНБ) да предоставила инфо...

Завърши първият ми семестър в НБУ – не като студент, а като преподавател. На представянето на студентските проекти в четвъртък внезапно осъзнах, че всичко в презентациите е мое дело. Научила съм тези хора на нещо, най-вече (надявам се) на схема за мислене. Мое дело са и допуснатите грешки – не съм обяснила правилно или не съм успяла да задържа вниманието им достатъчно, за да влязат в детайла.

Преподаването определено е най-голямото предизвикателство, което съм срещала досега. Да систематизираш знанията си по дадена тема, практиката, експериментите. Да ги обособиш в пълна и логически последователна програма. Да пребориш усещането, че тези неща всеки ги знае и няма нужда да обясняваш в детайли – винаги има нужда.

Преподаването всъщност е двустранно учене – аз уча също толкова от студентите си, колкото те от мен. Научих как да съм по-търпелива, да търся грешки в себе си и да оценявам обективно. Оценявам възможността да променям подхода си според обратната връзка на студентите. Имам голямо желание да продължим да се учим взаимно.

Далеч не претендирам, че съм видяла образователната система отвътре – но с просто око се забелязват няколко неща:

• НБУ е по-доброто място за маркетинг-образование. There, I said it. На фона на курса по геймификация, който аз водя през 2015 година, в СУ през 2007 ни учеха как се пуска прессъобщение по факс. Правилно помните, през 2007 никой вече не ползваше факсове. А може би в СУ още учат същото.
• Практиката е по-добър учител от теорията. Студентите ми, които работят редовно и имат как да обвържат проекта си с работа, показват многократно по-задълбочени анализи и по-добри идеи.
• Идването на лекции не е рецепта за успех, но със сигурност не пречи. Приятна изненада са курсисти, които идват на изпита и, без да сме се виждали повече от 2-3 пъти през семестъра, показват курсови работи на добро ниво. От друга страна, студентите, които идват редовно, просто знаят по-добре за какво сме говорили през семестъра и това им помага при писането на проекта.
• Ролята на преподавателя е да формира любопитство. Каквото и да си говорим, дори курс от 24 часа не дава достатъчно информация, която да те направи експерт в дадена сфера. Затова трябва да запалиш онази искра, която да кара студентите сами да търсят повече информация – и после да не им пречиш.

И време за личната оценка. Най-чудесният момент е да чуеш как хора, които преди някакви си 2 месеца са те гледали с неразбиращ поглед на първата ви среща, анализират примери от практиката и имат изградено мнение. Най-неприятният момент е да пишеш ниски оценки – първо, като слабо конфликтна личност не искам да разочаровам хора; второ, зная, че оценяването влияе на всички и трябва да показва ясно кой се е справил по-добре от другите; трето, чувствам част от тази слаба оценка и моя.

Със сигурност бих се занимавала по-редовно с образование – само да разполагах с така мечтания неизчерпаем запас от време. Уви, съдбата е жестока

Постът Уроци от един семестър лекции е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.