ИМАМЕ БЕДНОСТ, НО ПЪК НЯМАМЕ СПРАВЕДЛИВОСТ

01/29/16 06:35
(http://asenov2007.wordpress.com/)

ИМАМЕ БЕДНОСТ, НО ПЪК НЯМАМЕ СПРАВЕДЛИВОСТ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Над 2.5 милиона души в България живеят под прага на бедността. В същото време се отчита завидно единомислие сред българите, което не се влияе от бедност и богатство – хората са критични към съдебната система и усещат остра липса на справедливост в страната. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, по-беден или по-богат е българинът през 2015 спрямо предишни години?

– Нивото на бедност се задържа горе-долу същото, Фили. Същата е и главната причина за нея – ниското образователно ниво. Същата е и основната заплаха – че в категорията „бедни” влизат и почти половин милион работещи. Същият е и основният проблем, свързан с пазара на труда – ниска заетост при много свободни работни места. Почти всичко е същото, Фили. Вероятно е по-силно само личното усещане на хората, че са нещастни поради своята бедност. Така е, защото динамиката за промяна на статуса сред бедните е относително ниска, тоест, повечето от тях са в това състояние не просто през тази или миналата година, а за още една поредна година.

– Какво показват конкретните данни, изнесени напоследък?

– От института на КНСБ казват, Фили, че за издръжката на четири членно семейство, двама родители с две деца, на месец са необходими 2 242 лева за храна, образование, жилище и здравеопазване. Това означава, че не само и двамата родители трябва да работят, но и всеки от тях да носи в къщи чисти 1 121 лева. За да са толкова обаче, брутната им заплата трябва да е поне 1 600. Да, има и такива заплати, но това не е типичното работещо семейство с две деца. Но да приемем, че аз и ти някак имаме тези доходи, Фили, по 560 лева на човек. Продължава да е валиден въпросът доколко те наистина стигат за пълноценен живот. С тях ще платиш сметката за ток и телефон, ще имаш за ядене и ще си купиш лекарства за грип. Но ако ти се развали климатикът посред зима, ремонтът със сигурност ще те заведе при лихваря. И с тези пари няма да купиш за Коледа на семейството си подаръците, които наистина искаш. Да не говорим за книги, театър или ресторант веднъж месечно. С други думи – дали сметките на синдиката са реалистични. Сложно е сега да влизам в големи подробности, Фили. Само ще кажа например, че моят финансов барометър – всекидневното влизане в магазина, отчита за последната година, при запазен състав на личната потребителска кошница, увеличение на разходите поне с 15-20 на сто, докато според КНСБ цените се задържат.

– Все пак, Пламен, както признават специалистите, изчисленията на синдиката за издръжката и бедността са доста по-меродавни от тези на държавата…..

– Така е, Фили. Държавата създава по-големи парадокси. Например официалният праг на бедност през 2015 година е 286 лева, а за 2016 е 300. Обаче минималната пенсия е 157 лева – два пъти под този праг. На какво са обречени хората, които разчитат само на тези пари? Да не говорим, че дори това е лъжа и реално има далеч по ниски пенсии. Да не говорим също, че българската методика за прага на бедността не съвпада с европейската. Според европейската например още през 2013 година официалният праг на бедност тук би трябвало да е 323 лева, а през миналата година – вероятно над 350. И като имаме предвид, че минималната работна заплата през 2015 беше 380 лева, съвсем разбираемо става и другото – как в България можеш хем да работиш, хем да си беден.

– Пламен, влиятелният Институт за пазарна икономика пък отчита, че, въпреки широко разтворената ножица между бедност и богатство в България, всеобщо е усещането за липса на справедливост в страната и оттам – силна критичност към съдебната система. Това единомислие на бедни и богати не е ли малко странно?

– Не е, Фили, като се има предвид колко съдебната система е наистина прогнила, затънала в корупция; как все по-видимо става, че, вместо да работи в полза на законността, тя безсрамно обслужва българската политико-ченгеджийска мафия; че вместо да се реформира, за да служи на обществото, което и плаща, тя се вкостенява, за да запази себе си, своите привилегии, плюс интересите на онези, които дърпат конците. Последният доклад на ЕК за напредъка на България, който се появи в сряда, Фили, съвсем ясно го доказва. Още повече – прави го не за първи, а за пореден път, толкова пореден, че е чудно как на европейците не им омръзва да повтарят едно и също. Но си представи – след като те отдалече разпознават сигналите за бедственото положение, в което се намира българската съдебна система, колко повече ги усещат българите, които всеки ден са потърпевши от нея. На всичкото отгоре, напоследък поредицата от скандали, в които са намесени съд и прокуратура, стана толкова голяма, че вече никой не може да ги запомни и проследи, героите им са така оплетени един с друг, че страничният наблюдател скоро се дезориентира – кой кой е и за какво се бори, кои са лошите, кои са добрите, има ли изобщо добри или всички са еднакво затънали.

– Все пак, Пламен, в това отношение най-пресният европейски доклад сякаш съдържа добра новина за някакъв напредък.

– Добрата новина Фили е, че напоследък вътре в самата съдебна система има известно движение, забелязват се отделни фигури, които, повече или по-малко смело, излизат и публично казват – стига. Това засега е процес в зачатък, кълновете са много слаби и не е ясно дали ще се развият, като се имат предвид три фактора. Първо, поредният и засега най-силен опит за реформи от 25 години насам, който стигна чак до изменения на Конституцията, за пореден път завърши с фиктивна промяна, която не променя нищо. Второ – твърде силни са интересите и влиятелни групите вътре в самата съдебна система, които са за запазване на статуквото. Трето – много силна е съпротивата срещу промяната и отвън, от страна на самата българска мафия. Само да уточня, Фили, че под мафия, тук не разбираме някакви гангстерски банди, които подмолно влияят на правосъдието и политиката, а обратно – разбираме широк кръг от висши представители на самото правосъдие и политика, които използват понякога гангстери за реализация на своите цели. Така че системата е много трудна не само за разбиване, а дори за разбиране. Например с основание сега пред българското общество стоят поредица въпроси. Дали фактът, че управляващите от ГЕРБ, в съгласие с всички свои коалиционни партньори, онзи ден поискаха оставката на ВСС, е добра или лоша новина? Дали по този начин те искат наистина да променят нещо съществено или просто се опитват да отклонят общественото внимание от критичния доклад на Брюксел? Дали това е неправомерна намеса в работата на съдебната власт от страна на политиците или пък е смела политическа стъпка за решаване на проблемите в съдебната система? Дали трябваше да се насочват усилия към въпросния ВСС или прицелът трябваше да бъде към прокуратурата и фигурата на главния прокурор, както смятат мнозина? По всички тези и още много въпроси българското общество иска отговори, но парадоксът е, че не може да ги получи от друг, освен от онези, които създават проблемите. При това положение никак не е за учудване, Фили, че и бедни и богати в България, щом стане дума за съдебна система, бягат и се кръстят, като си плюят поне три пъти в пазвата.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com