Blurred lines: за работата и свободното време

Преди няколко месеца си говорех с една отявлена представителка на особен вид “млади работохолици” и само за 10 минути разговор й казах с крайна сигурност “Смени си работата”. Причината за бързата преценка е защото съм виждала същите симптоми върху себе си – а и защото на някой друг можеш да поставиш по-лесно диагноза, отколкото сам на себе си.

Все по-често ми се случва да си говоря с хора за баланса между работа и свободно време. Съзнателно или не, обградила съм се предимно от кариеристи, готови да crunch-ват, защото са в кампания, защото новият продукт трябва да излезе веднага, защото е Коледа. И тук не говоря за хора мотивирани от някакви материални облаги или мокри сънища за въздигане в корпоративната йерархия – става дума за хора, които просто ги кефи това, което правят.

Затова търся отговор на въпроса къде е (съществува ли) границата между работа и лично пространство, как се бяга от перманентното желание да правиш Другото – да излезеш с приятели, когато ти се налага да довършваш отчети или да седнеш и кротко да си направиш един бизнес-анализ, вместо да си точно на това парти в момента.

Балансът

Много не ми харесва идеята за т.нар. work-life balance. Да се балансира винаги е трудно, освен ако не си цирков артист със стаж. А и балансът предполага една универсална точка на равновесие, както и че става дума за уравнение, в което едното е за сметка на другото.

Но си струва да мислим за връзката между двете като за баланс, защото той се намира, когато откриеш правилната рецепта – като баланс на вкусовете в едно ястие. И все пак, да, има равновесна точка – но тя не е универсална и не е в средата на “везната”. По-вероятно е да намериш равновесието, което те удовлетворява, някъде встрани от центъра.

Мишмашът

Става все по-популярна идеята за “миш-маш от работа и лично време” (work-life mashup). Благодарение на това, че можем да работим отвсякъде и по всяко време, имаш възможност да обърнеш внимание на най-важното в момента – независимо дали това е спешна презентация за следващата сутрин или представление в детската градина.

Всичко звучи чудесно на теория, но практиката показва, че в този миш-маш често слагаме твърде много от едната съставка. И ако говорим за същите мотивирани работохолици от интрото на поста – това вероятно ще е системно преработване, разнообразено от някоя събота на яростно захвърляне на лаптопа и разходка из планината за рестарт. Може и да съм твърде песимистична, но по себе си съдя, че вероятността от прегряване е много висока.

Жонглирането

Наскоро гледах една лекция на TED, която представи идеята за жонглирането с пет топки: работа, връзки, лични интереси (хоби), физическо здраве и “духовност” (или по-скоро психическо равновесие).

Три неща тук са ключови. Първо, картината всъщност е доста по-голяма от стандартното противопоставяне “Работа-Живот” – можеш да неглижираш отношенията с половинката си не само заради работа, но и ако отделяш болезнено много време на хобито си, било то дърводелство, компютърни игри или писане на блог.

Второ, във всеки един момент няколко от петте топки са във въздуха – не можеш да контролираш всичко винаги, а можеш да дадеш точна насока и да се надяваш на най-доброто. За мен, тази идея действа успокояващо, дава ми яснота какво да очаквам от “идеалния баланс”, а именно, да е здравословно разбалансиран.

И трето, всички топки са свързани и взаимовръзката им търпи развитие: в един момент са по-близо, а в следващия – неимоверно далеч, връзката почти се къса. Затова трябва търпение и съзнание, че отделните елементи се движат и подреждат динамично. Това осъзнаване спестява много мрънкане, когато нещо не е наред – временно е.

За краткия ми професионален опит съм стигала до различни точки в баланса между работни и лични сфери. Работила съм до късни доби в продължение на месеци и ми е харесвало; работила съм с нормално време и ми е било тежко; имала съм много свободно време и ми е доскучавало. Не мисля, че отговорът е един, дори в рамките на един човек.

Усещането за баланс според мен се свързва с усещането за контрол – чувстваш ли възможност утре да не работиш, ако решиш? И, разбира се, време е да цитирам Стив Джобс. Събуждайте се сутрин и се питайте дали ще правите същото, ако това е последният ден в живота ви. Целта не е никога да не казваш “Не” – а да не казваш “Не” за твърде голяма поредност от дни.

Постът Blurred lines: за работата и свободното време е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител