„Мълчанието на феминистите“

02/09/16 08:26
(http://eneya.wordpress.com/)

„Мълчанието на феминистите“

Хайде да изиграем една игра. Да преброим колко пъти след събитията на Кьолн някой „остроумно“ се е заял защо мълчат феминистите.

А? Не е много забавна игра, особено като се има предвид един елементарен факт.

Говорим за това от години.

За домашно насилие, за сексуално насилие, за физическо насилие от мъже, от жени, над мъже, над жени, статистики са писани отново и отново, и отново. Как, защо и къде се случва отдавна е изяснено. Единственото липсващо е, социално внимание и основното – социална реакция.

Това не е проблем от вчера и със сигурност не е откакто се появиха бежанците, но сякаш вчера някой осъзна, че всъщност това се случва. Вместо да се отворят вече написаните текстове, да се прочетат вече съществуващите статистики (които до вчера бяха „неверни данни, някой просто го кефи да е жертва“, а днес станаха неподправена истина), се очаква от нас да пишем километри нови текстове.

Заяждането защо „мълчат феминистите“ ме поставя в уникалната позиция да бъда виновна, когато говоря за социален проблем и едновременно с това съм виновна, че…не съм говорила за социалния проблем.

Единственото по-покъртително от разбирачите по всички теми, включително от сексуално и физическото насилие, са същите да обясняват как бежанците и арабите са „животни“. След две изречения да наричат жени „разпоретини“ и да развиват теории как мъжете са просто неспособни да се контролират. Затова именно жените трябва да се следят как се обличат и къде ходят, защото мъжете просто имат кръв само за една глава, нали разбирате.

Неясно как, позицията, че имаме социален проблем, който не идва от това, че мъжете са „неспособни на контрол“, а от нормализиране на насилието, те прави размахваща брадва и мразеща мъжете феминистка. Не знам какво тогава те прави искреното убеждение, че мъжете са първосигнални и неспособни на контрол – за мен това е дестилация на мъжемразие и разбира се, на измиване на ръцете от отговорност.

По темите с насилието се изказаха много хора, повечето от които, сякаш са озадачени от появата на екзотичния нов вид, наречен „жена“ – жените не са като нас, затова на техните права не е нужно да се обръща много внимание. Затова когато говорим за насилие над хора, често се разбира мъже, но насилието над жени е нещо различно.

„Не се обличай хикс, не бъди на място игрек, ама какво очаквате, като изглеждате зет…“, често се изрича едновременно с това колко са прогресивни нашите мъже.

Идва един прекрасен момент, в който ти става ясно, че нещата са „доктор хонорис кауза пердута“. Защото основното желание сякаш е да се говори, а не да се слуша.

Искате да чуете какво ще кажат феминистите по темата? Моля ви, естествено, че не искате!

Феминистите ги е грижа за социални проблеми, които често се пренебрегват, затова решението им е крайно трудно. Те често са академици, хора, които са отделили години от живота си, за да се образоват по теми, по които смятате, че можете експертно да се изкажете, след 5 минути гледане на Yutube видео.

Нека не се преструваме, че това е нещо повече от опорна точка за повечето, глава поредна в „колко са гадни феминистите“.

Повечето от вас са чували евентуално за Глория Стайнем, но нямат представа за съществуването на събития и организации в България, дори къде има центрове за хора, жертви на насилие.

Примерите за проблеми с отношението към жените в собствената ни държава са наистина потресаващи: младата жена убита през 2011 година в Борисовата градина, оправданите за групово изнасилване на тийнейджърка полицаи от Разград през 2010 година; публичното отношение към жените в политиката. Премиерът Бойко Борисов намира за забавна шега идеята, че жена може да стане президент, спомнете си и „ин виво“ майтапите на здравната комисия от 2008 година (във връзка с метода на зачатие ин витро, в здравната комисия се чува „шегата“, че като не става „ин витро“, депутатите могат и „ин виво“, бел. ред.), както и незабравимата „тишина в спалнята“.

Абсурден е и фактът, че домашното насилие като такова беше припознато от българското законодателство едва през 2008-а.

Всичко това се случва ден след ден, отново и отново, но понеже няма бежанци, няма истерия и се пренебрегва.

Не се препечатат сериозните текстове, писани от сериозни автори, не се препечатва информация за събитие, организирано от Българския фонд за жените, нито това, че се търсят доброволци за някой от центровете за хора жертва на сексуално или физическо насилие.

Ако искате наистина да чуете какво казват феминистите, ще се наложи да млъкнете, поне за малко. За да се намери решение, трябва да се припознае социален проблем, да не се толерира насилие както над мъже, така и над жени.

Необходими са критичност и прилагане на системата. Необходимо е и прекратяване на вечния рефрен за „споделената отговорност“ между насилник и жертва и идеята, че сексуалното/физическо насилие могат да се предотвратят, стига само да си седим вкъщи, да не излизаме, да се обличаме повече и да не сме насаме с мъже.

Това са представите на исляма за мястото и ролята на жените, а вие нали бяхте супер прогресивни?

Няма бурка на света, която да е спасила жена от насилие, но пък десетки насилници са се чувствали напълно спокойно и сигурни, че дори и да ги хванат, някой ще ги извини и оправдае за поведението им.

Приятно четене.
http://www.unwomen.org/en/what-we-do/ending-violence-against-women/facts-and-figures

Този сайт е написан за webcafe и първоначално бе публикуван на техния сайт.

Filed under: бръмчащи мисли, феминизъм, хуманизъм Tagged: Кьолн, бежанци, насилие, сексуално насилие над жени, феминизъм