Живот след живот на Кейт Аткинсън е един доста сериозен роман. Разказва за смъртта. И за войната, за безумието на войната, за съхраняването на човека във войната, под отломките, сред смъртта.

Романът е интересно заплетен. Урсула живее и умира много пъти. По различен начин. През различните версии на нейния живот разкриваме една уютна Европа от началото на миналия век, една объркана Европа на 20-те и 30-те, една опустушена Европа на 40-те, една възстановяваща се Европа след това.

Не, това не е женски роман, както може да ви подведе корицата на българското издание (умишлено не я слагам тук). Не, това не е забавен роман, както могат да ви подведат цитираните чужди селебритита, неизвестни никому тук. Не е и окултен, нищо, че Урсула живее много пъти живота си на страниците на книгата.

Това е болезнен роман за живота, семейството, отстояването на свободата. Живот след живот е дълбок размисъл за хода на историята и мястото на отделната личност в него.

В началото, до към първата четвърт си мислех, че тази книга не е за мен. Но после ме срази. Остави ме безмълвна. Да, темата за Втората световна война ме вълнува дълбоко. Да, всичко което се случва днес в света е сякаш още не сме си взели важните уроци от онова време.

Има една нежна нишка с лисиците в родния дом на Урсула. Много омайна. Има и много важни теми обиграни от различен ъгъл през различните й животи – майка-дъщеря, братя и сестри, баща и дъщеря, мъже, съпрузи, любовници, брак, секс.

Радвам се и благодаря на Колибри, че изчетох и мога да пиша този пост днес – 11-ти февруари  – деня, в който Урсула се ражда, много много пъти в Живот след живот.

Комплименти за Колибри за избора на това заглавие!

“Колко бързо цивилизацията може да се разпадне на своите по-груби основни части. Германците, най-ерудираните и най-възпитаните хора на света, а ето … Аушвиц, Треблинка, Берген-Белзен.”

“Жената пред нея беше изумително елегантна с разкошно самурено палто до земята, сребристосиво, но и тя стоеше там, чакаше търпеливо с кофите в хапещия студ.”

Пригответе се за труден път и я прочетете.

Спътникът изведен на орбита от КНДР на 7 февруари , се е стабилизирал на орбита. По информация от Ройтер , от източник във Вашингтон. Според информацията, спътникът не прадава никакви данни към Земята.

На 10 февруари 2016, в 13:40( наше време ) от площадка SLC-6 на базата на ВВС на САЩ Ванденберг, при съдейстие на стартови екипи от компанията United Launch Alliance и бойни поделения от 30 космическо крило на ВВС на САЩ ,е реализиран старт на РН Delta IVM+(5,2) номер D373 сполезен товар в интесите на националното разузнавателно управление на САЩ .

 printable templates:  colour and black and white  see more:

В понеделник ви приканих към едно просто упражнение, в случай и "Когато Бойко Борисов се срещне с българите в Берлин" да му покажете две графики и да му зададете един въпрос. И макар Той още да не е ходил в Германия реакци...

Продукти:
1ч.ч. смлени орехи
¾ ч.ч. стопена свинска мас
1ч.ч. пудра захар
1 ¼ ч.ч. брашно
1 ванилия
щипка сол
щипка канела

Приготвне:
Една доста позабравена от мен рецепта за рохко маслено тесто с орехови стърготини. Присъстваше в старите ми тефтери. Сладките са приятни, но като всяко маслено тесто, е хубаво да преседят поне два дни преди консумация. Смилам орехите. Смесвам със течната мас и ¾ ч.ч. пудра захар.  Поръсвам ванилия, щипка сол и канела. Обърквам. Накрая постепенно добавям брашното. От тестото оформям малки топчици с големина на орех. Подреждам в тава. Пека на слаба фурна. Сладките не бива да порозовяват, а да останат бели. Още топли овалвам в пудра захар. Прехвърлям в купа или кутия. Щом изстинат покривам с фолио/ капак.

© Доротея Радева и Милен Радев, Берлин

Берлин, градът на 80 000 новопристигнали бежанци, на преливащите палаткови лагери и общежития, на ожесточените демонстрации на противници и поддръжници на преселението на народите от последните месеци, променя от днес външния си облик.

Довечера на гала церемония се открива Берлинале 2016 – първият от големите кинофестивали за годината. В течение на 10 дни не само във фестивалните кинотеатри, но в буквално безброй салони из целия град започват прожекции от официалната конкурсна програма, от двете паралелни секции „Панорама“ и „Форум“ и от различните съпровождащи програми.

Берлинале се гордее с това, че не е елитарен, „кинаджийски“ форум, а е преди всичко фестивал на зрителите. Миналогодишното издание отчете почти 340 000 продадени билета, а тази година амбициите са още по-високи. Ето защо още от първият ден пред фестивалния център и пред отделните кина се оформят огромни опашки за билети, центърът на града се изпълва с тълпи от гости, участници, туристи и фенове – забързани за поредната прожекция или напротив, обсаждащи хотелите или задните входове на залите в очакване на някоя от суперзвездите на световното кино.

Главна амбиция на фестивалния директор Кослик, който с годините сам се превърна в звезда – поне от локална величина – е умението му да привлича в Берлин, въпреки несгодите на зимния сезон, големи имена на световното кино, любимци на публиката.

За постоянно терзаещия се между високи претенции и провинциални комплекси Берлин, присъствието на всеки гост от световна величина, особено с ореола на звезда от Холивуд е винаги повод за особено внимание и гордост. Така и тази вечер преди откриването постоянно се обновява съставът на трескаво очакваната блестяща кохорта, още повече че първият филм, който ще видим наистина се отличава с необичайно съзвездие.

Берлинале 2016 ще се открие с новия филм на братя Коен HAIL, CAESAR! в присъствието на режисьорите и на участващите в него Джордж Клуни, Джош Бролин, Тилда Суинтън и Чанинг Тейтъм. Сред гостите на церемонията ще бъдат и Мерил Стрийп, Клайв Оуен, Сента Бергер, Вим Вендерс, Александър Скарсгард, Ай Вайвай, Антон Корбайн, Олафур Елиасон…

Историята със стартовия филм е все пак малко странна и при внимателно вглеждане не е много ласкателна за Берлинале. Директорът Кослик призна на първата пресконференция, че е леко разочарован, защото филмът е имал премиера в Лос Анжелос и е тръгнал по кината в Америка само седмица преди старта на Берлинале.

По статут за призовете в Берлин могат да се борят само филми, непоказвани никъде преди това. Ето защо HAIL, CAESAR! фигурира „извън конкуренцията“ за наградите. Но както каза директорът „щях да съм за пребиване, ако пропуснех филм с такъв звезден ансамбъл, пък ако ще и да не е премиерен“…

Братя Коен откриват за втори път фестивала след 2011 с оставилия тогава незабравим спомен TRUE GRIT. Сегашната лента е, според разказите на виделите я, комична фантасмагория за нормалното безумие на Холивуд в началото на 50-те години. Реакциите са смесени – от похвали на критици до липса на особен ентусиазъм у редовия зрител. Впечатли ме мнението на Джон Андерсън, критик на Уол Стрийт Джърнъл, според когото „HAIL, CAESAR! потвърждава отдавнашното ми подозрение, че братя Коен истински ненавиждат киното“…

Общо в главната секция „Берлинале конкурс“ са включени 23 филма, от тях 4 – извън конкуренцията за Златната и сребърните мечки.

След внимателно проучване на програмата (ползвайки за ориентация единствено наличните в брошурите кратки и впечатляващо безсмислени анотации) трябва да си признаем, че за пръв път от толкова години търкане на креслата в Берлинале паласт сме сериозно затруднени в избора на филми, които да трябва да се видят задължително.

Всъщност, може би такава екзотична селекция е и закономерна в набиращия все по-абсурдна динамика свят около нас.

В един свят, в който убиец на едро и на дребно (чрез взрив, куршум и полоний) минава за ангел на мира, в който Америка се колебае дали да възкачи на президентското кресло краен социалист или безнравствен популист – почитател на путинска Русия, в който неразкаяла се наследствена комунистка бива лансирана за генсек на ООН, и в който доскорошният фактор на стабилност в Европа Германия безпрепятствено оставя да бъде залята от милионни чуждоземни и чуждокултурни маси, защо и как в такъв свят един голям кинофестивал да прави изключение и да дава пример за разумна сериозност, за възвишеност и задълбочен прочит на съвремието…

И така – с какво впечатлява конкурсната програма?

Като първо с наличието само на един германски филм (докато по правило напоследък през селекцията минаваха 2 – 3 нови заглавия на домакините). Тази година избраният е 24 WEEKS – дипломна работа на младата режисьорка Анне Зохра Берахед с Юлия Йенч в главната роля.

Затова пък Франция е представена с цели 4 филма в главната секция, което кара някои вече да говорят за нова Nouvelle Vague, този път не черно-бяла, но в цвят. L’AVENIR е семейна драма с Исабел Юпер в ролята на разкъсвана между дълг и самореализация майка на семейство.

Андре Тешине ще покаже своята младежка драма QUAND ON A 17 ANS, която се разиграва в селце в Пиринеите между местен юноша от заможно семейство и емигрант от Северна Африка.

Другите два филма са комедии – едната за проблемите на веганското хранене, а другата – о, ужас! – с участието на тежкотонажния приятел на Путин и Рамзан Кадиров Жерар Депардийо който като патриархален фермер се отдава на пиянски, кулинарни и женкарски ексцеси. Не, филмът не се казва „Голямото плюскане“, а кой знае защо SAINT AMOUR…

Един от силно препоръчваните филми е MAHANA от Нова Зеландия за конфликт на поколенията в един клан на туземните маори, занимаващи се със стрижене на овце, където младото поколение въстава срещу тираничния дядо – глава на семейството.

На особено изпитание ще бъдат поставени зрителите, лекомислено влезли на прожекцията на A LULLABY TO THE SORROWFUL MYSTERY от Филипините. Режисьорът Лав Диаз чупи собствените си досегашни рекорди и постига в третия си филм обща дължина от 8 часа. Черно-белият му епос третира в повествование, изтъкано от исторически факти, митология и емоции антиколониалната борба на Филипините срещу испанското владичество през XIX век.

Специално внимание на комантаторите в навечерието на фестивала привлича разбира се със своя сюжет и италианският документален филм FUOCOAMMARE на Джанфранко Роси. Темата му е бежанската вълна към остров Лампедуза и съществуването там на два сякаш недокосващи се паралелни свята – този на местните обитатели и другият, на прииждащите през морето африкански бежанци.

Берлинале без датски филм е като детски рожден ден без торта и свещи. Тазгодишното датско изпитание на нервите ще се казва KOLLEKTIVET на Томас Винтерберг и ще ни запознае с политическите и емоционални терзания на обитателите на луксозна комуна край Копенхаген през 70-те години, пречупени през погледа на 14-годишно дете.

В списъка на заглавията от конкурсната секция правят също впечатление обявеният като гротеска от Иран филм A DRAGON ARRIVES за загадъчното убийство през 1965 г. на тогавашния премиер на страната или португалският черно-бял филм по писма на военен лекар в Ангола през 70-те години, LETTERS FROM WAR, който е представен като „поетично есе за любовта и ужасите през войната“…

Някой ще попита, а къде са американските и британски филми?

Освен открилия фестивала HAIL, CAESAR! селекционната комисия се е спряла и на новия филм на Спайк Лий CHI-RAQ – пренесена в престъпните южни квартали на Чикаго драма на Аристофан „Лизистрата“. Уморени от непрестанните убийствени стълкновения между черни бандити (в тези квартали през последните 5 години били убити повече хора отколкото през целия ангажимент на Америка в Ирак), техните приятелки решават по примера на своите древно-атински предшественички, да им откажат извършването на сексуални услуги докато бандитите не се разберат и сключат примирие. Спайк Лий и тук се отличавал с жилещ хумор и атрактивна хип-хоп музика, пише в програмната брошура на фестивала.

Трети американски филм също ще се бори за мечките – GENIUS с Колин Фърт, Джуд Лоу и Никол Кидман в главните роли за творческия конфликт през 30-те години между младия автор Томас Улф и неговия издател. Популярното тук списание TIP дава на филма, въпреки звездния му личен състав, най-ниския шанс за успех в конкурса – 30 % и го определя като „заглавие за запълване на дупки в селекцията“.

За малко да помислим, че фестивалът тази година е останал без филм, бичуващ практиките на американските тайни служби (филм за машинациите на КГБ не се е появявал със сигурност през последните 25 години в Берлин, за по-рано не можем да гарантираме!). Но ето, че нещата си дойдоха на мястото – четвъртият американски филм в конкурса е ZERO DAYS на Алекс Гибней (носител на Оскар) за кибервойната. Не, не за тази, която водят руските тролове и държавни хакери срещу компютърните системи на своите близки и далечни съседи! В документацията става дума за вируса Stuxnet, който според авторите е бил разработен от САЩ и Израел за да бъде използван срещу иранската атомна програма. Филмът, казва програмната брошура, е „увличащ разказ-предупреждение за опасностите, произтичаща от развихрените технологии и безконтролната политическа власт“…

Накрая все пак нека споменем два филма, които може би дават основания за очакване на сериозна и талантлива филмова драма, без оглед на това, какви са шансовете им за успех на финала.

Единият е от Великобритания и се нарича ALONE IN BERLIN. В него чаровната и проникновена актриса Ема Томпсън изпълнява заедно с Брендън Глийсън ролята на съпрузи по време на Третия райх, чийто син е убит на фронта. След тази тежка загуба те решават индивидуално да се борят с режима – започват да разнасят позиви, да пишат лозунги срещу Хитлер, рискуват живота си, докато по дирите им тръгват Гестапо и СС.

Другият е франко-канадският BORIS SANS BEATRICE – драма от висшите обществени кръгове на Квебек, когато привидно луксозната и безупречна фасада на семейния живот започва да се пропуква под натиска на загадъчни външни сили и психологически депресии.

Липсващите до тук заглавия от 23-те, включени в Главната фестивална секция ще останат като елемент на изненада и на не много интензивна надежда за силни и интригуващи преживявания през следващите 10 дни на Берлинале 2016.