Да, искам LEGO в количка

На въпроса LEGO в инвалидна количка, отговорът ми е кратък и еднозначен. „Да.“ Причините и логиката зад този отговор са малко по-дълъги.

Да, искам играчка LEGO в инвалидна количка, защото в България има (до 2011-та година) 474 267 души в неравностойно положение. Колко са те през 2016-та година е трудно да се каже, защото статистики няма.

Да, искам такава играчка, защото хората с увреждания в България са невидими.

Столицата е почти недостъпна – дори за хора със слабо намалена подвижност, а какво остава за тези с по-тежките проблеми или за страната като цяло.

Да, искам такава играчка, защото има деца с увреждания, които имат нужда да могат да се приобщят и да станат членове на обществото, а първата стъпка е обществото да си припомни, че тях ги има. Защото дори и без тази играчка, тези хора ги има, те съществуват, дори и на някои хора да им е по-лесно да не им обръщат внимание. Идеята, че осъзнаването, че има хора с увреждания може да травмира някое дете, е просто цинична в същността си.

Световните организации, психолози и изследователи влагат огромни ресурси, за да изследват точно тези теми и до този момент, резултатите по-скоро демонстрират, че дори самото наличие на играчки от типа на LEGO-човече в количка е полезно, независимо дали родителят е купил такава играчка и дали детето играе с нея. Фактът, че я има, увеличава шанса тя да стигне до някое дете, което има нужда от нея, до дете, което само по себе си е в количка, или до среда, в която съществуват хора с увреждания – било то възрастни или деца.

Докато не се появят изследвания, които доказват директна корелация между играчка с увреждане и негативно влияние над детска психика, този страх спокойно може да бъде оставен настрани.

Единственото, което LEGO правят, е да пуснат играчката на пазара… никъде в темата няма намеци, че това ще е обучителна играчка, че нейната роля е да образова детето на тема „какво е увреждане, какво представлява, как може да се случи, как живеят хората с увреждания, как да интегрираме хората с увреждания“, иначе казано продажбата на лъжици няма как да замести готвенето и между двете няма никаква логическа връзка.

Факт е, родителите трябва да обясняват и да говорят с децата си за съществуването на хора с увреждане. За мен е показателно, че темата за първи път изобщо минава на дневен ред чак сега.

Родителите обаче също са членове на обществото, представите за нормалност се формират от това, което виждат, чуват… или съответно, не виждат или не чуват. Наличието на играчка с увреждане ще стане повод за много хора изобщо да се замислят над темата, да я обсъдят и да се поинтересуват повече, което на свой ред е огромна полза за цялото общество, за самите хора и за техните деца.

Това е просто играчка на човече в количка… или на мотор, както вече я чух описана от 5-годишно хлапе в метрото, което надничаше да чете в таблета на баща си, докато пътуваха нанякъде. Това е играчка, а как ще я възприеме детето наистина зависи как ще му бъде представена от родителя. Но ако не й се прикачи епитет и тя не бъде третирана негативно от родителя, за детето това е просто играчка, която може да използва за каквото му хрумне.

Съществуването на такива играчки просто ще е познание за още един тип съществуващи хора, с които може да се сблъска детето – на площадката, в училището, вкъщи, на улицата – познание дори за него самото.

Травмирането на детската психика може да се случи по разнообразни начини, може да бъде чрез наблюдение на насилие, но може да бъде и чрез мълчание – не можем да се преструваме обаче, че светът не съществува.

Решението е нещата да се обяснят и покажат максимално рано, а не да се шокират в неконтролирана среда.

Играчката НЕ заменя родителската роля или социалното запознаване на детето с дадената тема, но ужасно много улеснява тази им работа, като скъсява част от дистанцията – тя е добра демонстрация, дава възможност да стане постепенно, в контролирана среда и в подходящия момент. Тя е по-скоро част от арсенала за образоване на родителя.

Обаче остава въпросът… а родителят образован ли е? С какви нагласи е израснал той и неговото поколение и как несъзнателно предава на свой ред тези си представи на следващото поколение? Може би имаме нужда освен играчка LEGO в инвалидна играчка за децата, още една такава за нас, големите. Сякаш ни е нужна.

С едно изречение. Да, искам да има играчка LEGO на човече в инвадлидна количка.

Инвалид не означава невалиден.

Този текст е написан първоначално и публикуван в сайта на webcafe.

Filed under: абсурдно, медийна безотговорност, хуманизъм Tagged: деца, инвалидна количка, LEGO, хора с увреждания

Прочети цялата новина https://eneya.wordpress.com/2016/02/12/yes-i-want-lego-in-a-weelchair/

Свързани новини: