ЗА ВИНАТА, МЕЗЕТАТА ИЛИ КАК ДЪЛГО СМЕ ОСЪДЕНИ НА КОМУНИЗЪМ /част трета/

02/19/16 08:07
(http://asenov2007.wordpress.com/)

ЗА ВИНАТА, МЕЗЕТАТА ИЛИ КАК ДЪЛГО СМЕ ОСЪДЕНИ НА КОМУНИЗЪМ /част трета/

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ В България – все повече доказателства се трупат напоследък, че, 26 години след промените, обществото не може, а сякаш и не иска, да се раздели с миналото си. Защо и как останките от комунизма определят настоящето и бъдещето на България – за трета поредна седмица темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, според председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, за Румъния европейският механизъм на контрол може да отпадне, а за България да остане. Какво е отношението на темата за остатъците от комунизма и забавения български преход към това актуално развитие?

– Отношението е като причина към следствие, Фили. Механизмът за контрол бе въведен през 2007 година, веднага след влизането на България и Румъния в ЕС. Целта му е „да улесни съдебните реформи и борбата с корупцията и организираната престъпност, като едновременно с това гарантира нормалното функциониране на европейските политики и институции”. Въвеждането му пък е доказателство, че двете страни влизат в ЕС, без да са напълно готови да се впишат в европейското семейство. Надеждата обаче, че за година-две-три механизмът за наблюдение ще отпадне, защото българи и румънци ще се справят с проблемите, се оказа илюзорна. Вече 9 години Европейската комисия събира данни и пише доклади за напредъка, но без да отчита реален напредък.

– В случая говориш конкретно за България, нали, защото последният доклад за Румъния е съвсем различен – визира именно големият напредък, постигнат от страната…..

– Така е, Фили, говоря за България, макар че по инерция продължавам да мисля за двете заедно. Но румънците, които отначало бяха по-зле от нас, напоследък дръпнаха силно. „Като държава и общество Румъния изживява истинско очистване от посттоталитарния синдром на корупция, непотизъм и обвързаности на политици с олигарси” – каза Михаил Екемджиев, адвокат и правозащитник. България обаче само имитира реформи. Преди броени месеци, Христо Иванов, министърът на правосъдието, който се опита да прокара важни конституционни промени, за да се отпуши цялата съдебна реформа, бе бламиран от собственото си мнозинство и уволнен. В същото време прокуратурата и съдебната система, с помощта на политици от всички партии, продължават да бранят със зъби и нокти онези привилегии, които ги правят независими. Но независими, Фили, от отговорност пред обществото и закона, не от политически влияния и икономически облаги. С други думи, коренът на проблема е, че българската съдебна система, най-общо казано, е жив, огнедишащ остатък от комунистическите времена, който пази и възпроизвежда рефлексите от онова време. Големият проблем – тя не е в периферията на обществения живот, а стои в самия му център, както се полага за всяка нормална демокрация. Тоест, щом съдебната система е болна, болно е и обществото.

– Добре, Пламен, но как може да се промени това? Обикновено в такива случаи се заговаря за нуждата от политическа воля, но има ли я в сегашната ситуация?

– Има все повече индикации, Фили, че е в ход някакъв зрелищен удар срещу лицето Делян Пеевски, човек, сочен за център на много български беди – и в политиката, и в икономиката, и в медийната среда, и в съдебната система. Ще видим какво ще излезе, но дори да се стигне до пълното отстраняване на Пеевски от всички сфери на влияние, това пак няма да реши общите проблеми – те са не толкова персонални, колкото системни. Самата съдебна система трябва да се освободи от своите зависимости и да започне да служи на обществото и закона. Самата политическа класа трябва да спре да създава и да участва в мафиотски кланове, заедно с бивши и настоящи ченгета, съдии и прокурори, бандити и обикновени мошеници. Самата полиция и специалните служби трябва да застанат от едната страна на закона, а не да стоят разкрачени от двете му страни, както правят още от времето на комунизма, и да създават организирана и неорганизирана престъпност, която после да преследват безуспешно. Това да ти прилича на работещ план за справяне с проблемите, Фили? Защото на мен надеждата, че някой ден крадецът наистина ще хване крадеца, а не само ще вика „дръжте го”, ми вдъхва единствено тежък песимизъм.

– Но, Пламен, след като няма и не се очертава да има политическа воля за справяне с проблема, не трябва ли гражданското общество да вземе нещата в свои ръце?

– Би трябвало, Фили. Стига да имаше истинско гражданско общество. В България липсата му е стар проблем, това също е един от важните рефлекси на комунизма, които останаха в наследство. Тъй нареченото „гражданско общество” е силно атомизирано, страда от немощ и предразсъдъци, няма информация и навици по елементарни въпроси и стандартни процедури на демокрацията, неспособно е да загърби омразите и надмогне амбициите си в името на обща цел. То е истинска мечта точно за онези сили, които предпочитат тайно да дирижират процесите и да остават недосегаеми.

– А можем ли по-конкретно да назовем тези „тъмни сили”? Все пак вероятно те не включват само върхушката на БСП, правоприемник на БКП…..

– Разбира се, че не са само социалистите, Фили, макар по една или друга причина в БСП тези хора да са най-много. Или поне най-видими. Давам пример. Неотдавна група депутати, начело с Методи Андреев, бивш шеф на комисията по досиетата, внесе законопроект за премахване на „всички символи, лозунги, фотоси, знаци и всякакви предмети, създадени през комунистическия режим, с цел неговата възхвала”. Проектът е развитие на приетия още през 2000 година Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, който не изигра никаква роля, защото не отиде по-далеч от констатацията, че комунизмът е зло. Идеята на сегашния законопроект обаче е свързана с конкретен удар срещу остатъците от комунизма. Тези остатъци са в три основни групи – хората-комунисти, комунистическите отношения и символите на комунизма, които са своеобразна спойка между първите две. Нали сме сигурни, че след Втората световна война в Германия нямаше да има истинска денацификация, ако пречупените кръстове бяха останали по официалните сгради?. Същото е и с комунистическите символи, които в България продължават да са навсякъде. Но идеята за премахването им срещна силна съпротива точно от страна на БСП. Още на следващия ден социалистите внесоха законопроект за закриване на Комисията по досиетата и май се опитват да договорят сделка – вие няма да ни пипате символите, ние няма да ви пипаме информацията. Обикновено за подобни ходове те намират пряка подкрепа от ДПС и партия Атака. Въпреки силните личностни напрежения, все по-ясно се очертават нишките им на сътрудничество също с АБВ на Георги Първанов, а и с влиятелни лобита в най-голямата партия – ГЕРБ. Тя минава за дясна, но всъщност е популистка формация с типичната за комунизма склонност към нагаждане и прагматичната цел да държи властта възможно най-дълго. Като имаме предвид, Фили, че същата склонност откровено демонстрират и партиите от тъй наречения Реформаторски блок, картината изглежда наистина тъжна. Може би затова имам лошото предчувствие, че, поне и в следващите 10-15 години, българският обществен живот ще продължи да бъде заложник на собствената си неспособност да се раздели с комунизма.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com