Най-доброто от България, най-доброто от Европа: заблуждаваща реклама

Решението на ВАС по касационна жалба на Лидл България ЕООД се отнася до нарушение на правилата на конкуренцията – заблуждаваща реклама.

КЗК налага санкция в размер на 0.1% от приходите на Лидл от продажба на стоки за предходната година, 370 859 лв, за заблуждаваща рекламна кампания под мотото “Най-доброто от България. Най-доброто от Европа.” Интересно от фактическа страна е какво установява КЗК за качествата на стоки, предлагани в мрежата на Лидл:

КЗК е приела представените от  Лидл България  изпитвания и лабораторни анализи на предлаганите продукти краве кисело мляко под марката  Pilos Чуден, меда под марката  Coneira , лютеницата под марката  Chira  и протоколите от изпитвания на предлаганите пилета, които е съпоставила с изискванията на БАБХ, относно изискванията за качествата на билковия и акациевия мед, на процентното съдържание на нишесте в лютеницата и изискванията въведени с чл. 15, 1 на Регламент (ЕО) № 543/2008 г. относно съдържанието на вода в замразените или бързо замразените пилета. Въз основа на това е направила изводи, че  производителят на киселото мляко, предлагано под посочената марка, е предприятие от ІІІ категория, което има възможност да реализира млечни продукти само на националния пазар. Относно меда под предлаганата марка, съдържанието на билки и акация в него е в минимални количества, а лютеницата  съдържа продукт, който е несъвместим с Браншови стандарт 01/2011. От изпитванията и лабораторните анализи на пробите от предлаганите пилета, които не са направени в съответствие с посочения регламент, само за едно от изпитванията е посочен отговор  одобрява. Посочените стойности са по-близки до пределните стойности, които определят продуктите като годни, над които продуктите не биха били годни за консумация.

Това е добре да се знае.

Върховният административен съд отхвърля жалбата срещу решението на КЗК, петчленният състав на ВАС оставя в сила решението на тричленния състав.

Решението на петчленния състав е интересно от гледна точка на въпроса установимо ли е твърдяното превъзходство на стоките, предлагани в Лидл.

Във връзка с твърдението на касатора, че установяването на фактическите му твърдения в рекламния слоган е обективно невъзможно и съдът не е могъл да изисква от него осъществяването на подобно доказване, следва да се отбележи, че с чл. 7 от Директива 2006/114/ЕО е предвидена възможност при преценката на административните и съдебни власти, да се изисква представяне на доказателства за точността на фактическите твърдения на рекламодателя. Поради това и тъй като изразът  най-доброто  несъмнено създава усещането за превъзходството на продуктите, то правилно е обследван въпроса дали използваният от  Лидл България  рекламен анонс е обективно верен и точен, т.е. дали превъзходството на стоките му е установимо.

 

Противно на защитната теза на касатора, проведената рекламна кампания обективира по категоричен начин твърдението, че предлаганите продукти превъзхождат останалите продукти от категорията им за съответните държави в Европа, което несъмнено оказва влияние върху поведението на средният потребител. Именно това обстоятелство е и изследвано от първата инстанция, при което са направени обосновани и правилни крайни изводи за установеността на санкционираното от КЗК нарушение. В този смисъл и твърдението на касатора, че рекламното му изявление е недоказуемо, съставлява по-скоро признание на направените от решаващия състав констатации.

 

Що се отнася до приложението на Директива 2005/29/ЕО, то именно съгласно чл. 6, пар. 1, б. б, заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средният потребител, дори и ако съдържащата се в нея информация е фактически точна, по отношение неговите преимущества. Ето защо в случая правилно е изследван въпросът за верността на направеното от рекламодателя съобщение, обосновано прието за недоказано от първонистанционния съд, още повече, че самият рекламодател не оспорва факта на използвана в рекламата му превъзходна степен, която не отговаря на действителността, а твърди, че тя представлява изразено от него субективно твърдение, което не подлежи на установяване.

В същото време от сайта на КЗК се вижда, че Лидл отново е предмет на дейността на КЗК – комисията се самосезира по сигнал за промоционална кампания с подвеждащи и непълни условия под надслов: „Спечели 366 дни безплатно пазаруване”.

Filed under: BG Content, Media Law

Прочети цялата новина https://nellyo.wordpress.com/2016/02/19/lidl_mislead_ad/

Свързани новини: