С Опел до Средна Азия, 2015 (5): През Казахстан

Продължава централноазиатското пътуване с опела на Валентин – започнахме с Украйна и руските кавказки републики, обиколихме Азербайджан, а последния път през Калмикия стигнахме Астрахан. 

Днес ще пътуваме през Казахстан: умиращото Аралско море; космодрума Байконур; пустинята Каракум; „туристическата перла” Туркистан; езерото Балхаш; „южната столица” Алмати;  ще разберем къде се е състоял грандиозния военен сблъсък на цивилизациите през 8-ми век и много други неща.

Приятно четене:

С Опел до Средна Азия, 2015

пета част

През Казахстан

В предишните части от пътеписа прекосихме южна и източна Украйна, разгледахме южна Русия с нейното черноморско крайбрежие и републиките в северен Кавказ, обиколихме Азербайджан и минахме през будистката република Калмикия.

Казахстан

Бившата съветска република Казахстан от 1991 година е независима държава. Разположена е в западната половина на континента Азия. На изток граничи с Китай. Територията на страната е 2,7 милиона км², т. е. колкото площта на Западна Европа. Населението, обаче е само 18 милиона, което е близо 5 пъти по-малко от населението на Германия, например. Официалната религия е ислямът (2/3 от населението), а на второ място е православното християнство. Като турист останах с впечатлението, че казахите не са привързани към религията и са предимно атеисти. Икономиката е силно развита, значителна роля за което играят залежите от природни богатства: нефт, газ, въглища, черни и цветни метали, уран. Освен металургията са развити машиностроенето, химическата промишленост, леката и хранително-вкусовата промишленост. Средното жизнено равнище е близко до това в България, макар че има големи различия между отделните региони. Дългогодишен президент е Нурсултан Назърбаев, към чиято личност е създаден култ. От 1940 година се използва нашата азбука – кирилицата.

На картата по-долу с черна линия и стрелки за посоките е означен маршрута изминат с автомобила ми през Казахстан и Киргизстан. В планините на Киргизстан двигателят на Опела се повреди лошо, реших да не го ремонтирам и го оставих там. Прибрах се първо с влак до Москва, а после със самолет до Бургас. Пунктира в горната част на картата показва планирания, но неизминат поради повредата, маршрут на връщане.

Като шофьор не мога да пропусна

впечатленията ми от пътищата

Главните международни пътни артерии са обновени и се подържат в относително добро състояние. Дори южният магистрален път е изграден върху бетонна основа. Повечето главни пътища с регионално значение, обаче, са в доста лошо състояние. На много места асфалтът освен че е на коловози е и нагънат напречно. Автомобилът подскача по неравностите и се удря отдолу. На такъв участък ми се откъсна задния амортесьор.

В западната част пропътувах повече от 400 км. по ужасно разбит път. Асфалтът беше на дупки и автомобилът можеше да се движи само отстрани по банкета. За удобство шофьорите бяха прокарали черни пътища от двете страни на насипа с основното трасе. Всеки си караше където си иска и се вдигаше много прах. Това много приличаше на монголските пътища. Разликата е, че в Монголия лесно можеш да се загубиш, докато в Казахстан се вижда насипа с основното трасе, който служи за ориентир. Трябваше ми почти едно денонощие за да измина този 400-километров пътен участък (от общо 600 км.) между градовете Атърау и Актобе.

Атърау

има 220 хиляди жители и е разположен по двата бряга на река Урал преди вливането й в Каспийско море. Тъй като

границата между Европа и Азия минава по тази река,

градът се намира на два континента.

Наричат града

Нефтената столица на Казахстан,

тъй като регионът е главен център на нефтодобива в страната. В Атърау са построени първите заводи за преработка на нефт и за производство на нефтодобивно оборудване в Казахстан. Още с влизането в крайните квартали си пролича, че това е богат град. Жизнения стандарт тук е доста по-висок от средния за страната.

400-хилядният

Актобе

е индустриален град в северозападната част на Казахстан. Функционират предприятия на черната и цветна металургия, селскостопанското машиностроене, за производство на измервателни уреди и апаратура. Развити са химическата, леката и хранително-вкусовата промишленост, както и производството на алкохолни напитки. Близо до града са изградени три язовира. Висшите учебни заведения са шест на брой.

Тук се подстригах в един Салон за красота. Обясних на  казахстанската фризьорка, че искам да ми намали косата наполовина и да ми оформи прическата около ушите и врата. Тя каза, че е разбрала и ще ме подстриже както искам. Пък като ме подхвана с ножиците и машинката за подстригване тази казахка. Оръфа ми цялата коса и ми остави само един сантиметър. Като се видях накрая ми се плачеше от мъка, но нищо не можех да направя освен да си платя за подстригването (5 лева в български пари).

Аралско море

е разположено между Югозападен Казахстан и Северозападен Узбекистан. Това е едно „умиращо море“, чиято площ постепенно намалява през последните десетилетия. Основната причина е, че по съветско време водите на вливащите се в морето реки Амударя и Сърдаря са отклонени за напояване.

Аралск

е 30-хиляден град и някога е бил най-голямото пристанище на Аралско море. За това сега напомня музея на риболова и останалите като паметници стари кораби.

Байконур

е руски космодрум край едноименния град Байконур в Казахстан. Той е създаден в средата на 50-те години на миналия век за изпълнение на съветската космическа програма и е най-големия космически център в света.

От тук е изстрелян първия изкуствен спътник на земята през 1957 година. От този космодрум е излетял и първият космонавт на нашата планета Юрий Гагарин.

Не ме пуснаха да разгледам космодрума Байконур, разбира се. Надявах се да има някакъв музеен и посетителски център за туристи. Не, нямаше. Явно там още не са се научили да правят бизнес и да събират парите на туристите.

Космодрумът е разположен на огромна територия и представлява цял промишлен и научен комплекс. Монтажните цехове са повече от десет на брой. Има завод за производство на ракетно гориво и собствена топлоелектрическа централа. Пусковите установки за изстрелване на различни видове космически ракети, включително междуконтинентални балистични ракети, са двадесет на брой. Релсовите пътища са 500 километра, а автомобилните пътища са 1300 километра. Има две летища. Научно-измервателният комплекс включва център за управление на полетите и за обработка на получаваната информация.

Не ме пуснаха и в града Байконур,

където можело да се влиза само със специален пропуск. Космодрума и града са взети под аренда от Русия до 2050 година. За това Казахстан получава по 115 милиона щатски долара годишно.

Край пътя разгледах нов

мемориалeн комплекс, наречен Коркят Ата.

Тъй като всички надписи бяха на казахски, не можах да разбера точното му предназначение.

Пустинята Каракум

Пустините и полупустинните терени заемат над половината от площта на Казахстан. Пустинята Каракум е с площ 350 хил. км² и заема значителна част от територията на Туркменистан. Североизточната част на тази пустиня покрива южната част на Казахстан. Името Каракум в превод означава „Черен пясък”.

През северната част на Каракум протича

река Сърдаря,

която е дълга 2200 км. Тя минава през три държави и се влива в Аралско море.

Къзълорда

е 270-хиляден град в Южен Казахстан. Основан е през 1820 година като военно селище на Казахското ханство. Присъединен е към Русия в средата на 19-ти век. Разположен е на брега на река Сърдаря. Промишлеността е слабо развита, предимно леката и производството на храни. Селското стопанство се характеризира с производството на ориз и зеленчуци. Северно от града се разработват залежи на нефт и природен газ.

Ще запомня Къзълорда най-вече с това, че в този град преживях единствения по време на пътуването ми

опит за кражба

При пристигането паркирах на централен булевард, перпендикулярно на пътното платно. Вечерта се разхождах до късно и реших да пренощувам в автомобила там където бях спрял. Включих лап-топа, сложих го на седалката до мен и започнах да си работя на него. В един момент с периферното зрение забелязах, че зад Опела ми спря някакъв джип, от задната му врата излезе младо момиче и се опита да отвори вратата на автомобила ми до компютъра, която бях заключил. В този момент явно ме видя, бързо се качи в джипа и потеглиха. Всичко стана за секунди и след това си обясних станалото. Явно това са крадци и виждайки светещия компютър в автомобила ми са спрели отзад. За да го открадне са изпратили ученичка, чиято цел е била да отвори вратата на Опела ми, да грабна компютъра, да се качи в джипа и да отпрашат. Изпращат непълнолетна ученичка за да не подлежи на наказателна отговорност ако я хванат. Добре че предвидливо бях заключил вратите отвътре.

Пътувайки през Казахстан, впечатление ми правеха техните гробища. В повечето случаи починалите бяха поставени в иззидани

гробници

В средата на всяка гробница беше погребалната могила на мъртвеца.  Ето три снимки ↓

Сауран

е средновековна крепост, разположена на северния ръкав на Пътя на коприната. Много хора си мислят, че така наречения Път на коприната е един единствен маршрут. В действителност това са множество паралелни търговски пътища, прекосяващи различни страни, и свързващи Източна Азия с Европа.

Своя най-голям възход Сауран

достига през 14-ти век, когато за кратко е столица на татаро-монголското ханство Ак Орда. Крепостните стени и сградите са изградени от кирпичени тухли и глина, смесени с парчета слама като укрепваща арматура. В района са били разпространени традиционните за Средна Азия напоителни съоръжения, наречени кяризи. Те включват подземни кладенци и прокопани под земята канали за водата.

Туркистан

е средновековната „перла“ на Казахстан. Възникнал като селище в края на 5-ти век от новата ера, през 10-век градът е вече значим търговски и занаятчийски център в Средна Азия. През периода 1599г.÷1729г. Туркистан е бил столица на Казахското ханство. През 12-ти век тук е живял и творил Кожа Ахмет Ясауи – поет, философ и учен. Погребан е в мавзолей, който днес е главната архитектурна забележителност на града.

На практика мавзолеят представлява цял дворец с размери 66 на 46 метра и 35 помещения. Централният му купол е с диаметър 18 метра и е изграден от кирпичени тухли. Сградата е облицована с глазирани плочки с различни орнаменти.

Основната забележителност в мавзолея е Тайказан,

който е отлят през 1399 година. Този казан е с диаметър два метра и половина, тежи над два тона и побира 3000 литра. Външната му повърхност е украсена с релефни надписи и изображения. За източните народи казанът е символ на гостоприемство и на единство на хората. В него се е приготвяла храна за всички поклонници.

В района на архитектурно-историческия комплекс има мавзолеи и гробници на казахски ханове, учени, военачалници и видни общественици. Запазени са и няколко старинни джамии, една от които е почти изцяло под земята. Подземните помещения на тази джамия сега са превърнати в музей с интересни експонати.

Докато разглеждах историческите забележетелности се запознах и си поприказвах с казахстански младеж и девойка, също туристи. Стана им интересно, че съм дошъл с автомобила си от Европа за да обикалям страната.

Туркистан е един от главните туристически центрове на Казахстан

Днес населението му е 160 хиляди души. В града са изградени предприятия на машиностроенето, фармацията и леката промишленост. Тук се намира и така наречения

Международен Казахско-турски университет,

който е най-големият университет в Централна Азия. В него се обучават 22 хиляди студенти.

На влизане в

град Шимкент

видях голяма джамия. Спрях да я разгледам, тъй като внушителните й размери впечатляваха. После си напълних тубите с вода и се измих до кръста на една от многобройните чешми. Реших да си изпера и дрехите, тъй като почти нямаше хора рано сутринта. Като ме видя да пера, един местен мюсюлманин ми се развика, че това не е редно. Попитах го има ли закон в Казахстан, кайто забранява да си пера дрехите. Той отговори, че няма такъв закон, но в джамия това не е позволено.

Запитах го защо да не е позволено, след като пророкът Мохамед е казал, че чистотата е половината от вярата. Тогава човекът разбра, че няма „да излезе наглава” с мене и ме остави. Всъщност, по време на пътуванията ми спя в автомобила и подържам личната хигиена като се къпя в морета, езера, реки или крайпътни комплекси с баня. Когато нямам такава възможност, обикновено ползвам мивките на тоалетни в МОЛ-ове, музеи, джамии и други. Измивам се на мивката до кръста, изпирам ризата със сапун и отново я обличам. Хем ходя постоянно с изпрана риза, хем ме разхлажда в летните горещини докато изсъхне – „два заека с един куршум“.

Шимкент

е град в Южен Казахстан с 900 хиляди жители. Той е вторият по големина в страната, след бившата столица Алмати. Основан е през 12-ти век. Сведения за него има в написаната през 1425 година от средноазиатски историк „Книга на победите”, която е посветена на военните походи на Тимур (Тамерлан). Градът е завладян от воините под командването на полковник Черняев през 1864 година. Това става с военна хитрост като войниците се промъкват по водопроводната канализация под крепостните стени и изненадват отбраняващите се.  Шимкент става промишлен център през 30-те години на миналия век по време на индустриализацията на Съветския съюз. През Отечествената война (1941г.÷1945г.) тук са евакуирани от западната част на страната около 20 завода. В следвоенния период продължава строителството на промишлени предприятия.

През 60-те години на 20-ти век градът става център на контрабандата и търговията с наркотици в Средна Азия. Престъпните групи набирът мощ и опитът на съветската власт да се справи с тях води до тежки стълкновения и погроми. Осем човека са убити, а ранените са над 50 на брой. В днешно време работещите предприятия от различни промишлени отрасли са 70 на брой.

Тараз

е разположен в долината на река Талас в Южен Казахстан и е с население 350 хиляди души. На това място има следи от селище, изградено през 7-ми век преди новата новата ера. В началото на 1-ви век вече е крупен търговски център по Пътя на коприната. Първите писмени сведения за града са от 6-ти и 7-ми век.

Най-известното историческо събитие в района е битката през 751 година

между армиите на Китай и Арабския халифат. Сраженията продължават пет дни и завършват с победа на арабите. Някои историци говорят за тази битка като за грандиозен сблъсък на цивилизациите. Тогава се слага край на разширението на запад на Китайската империя, управлявана от династията Тан. След като са завладели Иран, арабите затвърждават позициите си в Средна Азия и налагат исляма в региона. Чрез китайските военнопленници пък технологията за производство на хартия се разпространява на Запад.

През следващите векове Тараз е в състава на три ханства, а в началото на 13-ти век е завладян от армията на монголците.  От средата на 15-ти век в продължение на четири столетия градът принадлежи на различни средноазиатски ханства. През 1864 година войските на полковник Черняев го завладяват и присъединяват към Руската империя.

Днес Тараз е център на фосфатното производство. Това се определя от залежите на фосфатни руди в близост до града. Трите фосфатни завода са построени по съветско време, кризата от 90-те години на миналия век драстично намалява производството, но сега предприятията работят на пълна мощност. Други фабрики в Тараз произвеждат бижута, копринени тъкани и резервни части за автомобили. В града има държавен университет, но и медресе, което дава специализирано мюсюлманско образование.

Национален празник в страната е Деня на Конституцията на Република Казахстан

В населените места, през които минавах, хората се готвеха за посрещането и отбелязването му.

Армейският командир, герой от Втората световна война и писател Бауржан Момиш–Ули е една от най-известните казахстански личности на 20-ти век. В началото на войната той е командир на батальон и се прославя при защитата на Москва. Подвизите на бойците от батальона под командването на Момиш-Ули през есента на 1941 година са описани в документалния роман на Александър Бек „Волоколамското шосе”. След края на Отечествената война (1941г.÷1945г.) става преподавател във военна академия. На база своите военновременни записки започва да пише книги, повести и разкази за войната. Най-известното му литературно произведение „Зад нас е Москва” е тематично продължение на „Волоколамското шосе”. Със своето творчество Бауржан Момиш-Ули се утвърждава като най-добрия военен писател на Казахстан.

В едно интервю от 1963 година с ръководителя на кубинската революция Фидел Кастро му задават въпроса кого би посочил като типичен герой от Втората световна война. Кастро отговаря, че това е казахстанеца Момиш-Ули.

Езеро Каракол

 В Казахстан има няколко езера, които носят това име. Спрях за почив

Свързани новини: