De Profundis: ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ЛЕВСКИ, ДОБРИЯ БЪЛГАРСКИ ПРЕМИЕР И ДОБРИТЕ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ

02/22/16 14:17
(http://asenov2007.wordpress.com/)

De Profundis: ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ЛЕВСКИ, ДОБРИЯ БЪЛГАРСКИ ПРЕМИЕР И ДОБРИТЕ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/67578-de-profundis-za-vrazkata-mezhdu-levski-dobriya-balgarski-premier-i-dobrite-grazhdani.html

Отиде си една много интересна седмица, граждани. Интересна с това, че най-важните събития в нея имат отношение не толкова към краткото настояще, колкото към дългото бъдеще. А някои – и към вечността в главите ни, която съществува, независимо дали осъзнаваме това или не.
Няма го вече Умберто Еко, човекът, който доказа, че великите истории си съществуват вън и независимо от нашето съзнание, дори ако никой никога не ги е разказвал. Но когато ги издириш, за да ги разкажеш пръв, неизбежно откриваш, че някой друг вече ги е разказал преди теб.
Да, Умберто Еко е същият човек, който обясни защо няма нищо лошо в това Кант да не знае нищо за птицечовката, но е добре птицечовката да поназнайва нещичко за Кант, ако иска да бъде себе си. И го обясни разбираемо дори за самата птицечовка.
Той беше един от последните, а може би и последният, голям писател от епохата преди компютъра, от епохата на прашните библиотеки и тракащите пишещи машини, от времето, когато знанието беше тежък труд, а думите имаха по-силна връзка със смисъла, отколкото имат сега.
Не знам за вас, но на мен Еко ще ми липсва. Много.
Като сме започнали днес с мъртвите, да припомня, че през седмицата отбелязахме 143-годишнината от обесването на Левски и за пореден път това събитие се превърна в повод за политическа фукня и дрънкане на глупости, вместо в честен поглед към себе си – което всъщност е смисълът на годишнините.
Иначе се получава онова, което виждаме да се получава – някакви папагали се скъсват публично да повтарят всички клишета, избръщолевени за Апостола от сто и кусур години насам, докато децата им самоотвержено пишат по стените със спрей „Долу Левски!”.
Най-гнусно и жалко насред цялата уж обичаща Левски гмеж, изглеждат тъй наречените „патриоти” от тъй наречената партия „Атака”. Те, които сами признават, че за тях по-висш патриотизъм от служенето на московските интереси няма, да правят шествия и да брътвят по българските площади за паметта на Левски, е истинско кощунство. Особено на фона на все по-ясните и публично известни исторически доказателства, че Левски е обесен точно заради необятните руски интереси – винаги да имат главната дума в управлението на българските земи, интереси, по навик прокарани чрез долни руски интриги.
Не се връзвайте на Сидеров и малките сидеровчета, граждани. Те винаги са готови да ви турят по едни ботуши и да ви впрегнат да марширувате в стройни редици по площадите. И за целта непременно ще ви насъскат против някого.
Дали тогава лозунгът ще е „Хайл”, „Долу Левски” или „Вива Путин”, все едно. Дали като най-омразни виновници за всичките ви беди в онзи момент ще ви бъдат дадени турците, украинците, евреите или зеленоносите човечета от островите Зелени нос, все едно.
Само не се заблуждавайте и не се хващайте на такива въдици.
Левски е свършил, каквото е свършил, защото така е сметнал за правилно. Мислил е със собствената си глава и това е измислил. Не е питал някой тогавашен Седиров или Симеонов дали онова, което прави, е истински патриотизъм, или не. Не е сезирал Конституционния съд за законността на замисъла. Не е искал разрешение от жена си да зареже семейството и да се посвети на някаква си абстрактна – и абсурдна, всъщност, но собствена и важна – идея. Не е питал шефа може ли да излезе час по-рано от работа, защото има комитет да създава. Изстрадал е цялата си независимост и е платил скъпо за всичко, което главата му е родила.
Всъщност това е Левски, това е неговият урок – човеко, мисли със собствената си глава и действай според собствените си идеи, нищо, че със сигурност ще си платиш прескъпо.
Любителите на ботуши и маршировки много мразят такива типове.
О-о, и щях да забравя сакралния въпрос – как така в седмицата на Левски никой не се сети да обяви Делян Пеевски за новия Апостол? Приятелят му Доган вече беше обявен, а виж, той самият – още не!
Покрай историята със забраната за влизането на Пеевски в Турция, тамошни медии дадоха да се разбере, че той май е свързан с контрабанда на цигари не само в големи мащаби, но и в полза на терористичната ПКК. И човекът веднага не само отрече, но и самоотвержено заяви, че започва да продава дяловете си в „Булгартабак”, само и само да не руши доброто име на фирмата. А също и да не засегне по някакъв начин интереса на хиляди бедни тютюнопроизводители.
Човеколюбец мамин!
Това с бедните как му се откъсна от сърцето, не знам. Знам обаче, че в случая почти все едно чувам Левски да казва – ако печеля, печеля само за себе си, ако губя, губи цял народ…..
Е, май обратното беше, де, но вие се сещате какво искам да кажа. Така че – искрено съм учуден, дето мазниците не налетяха веднага на Пеевски да го венцехвалят и въздигнат до самия Левски. В края на краищата, човекът продава „Булгартабак”, не му взимат фабриката на 9 септември, значи ще продължи да има пари и още може да ги раздава щедро, защо такава сдържаност.
Но да не би спрените напоследък от премиера поръчки за негови фирми да нашепват, че предстои нещо повече и скоро към гражданина Пеевски всички, дори прокурорите, ще бъдат принудени да се обръщат с „гражданино Пеевски”.
Добре, де, само не знам специално прокурорите кой ще ги принуди. Освен сами да се принудят, но е малко вероятно.
С голямо удоволствие чух премиерът Бойко Борисов да се заканва, че ще пребори корупцията, каквото и да му струва това, но мисля, че в случая той просто без да иска представи желаното за възможно. Така да се каже.
Дори Борисов наистина да има похвалното субективно намерение най-после да проведе тази величава битка, която по българските земи се отлага твърде отдавна, въпрос е дали обективните обстоятелства ще му позволят да го стори. Защото, нека не забравяме – демокрация сме и той не държи цялата власт в ръцете си.
В България има институция като Парламент например, където огромната част от депутатите, включително от собствената му партия ГЕРБ, едва ли са толкова склонни реално да се опълчат срещу корупцията, тоест, да вземат да ритат хляба си по прашните улици. Има също в тази страна независима от закона и справедливостта прокуратура, която води упорита битка за всяка обществена територия, нападната от честни хора с честни намерения. Ако се замислиш, дори в самото правителство има човечета, чиито конци се дърпат от другаде и за които подозирам, че с по-голямо удоволствие биха паднали в битка за корупцията, нежели в битка против.
Да не говорим колко ми е трудно да повярвам, че администрацията като един ще застане зад премиера в неговата антикорупционна битка. Например опитвам се да видя в тази роля гордите служители от Агенция „Митници”, но не мога и не мога. Пък аз имам развинтено въображение.
Единственият съюзник, който теоретично може да има Борисов при използването на реалната, а не символична метла срещу корупцията, е гражданското общество. Само че и този съюз е труден за реализация, както заради някои особености на премиера, така и заради някои особености на самото гражданско общество в България, най-вече – заради почти пълната му липса. Или, но това май е същото – почти пълното безсилие, което демонстрира, дори когато по даден повод се събуди от сън дълбок.
Съвсем скоро, с британския референдум за оставане или излизане от ЕС, ще имаме възможност да видим жив пример за това как се прави, поддържа и развива точно тази връзка – между премиер и гражданско общество. На Острова първо британците почувстваха известни неудобства и изразиха недоволство от членството си в ЕС. След което премиерът Камерън проведе добре планирана, дълга и ефективна кампания за промени, обходи всички европейски страни, чука по масата в Брюксел и постигна целите си. Сега очаквам на самия референдум британците да уважат тези негови усилия и постижения, като гласуват за оставане в Европа.
Да ви кажа под секрет, цялото това действие се развива, въпреки че е ясно – ЕС има много повече нужда от Великобритания, отколкото Великобритания от ЕС, така че излизането би било най-лесното нещо.
А когато ние докараме себе си и страната си до състояние, на което всички останали да завиждат, вероятно и нашият премиер ще може да се похвали с добро разбиране и помощ от страна на гражданите за всяка негова добра идея.
Само дето не мога да ви кажа и името на този премиер, защото действието се развива след много, много години, в една далечна галактика…..

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com