Минаха 10 години от тогава. Поглеждам назад в прилежните архиви на Blogger - първата ми публикация в този блог се е появила през февруари 2006 г. 10 години... Адски много време! Преглеждам старите публикации. Сякаш ги е писал друг човек. Схематична версия на мен самия преди цяла декада.

Над 300 поста оттогава. По-голямата част от тях вече не е публична - човек трябва да поддържа спретнато онлайн кътчето си, а старите постове са като пожълтели вестници, безкрайно неактуални. Разсъжденията ми, позициите ми, ентусиазмът и оптимизмът на първокурсника; темите, които са ме вълнували - всичко е толкова, толкова различно. Може би най-лесният начин да проследя пътя си през последните 10 години е да прегледам тези стари публикации. 

Връщайки лентата назад, си спомням как изглеждаше "блогосферата" преди 10 години. И колко различно беше. Българските блогъри всичко на всичко можеха да се съберат около една маса в кръчма. И понякога го правеха. Кулинарните блогърки още не се бяха появили. За "бюти" блогове никой не беше чувал. За сметка на това личните дневници бяха купища, а от политика "разбираха" всички. Ганковото кафене в електронен вид. Е, по онова време имаше и журналистика. Спорове за това "журналисти ли са блогърите" и кои са по-достоверни. И споровете, и журналистиката, потънаха в отходните води на медийното блато, което бълбука зловонно днес. 

10 години по-късно по-голямата част от някогашните популярни блогъри отдавна са загърбили тези свои активности и са продължили в друга посока. Блогосферата е неузнаваема. Много повече се пише, отколкото се чете. Социалните мрежи промениха средата, промениха инструментите на блогърите. Но се промениха и самите блогъри. Егоцентризмът е достигнал неподозирани висоти, всичко се върти около Аз-а... Егоцентризъм, прерастващ в ексхибиционизъм. Блог публикациите светват за миг в скролващия се като поток информация нюзфийд и угасват, затрупани от селфита, снимки на храна, домашни любимци и бебета.  

Естествено, не всичко е толкова черно де. Проследявайки старите си постове, не мога да не отбележа и задоволството си от извървяния път. То, разбира се, е лично. Този текст също се получи личен. Подобно на много други, писани във времето и сега старателно "архивирани" и скрити от погледите. Може би го пиша, за да си го прочета след други 10 години и пак да направя равносметка. 

Годината е 2016. В joruel.blogspot.com пиша предимно за концерти и музика, които са ме впечатлили, за пътувания и интересни "туристически" находки. Отбивам се рядко. Малко с носталгия. В епохата на социалните медии имам толкова много инструменти, с които бих могъл да кажа нещо, че все по-трудно се сещам какво да кажа. Затова и повече наблюдавам. А след 10 години... е, да видим!