02/22/16 12:31
(http://patepis.com/)

Виетнам и Камбоджа (1): Виетнам

Заедно с Боряна започваме едно пътуване из Индокитай – започваме с Виетнам. Приятно четене:

Виетнам и Камбоджа

през декември 2015

част първа

Виетнам

През септември с две приятелки решихме да посетим Виетнам. Речено –сторено. Заседнах пред компа и започнах да правя резервациите. Защо се самоорганизираме ли? Ами защото само така можем са видим катвото искаме и както искаме. Да не говорим, че е и по-евтино.

Чудехме се как да пътуваме през тази дълга 1500 км страна. Влаковете не бяха много по- евтини от самолетите. Автобусите бяха много бавни. А когато прочетох и за тоалетните..

Така , че – самолети. 6 вътрешни полета и още 4 на Катар еъруейз.

Виетнам обхваща три климатични пояса – субекваториален, тропичен и субтропичен. Зимата в севернопо полукълбо там се води сух сезон. Което е относително. Просто не е възможно да улучиш хубаво време навсякъде. Или поне ние не успяхме.

На площ от 330 000 кв.км. – 3 пъти колкото България там живеят 90 милиона човека. Което прави Виетнам една от най-гъсто населените страни в света. Семействата имат по 10-ина деца. Но

Виетнам отдавна не е бананова република

Напротив

На летището в

Ханой

ни чакаше такси от хотела. Потеглихме по булевард с четири платна. Почти нямаше мотоциклетисти и аз си помислих, че положението може би не е толкова лошо, колкото изглеждаше по филмите. Е, не бях права – беше по-лошо.

В стария квартал

–наистина стар квартал, където беше хотелът ни въздухът не се дишаше – на тротоарите скутерите бяха наредени на три реда/или колкото позволява пространството/. Където нямаше скутери имаше малки ресторантчета или магазинчета. Като цяло градът беше непроходим. Трябваше да се движим по улиците,а те изобщо не бяха широки и скутерите ни заобикаляха отвсякъде и се движеха и в двете посоки в едно и също платно. Беше стресиращо.

Успяхме да стигнем до

Хуанкием – езерото с меча

и това беше единствената ми пешеходна разходка по града. В Индокитай се хранят на улицата – ресторантчетата с 2 – 3 маси и детски столчета явно са им по джоба. Почти няма магазини като нашите , а ако се намери такъв, вътре се продават снаксове, сникърси и минерална вода. По пътя за летището видяхме и магазин Метро. Надявам се заради самите виетнамци, големите търговски вериги да не намерят място там

Ресторант в Да Нанг

На другата сутрин ни взе микробусче на агенцията , с която щяхме да посетим заливът Ха лонг. Бах учудена, колко малко хора в България знаят за това прекрасно място. Всъщност и виетнамците са се усетили едва неотдавна горе-долу от 2006 – 2007 г. започват да развиват туризъм.

По дългия около 160 км път през цялото време се движехме през населени места – е, тези 90 милиона все трябва да живеят някъде, нали? Скоростта, разрешена извън населените места е 60 км./ч. За чужденците е забранено да шофират, освен ако нямат виетнамска шофьорска книжка. И наистина, с виетнамския трафик може да се справи само местен жител.

Мотопедите или скутерите, които са из цялата страна са автомобила на виетнамеца. Моля да не се бъркат с мощните машини у нас, това са маломерни превозни средства. На тях се превозва всичко, включително цялото семейство. Рекордът беше 5 човека на един скутер – таткото, пред него сина, зад него дъщерята и зад тях мама с бебе в ръцете. Използват се и като такси, даже и аз се възползвах на два пъти, защото разстоянията не са малки.

А паркингите са много интересни – до тях са посадени растения , подобни на лозата и под тяхната сянка са опънати хамаци. Хамаците са много популярни в Индокитай.

Бях чела, че

магазините са дълги по 50 м. и тесни

като коридор. Оказа се, че и къщите са такива. Фасадата е измазана, с балкони и балюстради и колони, а страничните стени са оставени на груба мазилка и в 90% по тях няма прозорци. В очите на виетнамеца те просто не съществуват. И ако за градовете примерно данък фасада би могъл да бъде оправдание, не разбрах, какво налагаше това и в провинцията. Много къщи представляваха дълъг коридор висок 4 или 5 етажа.

На корабчето

ни представиха целия екипаж и цялото пътуване беше пълно с всевъзможни глезотийки. На последния етаж беше ресторанта, а от двете му страни от френски прозорци се излизаше на страничните тераси, по които също имаше масички и столчета. Аз прекарах повечето време именно там. Още в буса ни попитаха, кой какво яде или не яде. Аз например не обичам морски дарове, а това беше голяма част от менюто. Времето не беше най-доброто, но поне не валеше. Пред насе се разгръщаше уникална гледка. Преди вечеря имаше коктейл, всичко беше на ниво. Кошмарът дойде през нощта. За корабите има заливи, определени за нощувка, всички се събират там. Е, единият от тях не спря да боботи цялата нощ

На сутринта ръмеше, но аз се измъкнах в 6 часа за урока по тай-чи на терасата. А по време на урока по кулинария седях на страничната тераса и зяпах гледката. Посетихме една пещера, която не беше най-голямата, но все пак имаше пещерни образувания.

На обяд ни свалиха обратно на брега и се върнахме в града.

А това са въпросните коридори, в които живеят виетнамците. Това са три отделни сгради.

Следващата ни дестинация беше Да Нанг – разположен в средата на дългото крайбрежие.

Да Нанг

е четвъртия по големина град във Виетнам, намира се в непосредствена близост до границата, разделяла Виетнам на северен и южен и на стотина км. от старата столица Хюе. През първия ден времето беше прекрасно и отидохме на плаж на източния бряг – любимия бряг на американските войници през 70–те години на миналия век. Дългите вълни не изглеждаха кой знае какво, докато не влезеш във водата, тогава разбираш, че носят много вода. Гребенът им се чупеше доста на вътре в морето и водата така въртеше, че просто не можеш да минеш прибоя. Иначе плажът беше почти празен, с определени за влизане места – също като в Австралия, само, че без крокодилите, медузите и акулите.

Това е северния плаж – на заден план – Мраморните планини

И понеже исках да плувам, преместихме се на северния плаж. Тук морето образуваше дълбок залив и беше без една вълничка, точно както очаквах. И отвратително мръсно.

Мост в Да Нанг (Дананг)

Мостове в Да Нанг. На заден план на втория мост, които представлява менящ цвета си дракон има виенско колело. Първият е меняща цвета си жар –птица.

Следващия ден се качихме на междуградския автобус до Хой Ан и за едно доларче изминахме 25 км.

Хой Ан е старинен град,

примерно както е Трявна. Има си Китайски квартал в който се влиза с вход и който е пешеходна зона, слава Богу. Има си и японски квартал. Градчето е много живописно, с всевъзможни магазинчета в които се пазариш, и много пагоди, които съшо са със вход. Времето не беше най-доброто и на връщане заваля.

Разгневеното море по пътя за Хюе

В дена, когато тръгнахме към Хюе – с наета кола, валеше проливно

Разгневеното море по пътя за Хюе

Нищо не видяхме от Мраморната планина, нито от живописните заливи, над които се виеше пътя. В

Хюе

шофьорът ни предложи срещу допълнително заплащане да ни разведе из забележителностите на старата столица. Съгласихме се, и добре , че стана така, защото , ако се бяхме прибрали в хотела преди това, едва ли щяхме да излезнем пак. А и обектите не бяха близо един до друг, изобщо не бях в града с изключение на двораца – виетнамска реплика на забранения град в Пекин, но съвсем неподдържан

Сайгон

– с 10 милиона жители и 4 милиона скутера- пълна лудница. И докато ние се опитваме да ограничаваме вредните емисии, тук решават проблема като слагат противопрахови маски. Зачудих се, защо тези градове бяха толкова ужасни. В Сингапур не беше така. И тогава ми светна – метрото. Влезнах в интернет и разбрах, че през 2006 – 2007 г. е имало проект за метро в Сайгон. Имало е и потенциални инвеститори. Който е потънал неизвестно къде. Но като се замисли човек, какъв пазар е това… Явно Хонда и другите гиганти няма да се предат лесно. Иначе и

Сайгон и Ханой ще станат хубави градове. Някой ден…

На другата сутрин леко настинали кацнахме в ужасната жега и задух на Сайгон. Таксито ни закара на адреса и ни остави. Там нямаше никакъв хотел. Номерът на улицата се оказа друга малка уличка, широка около метър и половина- цялата в ресторантчета и пансиони за гости. На нея именно се намираше и нашия хотел. Г. не хареса стаята, защото имаше армирано стъкло и прозорецът не се отваряше. Така, че на другата вечер се преместихме в хотел на главната улица. Където пък не можахме да мигнем от шума на нощния трафик, който не спря и за миг.

В Хо Ши Мин имахме няколко дни

/от къде да знам колко непроходими са тези градове/. Аз обаче отиход единия ден до Вонг Тао – град разположен на брега на морето, на около час и половина с комета, на брега на широк залив, в който се вливат обширните делти на река Меконг и минаващата през Сайгон река. Градът беше чудесен, разположен между залива и Южно-китайско море. И тук имаше два плажа – източния – големи вълни и западния – разкошен за плуване. Това беше най-белият град във Виетнам , с широки улици, с къщи за бели хора, с коли пред тях. На хълма към носа се извисяваше статуя на Исус. Градът тепърва ще става курорт, строят се хотели, но още няма магазини

Вонг Тао- източния плаж

Вонг тао – западния плаж. Пред нас е пазарът за риба – направо от лодките. На заден план по хълма пълзи лифт

Друг ден посветихме на

екскурзия по река Меконг

– 8 долара. В което се включваше около 150 км. до реката със спиране по крайпътни магазинчета, лодка по реката, спиране по островчета, возене на кану и даже обяд. Предложиха ни какви ли не плодове- банани, манго, папая, драконов плод, включително и прочутия с миризмата си ДОРИАН. В менюто обаше имаше обаче и някакъв плод – тъмно оранжев и слъдък, с месо подобно на узряло авокадо. Е той как миришеше…

Тук разбрах, че

Виетнам е богата страна

– всички стоки бяха от най-добро качество – памучен трикотаж, коприна, кашмир, бижута и украшения от скъпоценни и полускъпоценни камъни и др. Екскурзията беше смесена – бели хора и виетнамци и водачката говореше ту на виетнамски , ту на английски. В началото се опитвах да следя какво говори, обаче тя така мяукаше, че изобщо не можех да хвана, кога говори на английски, кога на виетнамски

Последния ден в Сайгон отидохме в

увеселителния парк

Въпреки , че са будисти, навсякъде имаше коледни елхи, шейни и еленчета, шествия с клоуни и какво ли не. Имаше и аквапарк, за който се плащаше допълнително с езерца с джакузи, езеро с вълни, за скачане, езерце за децата.

Коледно шествие

Аквапаркът

Оттук се прехвърлихме на

остров Фу Куок

– превежда се „чудесна земя”. И наистина е така. Островът се намира в Тайския залив, по-близо до бреговете на Камбоджа и гр. Сиануквил. По нищо не се различава от Тайландските острови като природа.

Виж, развитието на търговията и тук предстои. Магазините са малко, а когато търсехме хляб не ни разбираха и ни пращаха в първата улична закусвалня.

Fu Kwok Building, 213 Queen's Rd W, Sai Ying Pun, Хонгконг

Настанихме се в ризорт с огромна градина с палми и банани в нея. Самите бунгала бяха със сламени покриви и по стените се гонеха гекончета, а по гредите – плъхове. Градината излизаше на плажа, а шезлонгите бяха под палмите. Което ми хареса повече, отколкото ако бяхме под чадъри. От двете страни имаше ресторанти на брега. Вечер, към 18 часа донасяха една тава с морски дарове и риби от улова за деня. Избираш си каквото искаш, правят ти го както искаш. Тук си направихме бъдни вечер с една баракуда и калмари за който ги яде. От близкия магазин си взехме по една бутилка бяло и червено вино за по около 4 долара– местно . /Вносните бяха около 15 долара/– от Далат – друг курортен град, който не можахме да видим , защото беше далече от всичко друго по програмата. Бялото вино взехме за баракудата. Оказа се подобно на френските – сладникаво и идвам го изпихме. Виж, червеното беше чудесно, плътно и ароматично.

Така се разнасят плодове по плажа – чистят ни ананас

Залез на нашия плаж

До столицата на острова Дуонг Данг

ни казаха, че има около 2 км и тръгнахме пеша по плажа. Спирахме да се снимаме на всяка коледна елхичка, говорихме с един туроператор, който предлагаше екскурзии по острова – оказа се руснак. Бил женен за виетнамка и живеел на острова от 4 години. Самия град също нямаше търговска инфраструктура, само някакъв заспал полупразен пазар. Предлагаха се само меснти неща – черен пипер и много перли. Пожелахме да видим и една перлена ферма, оказа се, че от хотела можем да поръчаме такси – безплатно . Не беше каквото очаквах – голям

магазин за перли,

а пред него жени демонстрираха, как се вадят перлите. В плитък басейн, в нещо като скари за грил бяха стиснати мидите – тъмносиви и асиметрични. Жената разряза една и в месото блесна бяла перла. Беше съвършена. В магазина имаше перли с всякаква големина и цвят – включително черни перли. А това са прочутите перлени миди

С черпак от кокос си мием пясъка от краката