02/22/16 09:53
(http://ivo.bg/)

Донос храчков на Явор Дачков

Вече написах, че тарифата за написване на хвалебствена статия за Ирина Бокова или за интервю с нея в подобен подмазвачески дух е 1000 лева. Това споделят колеги, на които тези сребърници са предлагани, но чувството им за срам все пак е надделяло.

 

 

Явно съм уцелил в десетката „когото трябва”. Обичам да уцелвам в десетката и после да ми казват, че не било вярно, обаче да се издават като ме нападат яростно- я заради някой изпуснат заради мен подарък под формата на мезонет, я заради 1000 сребърника.

 

 

Отдавна не чета текстовете на Явор Дачков ( прототипа на Бареков в обръщането на палачинката), но не защото обърна палачинката срещу своя кумир Иван Костов, а защото ми сподели веднъж на улицата, че го прави защото има две деца да храни ( за „разлика” от мен например, които имам две деца да храня?). Това ми дава основание да направя обосновано предположение какво го е мотивирало и този път.

 

 

Нямаше да се запознавам и с поредната му палачинка, в която хвали Бокова и ме оплюва, ако палачинката му не беше пльосната до моя статия в сайта на уважавания от мен колега Иван Бакалов ( с когото сме на различни позиции по доста теми, но не обръщаме палачинката на взаимния респект) e-vestnik. http://e-vestnik.bg/24481/spored-kostov-bokova-vazvrashta-natsionalnoto-ni-samochuvstvie-za-sabudilite-se-antikomunisti/

 

 

 

Дачков не може да се оплаче, че е живял в ситуация на неинформираност в предишния си живот на костовист, но напада други хора заради направения от тях информиран избор в годините около и след рухването на комунизма, илюзиите, митовете и т.н. Яростно заклеймява хора с посребрени коси, които са се променили още в младостта си, но не заради сребърниците, а заради златната възможност да внесат корекции в собствения си живот в достойна посока и да защитават този избор без да обръщат палачинката въпреки тежката цена за придържането към тази принципност.

 

Храчките на Дачков са бумерангови. Поради това не би трябвало да си правя труда да им обръщам внимание. Но поръчковата му статия в подкрепа на кандидатурата на Бокова за шеф на ООН, както и включването ми в кюпа на онези, които не били реагирали ( като него) преди 8 години при нейното издигане в ЮНЕСКО, ме провокират да се върна към темата за съвременните доносници, които обичат да обиждат на „доносници” опонентите си.

 

Опитът му да ме пришие към „новосъбудилите се антикомунисти”, които имали положително отношение към кандидатурата на Бокова за ЮНЕСКО преди 8 години, е класически лъжлив донос. Опровергавам го не аз , а „Ню Йорк таймс” от 23 септември 2009 г., който ме цитира да определям кандидатурата на Бокова като неприемлива за антикомунистите в България ( не казах за мен, а за антикомунистите). Дачков, чието мнение от подобна медия със световно влияние никога няма да потърсят, би трябвало да се запита защо от „Ню Йорк таймс” питат мен , а не него, „роденият” антикомунист.

 

По важно е обаче друго- вижда се технологията на поръчковото подмазвачество в статията на Дачков, който буквално се извинява, че преди 8 години се бил подвел по антикомунистическите си емоции и взел , че поради това заклеймил Бокова. Сега вече не мислел така. Иначе казано, от него се иска не само да наплюе лошите хора и не само да се подмаже на Бокова и нейните кукловоди, но също да се разграничи от себе си, да си удари няколко шамара на покаяние за опортюнизма си в миналото в типичния стил на разкайващите се болшевики по време на процесите в епохата на сталинизма, готови да се саморазобличат като троцкисти, анархосиндикалисти и прочее бивши (гл)исти , за да им пощадят живота.

 

На ясен рублофилски език Дачков подчертава, че именно антикомунизмът го е подвел и нищичко, ама съвсем нищо друго не го е тласнало към онази грешка ( не станаха ли множко грешките, за които се самобичува: костовизъм, антикомунизъм, антибоковизъм…?). Посланието му е отправено към едни товарищи, пред които той декларира , че никога не е атакувал Бокова като руска кандидатура за ЮНЕСО. Ерго, днес е вече съвсем абсурдно да бъде заподозрян в подобно злодеяние, понеже вече е примерен русофил и не би си позволил да напише нещо подобно ( на написаното за Бокова като руска номинация в сп. „Икономист”, „Уолстрийт джърнъл”, и прочее гласове, доста по-значими от неговите „Гласове”).

 

Едва ли ще научим някога дали Дачков е взел стандартните 1000 сребърника или просто плюе от сърце, за да заслужи бъдещо рублофилско благоволение. Освен ако не обърне пак палачинката и за наказание не го изобличат.

 

Ако ли пък се опита да се измъкне от блатото, в което сам се вкара, пледирайки невинен заради „липса на доказателства” при автонакисването си, трябва да е наясно, че думата му не струва нищо. Доказал се е в това отношение и от допълнителни доказателства няма нужда.

 

 

Апропо, по отношение на хипотезата за 1000 –та сребърника Дачков се нарежда до „Мадам В”. Валерия Велева също не беше изрично посочена от Ахмед Доган с доказателства, че е взимала пари. Но за никого не остана съмнение в това при онова посочване с пръст. http://e-vestnik.bg/8700/madam-v-se-razkonspirira-sama-shte-se-otarve-li-v-trud-ot-neya-ili-shte-zatanat-zaedno/

 

Р.S. Знам, че Дачков и злорадите сеирджии покрай него могат да се опитат да се подиграят, че не съм споменат в статията му поименно и че съм се „разпознал” от псевдонима, с който ме е обозначил. Отвръщам със същото: ако Дачков се разпознава като корумпиран журналист, държа да подчертая, че не съм написал нищо подобно. Не знам дали е взел 1000 лева и не твърдя, че ги е взел. Оставям това на въображението на читателите.

 

Share on Facebook

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване