1)

Трябва ли да се приеме, че разпоредбата на член 1, параграф 3 от Директива 2008/118/ЕО (1) от 16 декември 2008 г. е достатъчно правно издържана/безусловна и достатъчно ясна, поради което има директен ефект и правните субекти, които черпят права от нея, могат да се позовават на същата пред националните съдилища, които са длъжни да я вземат предвид, въпреки липсата на транспониране конкретно на тази разпоредба от директивата във вътрешния правен ред на държавата членка/на Гръцката държава?

Член 1, параграф 3 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че отговаря на необходимите условия, за да породи директен ефект, което дава възможност на частноправните субекти да се позовават на него пред национална юрисдикция в рамките на спор между тях и държава членка.

2)

Във всички случаи, съвместими ли са разпоредбите на член 130, параграф 5 от националния митнически кодекс, във връзка с тези на член 128, параграф 1 от същия кодекс, според които удостоверение за митническото оформяне за внос на територията на страната на автомобили с произход от Общността се издава след заплащането на таксата за регистрация, като задължението за плащането на последната възниква от момента на влизане на тези автомобили на територията на страната, с разпоредбите на член 3, буква в) от Договора за ЕИО, които предвиждат премахване на пречките за свободно движение на стоки?

Член 30 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска практика на държава членка като разглежданата в главното производство, при която събраната при внос на автомобили с произход от други държави членки такса за регистрация не се възстановява, въпреки че съответните автомобили не са регистрирани в тази държава членка и са реекспортирани в друга държава членка.