С Опел до Средна Азия, 2015 (6): През Киргизстан

Завършваме  централноазиатското пътуване с опела на Валентин – започнахме с Украйна и руските кавказки републики, обиколихме Азербайджан,  през Калмикия стигнахме Астрахан, а последния път прекосихме Казахстан. Днес ще пътуваме през Киргизстан, с което завършваме пътешествието на пернишкия Опел

Приятно четене:

С Опел до Средна Азия, 2015

шеста част

През Киргизстан

Република Киргизия,

наричана още Киргизстан е държава в Средна Азия с площ почти 200 хил. км² (1,8 пъти колкото България). Населението й е 6 милиона. На югоизток граничи с Китай, а на север с Казахстан. Това е в значителна степен планинска страна с красива природа. Бих я определил като „дива красота“. Територията й е разположена предимно върху западната половина на планинската верига Тяншан. Равнините и долините са малка част от площта на страната. На югозапад са хребетите на Памир. Най-голямото езеро е Исък Кул.

Най-високата точка в Киргизия е връх Победа (7439 м.). Вторият по височина връх Хан-Тенгри (7010 м.) се счита за свещен съгласно централноазиатската религия Тенгризъм. Тя е изповядвана в далечното минало от тюркските народи, хуните и прабългарите. Върховният бог носи името Тенгри или Тангра. Според митологията той живее на връх Хан-Тенгри и е изобразяван като воин на кон (съгласно една от теориите за произхода на Мадарският конник, това е барелеф на бог Тангра).  В тази древна обща религия виждам връзка между Киргизия и България.

В исторически план

киргизите са народ с тюркски произход, състоящ се от множество племена. До 20-ти век са водили номадски начин на живот. Територията е завладяна от Руската империя през втората половина на 19-ти век. В рамките на Съветския съюз страната е съществувала като Киргизка съветска социалистическа република. От 1991 година е независима държава.

Икономиката

се основава предимно на селското стопанство. Развита е текстилната и хранително-вкусовата промишленост. Малък е делът на предприятията от машиностроенето и електрониката. Относително силен сектор е електроенергетиката. От голямо значение за киргизката икономика е добивът на злато, което е основен износен продукт. Пътната мрежа е по-добре подържана от тази в Казахстан. Главните пътища са асфалтирани, но доста от второстепенните са само трамбован чакъл. Валутата им се нарича „сом”. Като турист бих казал, че киргизите са сравнително бедни и средното жизнено равнище е близо два пъти по-ниско от нашето в България.

Киргизия е светска държава като

основна религия е ислямът

(за 3/4 от населението), а на второ място е православното християнство (за 1/5 от населението). Останах с впечатление, че отношението към религията е формално и повечето киргизи са на практика атеисти.

Официални езици са киргизкия и руския

Използва се нашата славяно-българска азбука. Неофициален символ на страната е снежният барс – високопланинско хищно животно от рода на пантерите. Традиционната кухня е свързана с номадския живот в миналото и с животновъдството. От месото се употребява най-много овче и пилешко. За традиционна напитка се смята ферментиралото мляко от кобила кумис, също както е било и при прабългарите.

Столица на Киргизия е

Бишкек,

град с близо 1 милион жители.

Ала-Тоо

е наименование на високите части на планините и в превод означава „пъстри планини”, с което се означава съчетанието от голи хребети и покрити със сняг върхове през лятото. Така е наименован не само централния площад в столицата, но и много други неща.

Бишкек се различава от останалите столици, които съм виждал. Тук почти няма високо строителство. За сметка на това парковете, сенчестите алеи по булевардите, цветята и зеленината са в изобилие. Бих го нарекъл град-градина.

Градът е основан през 1825 година като военна крепост с името Пишпек. От 1925 година е столица, първоначално на Киргизката съветска република, а от 1991 година – на независим Киргизстан. През съветския период се нарича Фрунзе, на името на местния революционер, герой от гражданската война и военачалник Михаил Фрунзе.

Бишкек е икономически, финансов и научен център на Киргизстан. Основните предприятия работят в сферите на машиностроенето, металообработването, енергетиката, леката и хранително-вкусовата промишленост. В града се ползват мрежите на шест мобилни оператора. Особено ме впечатли фактът, че два етажа на техния Централен универсален магазин бяха изцяло заети с десетки офиси и щандове за продажба на мобилни услуги, мобилни телефони, таблети и друга подобна електроника.

Музеите в Бишкек

са повече от десет на брой. От тях избрах да посетя три. Първи беше

Националния музей на изобразителното изкуство

В него най-голямо впечатление ми направи залата с репродукции на експонати от парижкия Лувър.

Втори по ред посетих

Мемориалния дом-музей на Фрунзе

Освен родния му дом, тук са включени много експонати разказващи за живота, революционната и държавническа дейност на Михаил Фрунзе.

Експонатите в

Киргизкия държавен исторически музей

обхващат времето от каменния век, през великото преселение на народите до революцията и съветския период. Интересни са етнографския раздел и колекциите с предмети от световното културно наследство.

На Бишкек отделих първия си ден в Киргизстан. Получи се така, че и последното денонощие в тази страна прекарах разглеждайки града. След като зарязах безнадеждно повредения Опел в град Кочкор пристигнах на гарата в неделя следобяд. Обикалях Бишкек до следобеда на следващия ден, когато потегляше влакът за Москва.

През планините на Киргизстан

 Обиколката ми продължи през планинските масиви от веригата

Тяншан

Мога да повторя казаното по-горе за впечатляващата красота на тези планини. Поради липсата на висока растителност и голите планински хребети я определям като „дива красота“.

Най-високият превал, който минах, беше 3500 метра. Тук започнаха по-сериозните проблеми с моя Опел, първоначално прегрявания на двигателя. Преди това, още в Казахстан датчикът периодично отчиташе лошо смазване. Неприятна ситуация, меко казано.

На някои места се виждаха юрти, където хората си живееха по традиционния начин, занимавайки се със животновъдство. В близост пасяха стада от коне, говеда, овце, кози. В това отношение мога да направя аналогия с Монголия, но там юртите са много повече. Край пътя киргизите продаваха различни продукти с животински произход, собствено производство.

В повечето случаи юртите бяха разположени край реки и потоци, очевидно с цел осигуряване на вода за хората и животните.

Пътувайки из Киргизстан имах възможност да мина през много села и малки градчета. Общото ми впечатление е, че там

хората живеят доста бедно

В повечето от тези населени места имаше изградени нови неголеми джамии. На практика те бяха затворени и в тях не видях нито веднъж молещ се мюсюлманин. Това е едно от обстоятелствата, които ми дават основание да считам, че отношението към религията е формално и повечето киргизи са на практика атеисти.

Голяма част от второстепенните (от регионално значение) шосета, по които минах, не бяха асфалтирани, а само трамбован чакъл. Вдигаше се прах, но се пътуваше по-леко отколкото по второкласните казахстански пътища.

На горната снимка паметникът в дясно от опела е на архар, диво планинско животно от рода на козлите. У нас в България архарът стана популярен през 2010 година във връзка със скандала около президента Първанов. Тогава той отричаше, че при организиран лов в узбекски резерват е застрелял такова животно, което е защитен вид.

При преминаването на един планински превал за пореден път двигателят прегря.

Вече ми беше ясно, че или гарнитурата на цилиндровата глава е прегоряла или самата глава е изкривена. Преди това бях установил, че и вентилаторът при радиатора не работи, т. е. най-вероятно датчикът беше повреден. Прокарах кабели за ръчно включвана на електромотора с перката и се опитах да установя правилната посока на въртене, пробвайки навътре или навън се движи въздуха. Това направих поставяйки ръката си между двигателя и въртящата се перка на вентилатора при радиатора. Беше недопустима грешка.

За момент перката закачи ръката ми, усетих силна болка и видях кръвта, която започна да тече обилно. Грабнах изцапания със смазка парцал за почистване около двигателя и с него притиснах раните. Почаках двадесетина минути да отмине острата болка и да понамалее кървенето. После от аптечката взех бинтове и спирт. На близкия поток измих раните, изсипах шишето спирт върху тях и омотах ръката с два бинта.

Кочкор, Киргизстан

Както си бях с изцапаните от кръвта работни дрехи потеглих по черния планински път, управлявайки опела само с едната ръка. След около час стъпих на асфалтиран път и минавайки през населените места се оглеждах за медицински пункт. След още половин час влязох в

градчето Кочкор,

зърнах болница и отидох директно в „Бърза помощ”. Като видя окървавените превръзка и дрехи, служителката почти на бегом ме заведе в хирургията. Пое ме екип от двама млади лекари и медицинска сестра, която асистираше.

За около един час ми промиха раните, биха ми разни инжекции и ми направиха четиринадесет шева. Единият хирург внимателно прокарваше иглата с конците през кожата, а другият ми слагаше мокра марля на челото и ми говореше. Казах му, че добре изпълнява ролята си на психотерапевт отклонявайки вниманието ми от обработката на раните. На тези млади доктори споменах, че имам дъщеря която не е семейна и е точно за тях. Единият лекар обясни, че има жена и дете. Другият беше още ергенин и му казах, че другата година може да доведа дъщеря си и да ги запозная. Момчетата разбираха от майтап и в приказки работата им спореше.

Накрая уведомих лекарите, че имам международна медицинска застраховка. Попитах ги къде е администрацията за да оформим документите и моят застраховател да плати на болницата. Единият хирург каза, че не работят със застрахователи и при тях се плаща в брой. Изтръпнах „с колко ли ще ме одерат сега”. Човекът назова сума в размер на 18 лева български пари, от което останах изненадан.

Платих си, а той ми написа рецепта за антибиотик и превързочни материали за да сменям всеки ден превръзката. В аптеката платих за антибиотика и бинтовете сума, равна на 5 лева български пари. Реших, че в Киргизстан медицинските услуги са на „социални” цени за да бъдат достъпни за всички.

Разгледах Кочкор и до вечерта прекарах времето в един интернет-клуб.

Пренощувах в двора на интернет-клуба, но

на сутринта Опелът отказа да запали

С ранената и превързана ръка нямах физическа възможност сам да търся повредата. В един магазин за авточасти попитах за механик, който разбира от дизелови двигатели. Последното беше важно, защото на Изток леките автомобили са предимно бензинови.

След известно чакане се появи автомонтьор и с неговата Тойота ме изтегли до двора на къщата си, където ремонтираше автомобили. Работата по двигателя продължи повече от три дни като повредите изникваха една след друга. Оказа се, че цилиндровата глава е изкривена и можела да се фрезова единствено в Бишкек, на 260 км. оттам.

На следващия ден донесоха голям абразивен камък, подобен на воденичните. Той беше с диаметър повече от метър и с дебелина 6-7 сантиметра. Двама души започнаха да търкат главата върху камъка, а пък аз им сипвах вода. След това „фрезоване“ сглобиха двигателя.

На следващата сутрин Опелът пак не можа да запали

и отново започна разглобяване. Откриха, че горивоподаващата помпа изхвърля нафта и трябва да се сменят уплътнения. Най-сериозният проблем се оказа свързан с лошото смазване започнало в Казахстан. Механикът ми обясни, че отворите на лагерите на коляновия вал са се запушили частично, маслото не е могло да преминава свободно, в резултат на което са се износили самите лагери и леглата на мотовилките.

За да се извърши ремонтът трябвало да се заявят резервни части за такъв двигател и да се чака половин месец доставката им. Шлайфането на коляновия вал и ремонта на горивоподаващата помпа можеха да се извършат само в специализиран сервиз в Бишкек.

Целият ремонт щеше да струва близо хиляда долара. Направих си сметка, че пазарната цена на Опела е по-ниска от тази сума. Не беше оправдано и чакането поне три седмици за доставка на части и извършване на ремонта. Съмнявах се и в качеството на резервните части и в квалификацията на механика по отношение на дизелови двигатели. И така, на четвъртия ден взех решение да зарежа Опела там и да се прибирам с обществен транспорт. Свалих номерата и взех документите, за да мога да бракувам автомобила в България.

Прекарвайки четири дни в Кочкор добих

някаква представа за живота на хората в това провинциално градче.

Децата вече ходеха на училищни занятия, тъй като учебната година там започва в началото на септември. Най-интересен ми беше начинът, по който ги караха до училищата сутрин. Един родител събираше с лекия си автомобил поне десетина деца от съседните къщи. Например, в багажника на Фолксваген Пасат комби се напъхваха   5-6 деца, а на седалките сядаха още 7-8. Като цяло останах с впечатление, че в Киргизстан се държи много на образованието.

Когато автомонтьорът не работеше по автомобила ми обикалях хълмовете около града, тъй като не можех да стоя на едно място и да бездействам.

В продължение на четири дни добих известна представа от

живота на семейството на автомонтьора

Той ми предложи да нощувам в къщата му, но аз отказах. Обясних му, че в автомобила на двора ще се чувствам по-спокойно, тъй като съм свикнал да спя в колата. За сметка на това пък се хранех заедно с членовете на семейството. Жената на монтьора не работеше, а се грижеше за домакинството и за четирите им дъщери. Хранеха се пет пъти дневно и ми казаха, че при тях така е прието. Първата закуска беше сутрин в 6.30 часа, а последната вечеря към 21.30 часа. След ядене всички извършваха един вид негласни молитвени действия. Първо поставяха ръце с дланите нагоре пред тялото, после ги прекарваха от двете страни на лицето и накрая ги задържаха притиснати пред гърдите като за молитва. Заедно с тях и аз извършвах този ритуал след всяко хранене.

Къщата беше едноетажна, както почти всички други в градчето. Нямаше централно водоснабдяване и канализация. Вода използваха от подземен (артезиански) кладенец. Стопанинът със самочувствие ми обясни, че вече има електрическа помпа, докато преди са използвали ръчна такава за изпомпване на подпочвената вода. Отпадната вода от домакинството изсипваха в голяма яма на двора, покрита с дъски. Тоалетната им беше на двора, скована от дъски и покрита с ламарина. Обзавеждането в къщата беше прилично с всичката домашна „бяла“ и „черна“ техника, но нямаха интернет. Описаното дава представа за стандарта на едно семейство от средната класа в това провинциално киргизко градче.

През деня минаваха разни хора от квартала за да ме видят и да обменим по няколко думи. Явно за тях

бях някаква атракция – европеец

попаднал със счупения си автомобил в градчето им. По време на един такъв разговор с киргизки младеж получих от него интересно и неочаквано

предложение за секс

Както си говорехме общи неща, в един момент той направи характерното движение със средния пръст на ръката си и ме попита: „Ты хочешь ебать мою подругу?“. Не можейки да осъзная въпроса го попитах дали ми предлага проститутка. Младежът ми отвърна леко обиден, че това не е проститутка, а приятелката му – много добро момиче. Продължих да го гледам неразбиращо, а пък той ми каза „40 долара“. Неосъзната ми реакция беше: „Много скъпо“. Отговорът беше, че 20 долара са за нея, а другите двадесет са за него като посредник между нас. Любезно отклоних предложението, разбира се. Явно пазарните отношения са навлезли стабилно в живота и бита на киргизите. Човекът се опитваше да прави бизнес и да изкара някой долар, независимо от моралната страна. Такова обяснение си давам като икономист.

В края на престоя, когато вече бях взел решение да оставя автомобила там и да се прибирам, автомонтьорът ми подари една традиционна киргизка мъжка шапка. Интересното беше, че на техния език се нарича „калпак“. Звучи точно така както и на български. На практика, направих размяна на счупения Опел срещу един киргизки калпак. Е, не само тава – човекът ми даде и 150 евро за повредения автомобил.

От Кочкор се придвижих до Бишкек с такси. Всъщност, там не вървяха автобуси, а в центъра на града чакаха таксита. Всяко от тях пътуваше към определен град. Щом се напълнеше с хора потегляше. Така и моето такси за двадесетина минути се напълни и потеглихме. Остави ме на гарата в Бишкек, където на следващия ден потегляше влак за Москва. Превозът на разстояние 260 километра ми струваше 12 лева български пари.

Обикалях столицата Бишкек до вечерта, пренощувах в стаята за отдих на гарата срещу 5 лева, а на следващата сутрин продължих да разглеждам вече добре познатия ми град.

Влакът на киргизките железници измина разстоянието до Москва

за малко повече от три денонощия. Впечатли ме точното до минута спазване на обявеното разписание. На по-големите гари престоите бяха 20-30 минути, което ми позволяваше да хвърлям по един поглед на тези градове.

В Москва се придвижих с такси от Казанската гара до аеропорт Шереметиево. Пренощувах на летището и на следващата сутрин се качих на

самолета за Бургас

Пътувах с евтин билет на българската авиокомпания Bulgaria Air.

Тъй като мястото ми беше до единия от четирите аварийни изхода внимателно изучих инструкциите как трябва да действам при аварийно кацане на самолета върху суша или вода. Дори се чувствах горд от отговорността която нося: при повреда и приземяване или приводняване би трябвало да отворя аварийния люк до седалката ми и да помагам на пътниците да напуснат самолета. До мен пък седеше един руснак, който пътуваше с група приятели. Имали имоти в Свети Влас и отивали да си починат един месец. Обясни ми, че много харесвали нашата супа „шкембе чорба“. Щом си оставели багажа по апартаментите, веднага щели да отидат на ресторант за да ядат „шкембе“. Та тези десетина руснака извадиха бутилки с уиски плюс филета и кашкавал за мезе. Като техен съсед в самолета трябваше да им правя компания в хапването и пийването. Просто, такава е „руската душа“ и такива се техните неписани правила.  За „нула време“ станахме приятели и полетът мина неусетно в приказки, хапване на филета и пийване на уиски. Въобще, приемах всичко за туристическа атракция до последния момент.

 

Бюджет

По време на пътешествието ми през 2015 година до Средна Азия похарчих  3035 лева.

Обща продължителност 52 денонощия, включително 4 дни в ремонт на автомобила и една седмица прибиране с обществен транспорт.

Изминах с Опела 14 хил. километра, като разходите ми за гориво бяха 760 лева. В Русия и Азербайджан дизела беше два пъти, а в Казахстан три пъти по-евтин отколкото у нас.

Останалите разходи са:

• 270 лв. за музеи и забележителности;
• 310 лв. за храна;
• 360 лв. за ремонти на автомобила;
• 175 лв. застраховки и разни такси;
• 250 лв. за GPS навигация;
• 600 лв. за прибиране с обществен транспорт до България;
• 310 лв. други разходи.

 

Юли – Септември 2015 година

Автор: Валентин Дрехарски

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Други разкази свързани с Киргизстан – на картата:

Киргизстан