Лавров: монголското нашествие е обновило руския етнос

На снимката: обновена с монголски гени рускиня: “добре живея, синко… едно ме безпокои: САМО ДА НЕ СВАЛЯТ АСАД

Във връзка с преклонението на нашия премиер Бойко Борисов пред „най-големия дипломат в света” (https://news.bg/politics/lavrov-bil-nay-dobriyat-diplomat-v-sveta-no-borisov-gledal-smetkite.html) му предлагам да си поръча превод на неговата статия в списание „Россия в глобальной политике” от 3 март 2016 г. https://lenta.ru/articles/2016/03/03/lavrovtext/

Статията е озаглавена „НА КРЪСТОПЪТЯ НА КЛЮЧОВИТЕ ТЕНДЕНЦИИ”. Нашият строител на магистрали може да си свери часовника с магистралните руски имперски тези в дяволския прочит на историята. Важно е да се знае. Колкото повече се задълбочава руската изолация от света, толкова повече руската пропаганда прибягва до своите шовинистични интерпретации на историята като едничък източник на гордост.

Например нашите рублофили ще могат да си изяснят, че написаното от моя милост с позоваване на историческата истина за руската благодарност към праотците на нашите азиатски покорители не е някаква измислица. Лавров се отнася със синовно уважение към Златната орда и преклонилия главица пред нея Александър Невскки, цитирайки Гумильов:

„Хорошо известно и альтернативное мнение Льва Николаевича Гумилева о том, что монгольское нашествие способствовало формированию обновленного русского этноса, что Великая степь дала нам дополнительный импульс в развитии.”

Как бы то ни было, очевидно, что тот период крайне важен для утверждения самостоятельной роли русского государства на евразийском пространстве. Вспомним в этой связи политику великого князя Александра Невского, который принял временное подчинение в целом веротерпимым правителям Золотой Орды, чтобы отстоять право русского человека иметь свою веру, самому распоряжаться своей судьбой вопреки попыткам европейского Запада полностью подчинить русские земли, лишить их собственной идентичности. Такая мудрая, дальновидная политика, убежден, осталась в наших генах.

Как точно монголското нашествие е „обновило” руския етнос – претендиращ да е най-славянския от славянските народи –оставям на въображението на читателя.

Онова, което авторът и руските тълкуватели на историята не оставят на ничие въображение обаче е фактът, че техният светец Александър Невски е канонизиран като такъв заради войните, които е водил с омразните ( западни) християни в съюз с азиатските орди, на които е плащал данък и се е подчинявал. След което същият руски светец е натрапен на България по повод претенцията за руското освобождение и покровителство срещу османските азиатци, потомци на въпросната орда. Ако това не е перверзия по отношение на българите, не знам каква по-голяма гавра може да се измисли ( макар въображението на великоруската наукообразност да е безбрежно като Сибир).

Подчинението на „Златната орда” от страна на Александър Невски руският външен министър намира за проява на мъдрост и далновидност, която е останала в руските гени- извинете, но не моя скромна милост говори тук за генетично наследено робско покорство, нали. Моля, моите хулители да обърнат внимание върху тази подборност.

Явно , че генетично наследената мазохистична наклонност да се робува на робуването като положителен исторически опит е предадена генетично и на потомствените русофили в България -досущ, както монголско- азиатската „мъдрост” на руснаците.

Лавров никъде не споменава България, дори и когато се прехласва по покръстването на Рус през 988 г. с решаващата роля на българската освободителна армия покръстители ( ако използвам иронията в аналогията за „решаващата роля на червената армия-освободителка” на България).

Цялата му статия е пропита от омраза към Европа и от гордост, че руснаците никога не са възприели европейското в своята държава. Това не му пречи да търси европейския авторитет чрез твърдението, че едва ли не в Европа признавали руската претенция към наследството на Византия . Нещо повече, в някои отношения Русия изпреварвала развитието на Европа, твърди също Лавров.

И макар в края на разсъжденията си да признава ( цитирайки философа Иван Илин), че величието на една нация не се корени в размерите на контролираната от нея територия или в броя на населението й, не може да се въздържи да не демонстрира презрение към по-малки народи. Споменавайки например Кримската война Лавров упреква австрийския император, че отказал да подкрепи Русия в нея, макар през 1849 г. руската армия да е помогнала на императора срещу унгарското въстание- т.е. Русия е очаквала срещу кървавите подвизи на руската армия, начело със Суворов, смазала порива на унгарците към свобода, да си получи дивидентите , но европейският колега не се притекъл на помощ , когато Русия изпаднала в нужда 5 години по-късно. Някъде там в мелето. остава въпроса за изкланите някакви си унгарски бунтовници.

Сред опорните точки, спуснати от Лавров, видно място заема трактовката на болшевишкия метеж във връзка с неговата наближаваща 100 годишнина. Шефът на руската дипломация е възмутен, че напоследък на Запад имало желаещи да представят този метеж като варварско събитие. Нещо повече, възмущава се реставраторът на съветския прочит на болшевизма, западняците си позволявали да слагат знак за равенство между болшевизма и нацизма и да прехвърлят на Съветския съюз част от вината за началото на Втората световна война.

На русофилите и пишман антифашистите у нас не е лошо да се припомни по този повод, че СССР е бил в сговор с нацистка Германия, официално скрепен с подписа на Сталин, когато цяла година и половина по-късно България влиза в Тристранния пакт с убеждението, че по този начин удовлетворява и съветската благосклонност към хитлеризма.

„Сейчас остро стоит задача выработки сбалансированной, объективной оценки тех событий, тем более в условиях, когда, особенно на Западе, находится немало желающих использовать эту дату для новых информационных атак на Россию, представить революцию 1917-го в виде какого-то варварского переворота, чуть ли не столкнувшего под откос последующую европейскую историю. Хуже того — поставить советский режим на одну доску с нацизмом, возложить на него часть ответственности за развязывание Второй мировой войны.”

Началникът на дипломацията на единствената оцеляла в наши дни колониална империя Сергей Лавров хвали със задна дата СССР като пример за подражание , принудил западните страни да направят социални отстъпки на своите народи, както и като държава, допринесла за деколонизацията.

„Бесспорна роль, которую Советский Союз сыграл в вопросах деколонизации, в подтверждении в международных отношениях таких принципов, как независимое развитие государств, их право самостоятельно определять свое будущее.”

И макар историческата истина да не оставя съмнение, че тъкмо Сталин насъсква Хитлер на Запад, Лавров твърди отбратното: „европейските елити” насъскали Хитлер срещу СССР, заявява той.

„Не буду подробно останавливаться на моментах, связанных со сползанием Европы ко Второй мировой войне. Очевидно, что здесь опять роковую роль сыграли антироссийские устремления европейских элит, их желание натравить на Советский Союз гитлеровскую военную машину.”

За капак на всичко това Лавров отхвърля като мит факта, че СССР загуби студената война. Не било вярно. Съветският съюз се бил разпаднал просто така по волята на собствения народ и поради лошо стечение на обстоятелствата.

„Укоренившийся на Западе в связи с распадом Советского Союза миф о победе в холодной войне оснований под собой не имеет. Это была воля народа нашей страны к переменам, помноженная на неблагоприятное стечение обстоятельств.”

Руски опозиционно настроени коментатори оприличиха статията на Лавров и особено неговата възхвала на монголското иго и дружбата със Златната орда като достойна илюстрация на написаното от Джордж Оруел в „1984-та”: „Свободата е робство, робството е свобода”. Но Лавров също се позовава на Оруел и иронията му за това, че „някои са по-равни” от другите, за да опонира на Съединените щати, които имат претенцията да се нещо повече от другите ( и най-вече от Русия). Иначе казано, Лавров не пропусна да прояви най-големия комплекс на Кремъл- чувството за малоценност в сравнение с мерилото за величие, което преследват вече повече близо век московските владетели.

Както казах по-горе, Лавров не споменава пряко България, но поуките за нас са много- особено по отношение на така актуалната тема колко хубаво е било да сме поробени от азиатците. Другари и другарки русофили, които имате нужда да се чувствате потомци на роби, вече можете спокойно да казвате, че този мазохизъм е форма на чист (руски) патриотизъм!

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител