Обида или критика 2: към дискусията: мотивите на съда

Станаха известни мотивите  на Панагюрския РС към присъдата за обида по делото на Борислав Сандов, съпредседател на ПП Зелените. Може би ще са интересни на повече хора.

Съдът оправда Сандов по две обвинения за клевета и го призна за виновен за обида. В първия коментар Обида или критика:към дискусията стана дума за това, че:

• несъмнено присъдата е за политическо слово (теми в центъра на обществения дневен ред, по дефиницията в решението  VGT v. Switzerland);
• политическото слово е с висока степен на защита по стандартите на ЕСПЧ;
• изказването е критичен текст и трябва да се разглежда в своята цялост, а не думи да се вадят от контекста и да не се подлагат на преценка за истинност: когато гражданите критикуват решения, които ги засягат, следва да избягват изрази, които са безпричинно обидни  – но не когато съставляват принос към обществени  дебати, казва ЕСПЧ;
• прави впечатление, че съдът не се позовава на стандарти на ЕСПЧ за пределите на свободата на изразяване.

Свободата на изразяване има предели. Несъмнено. Но дали в случая съдът правилно балансира свободата на изразяване и защитата на доброто име?

Според   мотивите   Панагюрският РС   установява фактическите основания на критичното изказване:

В процеса по административно дело №8474/2012г.на ВАС, по което било атакувано решението на министъра на околната среда и водите,одобряващо осъществяването на инвестиционното намерение на „А М”АД за разширяване на промишлената му площ, били събрани множество доказателства за периодично замърсяване на намиращите се в близост до индустриалния обект реки от промишлени аварии в предприятието, заради които му били налагани имуществени санкции от РИОСВ.

Анализите на взетите проби показали, че водите на двата основни притока на р.Банска Луда Яна /р.Панова и р.Асарелска/ преди производствената площадка на „А М” не са замърсени или са констатирани единични несъществени замърсявания, дължащи се на естествени фонови концентрации. Пробите от р.Панова, р.Свинарски дол и р.Асарелска след производствената площадка на „А М”показали сериозни отклонения по показателите мед, манган, цинк и желязо. Липсвали живи клетки от фитобентос в реките,което означавало   много лошо състояние и токсичност на водите.

Съдът прави извода, че не е налице клевета, тъй като

извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът разгласява дадени факти или обстоятелства или приписва престъпление, но с увереност, основана на обективни факти,че тези твърдения са истински. В случая подсъдимият е имал право на такава обоснована увереност.Това е така,тъй като подсъдимият е разполагал с информация за изследванията на Басейновата дирекция за управление на водите,направени през 2014г.,/и то още преди да бъде доставена на поискалото я лице/,според които водите непосредствено след производствената площадка на „А М”АД са токсични, т.е. отровни.

И в същото време  – при наличие на изводи в  официални документи, че водите след производствената площадка на Асарел Медет са токсични, т.е.отровни  –    думата отровител се изолира от цялостно критично изказване  –  и за нея е произнесена присъда за обида.

След като виждаме мотивите, изглежда още по-обосновано да се приеме, че не е налице обида –

извън обхвата на обидата би трябвало да остават твърдения, които не са непристойни, вулгарни и цинични, нито безпричинно обидни ([Otto-Preminger v Austria], а  са  част от критична оценка на решения с обществено значение – в случая основана на множество доказателства, събрани в хода на съдебен процес.

Отделна сюжетна линия е аргументацията, произтичаща от специфичната среда – социалната мрежа, но има достатъчно аргументи и по принцип.

 

Filed under: BG Content, Media Law

Прочети цялата новина https://nellyo.wordpress.com/2016/03/09/sandov2/

Свързани новини: