De Profundis: БЪЛГАРИЯ Е ПЪЛНА С НАГЛЕЦИ – МОЛЯ, НЕ ГИ РАЗВЪЖДАЙТЕ ДОПЪЛНИТЕЛНО

03/16/16 12:05
(http://asenov2007.wordpress.com/)

De Profundis: БЪЛГАРИЯ Е ПЪЛНА С НАГЛЕЦИ – МОЛЯ, НЕ ГИ РАЗВЪЖДАЙТЕ ДОПЪЛНИТЕЛНО

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/69411-de-profundis-balgariya-e-palna-s-nagletzi-molya-ne-gi-razvazhdayte-dopalnitelno.html

И все пак – задължително няма да им гласувам задължително

С гласовете на 121 депутати, при 27 против и 21 въздържали се, бе одобрено на първо четене въвеждането на задължително гласуване. Няма нужда да чакам поправките при второто четене, за да кажа категорично няколко неща по темата.

Първо, въвеждането на задължително гласуване е откровен антидемократичен акт. Това е сериозна стъпка за ограничаване на гражданските права в страната – най-сериозната за последните 26 години.

А историческият опит учи, че подобни стъпки никога не остават сами.

Скоро може би ще се въведе задължение гражданите да се кланят пред знамето сутрин и да пеят химна, а онези, които фалшивят, ще се изпращат на летен лагер по пеене. После ще ни обуят в лъскави ботуши и задължително ще маршируваме на 3 март по българските площади в чест на руските освободители. Патриотичен акт ще стане задължението да доносничим на службите, които пазят блаженството на политическата върхушка. И тъй нататък, процедурата ви е позната.

Второ, поне според мен, задължителното гласуване е антиконституционно, суспендира едно от базисните права, гарантирани от Конституцията. А желанието това да стане през задната врата, чрез избирателния закон, от неразумни и юродливи депутати, чиито брой не е достатъчен за истинска конституционна промяна, е въпрос, по който трябва да се произнесе не само българският конституционен съд, но и съответните европейски институции. Ще следя и настоявам за това.

Трето, за мен демократичната идея, пък и мисловната способност на онези депутати, които подкрепят и се въздържат по задължителното гласуване, е с обща площ колкото връвта от прашките на млада девойка. И се намира на същото място като прашките – между двете половини на дупето, вместо между двете половини на мозъка.

Казвам това, без да ме интересува от коя политическа сила са подкрепящите идеята и какви политически възгледи твърдят, че изповядват – смятам ги за обикновена шайка, която иска да си гарантира политическо бъдеще, като хвърли най-маргиналната част от българското население срещу демокрацията, срещу реално необходимите обществени реформи и срещу европейското развитие на България. Това е като да освободиш затворниците на 10 септеври и да ги назначиш за шефове на полицията.

Не, че им е за първи път, вече съм живял в онова, което ми гласят – но този път номерът няма да мине.

На фона на казаното и с още много други аргументи, които съм излагал по рано, заявявам категорично, че, докато има задължително гласуване в България, аз няма да им гласувам. Задължително няма да им гласувам – независимо от всички мерки, които държавната машина реши да приложи срещу мен, за да пречупи волята ми.

Левите лидери ще спасят Европа – ама друг път

На среща в Париж в събота тъй наречените леви лидери от европейските страни, институции и политически формации си направиха самореклама, като обявиха нещо от рода на общ план за спасяване на Европа от кризите, в които е затънала. Самият дребен биг бос от Партията на европейските социалисти, изтънко познатият нам ляв лидер Сергей Станишев, написа във Фейсбук: „Европейските социалисти са единствените, които могат да дадат ясна визия и да предложат смели реформи”.

От това писание, разбира се, не става ясно единствените измежду кои други социалисти са европейските, но да не задълбаваме, така или иначе, ситуацията с левицата, както винаги, се свежда до познатото – напъна се планината и роди мишка.

Като им гледам ясната визия и смелостта на идеите за реформи, само за тази народна мъдрост се сещам, де.

Отделен е въпросът доколко въпросните им идеи ще се реализират, а цялата работа няма да си остане само поредният ляв ПР. Или дори поредният обикновен повод за разходка на европейската левица из стилните парижки бардаци – неслучайно срещата беше в събота, та да си освободят другарите събота вечер и цяла неделя…..

Иначе не, че не му вярвам на другаря Станишев, че си вярва, когато пише и дрънка подобни глупости. Той никога за нищо не е лъгал българското общество като български политик, така че и сега нямаме основания да смятаме, че лъже европейското общество като европейски политик.

Разбира се, много повече бих повярвал специално на другаря Станишев, ако той, като премиер на България два мандата, беше се трогнал да въведе онова, за което сега така категорично настоява – минимум 6 процента от държавния бюджет задължително да се отделят всяка година за образование. Имам предвид – вместо да се крадат от Кой, Мой, Свой и другите наши момчета, скрити под формата на политици, съдии, прокурори, ченгета и други, по-дребни, но не по-малко откровени мафиоти.

Освен това много повече основания бих имал да вярвам като цяло на тъй наречените лидери на европейската левица, ако те бяха поставили като предмет на парижкото си кафепиене и дупещипане реалните европейски проблеми в момента – мигрантската криза, руската заплаха, борбата с тероризма, засилването на евро-атлантическото единство, преодоляването на икономическите и социални дисбаланси между самите страни в Евросъюза, необходимостта от активна европейска политика за културно и духовно интегриране на източно-европейските общества и цивилизационното им сближаване със „старите” страни от Запада…..

Много ми се щеше, ама не би. Левите лидери ми говорят за пореден път глупости за минимална заплата и младежка интеграция.

Ако някой не знае, поне в България идеята за минимална работна заплата е пълна фикция, а нейното постоянно увеличение – само инструмент за периодично нарастване заплатите на властимащите, както и на задълженията върху гърба на всички останали граждани под формата на допълнителни данъци и осигуровки.

Що се отнася пък до тъй наречения европейски процес на младежка интеграция – някой да може да посочи реални ефекти от похарчените дотук за целта 6 милиарда евро? Или да прогнозира реалните ефекти от похарчването на онези 30 милиарда, за които сега европейските лидери настояват?

Аз ще рискувам да прогнозирам. Според мен единственият ефект от наливането на тези пари ще бъде, че в Европа ще се увеличи броят на разни левичарски групички, сайтове, платформи и други зелени чичковичервенотиквеничковчета, които все по-масово ще проповядват опорните точки от руската хибридна война, независимо че това е точно обратно на онова, което ни е необходимо, защото то руши самата Европа.

Ама нали това е целта на левицата по принцип, де! Или някой се съмнява?

Не съдебно споразумение, а ефективна присъда за Сидеров

Депутатът Волен Сидеров, известен като човек, на когото българският данъкоплатец плаща, за да прокарва руските интереси в България, се призна за виновен по три обвинения за хулиганство и, заедно с вечния си подгласник Чуколов, поиска да сключи споразумение със съда.

Ако аз бях на мястото на независимия и безпристрастен български съд, щях да откажа да сключа споразумение и да издам ефективни присъди, предвид факта, че е налице силен рецидив. И деянията са извършени с особена наглост.

Не говорим за случай, при който някой е изпил 12 бири и, притиснат от нуждата, е пикал на обществено място. Това на всеки може да се случи.

Говорим за използване на словесни обиди и заплахи срещу нормални, невинни и нищо неподозиращи хора, говорим за налитане на бой на публични места, съчетано с явна демонстрация на съзнание за пълна безнаказаност, говорим за опит да бъде заблудено правосъдието чрез лъжи, медийни кампании и използване на служебно положение.

В края на краищата – говорим не за лошия, а направо отвратителен пример, който сключването на подобно споразумение дава на всички други нагли типове в тази страна. Те ще си кажат, щом Сидеров се измъква така лесно, значи и аз мога – и ще бъдат прави.
От което Ефектът Сидеров ще се мултиплицира и ще се превърне в Синдром Сидеров.

България и без това е пълна с наглеци – моля, не ги развъждайте допълнително!

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com