ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО БЕЗСМИСЛИЕ

03/18/16 10:25
(http://asenov2007.wordpress.com/)

ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО БЕЗСМИСЛИЕ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ България може да задължи гражданите да участват в избори, ако Парламентът потвърди приетото на първо четене решение за това. Страната ще се нареди сред 26-те държави в света със задължителен вот, но има силни съмнения, че така ще си създаде нови проблеми, вместо да реши съществуващите. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, плашат ли се българите от въвеждането на задължителен вот?

– Няма социологически проучвания с реална картина на обществените настроения по този повод, Фили. Според някои медийни анкети, въвеждането му подкрепят около 54-55 на сто от хората. Анкетите обаче страдат от поне три недостатъка. Първо, медиите в България не са обективен източник на информация, а следват интересите на парите и политиката, затова не е сигурно доколко може да се вярва и на тези допитвания. Второ, технологично погледнато, подобни анкети не са представителни. И трето, те се правят по време на дискусии с участието на политици, а в момента повечето политици са за задължителния вот. От партиите в Парламента против е единствено ДПС, срещу което обаче има силен обществен негативизъм, независимо от позициите, които застъпва. Така че, Фили, реакцията на хората във въпросните анкети е плод по-скоро на текуща манипулация, отколкото на здрав разум и информираност по темата.

– Пламен, каза, че повечето политици подкрепят задължителния вот. Не е ли странно демократите да са на еднакви позиции с примитивни националисти и антиевропейци?

– В България идеята за задължителния вот изглежда с размити политически граници, Фили. През годините тя бе лансирана първо от лявата БСП. Още с появата си я подхвана и лявата АБВ, партията на бившия президент Георги Първанов. Обаче през миналата година въпросът се оказа един от трите, включени от сегашния президент Росен Плевнелиев в предложението му за референдум. А Плевнелиев все пак минава за демократичен и дясно ориентиран човек. Тогава предложението му бе отхвърлено с голямо мнозинство от Парламента, а идеята – заметена под килима. Броени месеца по-късно обаче тя пак изплува в политическото пространство, лансирана вече от ПФ, партия на примитивен национализъм, която обаче участва в управляващата коалиция. Неочаквано, поне за мен, предложението на тъй наречените „патриоти” мина през парламентарната правна комисия, а после бе одобрено и в пленарна зала на първо четене. Практически това стана с гласовете на същите онези депутати, което по-рано отказаха да включат задължителния вот като въпрос в президентския референдум.

– Добре, но задължителният вот не е антидемократичен сам по себе си. В Австралия гласуваме така, а и в три европейски държави – Белгия, Люксембург и Гърция…..

– Това са исторически решения, Фили, те са отпреди стотина години и вече са традиция. В Австралия, доколкото знам, задължителното гласуване е реакция на едно отчайващо ниско участие в избори. Така го възприемат австралийците, въпреки, че то е 58 на сто – процент напълно приемлив в повечето държави по света. Тази реакция може би е характерна за нагласите на самото австралийско общество. А може би задължителният вот има нещо общо с обществения климат около Първата световна война. Точно в онзи период той се въвежда в шест европейски страни, три от които после се отказват. Да, разгледано извън контекст, задължителното гласуване вероятно е политически неутрално, но всъщност винаги опираме до конкретни специфики. В България при Живков нямаше такова задължение, но то се реализираше по други механизми и активността обикновено надхвърляше 90 процента. И какво от това? Сега в Северна Корея също гласуват близо сто процента от хората, но пак питам – какво от това? Решен ли е дори един проблем поради по-големия брой гласуващи? От друга страна, в Белгия до урните продължават да ходят около 90 на сто избиратели, но в Гърция, въпреки задължението, процентът постоянно спада. На последните избори той е 63 на сто, резултат, съизмерим с някои от гласуванията в България. Така че, Фили, има много подходи към темата, но лошото в нашия конкретен случай е, че в българските условия се прави нещо, което няма да реши нито един проблем, а ще създаде много нови.

– Какви са основните мотиви за подкрепата, която политици от толкова различни по характер партии дават сега за въвеждане на задължителния вот?

– Един от лансираните официално мотиви е да се спре купуването и продаването на гласове и използването на корпоративния вот, при който работниците в дадена фирма гласуват за посочен от собственика кандидат под заплаха от наказание или с обещание за награда. Това са наистина явления, с които обществото трябва да се справи. Само че задължителният вот не е инструмент за това. Ако досега се плащаше на хора, най-вече от маргиналните общности, за две неща – да отидат изобщо до урните и да подкрепят точно определен кандидат или партия, то занапред ще плащат само за второто. Ефектът изглежда нулев. Обаче не е нулев, ефектът всъщност е отрицателен. Първо, защото по същество през задната врата на избирателния закон се подменя конституционното право да избираш със задължението да гласуваш. Спекулира се, че двете неща са различни и това не е заобикаляне на Конституцията, но практиката показва друго. Второ, докато повече платени и неграмотни избиратели ще започнат да гласуват, част от политически ориентираните и интелигентни хора ще спрат, отвратени от самото налагане на това задължение. В момента около 45 на сто от българите обикновено не гласуват, но не поради нежелание, липса на гражданска съвест или друга причина, а защото партиите не предлагат адекватни за техните нагласи платформи и лица. Какво тук ще се промени чрез задължението за гласуване? Само политиците ще си запазят спокойствието – вместо да мислят и лансират политики в обществена полза, те ще продължат да си живеят в комфорт, осигурен по втория начин, чрез прехвърляне на проблема от болната глава на здравата. Другият мотив, свързан с въвеждането на задължително гласуване, който обаче е малко или много неофициален, Фили, е, че по-масовото участието в изборите ще ограничи политическата територия на ДПС. Точно този мотив изглежда в момента обединява интереса на уж демократични формации като ГЕРБ и РБ с този на партии като ПФ, АБВ, БСП и Атака. Но, освен че създаването на такъв картел е поредната проява на некоректност и политически мързел, то е и неефективно. На първите избори през 90-та година, когато избирателната активност беше 90.3 на сто, ДПС имаше малко под 400 хиляди гласа и 8 на сто от местата в парламента. На изборите през 2013, когато активността е 51.3, ДПС взе 14 на сто от местата, но с почти 600 хиляди реални гласа, тоест, почти 50-процентно увеличение на подкрепата си. Така че средната относителна тежест на ДПС в българския политически живот се запазва и не е механичен начинът, по който това положение може да се промени.

– Пламен, но какво ще стане в края на краищата, смяташ ли, че задължителният вот все пак ще бъде въведен?

– Мисля, че да, Фили. Премиерът Бойко Борисов онзи ден каза, че лично той е против, но все пак ГЕРБ трябва да уважи желанието на политическите си партньори от ПФ, след като за други неща пък разчита на тяхната подкрепа. Подобна откровена политическа търговия, при това с фундаментален принцип като правото на избор за разменна монета, изобщо не изглежда добре, но вероятно ще бъде реализирана. Друг е въпросът, че, доколкото познавам условията в България и характера на българина, това изобщо няма да проработи и след известно време задължението със сигурност ще отпадне поради своята пълна неприложимост. А и пълно безсмислие.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com