Как чрез данък “баланс на мненията” избиха балансите на нормалността в българските медии

03/20/16 11:20
(http://ivo.bg/)

Как чрез данък “баланс на мненията” избиха балансите на нормалността в българските медии

Нямам представа защо сайтът Клуб Z , обвиняван от путинофилите в русофобство, е препубликувал от БГНЕС без грам критична забележка превод на статията на руския външен министър Сергей Лавров от 3 март тази година.

http://clubz.bg/37098-bivshite_chlenki_na_varshavskiq_dogovor_ne_smeniha_zavisimost_sys_svoboda_a_prosto_smeniha_lidera

Не очаквам Клуб Z да спомене моя анализ на тази пълна с фактологически грешки и имперски манипулации статия. По някакви неясни за мен причини, в този уж русофобски сайт „русофобски” автор, като моя милост, е нежелана персона ( която наистина не желае да се натрапва ).

Не твърдя също, че е било задължително т.н. анализ на Лавров да е бил придружен от линкове към разгромяващите анализи на „анализа” от двама други автори след моя милост – един руски и един американски ( също цитирани в ivo.bg- лесни са за намиране, няма да досаждам с линкове към собственото си творчество).

И все пак- не е ли малко странно толкова голяма, очебийна хибридна, персонална атака срещу историческата истина на втория по влияние човек в Кремъл да бъде сервирана като чиста вода от изворите на историята в медия, която уж воюва с руската хибридна война в България?

От заглавието и подзаглавията личи, че на редакторите през ум не им е минало да оспорят каквото и да било от глупостите на министъра и дори малко да иронизират поне „научното откритие” на Лавров за монголския принос в „обновяването на руския етнос” в резултат на вековното монголско иго. Тази уважителна спрямо брътвежите на манипулатора Лавров слепота няма как да бъде плод на случайност.

За БГНЕС като източник на превода това уважително отношение към шовинистичните клишета на Лавров не е учудващо. Но когато същото се случва в Клуб Z , то се превръща в препиране на руските опорни точки в медия с репутация на „бунтар” срещу Кремъл. При цялата относителна незначителност на „събитието” , за мен това е повод за реплика срещу явлението „ баланс” на гледните точки като едно от най-коварните оръжия за прокарване на отровна пропаганда в България.

Подозирам, че имаме пореден случай на „данък баланс” ( за да не заподозра нещо по-лошо). Под претекст, че трябва да се чуе и другата гледна точка ( сякаш „русофобската” е доминираща в българското публично пространство и се нуждае от специалното спонсорство на медии, като Клуб Z ), в България беше прокарана през последните две десетилетия и половина доста контрабандна пропагандна стока. Шараните кълват най-много на демократичната стръв, когато тя им се предлага под формата на „обективност” чрез представяне на лъжите за чиста монета.

Таблоидите, като „Труд” и „24 часа”, които доминираха манипулирането на българската четяща публика през 90-те години на миналия век, бяха най-ярките представители на тактиката да се налага определена пропаганда с привидното й балансиране чрез епизодично публикуване на противоположната гледна точка. Действаха на простичкия количествен принцип: сервираме цяла каца катран с една лъжица мед, за да могат да кажат после, че „пускаме и обратната гледна точка”. А всъщност катранът постигаше целите си, особено в очернянето на посочените мишени.

Тактиката постепенно се пренесе и в телевизиите. Резултатът има конкретно измерение в падението до 106-то място на България в световната класация по свобода на медиите към днешна дата след онова 36-то място, на което страната ни се намираше година преди да стане чрез на ЕС и с това да стане интересна за руската хибридна война като най-слабото звено в тази вражеска за Кремъл общност, подлежаща на руско разбиване.

Днес в българския телевизионен ефир можете да видите солови акции на Соломон Паси в лобирането за руската кандидатура за върха на ООН Ирина Бокова или на Божидар Димитров и Тома Томов в проповядването на опорните руски гледни точки по български и международни въпроси. Но ако някоя телевизия реши да покани за „баланс” и някой „русофоб”, непременно му търси русофил да го надприказва с лични обиди в името на „другата гледна точка”. Внушението е, че да си срещу гледището на Кремъл, пропагандирано масирано от соловите певци на московската правда, е „екстремизъм”( в днешната европейска и натовска България). Докато разпространяването на русофилска и путинофилска пропаганда не само е допустимо, но и се поощрява – не просто чрез комфортната солова изява на поканения, но и се вижда от сервилното съгласяване с нея на водещите, представящи обикновено със суперлативи своите путинофилски солисти.

Схемата дава отлични резултати и като страничен ефект. Защото по-гнусливите противници на Кремъл постепенно биват маргинализирани в телевизионния ефир поради нежеланието им да се сборят с прасе, което се чувства отлично в предлаганата кочина на т.н. „дискусионен формат”, превръщан в агресивно путинофилско грухтене срещу подложения на лично омаскаряване опонент.

Няма да давам примери със себе си, но се запитайте кой уважаващ себе си коментатор с проевропейски възгледи би искал да бъде в едно студио с агресор, който надвиква опонента си с приказки за собствения задник, превърнат в образ на отрицанието на каквато и да било теза. Продуцентите обаче са инструктирани така, че тъкмо такива тъмни субекти заслужават най-много светлината на прожекторите им- веднъж, защото правят скандали и „вдигат рейтинга”, и втори път- защото по естествен път прогонват евентуалните скучни коментатори, които биха говорили за някакви ниско рейтингови европейски ценности.

С други думи, под предлог за спазване на баланса, избиха балансите на медийната нормалност спрямо принадлежността на България към евроатлантизма ( а не към евроазиатщината и „руския свят”). Нещо подобно е имал предвид в сарказма си Джордж Оруел ( бивш комунист и в този смисъл, според някои нашенски идеологически расисти- неуспешно пребоядисан негър). В своята антиутопия „1984” той предвижда днешната ситуация тук с абсурдизма на фразата: „свободата е робство”.

Мога в този антиутопичен стил само да препоръчам нови висини в постигането на баланса чрез студийното противопоставяне в дискусионен формат на режисиран сблъсък между правдата на убийците срещу техните опоненти или на педофилите против несъгласните с тях привърженици на нормалността. А когато „либералчетата” ( по Андрей Райчев) се погнусят и откажат да се вмирисват в подобна компания и да я легитимират „за баланс”, ще останат да дефилират атрактивните за плебса солови пропагандатори на убийствата и детското изнасилване.

И защо не- след е като е възможно системното колективно задушаване на истината в продължение на толкова години с хватката на „баланса”, защо да не възтържествува и високорейтинговата правда на някакви си индивидуални убийци и насилници на отделни човечета?

Снимка от подлеза пред Министерския съвет на Република България, направена от автора на горния текст на 19 март 2016 , показва как се постига баланс в пропагандата у нас: фланелки с реклама на КГБ и за баланс-тениска с Путин.