От Лефкада до Варна – Пътешествие с яхта през няколко морета (1): От Йонийско в Егейско море

Започваме едно плаване с яхта – от Йонийско до Черно море. Приятно четене:

От Йонийско в Егейско море

част първа на

От Лефкада до Варна – Пътешествие с яхта през няколко морета

 Във Фейсбук се намерихме с един приятел, с когото не се бяхме виждали от около 15 години. Оказа се, че той е правоспособен капитан, плавал от много години и имал голям опит с всякакви съдове – от рибарски лодки до ветроходни яхти. Собствениците на една яхта го наели да им я закара от Лефкада (Йонийско море) до гр. Варна.

Скоро придобих капитанска правоспособност, но никога не бях плавал с яхта и си мечтаех за това. Капитанът каза, че ще плава заедно с негов приятел и ме покани да отида и аз, да понауча това-онова за корабоплаването. Тръгването беше на 14 август 2015г.

14.08.2015 (петък)

Капитанът и негов роднина Петър тръгнаха от Варна към София около 12.00ч. и ми се обадиха да се подготвя.

Пристигнаха в София около 19.00ч. Натоварихме багажа и седнахме да пием кафе в бара пред блока, за да си починат малко от пътуването. Оказа се, че сме взели страшно много храна и пиене. Всеки беше взел по нещо, без да съгласуваме помежду си покупките… Сега имаше от всичко по много…

Тръгнахме в 20.00ч. от София и се отправихме към Гърция по магистралата. Пътувахме цяла нощ и сутринта пристигнахме в Лефкада около 4.00ч. Понеже беше прекалено рано, спряхме на един паркинг и поспахме малко в колата.

Лефкада

е гръцки остров в Йонийско море. Има няколко средно големи курорта по източното крайбрежие и голям брой отделни плажове, най-известни от които са Порто Кацики, Егремни и Нидри.

Ние трябваше да отидем в Нидри, защото яхтата беше там.

15.08.2015 (събота)

Сутринта в 7.00ч. бяхме в

Нидри,

откъдето трябваше да започне нашето пътешествие. Собствениците на яхтата си бяха вътре в нея и вероятно спяха. Решихме да не ги будим, а да изчакаме те да се обадят. Около 8.00 ч. собствениците се обадиха, че са станали и са подготвили багажа (те са били цяло лято с яхтата и сега искаха малко да пътуват с кола, а яхтата им да се закара във Варна).

Разменихме се – те тръгнаха с колата, а ние се качихме на тяхната яхта.

Яхтата беше луксозна и чисто нова

Беше напълно оборудвана с всичко необходимо за едно нормално живеене, дори повече от нормално…  Разполагаше с три самостоятелни каюти, всяка със собствен санитарен възел – баня и тоалетна, т.е. ние тримата нямаше да си пречим и да се съобразяваме с нищо. Имаше кухня с вградена печка, хладилник и фризер. Имаше всякакви чаши, чинии, вилици, лъжици, и т.н.

 

Натоварихме багажа, подредихме всичко в шкафовете, а хранителните продукти сложихме в хладилника и фризера. Напълнихме резервоарите на яхтата с вода от кея и се подготвихме за пътуване. Бяхме много изморени и решихме първо да поспим няколко часа, а после да вдигнем котвата…

Събудихме се около 13.00ч. и видяхме как една италианска яхта обикаля и си търси място на кея. Ние и без това мислехме да тръгваме, затова им извикахме, че ще им освободим нашето място. Отвързахме се от кея, вдигнахме котва и отплавахме.

Така започна нашето пътешествие през 5 морета.

1. Йонийско море – Част от средиземно море. Площ 169 000 кв.км. Дълбочина 5 121м. Соленост на водата – над 38 промила.
2. Коринтко море – Това не е истинско море, а е дълбоко вдаден в сушатазаливна Йонийско море, между Пелопонес и континенталната част на Гърция.
3. Егейско море (Бяло море) – Част от средиземно море. Площ 240 000 кв.км. Дълбочина 2 591м. Соленост на водата – достига до 38 промила.
4. Мраморно море – Старогръцкото име на това море е Пропонтис и то е вътрешно море, което разделя Черно море от Бяло море (Егейско море), както и двете части на Турция – Европейската и Азиатската. Площ 11 350 кв.км. Дълбочина 1 355м. Соленост на водата – 22 промила.
5. Черно море – Вътрешно море, между Европа и Мала Азия. Едно от най-изолираните морета от световния океан. Площ 420 000 кв.км. Дълбочина 2 212м. Има много слаба соленост на водата – само 17 промила (при 38 промила на Средиземно море).

Бяхме в самото начало на пътешествието и всичко ни изглеждаше интересно и забавно. Решихме да пуснем котва близо до някой остров и да се гмуркаме. Капитанът насочи яхтата към остров Итака (островът на Одисей), като предложи по пътя да спираме където ни харесва и да се гмуркаме. Според историците, Омир е писал за Итака, но всъщност описанието което е дал, отговаря точно на остров Лефкада… Но както и да е… Това са подробности от древността…

Това на снимките е остров Итака:

По пътя минахме покрай остров със странното име

Мадури (Madouri)…

После минахме покрай

остров Скорпиос

(на снимката долу) – частният остров на корабния магнат Аристотел Онасис (внучката Атина Онасис продаде острова преди 2 години на руския милиардер Дмитрий Риболовлев за 100 млн. долара). На този остров през 1968г. се е състояла сватбата на Аристотел Онасис с някогашната първа дама на САЩ Жаклин Кенеди. Навсякъде имаше информационни табели, че това е частна собственост.

По едно време верният GARMIN сигнализира, че

наближаваме опасни плитчини…

Външно изобщо не можеше да се предположи, че на такова място в средата на морето, може да има плитчина около 5 метра… Спуснахме котвата и започнахме да се гмуркаме. Отдолу всичко беше зелено, сякаш дъното беше покрито с висока трева. Всякакви шарени рибки се докосваха до нас и изобщо не се страхуваха. Водата беше много по-солена отколкото в нашето Черно море… Оказа се, че и тримата се справяме доста добре с плуването и се наслаждавахме максимално на това гмуркане. Водата беше кристално бистра и с температура около 28 градуса..

След около 2 часа ни омръзна и се прибрахме на яхтата. Вдигнахме котва и продължихме към остров Итака.

Преминахме между континента и огромния

остров Меганиси

По пътя спряхме до

малък красив остров – Thilia, който се намира на запад от Меганиси.

Приближихме се на около 100 метра от брега на

остров Thilia

и спуснахме котвата. Водата изглеждаше изумрудена като на картичка. Сложихме маските и плавниците и започнахме да се гмуркаме. Само аз бях без плавници, защото не се чувствам комфортно с тях. Носех гумени обувки за плуване, за да си предпазя краката от морските таралежи, които бяха милиони по дъното.

Отново се изкефихме максимално, защото подводната красота е неописуема… След около 1 час се прибрахме на яхтата и продължихме към остров Итака.

По пътя преминахме съвсем близо до някакъв

остров Аркуди (Arkoudi),

но не спряхме.

На остров Итака

има много удобни места за пристан и ние си избрахме измежду всички село Фрикес, защото името звучеше откачено (Freak)… Oколо 20.00ч. пуснахме котва в залива.

Имаше много яхти и се наредихме последни в редицата. Едвам успяхме да се вържем за пристана, защото нямаше място. След нас обаче изведнъж започнаха да идват все нови и нови яхти и да се връзват кой за където намери. Точно до нас спря огромна моторна яхта с много хора на борда. Направи ми впечатление, че всички се държаха приятелски и изобщо не вдигаха шум. Дори всички таверни на брега изобщо не пускаха никаква музика, а клиентите се хранеха съвсем тихо. Много приятно и спокойно място.

Обиколихме и разгледахме наоколо, след което купихме 4 стека минерална вода х 6 бутилки, по 2 Евро за стек, т.е. бутилка от литър и половина излиза само 65 стотинки.

Всичко си имахме на яхтата… особено

храната ни беше в изобилие

Решихме поне в началото да се въздържаме да сядаме по заведения, а после когато запасите ни намалеят, тогава да се отдадем на кръчмарски посещения.

Прибрахме се на яхтата и наредихме трапезата. Нарязахме домати и краставици, сирене, кашкавал, и т.н… Сипахме си Узо с много лед… Доста добре ни се получи яденето и пиенето. Компанията беше страхотна. С капитана не се бяхме виждали около 15 години, а с Петър се запознахме едва сега на яхтата… Капитанът работеше на държавна служба в морската администрация, а иначе на частно транспортираше разни яхти от различни дестинации. Беше видял и преживял какво ли не през годините… Петър беше програмист и работеше за американска компания дистанционно онлайн. И двамата бяха интересни събеседници и вечерята мина с много весело настроение, вицове, лафове, простотии от всякакъв вид… както само мъже могат да се напиват и да се хилят на всякакви глупости… Накрая завършихме с бира, както винаги, въпреки че махмурлукът от подобно съчетание е доста неприятен (всъщност всеки махмурлук е неприятен)…

Събудих се през нощта около 03.00ч. и реших да се разходя. Притеглих яхтата да се приближи към брега и скочих на кея. Разходих се и се порадвах на тишината на нощта. От нито една яхта не се чуваше шум и явно всички бяха потънали в дълбок сън… Повървях насам-натам по пристана като сомнамбул около половин час и ми стана скучно. Прибрах се на яхтата и легнах да спя.

16.08.2015 (неделя)

Тръгнахме от о-в Итака около 9.00 ч. сутринта и се насочихме към моста на град Патра, който разделя Йонийско от Коринтско море. Закусихме в движение със сандвичи. Минахме покрай

остров Оксия,

където видяхме устието на река Ахелоос. Този остров е с площ 4200 декара и е продаден преди 3 години за 5 млн. Евро на членове на катарското кралско семейство, които са купили и още 5 по-малки островчета.

Решихме

да спрем някъде наоколо и да се гмуркаме

Намерихме удобно място между два съседни острова. Наблизо имаше рибарник с ограждения. Беше много красиво и удобно за гмуркане. Пуснахме котва и се гмуркахме около 1 час. Дъното беше каменисто и много красиво. Имаше всякакви шарени риби и много морски таралежи. Водата не беше чак толкова солена, заради голямата река Ахелоос, която се вливаше в морето наблизо.

Когато ни омръзна, се отправихме към самия частен остров Оксия. Там пак пуснахме котва и отново започнахме да се гмуркаме. Беше страхотно. По едно време реших да изляза на брега и да се разходя. Двамата ми спътници не пожелаха да стъпват на сушата и останаха във водата… Тогава нямахме представа, че островът е частна собственост… Наоколо нямаше жива душа и въздухът миришеше на цветя, на смола и борови шишарки. Птички пееха, пчели жужаха… беше уникално красиво, все едно е някакъв безлюден остров от приключенски роман. Повървях из острова, покатерих се на едно дърво и на няколко скали, поиграх си с една пръчка като 10 годишно дете и отново се метнах в морето. Поплувахме още половин час, погмуркахме се, след което се прибрахме на яхтата. След малко бяхме готови за път…

Тръгнахме към  Коринтския залив (Коринтско море)

и моста на Патра. Беше тихо и нямаше никакъв вятър. Наложи се да вдигнем едно платно с голяма площ, наречено „спинакер” или „генакер”, което се използва когато вятърът е слаб. Това платно иначе си стои сгънато и прибрано в калъф в едно помещение на носа на яхтата.

В един момент вятърът изцяло спря и се наложи да приберем платното. Карахме известно време на двигател. После се появи вятър и вдигнахме едновременно двете стандартни платна на яхтата – грота и стаксела. Точно преди моста на Патра прибрахме стаксела и останахме само на платното на грот мачтата.

На 5 мили преди моста, се обадихме по радиостанцията на трафик-котрола (позивна – РИОН трафик контрол). След като минахме под моста, отново вдигнахме двете платна.

Този мост разделя Йонийско от Коринтско море. Град Патра е разположен на южния бряг на Коринтския залив, на полуостров Пелопонес. 

Продължихме да плаваме с много хубав вятър в посока Коринт. Цяла нощ плавахме и гледахме светлините на другите кораби и на сградите по брега.

Двамата ми спътници спяха дълбоко, а аз се опитах да стоя буден… нещо като неофициално „на вахта”… Издържах доста, но по едно време към сутринта доста безотговорно заспах седнал на пода пред навигацията…

Яхтата се движеше на автопилот и нямаше опасност, но все пак е важно някой да наглежда за разни предмети пред плавателния съд. Капитанът ме видя че дремя и веднага ме замести, а аз отидох да поспя малко в каютата.

17.08.2015 (понеделник)

Рано сутринта бяхме точно пред

Коринтския канал

Този канал съединява Егейско море с Адриатическо море. Пресича тесния Коринтски провлак и разделя полуостров Пелопонес от гръцкия материк, като го превръща на практика в остров.

Застанахме на входа на канала, но не ни пуснаха веднага и казаха по радиостанцията да чакаме.

Първо пуснаха някакъв голям кораб и веднага след него тръгнахме ние. Движехме се на около 100 метра зад кораба и добре че не вдигаше зад себе си вълни…

Придвижвахме се много приятно и спокойно. Каналът беше тесен и с отвесни скали от двете страни. Преминахме под няколко моста, на които имаше много хора с фотоапарати. Всички се усмихваха, снимаха и махаха с ръце. Ние също направихме много снимки. На изхода на канала спряхме и платихме такса, която е най-високата от всички канали в света – 230 Евро за нашата яхта… За големите кораби не си представям колко може да е…

Успешно

преминахме в Егейско море, или Бяло море,

както по-често го наричаме. Солеността му достига до 38 промила – малко по-ниска от тази на Йонийско море, но е повече от двойна, в сравнение с нашето Черно море, чиято соленост е само 17 промила. т.е. колкото се приближавахме към Черно море, солеността на водата намаляваше.

Егейско море има 1415 острова, от които само 20 не са собственост на Гърция. Името на това море идва от aiges – ѣгес, т.е. големи, пенести вълни, в което между впрочем, успяхме да се убедим три дни по-късно…

Имаше хубав попътен вятър и се насочихме към остров Егина. По пътя ни съпровождаха делфини и си играеха с яхтата…

Спряхме край

скалист остров с име Ипсили,

пуснахме котва и скочихме във водата, която беше тюркоазена и красива, като от пощенска картичка.

Гмуркахме се около 2 часа, с кратки почивки, и бяхме обградени от ята с любопитни рибки. На дъното имаше някакви изхвърлени резервоари, които изглеждаха досущ като сандъци със съкровища. Чувствахме се като деца, които се забавляват безгрижно и волно…

Когато ни омръзна да плуваме, се качихме на яхтата и се отправихме към остров Егина.

Тъкмо наближихме, видяхме

остров Метопи,

който беше толкова изкушаващ за гмуркане, че не можахме да устоим и бързо завъртяхме руля натам… Наоколо беше плитко и лотът показваше на места 3-4 метра от дъното до кила, което е доста малко и е много опасно за яхтата да не я ударим. Капитанът обаче умело се промъкна между плитчините и хвърлихме отново котва. Гмуркахме се около час и също беше страхотно. Имаше много морски таралежи, толкова много, че не посмях да изляза на брега, въпреки че брегът изглеждаше като плаж и беше много красив. Имах намерение да изляза и да се разходя, но заради таралежите прецених, че е по-добре да не рискувам.

В 17.00ч. най-после пристигнахме на

остров Егина, в едноименния гр.Егина,

който се намира в най-западната част на острова. Обикаляхме пристана около час, докато си намерим място. Накрая се вързахме за едно рибарско корабче и Петър отиде да пита чиновниците от морската администрация дали можем да останем на това място за през нощта. Казаха, че няма никакви места, но един грък бил спрял на някакво забранено място, което е служебно и казал, че ще тръгва след 15 минути… Разпоредиха да застанем на неговото място, но при условие, че освободим мястото сутринта в 7.00ч., защото там през деня стои катера на бреговата охрана. Оказа се обаче, че този грък беше излъгал администрацията, че ще тръгва след 15минути, като си е мислел да ги издебне да им свърши работното време и да остане за цялата нощ. След като разпоредиха обаче да застанем на неговото място, му развалихме плановете… гледаше ни свирепо и ни псуваше под нос, докато си търсеше друго място… В собствената му страна някакви си българи го изместиха…

Важното е, че си имахме място за през нощта и се вързахме за кея. Взехме си душ и излязохме на разходка из града.

Егина

е най-големият остров в Сароническия залив. Има формата на сърце. В древността тук са били изсечени първите сребърни монети, на които е била изобразена морска костенурка. Егина става първата столица на Гърция след освобождението ѝ от османска власт, като запазва този статут за две години.

Egina, Гърция

Имаше тесни улички и много шам фъстък. Сладолед, конфитюр, и т.н… всичко направено с шам фъстък. Купих няколко пресовани десертчета с карамел и шам фъстък.

Беше много чисто и красиво. Всички хора бяха любезни и усмихнати. Имаше много туристи от всякакви националности, които се разхождаха по крайбрежната алея.

Когато ни омръзна да се разхождаме, седнахме в една таверна и си поръчахме тарама хайвер, няколко порции калмари, октоподи, и риба сардела (наричат я гаврос – нещо като нашата цаца). Пихме гръцка наливна бира марка „Алфа”. Петър изпи само една бира, а ние двамата с капитана изпихме по три бири. Всичко беше много вкусно и приготвено с голям майсторлък. Лично собственикът на таверната се въртеше около нас и ни обгрижваше като вип гости… Сметката беше 65 Евро. Платихме, оставихме бакшиш и си тръгнахме доволни.

Направи ми впечатление, че още със сядането в таверната, веднага ни донесоха минерална вода и хляб на филийки, да си хапваме и пийваме докато четем менюто. Това беше за сметка на заведението. Накрая ни донесоха купа с нарязана диня, също за сметка на заведението… Тези хора наистина умеят да се грижат за клиентите си…

Прибрахме се на яхтата и си сипахме по едно уиски Джак Даниелс. Главната улица беше пълна с народ и докато си пиехме, разглеждахме мацките като на моден подиум. Но в крайна сметка – „очи пълни, ръце празни”…

Стана 01.30ч. и си легнахме, защото бяхме много уморени и на следващия ден ни предстоеше ранно ставане да освободим служебното място на кея.

Очаквайте продължението

Автор: Александър Александров

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Плаване – Средиземно море – на картата:

Плаване – Средиземно море

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=65933

Свързани новини: