ДЕМОНСТРАЦИЯ НА СИЛА, ВОЛЯ И НАГЛОСТ В БРЮКСЕЛ

03/25/16 07:28
(http://asenov2007.wordpress.com/)

ДЕМОНСТРАЦИЯ НА СИЛА, ВОЛЯ И НАГЛОСТ В БРЮКСЕЛ – КЪДЕ Е ЕВРОПА

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Поредицата атентати в Брюксел през тази седмица е ново доказателство, че Европа е част от глобалната война на тероризма срещу демокрацията. Колко такива епизоди са необходими още на европейските лидери, за да осъзнаят този факт и да реализират не само на думи адекватна обща политика – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, през ноември имаше атентати в Париж, сега в Брюксел – какво следва?

– Междувременно бяха Истамбул и Анкара, Фили, а преди това – Мадрид, Лондон, Ню Йорк. Никой не знае къде ще е следващият удар, освен самите терористи и те вече го подготвят.

Според информация на Асошиейтед прес, в Европа има между 400 и 600 добре обучени от ИД терористи в автономни клетки. Те са винаги с крачка напред и няма как да бъдат спрени, тоест, полицията и службите не могат да ни предпазят от конкретен удар. Нищо, че българското МВР онзи ден на учение храбро предотврати самоубийствен атентат в последния му етап.

На ужким става, на практика – не.

Такъв атентат може да се предотврати, ако далеч по-рано се разкрият и заловят участниците. Иначе в последната минута може само да се намали – или да се увеличи, кой знае – броят на жертвите. Характерът на съвременния тероризъм е такъв, че дори да се разбие едно звено и предотврати един удар, то друго звено оцелява и удря, ако караш на парче, не можеш да спреш всички.

Така стана и с последните атаки. Службите заловиха Салах Абдеслам, лидер на групата, която преди четири месеца окървави Париж, и след няколко дни избухнаха трите взрива в Брюксел. Това не са просто поредните бомби, Фили, а демонстрация на сила, воля и наглост в самото сърце на Европа. „Ислямска държава”, която е отговорна за атентатите, разпространи текст, в който казва: „Аллах дари победа в ръцете на нашите войници и хвърли в страх сърцата на кръстоносците на тяхна земя”. Следва заплаха, че ще има още атаки срещу страните, които обстрелват Ислямска държава и убиват мюсюлмани.

– Защо тогава няма атентати срещу Вашингтон и Москва, нали те са основните играчи в антитерористичната коалиция в Сирия?

– Причините са различни, Фили. При намесата си в сирийския конфликт, всъщност Москва не удряше „Ислямска държава”, а умерената опозиция срещу Башар Асад. Защо терористите да атакуват свой фактически съюзник? Още повече, както е ставало вече дума, има все повече съмнения, че точно руските спецслужби стоят зад ескалацията на тероризма през новия век.

Докато пък Вашингтон, поучен от опита на 2001-ва, спешно взе мерки, сведе до минимум опасността на своя земя и вече 15 години американците живеят относително спокойно. Явно мерките са ефективни, институциите заработиха по нов начин, самото общество има по-ясна и единна позиция по въпроса. Точно това са нещата, които упорито не се случват в уж обединена Европа.

– Но защо не се случват, в края на краищата, това е въпрос на самосъхранение?

– Причините са много. Например тромавият начин, по който 28 държави взимат важните общи решения. Или още по-тромавият начин, по който се прави и реализира общото законодателство.

Но не всичко е в институциите, бюрокрацията и изобщо – в структурата на обединена, но не единна Европа. Тук опираме до сериозни политически, а и личностни фактори. Като цяло Европа отдавна се управлява по псевдо-либерални правила от псевдо-либерални хора, пълни с политически предразсъдъци. Особено силно това се усеща от 2014 насам. Тогава започна руската агресия в Украйна, ескалира сирийският конфликт, тръгна мигрантската криза, а и поредната ескалация на ислямския тероризъм. А тези псевдо-политици дори отказват да назоват нещата с истинските им имена и крият главите си в пясъка.

Факт е, че, въпреки всички атентати от 2001-ва насам, въпреки жертвите, въпреки ясните възможности за справяне с проблема, европейските лидери се държат като деца, изненадани от факта, че дядо Коледа е просто пиян и зъл старец. Затова липсват общо законодателство и общи институции, свързани с проблема. Затова и обществата в европейските страни се стряскат при поредния атентат, а после пак заспиват зимен сън, без да си дават сметка, че всички се намираме в състояние на война, независимо дали искаме това или не. Да, това не е традиционната война армия срещу армия, а война от друг порядък.

Но никой европейски политик сякаш не смее да го каже официално, за да не дърпа дявола за опашката. Обаче опашката на дявола вече е дръпната и той вилнее в Европа както никога досега не е вилнял.

– Безсилие ли е това и докъде може да доведе то?

– Това не е безсилие, но е проява на безсилие, Фили.

Имам предвид, че Европа по принцип не е безсилна. Тя е могъща сила – говоря за наличието тук на икономически, научен, военен и всякакъв друг потенциал. И точно това прави сегашната проява на безсилие от страна на европейските политици още по-странна.

Явно нещо липсва, за да се реализира този европейски потенциал. Или имаме нещо в повече, кой знае.

– Какво имаш предвид като казваш – нещо липсва или има нещо в повече?

– Ами например простият факт, че, 15 години след атаката срещу Ню Йорк, след която всички би трябвало да знаят, че тероризмът води открита война срещу демократичния свят, ние тук все още допускаме терористите да ни правят на маймуни.

Онзи ден Салах Абдеслам, последният задържан за кървавата баня в Париж през ноември, се закани да съди прокурора Франсоа Моленс, защото той разгласил самопризнанието му за планиран самоубийствен атентат в нощта на 13 ноември 2015 г. Сякаш е нарушил тайната на изповедта и е издал някаква много съкровена човешка тайна на въпросния масов убиец.

Ето на кое казвам аз проява на криворазбран либерализъм, Фили.

Този Абдеслам и другите като него с чиста съвест могат да избиват стотици хора, защото не зачитат и не признават нашите закони, те им се струват твърде либерални, лигави, неподчинени на разпорежданията на Аллах и прочие. Но когато попаднат в ръцете на европейското правосъдие, много бързо започват да използват същите тия закони в своя полза. А ние викаме – да, прави са. С други думи – правят ни на маймуни в собствения ни дом и с помощта на собствените ни правила, подиграват се с нашата толерантност, хуманизъм и всички останали принципи, които са в корена и сърцето на Европа.

Давам това като драстичен пример, но от абсолютно същия порядък е и поведението на мигрантите в Идомени, импровизирания лагер на гръцко-македонската граница. Онзи ден те организираха протест срещу лошите условия, в които живеят. И зъб не обелиха обаче за факта, че държат болните си деца на палатки в калта край Идомени по своя воля, че го правят, въпреки постоянните призиви на гръцките власти и на европейски политици, да се преместят в официалните бежански лагери наблизо, където условията за живот са нормални и има осигурена всякаква помощ. Те отказват на подобни призиви.

И после протестират срещу лошата Европа.

Ако пък им се окаже по-силен натиск да отидат в официалните лагери, пак ще протестират – този път заради европейското насилие над волята им.

Това е нещо повече от Параграф 22. Европа трябва да разчупи този затворен кръг и да излезе от него, ако иска да оцелее и да продължи да се развива. Иначе ще се дави в кръв, докато на власт в 28-те столици вместо разумът, се настани някой нов фюрер, който обещава да избави всички от мъките им по най-лесния начин.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com