03/25/16 10:55
(http://ivo.bg/)

Жълт скункс с лика на Путин за хибридната атака срещу завета на Левски

Защитниците на Русия от Левски се опитват да организират медийна кампания срещу завета на Левски да не позволяваме Русия да ни зароби, цитиран в обръщението на президента Росен Плевнелиев към народните представители на 18 март тази година. Засега успяха да „пробият” в едно телевизионно предаване, за което му връчвам тук своя жълт скункс. Обяснил съм защо в предишна своя статия. http://ivo.bg/2016/03/23/%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%BA%D1%83%D0%BD%D0%BA%D1%81-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82/

skunks_new 1

 

Малко уточнения за отрицателите на правото на Захари Стоянов да е цитирал Левски достоверно.

 

Книгата му „Биографията на Левски” жъне през 1883 г. огромен успех. Само в Пловдив, по свидетелство на самия Стоянов, в началото на годината са продадени 2000 броя от нея. Година по-късно тя претърпява ново издание. След този успех, през 1884 г. Захари Стоянов призовава от страниците на в. „Южна България” другарите на Левски да отговорят на въпросник за неговото житие и така събира нова информация от първоизточниците.

 

В книгата си „Четите в България” Захари Стоянов обявява през 1885 г. , че се подготвя второ, разширено издание, в което отчита събраните сведения от познатите и съратниците на Левски ( за което и до днес е смятан за първия и най-важен изследовател на живота и делото на Левски). Следват нови издания през 1937, 1940 и най-пълното издание от 1946 г.- фототипно.

 

Ако обаче някой няма доверие на моята оценка за значимостта на Захари Стоянов ( защото русофилите винаги са се мъчили да го дискредитират и да вменяват „русофобия” на хората, които го защитават), нека се позова тогава на мнението на друг източник по въпроса кой наистина е Захари Стоянов.

 

Отрицателите на правото на Захари Стоянов да бъде достоверен източник за биографията на Левски избирам да образовам не чрез мнението на някой днешен авторитет, заподозрян в „русофобия”, а чрез най-авторитетният литературен специалист по темата от времето на комунизма, който ни най-малко не може да бъде заподозрян в този приписван от русофилите грях на всички техни опоненти.

Става дума за Ефрем Каранфилов е български литературен критик и есеист, учен, академик на БАН, директор на Института за литература при БАН (1982 – 1989),  изследователя на творчеството на Захари Стоянов академик Ефрем Карамфилов ( 1915-1998 г.).

 

Ето няколко оценки на академика като автор на предговора към книгата „Захари Стоянов. Васил Левски (дяконът). Черти от живота му, издателство на БЗНС, София, 1977”

Пишейки за пърдвата биография на Левски,  снаписана от Захари Стоянов, Ефрем Карамфилов отбелязва:

 

„ И тук най-напред прави впечатление ДОБРОСЪВЕСТНОСТТА ( курсивът мой- бел. ivo.bg), с която авторът е събрал жизнения материал, фактите за дейността на Апостола.” ( стр. 14)

„ Сполучлива е като историческо произведение, което ще послужи за основа на всички послешни проучвания върху житието на Левски. Сполучлива е и като литературно произведение, защото е пресъздаден образът, характерът на великия българин и НИКОЙ СЛЕД Захарий Стоянов НЕ ЩЕ УСПЕЕ ПОВЕЧЕ в това отношение ( курсивът мой-бел. ivo.bg) . ( стр. 15)

„И все така внимателно, ДОБРОСЪВЕСТНО ( курсивът мой-бел. ivo.bg) писателят ще разказва за живота на своя и нашия герой чак до героичната му смърт”. ( стр.15)

 

„Много историци след Захари Стоянов са обогатили и уточнили биографията на Левски, но никой след Захари Стоянов, с изключение може би само на Иван Вазов, не е проникнал така дълбоко в образа на Апостола и не ни е изобразил така ярко неговия образ”. ( стр. 16 )

Самият Карамфилов призовава читателите да обърнат внимание върху началото на биографията на Левски, в която Захари Стоянов ( между другото- но много важно в контекста на  оспорваната днес достоверност на цитатите му за отношението на дякона към заплахата от руско поробване- бел. ivo.bg) зове за тържество на человеческото ни достойнство над чуждите авторитети:

„Посред възпяването на генералските еполети ( т.е. на руските, нали- бел. ivo.bg), посред френетическите ура и проливането на горещи сълзи на ЧУЖДИТЕ ГРОБОВЕ И ВЕЛИЧИЯ ( курсивът мой-ivo.bg) не би било зле, ако тук-там се мяркаше нещо и за нашите работи, за нашите хора. Най-после и ние сме народ, боже мой, и ние имаме национален егоизъм, человеческо достойнство, което трябва да тържествува над ЧУЖДИТЕ АВТОРИТЕТИ ( курсивът мой-бел. ivo.bg), трябва да ни характеризира като народ, а не безсъзнателна самонижающа се тълпа”. ( стр. 15)

Ако сме повярвали на оценката на Ефрем Карамфилов за колоса Захари Стоянов, нека тогава обърнем дължимото внимание на някои неща, които той съобщава за Левски пак в горния контекст. Например:

„ Повече от предположение, ние можем утвърдим, че искрата за народна свобода и патриотизъм е била разпалена най-много у младия Васил от Раковски”. ( стр. 32)

 

С други думи, кумир и учител по патриотизъм за Левски е бил именно Раковски,  най-яростният противник на руската намеса в българското национално освобождение, написал многобройни статии по темата в „Дунавски лебед”. Но ако това изглежда някому само като косвено доказателство за мнението на Левски за Русия, то ето още един цитат от ДОСТОВЕРНИЯ Захари Стоянов:

„ А ти какъв ще станеш, бай Василе, когато СЕ ОСВОБОДИМ ( а не когато ни освободят – бел. ivo.bg)- попитал го един път Божил Георгиев в присъствието на други трима апостоли : Ангел Кънчев, Димитър Общия и Сава Младенов.

-Когато се освободи България, за мен не остава вече работа помежду ви- отговорил той.- Тогава аз ще да отида в Русия и да съставлявам комитети, защото там , макар и да няма чалми, но народът е притиснат от нас повече”. ( стр. 78)

 

Захари Стоянов посочва свидетели от ранга на мъченика на националното освобождение Ангел Кънчев. И този цитат ли ще отрекат днешните поклонници на руската интерпретация на българската история?

 

Ясно е защо Левски е избрал да посочи тъкмо Русия (изпреварвайки в това отношение Иван Вазов, който в стихотворението си от 1916 г. „На руските войни” (http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=4114&Level=2)  съветва руските агресори да не носят ново иго на България, а да се освободят най-напред в собствената си страна). Това е отговор на системните и твърде успешни опити на руските агенти да разбиват, подкупват и контролират по този начин българската мрежа от български комитети по онова време- на руска, влашка, сръбска и османска територия. Да се учудваме ли, че руските агенти, ръководени от граф Игнатиев, са отмъстили на Апостола за това отношение като съучастници в съдебното му убийство, както вече стана известно и по документи насред всеобщото позорно мълчание на медии и историци у нас във връзка разкритието от българските архиви? http://istinata.bg/?p=646

Османлиите много добре са знаели с кого си имат работа и това е видно дори от респекта, с който са се отнесли към него не само на процеса, но и при залавянето му. Направили са го независимо от факта, че той    е оказал въоръжена съпротива и е ранил с куршум един от тях. Щяха ли да бъдат толкова респектирани те от един криминален престъпник и убиец,  какъвто Левски се „оказва” пред съдебната комисия с участието на 4-ма българи, посочени и инструктирани от граф Игнатиев да сведат обвиненията до криминалното им ниво, с което го пращат на бесилката, вместо на заточение?

Ето какво разказва Захари Стоянов за отношението на заптиета към  Дякона в момента на залавянето му (не бързайте да обвинявате летописеца в „туркофилство”, той страстно проклина турците, но все пак пише следното):

„Въобще заптиите са се отнесли твърде благородно с Левски. Ни бой, ни псувни, ни други безобразия – неща обикновени в такива случаи – не били употребени. Това същото се е случило и по другите градове, както ще се види по-надолу. Сами заптиите вързали главата на Левски, т.е. раната му, преди да тръгнат за Ловеч”. ( стр. 101)

Безобразията обаче, ако взема повод от горното, продължават да се случват в днешния 21 век. Вършат се от руските мекерета – ако използвам речника на Захари и другите патриоти ( защото разделението между българите на терминологично ниво дори е било в рамките на противопоставянето на патриотите срещу русофилите, както свидетелства Симеон Радев в „Строителите на съвременна България”). Да пренебрегнеш, че дори и да отречеш ДОСТОВЕРНИЯ Захари Стоянов като източник на достоверните завети на Апостола, обслужвайки интересите на чужда държава, опитала се да заличи България чрез нейната насилствена съветизация ( сбъдвайки пророчеството на Апостола), е не просто въпрос на невежество, а на суеверен ( по Димитър Благоев) култ на чужд олтар.

 

 

 

 

Share on Facebook

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване