De Profundis:ИСТОРИИ ЗА ПОЧТИ ДЕВСТВЕНАТА КРАЛСКА ЩЕРКА

03/27/16 08:46
(http://asenov2007.wordpress.com/)

De Profundis:ИСТОРИИ ЗА ПОЧТИ ДЕВСТВЕНАТА КРАЛСКА ЩЕРКА

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/70267-de-profundis-istorii-za-pochti-devstvenata-kralska-sterka.html

Давам половин кралство /например Белгия или Холандия/, цял кон и почти девствената кралска щерка на онзи благороден рицар, който направи така, че светът поне седмица да не чуе, види или прочете нищо за Русия, от Русия, свързано с Русия или по повод Русия. Нищичко. Ни дума, ни вопъл, ни стон.

Знаете ли какво облекчение ще настъпи тогава?

За разлика от сегашната отровна ситуация, в която постоянно настъпва обратното на облекчение. А е така, защото много лъжат тия руснаци и техните купени хора с плоски мозъци и крехки морални устои по целия свят. Чак боли от безогледните им лъжи. А боли също и от вярата на онези, които им вярват.

Събуждам се в неделя и чета предупреждение от бившия руски външен министър Игор Иванов: ядрената война чука на портата, защото Изтокът и Западът не могат да се разберат по украинската криза. Изглежда искрено загрижен човекът. Прилича дори на обективен. И все пак лъже като разпран.

Първо – няма някакъв си Запад и някакъв си Изток. Или поне руснаците нямат право да се идентифицират с целия Изток. Във всички посоки има нормален свят, а фактът, че ненормалната Русия географски се намира на изток от Европа, не я превръща в Изток. Още по-малко в лидер или символ на Изтока.

Второ, в Украйна няма криза, а горещ конфликт. Русия анексира части от суверенната държава и организира там военни действия. По всички международни стандарти и според здравия разум, тя е агресор, а Европа е заплашена от агресия. За да се преодолее конфронтацията, която сам е създал, Кремъл трябва да се засрами и да спази правилата, а не да настоява да получи отстъпки, за да продължи с агресията си. Това е нагло.

Трето, нормалният свят опитва да събуди малкото останал разум в Кремъл чрез санкции. Кремъл опитва да плаши нормалния свят с ядрена атака заради въпросните санкции. Това е все едно да стреляш с „Калашников” срещу деца, които те замерят с бонбони. Да, знаем, че от руснаците честна игра не може да се очаква, но ми идва в повече, когато чуя те да ни вменяват, че ние не играем честно. Или поне – че и двете страни са еднакво виновни.

„Противоракетният щит, който САЩ разполагат в Европа, засилва опасността от ядрен конфликт, защото и Русия ще разположи своя противоракетна отбрана в Калининград” – плаши още Игор Иванов.

Простете, но казвате, че този човек е бил руски външен министър? Чудя се и тогава ли е дрънкал такива глупости или просто с възрастта му идват по-лесно. Защото и дете ще се сети, че ако Русия разположи своя противоракетна система в Калининград, тя ще пази Кремъл само от акото на гаргите.

За да покрива огромната руска територия, тази система трябва и да се разположи на огромна територия. А Кьонигсберг е анклав, достатъчно голям неколцина солдати да си разгънат партенките, но твърде малък, за да задържи в границите си тяхната воня, затова умирисва цялата европейска околност.

В заключение на мъдрото си изказване Игор Иванов твърди, че „не може Русия да бъде източният фланг на един провалил се проект за по-голяма Европа”. Тук вече става съвършено ясно, че на другаря Иванов са му гръмнали бушоните и другарят Путин трябва да го прати на ремонт.

Защото – да, не може Русия да бъде такъв източен фланг, просто защото проект за по-голяма Европа няма. Има проект за единна, богата и мирна Европа, на чиито праг стоят много държави и молят да бъдат приети. Те минават през изпитания и се подлагат на проверки, за да стане това. Правят саможертви, само и само да влязат в европейското семейство. Те искат да избягат от близостта с Русия, колкото и да им е чудно това на руснаците – не искат върху им да се изливат благини на крепостния дух и изобилие от крепостна материя. Те искат такива като Игор Иванов никога да не могат да им стават външни министри, защото с лъжи и заплахи истинска дипломация не се прави. Нито се постига мир по света.

Всякакви подобни идеи обаче са непозната територия за един друг велик мислител, уж български. И уж мислител – но много велик, както смята сам той и малцината негови дупедав…..пардон – царедворци. Да, лесно познахте, говоря за гражданина Симеон Сакскобургготски. Едва-що завърнал се от топло посещение в Русия, той даде интервю, в което счупи рекордите и на Сидерович, по откровено и нагло хибридно говорене.

„Санкциите срещу Русия са автогол на ЕС, а не дузпа срещу Русия” – убеждава ни тоз титан на мисълта и морала. На изчезващата мисъл и липсващия морал имам предвид.

Както признава, до този извод той е стигнал покрай дълбокото наблюдение, че на отиване за Москва българският му самолет летял с час и нещо по-малко от руския на връщане, защото небето на Украйна е забранено за руснаците. Ерго – така се създават неприятности на всички и това не е правилно.

Но вместо да се сети Симеончо, че ако някой се държи като гангстер в двора ти, трябва да имаш право поне да му затвориш вратата на дома си, нашенският гении ражда великото съждение, че щом на него са му създадени усложнения, вместо улеснения, значи европейските санкции за вразумяването на Русия са лоши.

Не руската агресия и наглост – европейските санкции са лоши.
Призовавам духа на великия Еразъм да се порадва на твореца на тази софистика и да го включи в следващото издание на знаменитата си книга „Възхвала на глупостта”.

Това би могло да се приеме за поредната мозъчна катастрофа сред гражданина Симеон, ако не беше ясно, че е просто поредното внушение, част от руската хибридна война срещу ЕС и България, която се води. Въпросният гражданин още има очи да излезе пред обществото и да дава акъл, след като преди десетилетия създаваше по руска поръка смут и хаос в българската антикомунистическа емиграция. След като при завръщането си през 2001 направи всичко, за да замени двуполюсния политически модел със сегашните политически аморфни, но изцяло мафиотски и олигархически обвързани чудовища. След като лично и в прегръдка с велики умове от сорта на Ахмед Доган, Георги Първанов и Сергей Станишев той опропасти България и я докара до поредната просешка тояга.
Но онези, които дават думата на въпросния Симеон, също са за бой, де! Те прекрасно знаят, че, след като нещастникът вече не става за нищо друго, руските му господари го използват като рупор в мръсната си антибългарска кампания.

„Изкуствено и абсурдно е да обръщаме гръб на Русия, независимо от политическите моменти” – казва Мислителят.

`Ма как така независимо от политическите моменти, бе, г-н идеолог?

Първо, няма как да махнеш от една държава нейните „политически моменти”, защото всяка държава се състои само, единствено и изцяло от политика, не от друго. И второ – ако все пак успеем в тази невъзможна задача, страх ме е да помисля срещу какво ще се окажем изправени. Специално за Русия май „политическите моменти”, колкото и да са гнусни, все пак са някакъв плащ, който поприкрива нещата. Наистина, прави го едва-едва и с помощта на лъжа върху лъжа, но иначе отдолу съвсем откровено ще се озъби цялата грозна и зловеща руска паст, зяпнала да погълне всичко.

А Симеончо ни убеждава освен това, че в България „има амнезия за значението на руснаците за България”. Което ще рече – това значение е голямо и положително, та не трябва в никакъв случай да го забравяме. Не се учудвам, че тази жалка честушка, която напоследък пеят постоянно разни официални и неофициални лица в Русия, сега се подхваща и от поредния български лакей.

Обаче гражданинът Сакскобургготски първо греши. Греши, защото в България всъщност няма амнезия, а има недостатъчно позната на обществото информация за истинското значение на Русия и руснаците в историческата съдба на нашия народ.

Това означава не, че сме забравили, а че не сме научили.
Знам, че не му е удобно да го каже, защото той пък знае, че колкото повече научаваме в тази посока, толкова по-малко ще вярваме на глупостите за братската любов и всички останали дивотии.

Второто, което прави в случая гражданинът Симеон е, че манипулира хората, като смесва идеята за голямото руско присъствие с внушението за благотворното руско присъствие. Ако беше истински български патриот, за какъвто постоянно се докарва, той трябваше да каже нещо друго – да ни призове да разкрием, изучим и осмислим цялата истина за българо-руските отношения, за да може никога да не изпадаме пак в онова, което се нарича горчив исторически опит. Онова, в което ни „даваха” въздуха и слънцето като заместител на желанието ни за нормален, умен и мирен човешки живот.

Под секрет да ви кажа – почти девствена кралска щерка няма.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com