Истанбул с мотор (2): Света София, Цистерните и Синята джамия

След кат с мотора на Тони пристигнахме в Истанбул, днес ще започнем с обиколката му. Приятно четене:

Истанбул с мотор

част втора

Света София, Цистерните и Султан Ахмет

Храм Света София

в Истанбул е най-яркият паметник на византийското архитектурно майсторство и символ на златния век на Византия. Храмът е разположен в историческия център на града, в района Султанахмет, и в момента е музей, както и един от символите на най-големия град в Турция. В продължение на хиляда години Света София е най-големият храм в целия християнски свят – чак до построяването на храма Свети Петър в Рим. Височината на Света София е 55 метра, а диаметърът на купола – 31 метра.

Храмът е построен през периода 324-337 г. при управлението на византийския император Константин І, но изгаря по време на народно въстание. Император Теодосий ІІ нарежда на същото място да бъде построена базилика, която е завършена през 415 г., но тя е сполетяна от същата участ – през 532 г., по време на въстанието „Ника“, базиликата отново изгаря. Малко по-късно император Юстиниан решава да построи храма за пореден път и новата сграда оцелява чак до 989 г., когато по време на силно земетресение се срутва куполът на храма.
През 1453 г. завзелият Константинопол султан Мехмед ІІ нарежда Света София да бъде превърнат в джамия. Към него са достроени четири минарета и така храмът се превръща в джамията Ая София. През 1935 г. тя е обявена за музей, а от фреските и мозайките са премахнати покривалите ги дотогава слоеве мазилка.

Според архитектурния си план храмът е с формата на кръст с размери 70х50 метра. Гигантската куполна система е своеобразен шедьовър на византийската архитектурната мисъл. Оформянето на вътрешността на храма е продължило няколко столетия и се отличава с особен разкош: подове, украсени със злато и мозайки, и 8 колони от зелен яспис, взети от храма на Артемида в Ефес. Стените на храма са били изцяло покрити с мозайки.

Билети си купихме от автоматите с помощта на дебитна карта и така не се наложи да чакаме на опашката. Взеха ми статива на входа, и казаха, че ще си го получа на излизане.

И отвън и отвътре течаха ремонтни / реставрационни работи.

Това огромно скеле почти не позволяваше да се направят снимки без и то да е в кадър.

Икона.

Огромен полилей.

Плачещата колона в Света София.

Поверието гласи, че ако се постави ръката в отверстието й и се усети влага, всяко намислено в този момент желание ще се сбъдне.
Имаше опашка от чакащи за сбъдване на желания.

Изглед и от втория етаж.

И още от християнските мозайки.

Всички снимки от Света София тук: http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/HagiaSophia/

Kavaklı, Ayasofya Cd., 34520 Beylikdüzü/İstanbul, Турция

След като разгледахме Света София, решихме да влезем в Цистерните. Нямаше опашка и бяха отсреща. Разбира се преди това си взех статива. Купихме си билети на касата и влязохме веднага без да чакаме. Статива не ми го взеха, но бях предупреден, че има глоба ако го ползвам.

Йеребатан сарнъджъ или Цистерната на базиликата,

е най-голямото и добре запазено покрито водохранилище за питейна вода в Истанбул измежду открити до няколкостотин в града, приличащо на дворец. Едно от имената, с което цистерните се назовават е „Потъналият палат“.

Водата по акведукти е доставяна от извори в Белградската гора, намираща се на 19 км северно. Именно фактът, че Константинопол в древността получавал и съхранявал запаси от питейна вода, го е направил толкова трудно превземаем. Това е едно великолепно творение на Древността, което се е запазило почти непокътнато до днес. То е построено от император Юстиниан I през 532-542 г.

През византийската епоха водохранилището е снабдявало с вода намиращия се наблизо императорски дворец и местното население. След завладяването на града от османците през 1453 г. то се използва още известно време за снабдяване с вода на султанския дворец Топкапъ сарай, но, тъй като османците предпочитали течащата вода пред тази от цистерни, те изградили собствена водоснабдителна система. Цистерните потънали в забрава, докато през през 1544 – 1550 в Истанбул не дошъл холандският пътешественик П. Гилиус. По време на своите обиколки той забелязал, че населението вади от Земята вода с кофа, а и също риба. При трудни условия Гилиус пропътува с лодка водната повърхност, като я измерва и преброява колоните. Своите изследвания той описва в пътепис и по този начин прави Цистерните известни на Западния свят. По-късно всеки пътешественик, посетил Истанбул, държал непременно да види и Цистерните.

Водохранилището е 140 м дълго, 70 м широко, има 336 колони, подредени в 12 редици по 28 колони, с височина 8 м. Разстоянието между колоните е 4,80 м. Голяма част от колоните са от по-стари постройки, направени са от един или максимум от два мраморни къса. 98 от колоните са с коринтски капители, а останалите са с капители в дорийски стил. Цистерните побират 100 000 м3 вода. Разположени са на площ от 9 800 м². Стените са дебели 4,80 м.

Повечето колони са цилиндрични, само няколко са ъгловати или с улеи. Интересно е, че тук е запазен единственият оригинал, оцелял до момента на Горгоната Медуза. Едната глава на Медуза е положена наобратно, а другата е положена странично. Поверието разказва, че глави на Медузата са вграждани в сгради с цел тяхната защита, а тъй като, също според легендата, този, който погледне Медузата в очите, се превръща в камък, то главите не са поставени в нормално положение, а обърнати, за да предпазят гледащите ги хора. Предполага се, че главите са донесени от по-стара римска сграда. Служат като цокъл за колоните.

Във водата в цистените плуват доста риби и то с не малки размери.

Едната глава на Медуза.

И още от цистерните.

Всички снимки от Цистерните тук: http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Cisternite/

След Цистерните в района беше и

Синята Джамия (Sultanahmet Camii)

Джамията „Султан Ахмет“ (Синята джамия)

е мюсюлмански храм в Истанбул, Турция. Построена е от архитекта Седефкяр Мехмед ага по заповед на султан Ахмед I между 1609 и 1616 година. Поради своите цветове — синьо, зелено и бяло, от плочките от изникски порцелан, в Европа е известна като Синята джамия.
Строителството започва през 1609 и завършва през 1616 г. Местоположението на грандиозната постройка е точно срещу църквата Хага София в Истанбул, като че ли в съревнование с нея.

Джамията „Султан Ахмед“ е първата джамия в Османската империя, която има 6 минарета. Според преданието, султан Ахмед I пожелал минаретата да бъдат направени от злато. На турски злато се произнася „алтън“. Архитектът обаче го разбрал погрешно чувайки „алтъ“, което означава „шест“. Така били построени 6 минарета, вместо общоприетите 4.

Размерът на помещението в молитвената зала е 64 x 72 метра. Диагоналът на централния купол е 23,5 м, а височината му е 43 метра. Има четири колосални колони, всяка с диаметър от по 5 метра, които са основната подпора на сградата. Джамията има 260 прозореца.

И 2008 г. като идвах и пак всички си мият краката преди да влязат вътре.

Входът е безплатен, но не трябва да имаш голи крака и рамене, а за жените забрадката е задължителна.

Ама й отива.

Поглед и от вътре. Забранено е да се снимат молещите се, и затова спазвам правилата на държавата и не ги снимам. Трябва да се уважават религиите независимо дали ги разбираме или не.

Самата сграда на джамията е внушителна, и от вътре е много красива безспорно. Жените се молят в специално отделени помещения отзад.

Започнахме да преизпълняваме плана на Петя. Част от нещата, които минахме днес бяха предвидени за следващите дни, но така пък освобождавахме време за други неща.

Започна да се свечерява и решихме да се пробваме да стигнем до кулата на Галата. Хванахме пешачката отново по уличките.

Очаквайте продължението

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Истанбул – на картата:

Истанбул

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=66090

Свързани новини: