Първо, няма как да „накараме“ някого да направи каквото и да било. Против волята му. Точка.

Второ, защо им е на младите да четат?

За да вникват по-дълбоко в медийната дезинформация на #Кой ли?

Според мен е хубаво, че младите не четат.

Прекрасното е, че пишат:

Код.

Който прави кариерата ви възможна, но без да пита #Кой?

Стига да имате юзърнейм и парола, естествено.

Знаете ли, всъщност младите четат.

Четат едни дебели книги, озаглавени: Java, C++, PHP и CSS.

По осемстотин страници всяка.

Четат и ги препрочитат.

Даже ги упражняват.

И е чудесно, че не четат онова, което вие смятате за смислено:

Копи-пейст новини, изсмукана от пръстите поезия, скапани романи от бивши и настоящи алкохолици, вгледани назад в „прехода“. Или в „социализма“. Не, че е нещо ново, просто тогава авторът е бил още млад…

Книжарниците ни са пълни с такива.

Книгите ми няма да ги намерите там.

Достатъчно е само да кликнете и да скролвате надолу.

Докато си намерите подходящото заглавие.

Даже не ви трябват юзърнейм и парола.

Какво като не сте вече млади?

Нали човек цял живот се учи…

Тихомир Димитров

– Ставай! – Биляна събуди Петър в една майска сутрин…
– ?!?!
– WizzAir имат рожден ден, бързо, двама души пътуват с един билет. Резервирай полет за Дубай, давай, давай…

И така, драги читатели, още през май месец знаехме, че ще изкараме един топъл декември в Дубай. За Дубай виза не се иска, но Visa (кредитната карта) е силно препоръчителна, защото градът не е никак евтин… и до там ще стигнем.

WizzAir кацат на Dubai World Central (Al Maktoum International Airport). За разлика от централното, международно и най-натоварено в света летище (Dubai International Airport), това е на над 30 км от най-близката метростанция (Ibn Battuta) и над 50 км от центъра (Burj Khalifa / Dubai Mall). Макар и далеч, Al Maktoum си има и предимства – минаваме доста бързо през проверките за сигурност, а двама усмихнати араби, облечени в традиционните бели роби, наречени дишдаш,  проверяват документите ни с приветливо „Мархаба!“.

В една от залите виждаме някакъв местен да ни се усмихва и да плямпа… Малко по-късно виждаме, че всъщност е холограмна реклама:

Излизаме от летището. Първи впечатления – чувстваме се съвсем „по европейски“, няма особена разлика с летищата в Франкфурт, Лондон и Виена, освен, че в декемврийската нощ температурата е 27 градуса.

Транспорт

Още тук е добре да ви разкажем за градския транспорт. Два дирхама са горе-долу левче, така че смятането в дирхами е лесно (1 BGN = 2 AED). Обаче цените като височина отговарят на заобикалящите ви небостъргачи… И транпортът е едно от сравнително евтините удоволствия:

Златна карта	Сребърна карта	Червен билет
Цена: 25 AED (с 19 AED кредит)	Цена: 25 AED (с 19 AED кредит)	Цена: 2 AED (с 1 вкл. пътуване)
Продава се от: Билетни офиси Някои билетни автомати RTA Customer Service Оторизирани агенти	Продава се от: билетни офиси в метростанциите (само и единствено)	Продава се от: Билетни офиси Билетни автомати
Важи за: GOLD class Метро Автобуси Трамваи Воден градски транспорт Плащане на паркинг	Важи за: Метро Автобуси Трамваи Воден градски транспорт Плащане на паркинг	Важи за: Метро Автобуси Трамваи Воден градски транспорт
Цена за 1, 2 и 3 зони: 6 / 10 / 15 AED	Цена за 1, 2 и 3 зони: 3.5 / 5 / 7.5 AED	Цена за 1, 2 и 3 зони: 4 / 6 / 8.5 AED

Картите за транспорт се отчитат при всяко влизане и излизане от превозно средство. Не може двама души да ползват една и съща карта, групови билети няма. Ако влезете със златна карта там, където няма GOLD CLASS, ще платите нормална цена (напр. в повечето автобуси). Ако влезете със златна карта в метрото обаче и се качите в SILVER CLASS вагон, проблемът си е ваш  – ще си платите премиум транспортирането. Деца под 5 г. и 90 см височина пътуват безплатно, ако едното от условията не е изпълнено, трябва да им купите нормален билет.

Съветът ни към вас – купете си златна карта (ползвайте еднократно билетче до метростанцията, където се продава). Двойно по-скъпо е, но в специалния вагон е почти празно през по-голямата част от денонощието, а транспортът така или иначе е едно от най-евтините неща в сравнение с всичко останало. Не сме сноби. По удобства дори Silver Class изглежда много по-комфортно от нашия градски транспорт, но по миризма… И друг път сме пътували с миришещи хора, но това никой не иска да си го причинява – представете си група миришещи на чесън и яхнийка работници, които са копали в канализацията, на 40-градусова жега и се прибират вкъщи, заедно с друга група хора, които НИКОГА в живота си не са се къпали, освен може би преди три години в р. Цитарум, Индия, най-мръсната на света… Добавете малко риба, развалени яйца и човешки акита и ще получите бегла представа за вонята, която се носи в метрото в Дубай. Хора нескрито закриват лицата си, а някои от тях повръщат, което също добавя нотки аромат към гореописаната картинка. Така че, послушайте ни, вземете си Gold карта, особено ако ще пътувате в пиковите часове.

Неизбежно в Дубай ще ползвате таксита. Возят по-евтино от софийските, не мамят, но поради големите разстояния очаквайте да оставяте между 25 и 80 AED на курс. Може да ползвате и Uber, но няма да ви излезе по-изгодно (освен ако не ви е за първи път, тогава ползвайте промо-код „peters1058“ и ще получите 10 лв. кредит). Друга типична особеност – жените, пътуващи сами имат специално обособен вагон, както и специални таксита (тези с розов покрив). Имайте и това предвид.

Да обобщим какво направихме: автобус F55 от летището до мол Ibn Battuta, откъдето се качихме в „златния“ вагон на управляваното изцяло от компютър метро. Чуваме „Al Mahata Al Qadema Hiya“, което звучи като „Ало, малката, къде е Мария?“ Добре, че след това казват и на английски „The next station is…“ Е, след като го обяви на всичките 12 станции и Мария така и не се намери, ние слязохме и се отправихме към

Dubai Mall

Много хубаво магазинче… малко по-голямо от кварталното на Ники и Митко на ул. Нишава, но откъм алкохол е горе-долу същият асортимент, на Ники и Митко даже май изборът е по-голям. И от цени го бият.

Първи културен шок, разказ от Петър: Пикае ми се, нося си го от София, дето се казва. Тръгвам към тоалетната, до която имам чувството, че вървя половин километър. Виждам вратата и вървейки към нея започвам да си разкопчавам дънките, за да спестя време – отвътре яко напира! И вместо писоар, срещу мен виждам задниците на трима надупени араби, които се подмиват точно преди молитва… Влязъл съм в стаята за подмиване – кой да погледне знаците!

Да, арабският свят си има своите особености. По-добре забравете за алкохол, докато сте в Емирствата. На повечето места в ОАЕ е напълно забранен, в Дубай е разрешен в туристическите зони, но няма откъде да го купите. А и да има, цената е такава, че вероятно ще ви откаже, да не говорим, че местните ще гледат на вас като на долна измет, ако пиете алкохол.

Подобна е и ситуацията с влюбените погледи, дрехите с гол гръб, открити рамене и деколте, държането за ръка и, да не дава Аллах, да вземете да се целунете на публично място!!! Това за местните си е все едно да правите секс голи насред мола в България. Не ни разбирайте погрешно – Дубай е голям и космополитен. Дори да се целунете пред очите на полицай, е възможно да няма последствия. Но ако някой местен се оплаче, че му нарушавате душевния комфорт с непристойните си действия или облекло и се оплаче на полицията, те са длъжни да реагират. И наказанието може да стигне и до година затвор! Е, имайте това предвид и приятна разходка в мола…

Всъщност това е най-големият мол в света. Първото ни впечатление обаче не беше с „уау ефект“. Сякаш влизате в няколко свързани големи шопинг центъра, всеки с различна концепция и идея. Хубавото е, че има цели „квартали“ в мола: „квартал“ за спортни стоки, „квартал“ за детски забавления, „квартал“ за хапване (най-малката сметка, която оставихме, беше към 120 AED за двама ни, в McDonald’s!!!) и „ебаси-скъпия-квартал“. Само таблото, съдържащо списъка с магазините е десетина метра:

Естествено, много неща вътре ще ви впечатлят: огромен аквариум с живи риби и акули, сред които при солидно заплащане може да се гмурнете. Аквариумът е известен и като най-големият с единично стъкло (single-glass) в света.

В този мол е и най-големият магазин за обувки (трябва да се отбележи, че Биляна не влезе).

Тук е и най-голямата книжарница в света (в която НЕ се предлага Библията), най-голямата сладкарница в света, има дори и площадка за кънки на лед с олимпийски размер. Непосредствено до Мола са изгорелият малко след нашето посещение 5-звезден хотел Address, както и най-високата сграда в света – Бурж Халифа, за която ще ви разкажем малко по-надолу.

За да придобиете представа за размера, който, между другото, непрекъснато се увеличава, ето няколко факти:

• площта на мола побира 50 футболни игрища, горе-долу всички стадиони на А група в България заедно;
• разгърнатата площ обаче (към момента на посещението ни) е 1 124 000 m², т.е. ако всичко от мола се сложи на един етаж и се постави в центъра на София, то ще заеме площта ограждаща НДК-ЦУМ-Невски-Паметника на Левски-СУ-бул. Васил Левски;
• ресторантите са над 120, а магазините – над 1200: не чак толкова много на брой, но големи;
• от спирката на метрото до мола е изградена топла връзка, с дължина 820 метра, цялата в подвижни тротоари (травалатори), всеки с дължина между 70 и 120 метра;
• паркинг за 14 000 автомобила, за сравнение – цялата синя зона в София е с капацитет 10 734 паркоместа.

Разбира се, можем да продължим с факти и цифри, но Дубай като цяло си е грандо- и цифромания, така че няма смисъл… Размерите са толкова огромни, че в мола се предлага такси, което да ви придвижи от точка до точка:

Ето три неща, които задължително трябва да направите (и специални благодарности на Надя за съветите и реализацията им):

1. Да си запазите маса в Social House, в зоната за пушачи (защото е навън и от там гледката е по-добра);
2. Да се насладите на шоуто на най-големите танцуващи фонтани в света, което е на всеки половин час с няколко допълнителни рунда (13:00 ч. без петък, 13:30, 14:00 само в петък, 18:00, 18:30, 19:00 и т. н. до последното в 23:00);
3. Може да финиширате в Cheesecake Factory (особено ако сте фенове на The Big Bang Theory) или с уникално поднесен сладолед в Cold Stone Creamery от ето тези пичове:

Има още десетки, дори стотици неща, които можете да направите и ще ви впечатлят – просто се поразходете из мола…

Бурж Халифа

Непосредствено до Мол Дубай се намира Бурж Халифа, най-високата сграда в света (829.8 м), която счупи всички рекорди за най-високо съоръжение, правено от човек въобще; най-голям брой етажи; най-високо жилище; най-висок ресторант; най-висок плувен басейн; асансьор, изминаващ най-голямо разстояние и т. н. Няма никакъв практически смисъл от построяването на подобна сграда, но е добре човек да види резултатите от състезанието „кой е по-по-най“ на шейховете в арабския свят. Всъщност ако искате да отидете в Дубай и да се качите на най-високата сграда в света, нямате много време – Jeddah Tower (1,008 m) в Джида, Саудитска Арабия ще бъде построена през 2020 г. Но да се върнем на Бурж Халифа…

Можете да се качите на 124-тия етаж, най-високата наблюдателна площадка в света на височина 555 метра. Цените започват от AED 125, но силно ви препоръчваме да отделите няколко дирхама повече и да посетите Бурж Халифа по залез слънце. Перфектното време да се качите е около 17 ч., така ще хванете както дневен, така и нощен Дубай. Можете да останете на наблюдателната площадка колкото искате, но си купете предварително билети, защото свършват бързо. Съвет към фотографите: носете си поляризиращ филтър, докато сте в Дубай, стъкларията в този град е доста.

И още един съвет към посещаващите Бурж Халифа: започнете да търсите входа час по-рано: той се намира не в самата сграда, а в Дубай мол и от там се стига посредством топла връзка до Бурж Халифа.

Десет бързи факта за Бурж Халифа:

1. Бурж Халифа е построена и напълно завършена за точно 6 години. Това е средна  скорост от точно един етаж на всеки две седмици. Цена: $1 400 000 000.
2. В пиковите периоди на строежа са били ангажирани 12000 работници едновременно.
3. Бетонът, излят за Бурж Халифа тежи колкото 500,000 слона. Приблизително толкова са всички слонове по света.
4. Бурж Халифа има 57 асансьора, сред които са и най-бързите такива: 124 етажа в рамките на минута, достигайки скорост от 35 км/ч. Асансьорите имат специални системи за изравняване на налягането, за да не ви се пръснат тъпанчетата, докато „излитате“ и „кацате“ с тях.
5. Ако все пак решите да се качвате по стълбите – очакват ви 2909 стъпала. Неслучайно сградата има специални евакуационни асансьори в случай на бедствие.
6. Ако поставите всички парчета от неръждаема стомана едно върху друго, ще получите височина от 293 пъти от тази на Айфеловата кула.
7. Сградата има 164 етажа: 163 над земята и само един подземен етаж.
8. Бурж Халифа има 24 000 прозорци, за които е предвидена автоматична почистваща система с тегло 13 тона (да, трудничко биха се чистили на ръка)
9. Сградата може да побере 35000 жители. Това е населението на Силистра, Разград, Ловеч или Смолян.
10. Бурж Халифа ви позволява да видите два залеза – ако сте на земята и видите как слънцето залязва, след което се качите в асансьора до 124 етаж, ще можете да го видите да залязва отново, когато сте горе.

Ето какво е да гледаш и от върха на Бурж Халифа… (щракнете тук)

И за финал – как би изглеждала Бурж Халифа, ако се намираше в Истанбул, Париж и Лондон (извиняваме се за лошото качество и изкривяванията, но нямахме друга възможност да го снимаме):

Нашето посещение на Бурж Халифа беше на 2 декември, националният празник на ОАЕ. След като се върнахме обратно в мола, той приличаше на огромен оживен кошер. Пошматкахме се още малко и се отправихме към метрото, заедно с още няколкостотин души…

И втори културен шок: Изведнъж излизат араби, в камуфлажни униформи и сочат с автомати: ти наляво, ти надясно, ти наляво, ти надясно… Оглеждаме се и ясно виждаме принципа: всички европейци и араби са от едната страна, всички с по-жълта и мургава кожа – от другата. След което пуснаха европейците и арабите да се качат на метрото, а останалите – когато има място и възможност. Расизъм в най-чистата му форма.

Хотелът

Най-накрая се прибираме в хотела (Bonnington Jumeirah Lakes Towers, силно го препоръчваме) и там ни чака меко легло, топла вана и приветлив телевизор с надпис „Ahlan Wa Sahlan“, който буквално означава нещо като  „добре дошъл си да останеш в семейството“, типичен арабски жест на гостоприемност…

Нямаше как да не се възползваме от „дупката“ в небостъргача – басейнът на 11-тия етаж, където можеш да доплуваш и да се наслаждаваш на нощен Дубай.

И трети културен шок: към басейна приближава арабка, покрита от глава до пети с черна бурка. Върви към басейна… Чакаме да махне бурката, чакаме, но не – цоп! И си влезе в басейна с бурката, изцяло забулена!

Трудно заспиваме от многото впечатления, но удобното легло, меките завивки и умората все пак надделяват.

Събуждаме се и слизаме в градината. Още от сутринта е тежко и задушно, красива синявица е кацнала на един гаф. Не, не сме направили гаф, просто така се нарича дървото Prosopis cineraria (известно е и като Дървото на живота). Та, представете си синявицата, кацнала на гафа издава нечувани за нас птичи звуци, отекващи в стъклата на заобикалящите ни небостъргачи, които от своя страна отразяват лъчите на ставащото все по-жарко слънце… В центъра на тази картинка е една от най-богатите шведски маси, които сме виждали. Само беконът е четири вида – телешки, пуешки, агнешки и пилешки. Свински, поради религиозни съображения няма…

Добре, де, има – греховното свинско открихме едва на третия ден, на малка масичка, скрита зад една врата в най-далечния ъгъл на ресторанта, на която пише „Pork Station“.

След като хапнахме, се метнахме на такси до Палмовия остров (Palm Jumeirah). По време на престоя си ползвахме таксита 7-8 пъти и винаги оставахме впечатлени от това колко любезни и мили са хората и колко високо е нивото на обслужването.

Палмата

Строежът на Palm Jumeirah започва през 2001 г. и през 2007 г. става най-големият изкуствен остров. В момента се строят още два такива, по-големи острова, по подобие на Palm Jumeirah.

Интересно е, че идеята и формата на острова са по идея на Принца на Дубай, Muhammad bin Rasheed Al Maktoum, който в началото на XXI в. решава да превърне Дубай в туристическа дестинация No. 1 в света. Слънце и пясък около Дубай – много, но пък крайбрежието е каменисто…

Ето защо принц Мохамед назначил най-добрите инженери, ландшафтни експерти и архитекти, след което провел с тях разговор, който си представяме горе-долу така:

– Момчета, ще ви позлатя, но трябва да направим дълга плажна ивица..
– Добре, можем да направим една дъгичка, с която ще получим 2-3 километра плажна ивица…
– Два километра?!? Искам 1000 км!!!
– Невъзможно!
– Невъзможно?! „Невъзможно“ е дума, която не присъства в речника на истинските лидери.
– Ама… това… е крайно непрактично!
– Не ме интересува, искам стотици километри плажна ивица. Сложете две дъги, три дъги, сто дъги…
– Да, но крайбрежието е само 20 километра, а и вълните бързо ще отмият пясъка по тази начин…
– Ами ако сложим всички дъги в кръг?! Като… като… палма!

И така се появил ето този остров:

Таксито ни оставя точно на върха на Палмата, където се намира хотел Atlantis с неговите 23 етажа и 1539 стаи.

Хотелът всъщност е курортен комплекс с голям увеселителен воден парк, аквариум и специално изграден Залив на делфините, където можете да се гмуркате с тях. Поради липса на време посетихме само аквариума.

Прекарахме около три часа в съзерцаване на океанска и морска фауна. Аквариумът по размери е доста по-малък от този в Dubai Mall, но пък като биоразнообразие е значително по-богат и интересен. Входът не е евтин (AED 100), така че ако нямате време може просто да се поразходите из коридорите на хотела и ще видите стъклото на най-голямата част от аквариума.

Решихме да се върнем с монорейлa, който свързва върха на палмата със средата на стъблото, откъдето може да се продължи с трамвай.

От хотела до монорейлa вървим по тревата, защото тротоар няма! През цялото време докато сме в Дубай ни направи впечатление как градът е пригоден изключително за хора с автомобили. На много места липсват тротоари, а улиците и булевардите минават по най-прекия път, докато пешеходците обикалят под, над и около тях. Дори в средата на Палмата, където сменяме монорейла с трамвай, се налага да преминем през огромен паркинг, за да може автомобилите да са по-близо до транспорта, а не пешеходците…

Продължаваме с разказ за

Miracle Gardens

Miracle Gardens е ботаническа градина, за която арабите се фукат, че е най-голямата цветна градина в света, но това не е съвсем вярно. Според сайта им градините са с площ 7.2 хектара, в тях има 70 различни вида растения и общо около 100 000 000 броя цветя. Това означава средно 1388 на квадратен метър, което няма как да е вярно, при условие, че градината има алеи, площадчета и др. За съжаление никой от посетителите не брои цветята и всички вярват сляпо на този „факт“.

Но дори и така да е, тоест цветята да са 100 милиона, Miracle Gardens са само градините с най-голям брой цветя, но не и най-големите.

Версайските градини например са 800 хектара (над сто пъти по-големи по площ!) и има над 200 000 цветя и още толкова дървета, заедно с 50 фонтана… Keukenhof в Холандия пък са с площ 32 хектара (4-5 пъти по-големи опо площ) и само лалетата са над 800 вида (близо 12 пъти повече видове от всички цветя в Miracle Garden) и единствената причина цветята вътре да са 7 млн. е, че холандците нямат мания за величие и не са включили десетките километри с полета от цветя около градината.

Както и да е, това не прави градините по-малко красиви. Просто искахме да кажем следното:

Мили араби, каквото и да правите, живеете в пустиня. Похвално е, че сте направили градина там, но няма нужда да ни лъжете, че е най-голямата.

Определено си заслужава разходка до Miracle Gardens, но транспортът не е кой знае колко удобен. Ползвайте такси или автобус 105 от Mall of the Emirates до Miracle Gardens (5 AED в посока) между 14 до 20 ч. на всеки 20 мин. от 9 ч до 21:00 ч. Имайте предвид и че по обяд в градините става адски горещо, дори през декември и се подгответе с вода, очила и шапки.
Стандартният билет струва 30 AED.