Абу Даби: Арабска приказка в златно

Като част от екскурзията ни до Дубай решихме да отскочим и до Абу Даби (произнася се „А̀бу Да̀би“, а не „Абу̀ Дабѝ“). Ами така, де, стига с тия провинциални истории – столицата на Обединените арабски емирства е именно Абу Даби, а не Дубай.

Както вече споменахме, разстоянията са доста големи и решихме да си наемем автомобил. За да карате кола в ОАЕ, трябва да имате арабска книжка, но Дубай и Абу Даби имат споразумение с повечето държави в ЕС, че европейските шофьорски книжки важат на тяхната територия. За съжаление България все още не е сред тези държави и ви е необходима международна шофьорска книжка, която можете да си извадите от СБА (срещу снимка и 20 лв.) и има валидност 1 година. Колкото до автомобила, първоначално мислехме да е спортен роудстър кабриолет, но се отказахме – наемът на такива коли е твърде висок и просто не са най-добрият вариант за прашната пустиня и жаркото слънце. Решихме да си запазим това удоволствие за някоя бъдеща екскурзия по Лазурния бряг и си взехме един от най-евтините възможни варианти – Opel Corsa. Докараха ни един автомобил, който имаше голям брой леки удари, малки драскотини и други дребни забележки, така че описът ни отне 20-тина минути, а схемата на приемно-предавателния протокол изглеждаше сякаш децата са я оцветявали с химикал. След като спазихме всички съвети при наемане на кола, които даваме на читателите си, редно е да споменем и някои нарушения на Закона за движението по пътищата и съответните наказания в ОАЕ (напомняме че 1 лев е приблизително 2 AED):

• Опасно каране или състезание – 2000 AED и конфискуване на превозното средство за 30 дни;
• Разпиляване или изтичане на товар по пътя – 3000 AED;
• Показване на среден пръст на друг водач – 1 месец затвор;
• Изпреварване от аварийна или бус лента – 600 AED и 1 месец затвор;
• Каране под въздействие на алкохол или наркотици – съдът решава наказанието (затвор или смъртна присъда) и конфискуване на превозното средство за поне 60 дни;
• Напускане на местопроизшествието при ПТП – същото като при алкохол;
• ПТП с жертви – съдът отново решава, но минимумът е 1 година затвор и 20000 AED…

– Любов… малко нервен ми изглеждаш… – каза Биляна.
– А, не, бе, що? – отвърна Петър.

И потеглихме… Ние двамата и другата двойка българи – приятелите ни Милианна и Владимир, с които случайно се срещнахме в арабската пустиня.

От Дубай до Абу Даби

Първи проблем: сградите в Дубай са прекалено високи и GPS-ът получи точен обхват едва на 10-тата минута каране. Принципно като знаеш посоката, не е проблем, но се превръща в такъв по сложните дубайски разклонения, където трябва да хванеш примерно втората от общо шест ленти, или отиваш в коренно различна посока.

Когато преди 8 години Петър писа за Opel Corsa в блога, той знаеше, че някой ден ще я кара… Просто не знаеше, че ще е между Дубай и Абу Даби! Скоро излязохме от града и хванахме магистралата.

Шест до осем ленти, перфектен асфалт (сякаш 150-те км са изляти наведнъж, без нито една кръпка), но и speed-камери на всеки 500 метра. Това за нас няма значение – като пуснеш климатика, изнасиленият от предишни наематели еднолитров двигател с четири души в колата просто няма сили за повече от разрешените 120 км/ч. След малко повече от час вече сме в Абу Даби.

Джамията „Шейх Зайед“ в Абу Даби – първи опит

Влизаме в града и се насочваме към може би най-голямата забележителност: джамията „Шейх Зайед“ (носи името на шейх Зайед бин Султан Ал Нахаян – първи президент на ОАЕ, нейн основател и погребан именно в нея). Джамията се намира на входа на Абу Даби (т. е. добре е да е вашата първа или последна дестинация) и е най-големият мюсюлмански храм в Обединените арабски емирства. Известна е и като Голямата джамия – открита е през 2007 г. и към момента е осмата по големина в света. Но в петък (това в ОАЕ си е като неделята у нас) по време на националния им празник джамията е отворена едва след 17 ч. Добре, ще минем на връщане. Правим си няколко дневни снимки и се качваме обратно в колата. Тъкмо да тръгнем и с нас се изравнява огромен полицейски Ford Raptor, местният патрул. Двама полицаи с огромни бради, още по-огромни тъмни очила и искрящо бели зъби, конфигурирани в широки усмивки явно ни мислят за местни и дори ни поздравяват на арабски… После виждат огромния фотоапарат, бързо вдяват, че сме чужденци, отново поздравяват на английски с вежлива усмивка, пришпорват Форда на макс и ни оставят да си снимаме спокойно. Дори в Лондон не сме виждали толкова любезни полицаи, а се оказва, че и в техническо отношение са на светлинни години напред…

Да, рекламата идва малко в повече, но за колко държави знаете, в които въобще полицията си прави реклама? Продължаваме към крайбрежието на Абу Даби:

Marina Mall и Heritage Village

Следващия час убихме в Марина мол. Първо, за да отбележим, че сме били на мол и в Абу Даби (само кифлите и шопинг-маниаците ще ни разберат).

Второ, защото макар и да е малък в сравнение с дубайските мастодонти, все пак говорим за 5 етажа и над 400 магазина с екзотични имена като „Mohammad Rasool Khoory & Sons Co.“ (луксозни часовници) и „Aziz Saloon“ (бръснарницата на Азис, който няма нищо общо с нашия).

Трето, защото е приятно да гледаш яхтите, акостирали край марината и на фона на огромния, висок и стъклен Дубай, Абу Даби ни се стори като приятен курортен град.

И четвърто, защото на няколкостотин метра от Marina Mall се намира Heritage Village, но тъй като хванахме националния им празник, музеят не работеше (оказва се, че и по принцип работи два-три дни в седмицата, така че проверете сайта, за да не останете разочаровани). Иначе вътре може да намерите информация за живота в пустинята, традиционни умения, жилища и оръдия на „пустиняците“ (не говорим за врачанско, разбира се), техните храна, билки, кафе и подправки… но всичко това остана зад ето тази врата:

Жалко! Отправяме се към един ресторант, където трябва да се срещнем с нашата приятелка

Весислава

Ако трябва да говорим за забележителностите в Абу Даби, Весислава определено е една от най-красивите и готини такива. Първо е от Пловдив (града на Биляна), второ е фен на група ФМИ (групата на Петър), трето е страхотен човек и приятел, четвърто е много добър музикант и пето – работи в Емирейтс Палас като челист (да, свири на виолончело). Редът на гореспоменатите факти щеше да е променен, но при две жени, които твърдят, че Пловдив трябва да е винаги на първо място, Петър се предаде.

И тъй, хапнахме си до насита в уютен италиански ресторант, като доста наблегнахме на изпечена цяла глава чесън с малко зехтин, намазана върху препечена филийка! Невероятно вкусно е, заклеваме се! И след като Весислава ни уреди солидна отстъпка (благодарим!), беше време и петимата да се конфигурираме някак в Корсата. Така веселата ни българска компания, сбъчкана в малкия автомобил и ароматизирана със свеж чеснов дъх се отправи не къде да е, а към

Емирейтс Палас

Емирейтс Палас е едно от най-подходящите места да се появи човек с дъх на чесън (добре, че накрая някой все пак намери пакетче дъвки). Това е един от най-луксозните хотели в света и може би най-скъпият от гледна точка на разходи за строителство. Хотелът е построен само за 3 години и 3 месеца, като строителството му приключва през февруари 2005 г. Архитектурният му стил е явна демонстрация на арабската култура и това е една от причините хотелът да е паметник на културата и да не е частен, а собственост на правителството на Абу Даби, макар да е отдаден на концесия на Кемпински. Въпреки че много хора наричат хотела „7-звезден“, тази класификация официално не съществува (т.е. си има максималните 5 звезди), но пък изживяването си е 7- и дори 10-звездно.

Всъщност можете да отседнете в най-евтината стая и в най-слабия сезон за малко под 800 лв./вечер, но цените за „скромен“ суит от 680 кв. м могат да достигнат и над AED 50000 за нощувка. Като се добавят 16% такси, бакшиши и разни дребни екстри като румсервиз, една нощувка в хотела може да ви струва колкото покупката на малък апартамент в България, а най-луксозните апартаменти дори не се предлагат на „простосмъртни“ (или поне ги няма в Booking.com, откъдето наистина можете да си запазите стая дори в този хотел).

Сградата на двореца Emirates Palace е точно един километър от край до край, като в нея се помещават 302 стаи и 92 апартамента, до които се стига през над 7000 врати и 140 позлатени асансьора.

Около тях е облицовано с над 110 000 куб. метра мрамор (13 различни вида, от Италия, Испания, Китай и Индия), а в целия хотел се помещават точно 1002 полилея от кристали „Swarovski“. Официално не се знае колко злато е вкарано в строежа на хотела, но се говори, че става въпрос за между 28 и 40 тона чисто злато.

Сградата е заобиколена от 85 хектара градини с 8000 дървета, 1300 метра плажна ивица (при това най-хубавият плаж в Абу Даби), а в случай, че ви е писнало да се появявате с някакви смешни Lamborghini, Ferrari и S-класи, са налични и две хеликоптерни площадки.

Само кухните са 128, в които работят 170 майстор-готвачи с техните помощници, а пералните помещения на хотела имат дневен капацитет от 6 тона пране… вече би трябвало да сте придобили представа за какво става въпрос. А Весислава като един от 2600-те служители на хотела ни вкарва във вътрешния му двор направо с колата…

Чувствали ли сте се като на прием по джапанки, а?

Мъничката ни Corsa тихичко се движи по мраморните алеи с цвят на пустинен пясък край палми и фонтани… След кратко лутане намираме съответния тунел, влизаме в огромен паркинг с капацитет 800 места и паркираме между един Rolls Royce и един Range Rover. Оставяме Корсата като малка бяла принцеса с двата си черни бодигарда и се запътваме към входа.

Влизаме в хотела и зяпваме…

Всичко е златно, всичко блести!!! Мраморът на пода в огромната бална зала с капацитет 2400 души е съчетан в невероятни краски, а над нея е пуснат 4-етажен флаг на ОАЕ…

– Е, моят офис не е никак лош, но твоят определено е по-готин! – шегува се Петър с Весислава, минавайки покрай „златен банкомат“ със злато за „из път“.

Весислава ни разхожда из хотела – слизаме по разкошно стълбище със златен парапет, качваме се по „златен“ ескалатор и накъдето и да се обърнем виждаме златни детайли, изпипани до съвършенство.

Голямо впечатление правят и два огромни ръчно изтъкани килима на стената, от двете страни на главното стълбище. Те изобразяват Емирейтс Палас по изгрев и по залез слънце.

Обикаляме още малко сред десетките коридори, надникваме към плажа и градините, след което решаваме, че ни е време да „гаврътнем“ по едно кафе, така и така сме тук.

Петър избира да пробва едно „камелчино“ (капучино с камилско мляко), а Биляна си поръчва „златно капучино Емирейтс Палас“.

След малко топлите напитки пристигат – капучиното на Биляна е поръсено с истинско злато. Как да не си направиш кифленско селфи „със златни джуки за разкош“, а?

Между другото, всяка година тук се изяждат над 5 кг злато само с въпросното капучино. И докато ние се наслаждавахме на топлите напитки, Веси отиде да се подготви за работа. След броени минути се появи като принцеса от приказките -със спираща дъха златна рокля… И засвири на метри от очите ни, специален видео-поздрав от Емирствата за децата ни със саундтрака от любимото им филмче:

Време е да си тръгваме. Викаме сметката – 100 лв. за две „кафенца“ си е най-скъпото кафе, което сме пили, признаваме си. Но и никога не е било в такава приказна обстановка!

Кимаме си с Весислава за „чао“ и се отправяме към изхода. Още чуваме мекия, копринен, топъл звук от виолончелото ѝ. Свири „See You Again“ и ни просълзява…

We’ve come a long way from where we began
Oh, I’ll tell you all about it when I see you again

Излизаме навън и с изумление виждаме, че вече е тъмно. Изобщо не сме усетили часовете в хотела. Всичко сякаш в наша чест е осветено в бяло, зелено, червено.

Красивите фонтани, палмите и множеството стълби са изцяло преобразени. Отправяме се към паркинга, палим Корсата и потегляме обратно към Дубай, а в главите ни още звучи

We’ve come a long way from where we began
Oh, I’ll tell you all about it when I see you again

Какво пропуснахме?

Много неща! Само на остров Яс си заслужава да се отделят няколко дни, заради Ferrari World (увеселителен парк с най-бързото влакче в света, изцяло посветен на марката Ferrari), Yas Marina (където можете да видите едни от най-скъпите яхти в света, както и да покарате велосипед или да побягате по истинска писта за Формула-1), Yas Waterworld (за любителите на водни пързалки и гмуркания под вода), както и новостроящия се Warner Bros. увеселителен парк, който ще е завършен през 2018 г.  Но за един ден – толкова!

Или почти. Не бяхме забравили какво ни чака на изхода на града… И след Емирейтс Палас донякъде не вярвахме, че друга сграда в Абу Даби може да ни впечатли. О, колко грешахме!

Джамията „Шейх Зайед“ в Абу Даби – втори опит

Със залеза на слънцето, трафикът в Абу Даби се увеличи, а „баничарките“ и сервизните камиони отстъпиха място на местните емирати в лъскави кабриолети. Вече сме на края на града и пред нас за втори път се извисява джамията „Шейх Зайед“. Чувстваме се като герои от „Аладин и вълшебната лампа“. Величествени бели куполи се осветяват от приказна синя светлина и се разстилат отново по земната повърхност, отразявайки арките и колоните във водата около джамията.

Паркираме и оглеждаме тази невероятна структура. Дизайнът на джамията е вдъхновен от мавританската и монголската храмова архитектура, по-специално от джамията Хасан II в Казабланка и Бадшахи в Лахор, повлияли пряко в разпределението и разположението на купола. Нейните извити арки символизират мавританската архитектура, а минаретата са класически арабски. Не сме архитектурни експерти, но можем да усетим гениалността на създателите ѝ – сякаш сме в странна смесица от сън и оптически илюзии…

Отправяме се към входа. Жените обаче не могат просто да влязат в джамията – трябва да са с покрити коси и дрехи, скриващи цялото им тяло до глезените. Така че Биби и Мили отидоха да се преоблекат, а Петър и Влади използваха времето за снимки…

57 купола покриват основната сграда и външния двор. Всички те са украсени с бял Бианко мрамор от Пиетрасанта в Италия, а за вътрешната украса е използван такъв от Лаас. В четирите вътрешни ъгъла на джамията се издигат минарета, всяко на около 115 м. височина.

Дворът е постлан отново с мрамор във флорални мотиви и е с размер 17 000 кв. м. Това е най-голямата мраморна мозайка в света и благодарение на тази огромна площ „Шейх Зайед“ може да побере 40 000 поклонници наведнъж.

След като отново всички се събираме, с прилежно измити краченца, влизаме в основната зала.

Само в нея могат да се съберат около 9000 богомолци, а в близост до нея има още две стаи с капацитет от 1500 човека, които се ползват от жени.

Както вече разбрахте, Голямата джамия в Абу Даби е носителка на няколко световни рекорда. Най-впечатляващият от тях е този за най-голям килим – 5 627 кв. м. Изтъкан е от около 1200 ирански тъкачки и тежи 47 тона, от които 35 са вълна и 12 памук. Възелчетата на килима са приблизително 2 268 000 000, а за да може да бъде постлан в джамията, покривът ѝ е издигнат след поставянето му. А най-якото е, че не просто можете, а дори ще ви накарат да ходите боси по този килим (но няма да ви разрешат да седнете върху него).

Над нас се извисява огромен полилей. Общият им брой в „Шейх Зайед“ е седем (всички са внесени от Германия, изработени са от позлатена мед и са украсени с милиони кристали Сваровски), като тук се намира и някогашният най-голям полилей в света – 10 м диаметър и 15 м височина. Въпреки гигантските си размери сегашният рекордьор се намира в Доха и този остава на второ място. Но това не е пречка дълго да не сваляме поглед от него.

Та, вървим си боси по най-големия килим в света, зяпнали сме втория по големина полилей и се наслаждаваме на огромните мраморни колони с инкрустиран седеф… общо взето нормална петък вечер!

Няма как да ви опишем с думи чувствата, които изпитахме по време на посещението си в Абу Даби, но със сигурност беше някакъв странен коктейл от възхищение, респект, забавления, приказност, автентичност, нежен звук от виолончело, арабски бурки, камилско мляко, ароматна скилидка чесън, двигателен шум на Ферари и всичко това, покрито със злато, разбира се…

Качваме се в колата и поемаме по скучната шестлентова магистрала към Дубай. И от радиото отново се чува:

We’ve come a long way from where we began
Oh, I’ll tell you all about it when I see you again

А дори не сме го включили.

Довиждане, Абу Даби! Благодарим ти за тази прекрасна арабска приказка…