Как се почувствахте, когато научихте за смъртта на Дейвид Боуи? Отиде ли си илюзията за безсмъртието дори на "човека от Марс"? Отиде ли си част от вас, която знаете, че няма как да върнете и ще ви липсва много? "Леми умря, Боуи умря, Рони Джеймс Дио умря, Натали Коул умря, певецът на Stone Temple Pilots умря, пичът от The Eagles умря. Изглежда всеки ден някой някъде умира и си мисля, по дяволите, това не ми харесва...", проплака миналия месец Ози Осбърн, докато обясняваше как най-сетне е дошъл краят на Black Sabbath.

Истината е, че музикалните легенди остаряват, а от златните години на 70-те вече ни дели близо половин век. И сякаш колкото по-далеч назад остава това време, толкова повече се изостря желанието ни да си представим какво е било в онези адски луди години на музикалния бизнес. Идеята за машина на времето явно се е въртяла  и в главите на две живи легенди в съвременния шоубизнес - Мартин Скорсезе и Мик Джагър, при това още от 2000 г. Първоначално я замислят като пълнометражен филм за няколко знакови личности от музикалния бранш през 70-те. Обаче идва кризата и когато хоризонтът отново се прояснява, телевизионните сериали вече са взели превес в битката за вниманието на зрителя. 

 Концепцията за машина на времето се изменя и през лятото на 2014 г. започват снимките на "Винил" - 10 епизода чиста лудост, бликаща директно от Ню Йорк - сърцето на музикалната машина в Америка в средата на миналия век. Продуценти са Скорсезе и Джагър, заедно с Рик Коен. Сериалът стартира по HBO (включително в България) на 15 февруари тази година, а преди дни изгледахме и финалния десети епизод, който помете всичко по пътя си и остави широко отворена вратата за логично продължение.

Равносметката след "Винил" е проста - не можеш да изкараш плочата от главата си. Въпреки резервираните очаквания на част от критиците, сериалът впечатлява с безкомпромисност във всяко отношение, а саундтракът не спира да кънти в ушите дълго след финалните надписи. Лентата възкресява кипящата атмосфера на музикалната сцена в Америка през 1973 г., проследявайки измислената история на Ричи Финестра - мениджър на залязващия музикален лейбъл "American Century". Осъзнал задънената улица, в която е изпаднал, както и абсолютната изчерпаност на музикалния бизнес, Ричи получава прозрение за бъдещето. Вижда го в сърдитите физиономии на младоците от никому неизвестната група Nasty Bits, които плюят върху статуквото със суровия си саунд. Опитът му да изправи компанията на крака и да промени изцяло посоката влиза в конфликт със собствените му саморазрушителни навици и мрачни тайни. Кокаинът се сипе от всички страни, алкохолът се превръща в постоянен спътник на нахакания мениджър, а наглед идиличното му семейство започва да се разпада от липсата на внимание.

Да видиш бъдещето, когато си затънал до гуша в проблеми, не гарантира мигновен успех. Не и за Ричи, който се затруднява да убеди собствените си сътрудници в American Century, че е открил следващото "голямо нещо" в музиката. А да намериш пари, за да осъществиш същото това бъдеще, е дори още по-мъчно. Цялата бруталност и неумолимост на музикалната индустрия, всички мръсни игри, задкулисни договорки, ритане по кокалчетата и надцакване с времето - атмосферата просто избухва пред очите на зрителя с пълния си колорит.

Актьорският състав е големият удар на "Винил". В лицето на Ричи Финестра виждаме Боби Канавали, носител на "Еми" за ролята си в "Престъпна империя". Тук Канавали е постигнал такова съвършенство в образа, че статуетките тепърва ще завалят. Ричи Финестра е огнедишащият дракон в този сериал - кълбо от противоречия, унищожителна енергия, визионерство, ярост и чувствителност, които трудно могат да се обясни с думи. Гледаш го, докато се размазва от смъркане на кока или крещи в лицето на подчинените си и си казваш: "Боже, този още малко и ще ме сграбчи за гърлото през екрана!".

Съдружник на Финестра в управлението на American Century е небезивестният Рей Романо ("Всички обичат Реймънд"), когото виждаме в доста по-различна светлина. Е, ако не сте го засичали скоро на екран, повярвайте ми - все така култов е! Двамата с Макс Касела, който играе шефа на отдел "Артисти" Джули Силвър, са просто изумителни. В главната женска роля виждаме Оливия Уайлд ("Д-р Хаус"). Зеленооката фурия е в обувките на Девън Финестра, младата съпруга на Ричи и майка на двете му деца, нереализиран талант и бивш модел на Анди Уорхол. Сред звездите е и Джеймс Джагър, синът на Мик, който е в ролята на вечно сърдития фронтмен на Nasty Bits Кип Стивънс. Измислената група, прототип на Sex Pistols, е първият предвестник на пънк вълната, която ще залее музикалния бизнес като отрицание на фалша и ще прати хипи ерата в историята.

Вероятно "Винил" лесно можеше да се побере и във формата на пълнометражен филм, ако не беше желанието на създателите му да ни въвлекат в автентичната атмосфера на 70-те. Дали са се справили ли? По дяволите, да! Въпреки твърденията на някои критици, че сериалът е на моменти протяжен, изумителната енергия и колорит на музикалната сцена от онова време, както и безпощадният саундтрак, правят от продукцията нещо повече от обикновен сюжет. Любопитно е, че във всеки епизод сюжетната линия ни среща с някоя от легендите на рока, за да ги видим в зората (или залеза) на тяхната слава. Velvet Underground, Алис Купър, Дейвид Боуи, Боб Марли, дори Елвис се появяват в съвършено пресъздадени сцени. Претъпкани клубове, декадентски партита, паралелни вселени на черни диджеи, фънк и соул изпълнители, зараждането на пънка, на диското - на фона на залязващи звезди и досадни певци на коледни песни... Ако досега можеше да усетим тази атмосфера от албумите на любимите легенди и черно-белите снимки, то "Винил" ни прави участници в цялата тази лудост.

Самият Скорсезе казва за онова време: "Музиката наистина беше като саундтрак на всичко, което се случваше - през лятото прозорците бяха отворени и човек чуваше музиката от апартаментите на съседите. Хората вечеряха или гледаха през прозореца и се чуваше музика. В някое семейство се караха и оттам също се чуваше музика. Чуваше се музика, когато видиш бездомниците на улица "Бауъри". Беше истинска какофония от различни звуци..." ("Разговори със Скосезе", Ричард Шикъл, изд. "Колибри", 2015 г.).

Е, музиката през 70-те върви и с някои характерни особености и сериалът не спестява нищо от тях. Невероятни количества дрога, секс и реки от алкохол допълват картината, за да бъде пресъздадена атмосферата на онзи мръсен, шумен Ню Йорк, в който няма правила, а само желание за живот тук и сега. Първите трима от бъдещия "клуб 27" Джими Хендрикс, Джим Морисън и Джанис Джоплин тъкмо са си отишли, но осъзнаването и страхът от дрогата са още далеч. Музикалната сцена клокочи от назряващата промяна. Пинк Флойд вече не са "лунатици" и продават все повече плочи, Алис Купър тъкмо е започнал да си "гилотинира" главата по време на концерти, Боб Марли още свири в облаци от дим с "The Wailers", а Елвис е принуден да целува възрастни жени на сцената, докато полковник Паркър изцежда всеки долар от залязващата му слава. По-интересен поглед над този граничен момент в историята на музикалния бизнес едва ли е възможен. Машината на времето, създадена от Скорсезе и Джагър, е просто перфектна!

Говори се, че вторият сезон на "Винил" ще тръгне на екран в началото на 2017 г. Нямам търпение.