Блогосфера (25.04.2016)

Ideas for Egg Decorating

http://krokotak.com/2016/04/ideas-for-egg-decorating/

Look how you can decorate the Easter eggs with the aid of permanent markers. We took the idea...

Защо не ми харесва идеята на Горанов да превърне индивидуалните партиди в общи

http://feedproxy.google.com/~r/delian/~3/XQEkQbMijd4/blog-post_25.html

Защо не ми харесват предложените промени на Горанов за вторият пенсионен стълб (http://www.dnevnik.bg/biznes/finansi/2016/04/25/2749044_goranov_za_vtorata_pensiia_moje_da_se_naloji_decata_da/).

Държавната пенсия (първи стълб) се формира по солидарен модел. Сегашните работещи правят плащания в общ пул, от който се плащат пенсиите на сегашните пенсионери. Често пенсионерите разсъждават грешно, че получават пенсията си, от парите, които са си внасяли когато са работили. Не, те тогава са плащали пенсиите на тогавашните пенсионери. И сега получават пенсията си от сегашните работещи. Когато приходите не достигат, държавата доплаща (тоест преразпределят се пари от другите данъци на сегашните работещи и се допълва пенсията). Естествено, в рамките на възможностите на държавата, които са пропорционални на броят на работещите (когато работещите намаляват, няма как този модел да гарантира високи пенсии, те също намаляват). Това е класическият солидарен модел. Той не гарантира висока пенсия. Той не гарантира пенсията ти да е пропорционална на вноската ти, докато си бил работещ. Той гарантира само преразпределение на малък дял от текущият пул от постъпващи пари, съгласно твоята заслуга, така както тя е оценена към момента от държавата. Технически твоите деца (и другите деца) ти плащат пенсията.

И тъй като държавата не е добър управител на пари (обича повече да харчи, отколкото да изкарва), у нас бе въведен втори пенсионен стълб по холандски модел. Част от вноската на гражданите отива в частни пенсионни фондове, които инвестират парите на гражданите, под контрола на КФН и по идея трябва да докарат по-голяма доходност. Пенсията от тези фондове се очаква в добри времена да нараства по-бързо от държавната, но си носи и риска напълно да бъде загубена (ако фонда фалира от грешно управление, и не упражнен контрол – виж КФН).

Не се предполага, втората пенсия да е до живот. Ако парите в партидата привършат, просто спираш да я получаваш. Пенсията от него, не е и гарантирана (виж фалит на фонда). Нито има гарантиран размер, по висок от този на вноските, които си правил. Тоест вторият стълб е рисково вложение. За това и гражданите трябва да си избират фондовете умно, и да знаят че при грешен избор, носят повишен риск.

Ползите обаче са – при добър избор, пенсията вероятно ще расте повече от държавната (освен ако няма държавен популизъм, който да преразпределя данъци с по-голяма скорост на нарастване, отколкото е икономическият растеж на държавата). Пенсията е индивидуална, тоест получаваш колкото си вложил. Ако си вложил малко, получаваш малко, ако си вложил много, получаваш много (все едно си си държал парите в банка на много дългосрочен влог). Ако парите ти свършат, получаваш нищо (остава ти само гарантираният държавен стълб), ако починеш преди парите ти да свършат, наследниците ти ги получават (както би станало и с дългосрочен влог). Ако икономиката се е развивала добре, пенсионният фонд е инвестирал умно, ще получиш лихва по-голяма отколкото би получил в банка, съизмерима и дори по-висока от икономическият растеж на държавата, повече отколкото при честно преразпределение и равни условия, държавата би могла да ти осигури (и се доказва много лесно математически).

Възможно е, фондовете да управляват парите ти лошо. Да ги инвестират в яхти или собственост на собствениците си (с което собствениците да си купуват за себе си неща с твоите пари). Тогава ти губиш, защото част от потенциалният ти растеж на вложението ти, се е превърнал в частна собственост на трети страни, на които си се доверил да управляват парите ти. Тук обаче, това е проблем, който се предполага да се проследява и проконтролира от КФН. Ако ти като гражданин имаш съмнения, имаш правото да си смениш фонда (на всеки 2г). Колкото по-рано, толкова по-добре.

Сега обаче идва идеята за реформата на Горанов.

Той се притеснява, че:

- КФН не си е вършила работата, и за това много фондове са кухи и нямат никакви пари, или парите им са в собственост на собствениците, или не са ликвидни (в хотел, който не може да се продаде за да се плащат пенсии). Мавродиев обаче е невинен

- Горанов се притеснява от това, че някой граждани може да се оплачат, че ще получават малка пенсия от вторият стълб, защото (1) са влагали малко пари (за това са си виновни те но нека и припомним, че за това е виновна и държавата, защото не позволи увеличаването на вноската към частните фондове, според първоначалният план и те никога не получиха парите, които се очакваше, че е трябвало да получат) и защото фондовете не са управлявали парите достатъчно добре (2) понеже КФН не ги е надзиравала добре (много е важно да се отбележи, че Мавродиев е невинен!)

- Горанов се притеснява, че някой граждани ще бъдат недоволни, задето след известно време няма да получават пари от пенсията си по вторият стълб (а само от първият), понеже живеят по дълго отколкото пенсионният фонд е предвидил

- Горанов се и притеснява, че пенсиите от първият стълб (държавните) са достигнали критичното число, като държавен разход, което държавата може да си позволи, и дефицита на НОИ технически само нараства. Последните реформи (на Калфин) създават само временно намаляване на дефицита, но е лесно да се види как той никога няма да стане нула и от един момент отново ще продължи да нараства

Предложението на Горанов за решение на притесненията му е, парите натрупани от частните пенсионни фондове да бъдат обединени в общ пул, от който да се изплащат пенсиите на всички.

Тоест партидите престават да бъдат индивидуални, а стават общи. Така:

- Ако КФН не си е свършила работата (Мавродиев е невинен!), гражданите може и да не разберат веднага, защото ако поне един фонд си е свършил работата, то той ще плаща и за тези, които не са. Тоест КФН ще продължава по този добър начин, а фондовете инвестиращи в собственост на собствениците си, също, тъй като ликвидният проблем ще бъде прикрит от общият пул (също като проблемите с ликвидността на НОИ или фонда за защита на влоговете, които купуват държавни облигации и технически нямат ликвидни пари)

- Този, който живее по-малко, ще плаща пенсията на тези, които живеят по-дълго

- Тъй като няма да има индивидуални партиди (влогове) по които да се определя, кой колко пари е натрупал, пенсията няма да се плаща според това какво си вложил, а ще се плаща според това какво някой (например невинният Мавродиев в консултация с Министерството на Финансите и Горанов) е преценил че заслужаваш (и колко е преценил, че си заслужил да живееш). Технически, вторият стълб се превръща в НОИ и започва да копира неговият модел

- Частните пенсионни фондове просто се превръщат технически в инвестиционни посредници, без конкуренция по между им (всичко което направят отива в общият пул) и без своя печалба. Тоест техният интерес се принуждава (не че до сега не е бил, виж КФН и невинният Мавродиев) да бъде единствено и само на кого да бутнат пари, а не колко да изкарат за вложителите и за себе си.

И тъй като форсирайки фондовете да плащат пенсии като НОИ, по заслуга (а не стойност с натрупване), то вторият стълб се превръща във второ НОИ, с държавно управление на разхода (КФН и наредби от МФ), но с частни инвестиционни посредници, които поради това, че са освободени напълно от отговорност, стават заинтересовани да правят далавери, и след известен бум на далаверите, идва третият вероятно интерес на Горанов – просто да национализира НОИ 2 при натрупаното обществено недоволство и да го събере с НОИ 1 и временно да си реши проблема с нарастващият дефицит, нещо което Дянков опита веднъж, и Горанов опита веднъж (вадят им очите парите натрупани в частните сметки в банките, и индивидуалните партиди в пенсионните фондове).

Това предложение вероятно се прави тактически, преди да минат стрес тестовете на фондовете, за да мине по-лесно покрай стреса, който ще се появи след това (когато се обявят стресиращите резултати). Защото всички очакваме много проблеми и дори можем и да залагаме, къде точно ще се появят те. Важно е да отбележа, че въобще не искам да намекна каквато и да е вина на Мавродиев. Мавродиев е невинен!

Ясно е, че трябват отговори на следните въпроси:

- Какво да се прави, ако даден фонд е без реална ликвидност? Безспорно е, че трябва да има някаква форма на защитен механизъм като при банките. Но също така да се знае, че той само ще гарантира определен минимум, който в основата си е гарантиран от пенсията по първи стълб. Това че КФН не си върши работата, или законодателят не и е дал достатъчно механизми за това, не значи, че механизма и идеята да се комбинира споделена (първи стълб) и индивидуална партида (втори стълб) е лош. Трябва да се решават конкретните проблеми конкретно, а не да се прави фундаментална промяна с дву (или едно) стъпкова национализация, която временно да прикрие проблемите. Разбирам страха на Горанов от потенциално КТБ на пенсионните фондове, и новите дългове за бюджета, които то може да донесе. Но държавата и специално Горанов са участвали в избора на ръководството и в създаването на правилата на КФН и трябва да могат да си носят политическата отговорност. А разхода, ще го преглътнем като КТБ, стига да знаем, че причините за проявата му са поправени и няма да се появяват пак. Горанов, Мавродиев е невинен!

- Какво да се прави, за хората които получават по-малко отколкото са очаквали? Аз знам нещо за себе си, колкото и да получавам е все по-малко отколкото очаквам. За да бъдат активни хората в управлението на парите си, и полагането на контрол, и да имат коректни очаквания, те трябва да носят известен риск но и известен механизъм да упражняват контрол. За момента държавата се е погрижила да носят само риск. Но вместо да им даде механизъм за контрол, тя им предлага размазване и разпределение на риска между всички

- Какво да се дава на хората, които живеят по-дълго отколкото фонда е очаквал – това е проблем и на фонда, но и на държавата (определяща пенсионните правила). Логично е, фонда да плаща, колкото пари има по индивидуалната партида. Ако те свършат, защото някой живее по-дълго, държавата (която е виновна в определянето на пенсионните правила) би трябвало да носи отговорност, и тя трябва да награждава живеещите по-дълго, с пенсия дълголетие (идваща да речем след 70 годишна възраст) чиято идея ще е да компенсира (частично) пенсията изчезнала от частният пенсионен фонд.

И да не забравяме, Мавродиев е невинен!

Прочети цялата новина

виж от архив

Страници: 1