За втори път тази седмица съм упълномощен да ви предам лично най-сърдечните пожелания към всички вас от страна на (из)родната политико-енерГЕПИйна мафия, по случай светлия християнски празник Гергьовден. То се изразява в една графика,&nb...

През март 2016-та излезе от печат книжката, която написахме с Богдана Трифонова – Мисия Мама.
Освен нашите споделени моменти от майчинството съм щастлива, че уплътнихме тезите си, че родителството, отговорното родителство е и забавно и усмихнато с интервютата на много популярни майки. Ще публикувам в поредица любимите си откъси от моите приятелки-майки, които ме вдъхновяват и чиите интервюта са в книгата. Целите интервюта и цялата книга са налични по книжарниците.

Ето и велоколепната Златина Михайлова – майка на четирима и активист за промяна.

За какво трябва да си готов, когато тръгваш на…”Мисия Мама”?

Мисия Мама, според мен е хубаво да е осъзнат проект. Това е коренна промяна. Няма никакво значение дали детето ще е спокойно, бурно, ще спи или ще будува, абсолютен факт е, че то се ражда и завинаги, необратимо променя живота на майката. Освен че бебето се ражда, жената се трансформира в майка. Още едно раждане. Цялата тази новост, изисква хем себеотдаване, понякога не на 100, ами на 200%. Но и изисква и дълбока и искрена грижа за себе си. Ето някои полезни неща за раницата на туриста:

Готовност да промениш плановете си, или изобщо да се откажеш тях – те вече никога не зависят само от един човек (от теб). Маршрута често се променя.

Приемане на невероятната дарба на майката да изхранва детето само от себе си, т.е. приемане на великата сила на майката. Може всеки ден да се открива нова сила

Невероятно разширяване на сърцето – толкова много любов ще се събира в него, и този процес само се разширява, не се свива

Признаване, че майката, жената, съпругата, дъщерята, и всичко други роли, които жената съвместява, имат нужда от подкрепа и помощ. Да, жената е много уязвима тогава, и това е ок.

Спокойствието, че има толкова много, ама толкова много неща, които не знаеш – коя температура е ок; как се лекуват сополи; дали да се слагат ваксини; колко страшни са антибиотиците; кое е по-добре за детето – да го гушкам, или не; има ли смисъл да се говори с бебето; как се слага памперс; как се режат бебешки нокти и т.н.

Тоталната вяра в собствената интуиция и в себе си – това е едно от най-големите израствания в живота, и на майката, и на бащата. Вярата, която ти дава увереността, че каквото и да пише по блоговете, каквото и да ти казва майка ти, сърцето ти е най-верния източник на правилното решение и точния избор

Честността – да се изправиш пред собствените си ограничения и редом с това, истински потребности. Да избереш каква да си цяла и истинска, без да спазваш рецептата и препоръката на някой друг, а само собствената си преценка.

Способността да се радваш и въодушевяваш от микроскопичното, от детайла, от мига – някак си, спокойствието, на което ни учат децата е медитативно и омагьосващо.

Цялото интервю със Злати и още много – в книгата Мисия Мама
И още:
И Юлия Спиридонова – Юлка в Мисия Мама.

Това намерение прозира от публикувано вчера (4-ти май, 33 часа преди светлия празник Гергьовден) У-НИ-КАЛ-НО и без прецедент в 42 годишната история на предприятието съобщение, на уеб-страницата и. От него става ясно, че ядрената мафия за...

“Забранява се на арийски и неарийски деца да играят заедно” – 1938

Милен Радев

Отрицателите на мащабите и характера на унищожението на европейското еврейство през 1939 -1945 г. стават все по-нагли и активни.

Никакви снимки, мемориали и историографски документи за немислимото и неописуемото не могат да преубедят латентния или активен юдофоб.

За другите – нормалните, читавите и емоционално неосакатени читатели следва един фоторепортаж из местата на всекидневното зло, който авторът му не може да забрави.

На днешния Ден в памет на милионите жертви на Шоа (Yom HaShoah) – геноцида над по-голямата част от еврейското население на Европа – решаваме да направим познавателно-поклоническа екскурзия из два квартала на Берлин. Всички следващи снимки се отварят в пълен размер след двукратно кликване върху тях.

Започваме с благопристойния, разположен далеч в югозападната част на стария Вест-Берлин район Щеглиц. В началото на най-оживената търговска улица Шлосщрасе от 1995 г. се издига 9 м дълга и 3,50 м висока стена от огледално полиран метал. На това място е била изгорената през 1938 г. местна синагога.

В рефлектиращата повърхност са гравирани 1 723 еврейски имена на жители на район Щеглиц, депортирани от 1941 до 1945 г. Взетите дата по дата от оригиналните депортационни листи безкрайни списъци с пълните имена, с рождена дата и с точен адрес на старци, на деца, на хора в разцвета на силите си създават у човек, застанал пред стената и вникващ в съдържанието й нереалното впечатление за току що случващи се събития, за колони от живи хора, преминаващи пред него.

Това усещане се засилва от гениалната идея с огледалната повърхност, в която се отразяват сгради, минувачи, автомобили и която просто премахва границата между реалността и зловещата история…

По-нататък пътят ни води към така наречения Баварски квартал, идилична махала – ако мога да ползвам това балканско понятие – посред буржоазния район Шьонеберг. Кварталът е строен в началото на XX век от еврейския индустриалец Саломон Хаберланд за заможни берлински семейства и в него са живели лекари, юристи, предприемачи, артисти с блестящи имена (тук например е преминало детството на големия литератор Марсел Райх-Раницики). След 1933 много от обитателите на Баварския квартал постепенно напускат Германия, но въпреки това над 6 000 от общо 16 000 жители са депортирани след 1941 г. и не се завръщат от лагерите на смъртта на Изток.

Баварският квартал е един от най-силно пострадалите от съюзническите бомбардировки. 75 % от жилищните сгради тук стават жертва преди всичко на запалителните бомби. През 60-те години на мястото на великолепните някогашни 6 и 7-етажни кооперации са построени ниски, масови блокчета за задоволяване насъщните нужди на възстановяващия се Берлин. Днес в квартала живеят хора средна ръка, много пенсионери, по-заможни чужденци…

Квартал потънал в зеленина и…

… и изобилна идилия

През 1993 г. двама художници спечелват обществен конкурс и реализират по улиците на Баварския квартал уникален артистично-мемориален проект: На стълбовете на градското осветление са прикрепени табла с кратки текстове, които говорят сами за себе си.

“Забранява се на арийски и неарийски деца да играят заедно” – 1938

С посочване датата на съответното административно решение, цитатите разлистват пред заинтригувания посетител как се е нагнетявал най-обикновеният всекидневен ужас за еврейските обитатели на германската столица – преди и след фаталните решения на Ванзейската конференция.

Веднага, а и след реализирането на мемориалния проект табелите са обект на противоречиви реакции. Периодически някои от тях стават жертва на вандализъм, немалко са междувременно унищожени. Все пак днес установихме със задоволство, че тези, които все още са по местата си са стегнати и освежени.

“Забранява се упражняването на професията на еврейски актриси и актьори” – 5.3.1934

“Евреи нямат право да влизат в берлински бани и плувни басейни” – 3.12.1938

“На евреи се забранява посещението на кина, театри и концерти” – 12.11.1938

“Еврейски деца нямат повече право да посещават държавни училища” – 15.11.1938 / “Забрана за всички училища” – 20.6.1942

“Евреи нямат право да стъпват в определени райони на град Берлин” – 3.12.1938

“Еврейски лекари нямат право да практикуват професията си” – 25.7.1938

“Евреите са длъжни да носят името “Израел”, а еврейките името “Сара” като допълнително собствено име” – 17.8.1938

Идва 1941/1942 година…

“На евреи не се отпуска повече сапун и сапун за бръснене” – 26.6.1941

“Евреите трябва да сдадат своите електрически и оптически уреди, велосипеди, пишещи машини и грамофонни плочи” – 12.6.1942

“Пощите прекъсват телефонните постове на евреи” – 29.7.1940 г. / “Забрана за употреба на улични телефонни автомати” – 21.12.1941

“На евреи не се отпускат повече цигари и пури” – 11.6.1942

“На евреи не се дават вече купони за облекло” – януари 1940 / “Принудително сдаване на кожуси и вълнени дрехи” – януари 1942

“Евреи нямат повече право да купуват вестници и списания” – 17.2.1942

“Принудително маркиране на апартаментите на еврейски семейства с жълта звезда” – 26.3.1942

“Забранява се на евреи да държат домашни животни” – 15.5.1942

И малко преди финала:

“Забранява се на евреи да напускат страната” – 23.10.1941

При дългата си разходка из потъналия в райско спокойствие живописен квартал не срещнахме и един единствен човек, който да повдигне поглед или по някакъв начин да регистрира наличието на тези трагични и важни до днес документални свидетелства.

Това едва ли би трябвало да учудва като се има предвид, че този нестандартен паметник почти не се споменава в големите берлински пътеводители, нито е регистриран в списъка на мемориалните обекти на Документационния център в бомбастичния и свръх-оразмерен Паметник на Холокоста край Бранденбургската порта…

Напускаме райското кътче в Баварския квартал с естествено витализираното чувство, че безразличието на околния свят, бездействието и готовността му да се спогодява с диктаторите и тираните правят възможни и наглед най-абсурдните и нечовешки престъпления.

P.S. В заключение две моментни снимки, които да ги бях режисирал, нямаше да мога да ги докарам така…

– – –

“Хайл…(бронер) щрасе”