Понеже много се спекулира с факта, че в България цената на тока е най-ниска от всички страни в ЕС, реших да построя графика с относителният дял от средната заплата, който отива за закупуването на едно и също количество електроенергия. И&...

На 29 юли безплатното качване на Windows 10 спира. Ама ако побързате ще ви запишат в списъка на "добрите деца" и ще ви е безплатно и след това.

Пламен Асенов,

10. 02. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100656980/velikite-evropeici-jan-fransoa-shampolion

Сълзите на Изида

От 1797 до 1801 година армията на Наполеон Бонапарт, френски генерал, после император, е в Египет, където води военна кампания срещу англичаните. Покрай това обаче води със себе си и научна експедиция. Във войската е включен специален корпус от 167 души инженери, математици, зоолози, ботаници, астрономи, архитекти, икономисти, художници, поети, журналисти. Подробният доклад за откритията им, озаглавен „Описание на Египет”, излиза по-късно в 18 тома с много илюстрации и не само предизвиква истинска египтомания през ХІХ век в Европа, а дава и най-ценен материал за развитие на египтологията, наука, която дотогава не съществува. Може би най-значимата находка на французите е тъй нареченият Розетски камък. Розета е градче, край което през 1799 се копаят окопи в пясъка и една лопата удря на камък. Но вместо грижи, това носи радост. Камъкът е черна базалтова плоча, висока малко повече от метър и широка около 70 сантиметра. Изгладената и от едната страна повърхност е разделена на три и всяка съдържа текст на различен език. В отчупения горен край се виждат стари египетски йероглифи, следва по-късното демотично египетско писмо, а най-долният текст е на гръцки. Още на място един френски генерал разчита гръцкия надпис, но другите два не може да прочете никой. Все пак камъкът се оценява високо като находка, защото правилно се предполага, че съдържа не три различни текста, а един, изписан на различни езици. Всички се сещат, че находката може да помогне за разчитане на проклетите неподатливи йероглифи. Така и става, независимо че две години по-късно англичаните побеждават французите и затова днес Розетският камък е не в Лувъра, а в Британския музей. По времето на всички тези събития Жан-Франсоа Шамполион, човекът, който всъщност разчете най-старите египетски писмена и даде на света възможност да опознае великата египетска култура, е на 9 години.

Химн на луната

Жан-Франсоа Шамполион е роден през 1790 година в градчето Фижак, Южна Франция. Баща му се занимава с две неща – търговия с книги и пропиване на парите. Майката също е фигура, която тъне в мъгла, а Жан е отгледан от брат си Жак-Жозеф. Според една версия, малкият Жан още на 4 се научава сам да чете, според друга го учи брат му. Но при всички случаи баткото, който има голям интерес към Египет, вдъхва тази страст и на малчугана. Като гениално дете обаче, на Жан-Франсоа не му стига четеното на френски, а се захваща да учи еврейски, арабски, арамейски, халдейски, дори китайски. На 10 тръгва на училище в Гренобъл и добавя в колекцията си латински и старогръцки. На 14 отива в лицей, където не му харесва, защото там езици се учат само веднъж седмично. Въпреки това обаче точно в Гренобъл Шамполион има две забележителни срещи, които определят изцяло живота и успеха му. Първата е с префекта на Гренобъл Жозеф Фурие. Математик и физик, Фурие участва в египетския научен поход на Наполеон и екипа, който публикува резултатите от него. Той има огромна колекция от египетски артефакти, а като човек, загрижен за образователните дела в префектурата си, попада на малкия езиков гений и го кани в къщи. Разказва се, че Шамполион е втрещен  докато разглежда колекцията на Фурие, а когато вижда купчина папируси с непознати знаци по тях, пита дали някой може да ги чете. Не – казва префектът. Един ден аз ще ги прочета – обещава 11-годишното момче. Или пък се заканва.

Песента на Изида

Втората велика среща на Шамполион в Гренобъл е с коптския език и писменост. Днес това е език само на египетските християни, но до към ХVІІ век той е език за обща употреба, нещо като последна фаза в хилядолетното развитие на езика на древните египтяни. Писменото начало на това развитие е от над 3 200 години пр. н. ера. Старият език на фараоните, изписван с йероглифи, постепенно е заменен от демотичното писмо, а коптската азбука се появява вече в периода на Късен Египет, в Новото царство. Тя се използва за литературни и литургични цели още дълго, макар че след VІІ век коптският е изтласкан от арабите, завладели Египет, в периферна употреба. Коптската азбука е вариант на гръцката, с включени 6-7 знака от демотичното египетско писмо за звуците, които нямат аналози в гръцкия. Коптският и демотичният египетски като граматика са близки с древния египетски, изписван с йероглифи. Това всъщност първо е само предположение на Шамполион, но то се оказва истина и има важна роля в разчитането на йероглифите. Самият Шамполион, за когото със сигурност се знае, че владее съвсем свободно 13 езика, е напълно завладян от коптския. Той го намира за най-логичния и добре структуриран език на света, обича го страстно и пише на брат си, че буквално живее с него: „Не просто мисля на коптски, но дори сънищата ми са на коптски.” Когато е на 15, Шамполион има щастието да практикува любимия си език в директно общуване с Руфа ил Закур, известен във Франция като Рафаел Монахът. Руфа е бивш коптски християнски монах и преводач на Наполеон от арабски, който идва в Гренобъл за известно време. Така или иначе, ясно е, че голямата любов на младия Шамполион към коптския по-късно щедро се отплаща.

Песен на Нефертити към Бялата богиня

Когато е на 16, Жан-Франсоа Шамполион заминава да учи в Париж, но първо трябва да мине през изпит, като представи пред местното академично тяло свое есе. То е посветено на Египет и вместо досада, жъне успех. Успехът е така голям, че юношата получава предложение направо да остане да преподава в Гренобъл. Той обаче заминава за Париж, където, в бедност и лишения, продължава обучението си, като дели времето между Колеж дьо Франс, Специалното училище за ориенталски езици и Националната библиотека. През 1808 година Шамполион започва да изследва Розетския камък, като работи по негово копие – и веднага разбира колко нищожни са досегашните резултати на малцината учени в Европа, които изобщо се опитват да разчетат йероглифите. По традиция, останала от антични авторитети като Херодот, Страбон и Диодор се смята, че тези тайнствени знаци не представят отделни звуци, а са пиктограми, картинно писмо, което се ползва само за мистични текстове, така че не само е трудно, а донякъде и безсмислено да се разчитат, защото няма да донесат нова историческа информация. Това е огромна грешка. Всъщност точно предположението на Шамполион, че йероглифите са букви и означават отделни звуци, стои в основата на разчитането им. После се оказва, че системата всъщност е смесена и пиктограмите също имат роля, но това е после. Самото разчитане минава през много перипетии. Представете си как разбирате коя е съответната дума от напълно непознат език, при положение, че от нея се изписват само съгласните, както в египетския. Ако имаш два йероглифа, „сн” например, това може да значи син, но може да е сън или пък сан. Освен от подобни технически трудности в разчитането, работата на Шамполион се бави и по други причини. Той е преследван от собствения си необуздан и злъчен характер, от интриги на завистници, включително преподавателят му в колежа Де Саси, както и британския му конкурент, енциклопедистът д-р Томас Йънг, намесват се също политически фактори. Например през 1810 година Шамполион се връща в Гренобъл като професор по Антична история в новооткрития университет. Тогава той е критичен към режима на Наполеон, обвинява го, че е изневерил на републиканските идеали и има неприятности с полицията, задето пише остри сатири и публично изразява позицията си. По-късно обаче, през 1813-та, когато Наполеон пада от власт и роялистите се връщат в управлението, 23-годишният младеж е още по-критичен към тях. Той започва да пише и анонимно разпространява едни малки саркастични песнички, които стават особено популярни сред жителите на Гренобъл. Две години по-късно, когато Наполеон бяга от остров Елба и се връща като император на Франция за своите прочути сто дни, той лично минава през Гренобъл и се среща два пъти с младия учен. След Ватерло обаче гренобълските ветерани остават верни на Наполеон, противят се на роялисткият режим и градът е превзет след силна съпротива, в която се включва и Шамполион. Веднага след това той е уволнен от университета, обвинен в държавна измяна и заплашен с процес, от който успява да избяга, като се крие в Париж. Точно там през 1822 година идва големият пробив с йероглифите. Шамполион разчита първо три букви, после още няколко, а с помощта на коптския започва да схваща и самата система, по която всичко е построено. Когато две години по-късно разчита имената на фараоните Рамзес и Тутмос, той буквално припада от вълнение – вече знае, че може да прочете и всичко останало. Пет години по-късно се реализира и отдавна мечтаната му експедиция в Египет, която потвърждава тази негова увереност и му дава материал за граматика и речник на древноегипетския език, които написва броени месеци след завръщането си. Те остават недовършени, защото Жан-Франсоа Шамполион умира едва на 42 от инсулт – обаче поставят здравата основа, стъпили върху която, поколения учени и до днес разкриват фантастичните божествени и човешки тайнства на Древен Египет.

Песен на Изида, богинята на мира

99 ГОДИНИ ОТ ПОБЕДАТА НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ НАД РУСКИТЕ ВОЙСКИ В ЗАВОЯ НА РЕКА ЧЕРНА В МАКЕДОНИЯ 9 май 1917 г. е „черният ден“ на руската армия в Македония Укрит епизод от руско-българската война (1915 – 1918) в уж българските учебници по история, писани от комунисти и русофили. Епизод, за който набедените новоизлюпени военни лъжеисторици, […]

The post На 9 май 1917 Българската армия разбива руските окупатори в Македония. Русия е разгромена от България на Южния фронт, а година по-късно капитулира на 3 март 1918 с Брест-Литовския мирен договор appeared first on ExtremeCentrePoint.

Силно се надявам, че почти в средата на 2016 година (добре де, на 35% от нея) вече не е нужно да си говорим подробно за разликата между PR и връзка с медиите. Но тъй като PR бавно се превръща в забравена професия, изместена от диджитал стратезите добре е да си напомняме, всъщност, за какво сме се събрали в комуникационния бранш.

Тъй като съм си PR момиче по призвание, мисля да започна с класиката – а именно какво е PR според Cutlip, Center & Bloom:

Public relations е мениджърска функция, която идентифицира, установява и поддържа взаимно изгодни взаимоотношения между организацията и различните публики, чиито успех или провал зависи от тях.

Забелязвате ли значителната разлика: говори се за взаимоотношения, а не за медийно отразяване. Наблюденията ми сочат, че често този елемент се пропуска от PR-клиентите, а може би някои PR колеги не се стремят или не могат убедително да комуникират разликата между двете.

PR не е същият, като преди, но не умира – просто сменя кожата си, като се пренася в дигиталната среда. Вместо за място в праймтайм се бори за вайръл, но си е същият. Начин да създадете взаимоотношения с публиката. За щастие, в дигиталната среда начините да стигнете до тази аудитория са на практика неограничени. И именно затова работата на PR-ите става по-трудна – вече не може да разчитате на водещото токшоу, а трябва да си имате вземане-даване с инфлуенсъри, влогъри и подкастъри.

Най-добрият PR модел

Тримата господа, които цитирах в началото на този пост, поставят основите, но има една дама, чиято фирма го разгръща в дигиталната среда – Gini Dietrich първа заговори за PESO модела.

Абревиатурата е съставена от четирите стихии, които PR трябва да владее:

• Paid media – традиционната реклама и всички разновидности на подхода „плащам, за да ме покажете на вашата аудитория“, от цяла страница в „Блясък“ до Sponosored Tweet. Скъпо, но сигурно, поне ако нацелите таргетирането.
• Earned media – онази традиционна форма на PR, която можете да обясните дори на баба ми. Днес се променя значително, защото ключът вече не е непремено дописка в „24 часа“, а може да е нишов блогър със специализиран сайт за дървени гребени за мустаци.
• Owned media – всеки канал, който управлявате сами, от Facebook страница през подкасти и всякакви форми на контент маркетинг.
• Shared media – там, където се случва магията. Тогава, когато съдържанието ви е достатъчно интересно, за да могат потребителите да искат да го споделят сами.

Освен четирите основни сфери, любопитно е да погледнем и какво се случва в пресечните точки на всяка от тях – например, спонсорирано съдържание и native advertising, които са една от новите надежди в борбата на марките с ad blocker-ите. Въобще, много може да се говори за тази графика, а това сочи само едно – че, наистина, PR е много повече от връзка с медиите.

PR специалисти и дигитални специалисти

Със сигурност PR специалистите имат достатъчно познания и необходимия опит, за да движат всички елементи от PESO модела. Но понякога нагласата куца и това е видимо дори от позицията ми на блогър. Ежедневно получавам стандартни прессъобщения, заливащи мен и още поне 300 email адреса в нечия листа. Благодаря, но е добре да имате предвид, че блогърите не страдат от необходимост да запълват страници и по-скоро не биха пуснали пост, отколкото да пишат за нещо, което не ги касае лично. Има агенции, които го разбират и такива, които просто не схващат разликата. Гадая дали пращат прес съобщения и на Twitter акаунти…

Затова смятам, че PR агенциите могат да спечелят доверието на клиента при две условия: да се държат достатъчно като дигитални агенции, т.е. да знаят как да подходят лично и с интерес към лидерите на мнение онлайн; но и да се държат достатъчно като PR агенции, т.е. да се фокусират не единствено върху измерими резултати, а и върху изграждането на връзка с важни публики.

___
снимка: pexels

Постът PR > медии е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.