АБВ НАЙ-ПОСЛЕ НАПУСНА

05/13/16 07:30
(http://asenov2007.wordpress.com/)

АБВ НАЙ-ПОСЛЕ НАПУСНА

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Партия АБВ напусна управлението и предизвика много въпроси за стабилността на правителството. Ще се стигне ли до извънредни избори в годината на президентския вот или властта все пак ще се закрепи – темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, изненадващо ли беше решението на АБВ да напусне управлението?

– И да, и не, Фили. От една страна, дори в сложно-съставната коалиция около ГЕРБ, партия АБВ си беше „бяла врана”, тоест, нещо не на мястото си. Изразът е такъв, но аз бих я нарекъл по-скоро „черен щъркел”, доколкото е прекалено лява за партньор на едно управление с претенции да е дясно-центристко, а и прекалено явно обвързана с руските интереси в България. Така че мястото на АБВ никога не е било в този формат и изненадва по-скоро фактът, че изкара във властта така дълго. От друга страна обаче, да не забравяме – България е страната на необятните възможности за практически странни политически развития. Затова АБВ стоя 18 месеца на власт, а започна да изглежда, че ще изкара и до края на мандата. Да, по различни поводи бившият президент Първанов и хората му заплашваха с напускане, но някак като лъжливото овчарче – думите им се възприемаха повече като политическа игра, като опит да се извият ръце за постигане на определени цели, отколкото като сериозна възможност.

– А какви са причините АБВ все пак наистина да напусне управлението?

– Да уточня, Фили, че това напускане стана по странен начин, защото и досега не може да се разбере има ли официално партийно решение за него или не. Ръководството на АБВ обяви, че обмисля напускане, но въпросът ще получи отговор на предстоящия в края на седмицата конгрес. След минути се разбра обаче, че вицепремиерът по социалната политика Ивайло Калфин, единственият представител на АБВ в кабинета, вече е подал оставка и тя е приета от премиера Бойко Борисов. А в съобщението за това като причина се изтъква именно решение на ръководството на АБВ. Запитан за мотивите, лидерът на АБВ Георги Първанов избягна отговора и каза, че те са прекалено много и прекалено сложни, за да ги изброява на крак, така че елате в неделя на партийния конгрес, там ще ги чуете. Часове по-късно Румен Петков, влиятелният партиен заместник на Първанов, все пак повдигна малко булото. Той каза, че случващото се е въпрос на политически несъгласия. „Ние не приемаме начина на правене на политика в тази коалиция. Това не е несходство в характерите, а трупане на проблеми” – заяви Петков и даде за пример последните промени в Избирателния кодекс. „Абсурдно е подобни законови промени да се правят за две денонощия” – добави Петков. Той уточни обаче, че несъгласията на АБВ със сегашното управление са не само политически, а и икономически.

– В какъв смисъл икономически? Защото липсата на пари пречи на Ивайло Калфин да прокара техния вариант за реформа в пенсионната система или е нещо друго?

– Това с пенсионната реформа се използва в риториката на АБВ, но не е особено сериозен подход, защото, както каза в сряда финансовият министър, парите не достигат не само в социалната, а и във всички други сфери. Пък и да не би когато АБВ още не съществуваше и Калфин беше вицепремиер на Сергей Станишев, парите да падаха от небето? Разбира се, че не. В този случай икономическото куче е заровено другаде, Фили, и Румен Петков, макар с половин уста, го поразрови. „Ние винаги сме казвали, че България трябва да има енергийна стратегия, че противопоставянето на Русия е вредно за България и ред други различия в позициите”. Разбира се „енергийна стратегия” и „противопоставяне на Русия” са ключовите фрази тук. След като през 2013 година първият кабинет Борисов бе свален от власт заради непослушанието си към Русия точно в енергийната сфера, сега вторият кабинет Борисов, колкото и да не му се иска на самия премиер, пак е трън в руските очи по тази тема. И очевидно руският опит този път нещата да се овладеят отвътре, чрез участието на АБВ в управлението, се провали.

– По какво се разбира това, какъв е знакът за този провал?

– Знакът, както припомни онзи ден министърът на енергетиката Делян Добрев, е старта на интензивните проучвания от водещи западни компании за газ и нефт в морския шелф на България. При това, обоснованите предположения, че са налице залежи, които до голяма степен ще осигурят енергийна самостоятелност на страната за десетилетия напред, идват не от извънземните, а от вече завършените проучвателни сондажи. Обаче е ясно, че развитие, свързано с енергийната ни самостоятелност, противоречи на руския интерес и руската стратегия за използване на енергийните суровини като политическо оръжие не само срещу България, но и срещу целия Европейски съюз. Не може да се очаква нещата да се разминат без съпротива и ето, че Москва активира най-близките си съюзници тук. Затова и Делян Добрев, според мен правилно, изтъкна именно това като основна причина за напускането на АБВ. „Самият премиер обаче предрече проблеми в коалицията със старта на проучванията в Черно море за нефт и газ” – добави Добрев, с което пък обясни сравнително спокойното отношение на премиера Борисов по темата.

– Пламен, доколко излизането на АБВ от управлението е способно наистина да разклати кабинета, а оттам и ситуацията в държавата?

– Зависи от много фактори, Фили. Погледнато чисто математически, ГЕРБ трябва да се притеснява. Без гласовете на ДСБ, а сега и тези на АБВ, управляващите остават с недостатъчна парламентарна подкрепа от 114 депутатски гласа. Но това малцинство е привидно. Всъщност коалицията има неформална подкрепа от Български демократичен център, формация, образувана след разпадането на „България без цензура” на Николай Бареков. БДЦ има 14 депутати и досега подкрепя правителството, макар да не е част от управляващата коалиция. Междувременно лидерите на БДЦ декларираха, че ГЕРБ може да разчита на тях и след напускането на АБВ. Тоест, мнозинството всъщност е от 128 гласа, а това означава, че пряка заплаха за стабилността на управлението няма. Пак чисто математически. Какво казват хората обаче, тоест, техните политически интереси и психологически нагласи, ще видим по-късно. Засега нещата и в това отношение изглеждат спокойни. От една страна, ГЕРБ и Борисов имат вече достатъчно опит, та умеят да лавират дори в среда без пълна и постоянна подкрепа. От друга страна, поне за момента всички официални партньори на ГЕРБ от РБ и ПФ декларират подкрепа. Те очевидно са изплашени от възможността за предсрочни парламентарни избори, защото си дават сметка, че е възможно да не влязат отново в Парламента. Докога обаче този страх ще ги държи заедно, не е ясно. Има въпрос и докога управляващата коалиция ще устои на външния натиск. Защото се очаква сега, след като БСП избра нов председател, а АБВ напусна управлението, двете леви формации бързо да тръгнат към сближаване на позициите. Ако това стане, те ще възстановят и сътрудничеството си с ДПС, с което Първанов така или иначе поддържа близки отношения. Всичко това пък може да доведе проруската левица в България до извода, че вече е достатъчно силна, за да поеме бъдещото управление и точно тогава могат да се очакват сериозни сътресения, защото сегашното правителство ще стане излишно.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com