Тенис-турнир в Монте Карло и неповторимата Ривиера

Време ни е за тенис, време ни е за Лазурен бряг! Бисер и Нели ще ни водят до Монте Карло, Ница и Лазурния бряг. Приятно четене:

Тенис-турнир в Монте Карло и неповторимата Ривиера

Всяка година през април в Монте Карло се провежда

тенис-турнир от категория Мастърс 1000

Като такъв, в него участват най-силните тенисисти. Турнирът се провежда на клей, което предполага атрактивни тенис мачове. Не на последно място, турнирът се провежда на едно от култовите места в Европа, известно с лукс и богатство.

Монако е топ – дестинация на Френската ривиера

Но както установихме впоследствие, Френската ривиера предлага интересни забележителности, по-малко популярни в България, но заслужаващи да бъдат посетени – градчета като Кан-сюр-Мер, Сейнт Пол де Венс, Ванс. За тях ще Ви разкажа по-подробно на следващите страници от пътеписа.

Но да се върна на тенис-турнира. Аз и жена ми го посещаваме за втори път. Първият беше през 2015. Тогава имахме билети за първите дни от турнира, когато шансът да видиш в игра Федерер, Джокович или Надал е много голям. Но обикновено първите двубои не са оспорвани, поради разликата в класата на тенисистите. Затова тази година купих билети за полуфиналите и финала на турнира, като се надявах да гледаме качествена игра, представена от най-силните тенисисти.

Няколко месеца след миналогодишния турнир получих уведомителен мейл от Монте Карло. Информираха ме, че като техен клиент ще имам предварителен достъп за покупка на билети за турнира през 2016г. Този мейл ме изненада с уважението, което показват организаторите към своите тенис-фенове. Вечерта разказах на жена ми за възможността, която ни се предоставя и веднага взехме решение – отиваме на турнира през 2016, като го съчетаваме с кратка екскурзия по Ривиерата. На 01.10.2015 получих обещания достъп за покупка на билети – взех за централния корт, на 8 ред по два билета за полуфиналите и финала през 2016. Покупката им беше много ранна, но от опит знам, че билетите свършват бързо и не трябва да се чака.

След това дойде ред на проучването за самолетни билети. Директни полети от България за Ница няма. Има такива полети от Букурещ, но не всеки ден. През 2015 летяхме с Блу Еър от Букурещ, но те имат полети само в четвъртък и неделя. Финалът на турнира е в неделя, но съобразих, че при дъждовно време може да бъде отложен за понеделник. Затова реших, че ще пътуваме обратно за България във вторник.

Избрах да летим и в двете посоки с Ал Италия – от Букурещ през Рим за Ница. Престоят в Рим е около два часа, но те минават бързо – летището в Рим е голямо и се пътува с автобус от терминала, на който идваме от Букурещ до терминала  за Ница.

Поради ранния полет от Букурещ – 6.20 сутринта и ремонта на Дунав мост 1, запазих нощувка в хотел Отопени,  2 – 3 *. Хубавото на този хотел е, че се намира в близост до летището, както и че осигурява паркинг и трансфер в двете посоки от и до летището, независимо от часовете на излитане и кацане.

Ница

е идеалното място за всекидневно пътуване до Монако. Има автобуси през 15-20 минути и цената на билета в едната посока е 1.50 евро. Затова запазих квартира в старата част на Ница чрез www.homelidays.co.uk. При по-дълги екскурзии в чужбина винаги си запазваме квартира, а не хотел и често използваме този сайт за настанявания. Ако пътуваме с децата си запазваме по-голям апартамент и така ни е не само комфортно, но и много практично- разполагаме с кухня и можем да си приготвяме топла и вкусна храна за деня.

След тази предварителна подготовка оставаше само да чакаме април 2016, за да започне новото ни тенис-преживяване.

Начало – 14.04.2016 / Плевен –Русе – Букурещ

От Плевен тръгнахме към 16.30 и въпреки чакането на Дунав мост  (около 30 минути), пристигнахме в хотел Отопени около 20.30 вечерта. Поръчахме си на рецепцията събуждане в 4 сутринта (ужасно рано дори и за моите стандарти), паркирахме колата на паркинга им и си уговорихме трансфера до летището за 4.30, тъй като както вече писах полета ни беше в 6.20.

През нощта в хотела беше шумно и не спахме добре, но и без това трябваше да ставаме много рано. А и екскурзията сега започваше и нищо не можеше да развали настроението ни.

Въпреки ранния час, летище Отопени беше много оживено. За около 40 минути се чекирахме, преминахме проверките и около половин час преди полета бяхме на гейта.

На Рим имахме престой

от 2 часа, но времето мина бързо – летището е голямо , а и пътувахме с автобус до терминала за Ница. Поради технически причини, полета се забави и затова кацнахне в Ница около 12 часа на обяд.

Тъй като настаняването ни беше едва към 16 часа, предварително бяхме решили да посетим вила Керилос. Тя се намира по пътя за Монако, на около 30 минути от

Ница

Затова от терминала хванахме автобус 98. Цената на билета е 6 евро. Автобусът минава почти по цялата дължина на Променаде дес Англес. Всяка спирка предварително се съобщава и изписва. Ние слязохме на последната спирка Променаде дес Артс. Оттук се качихме на автобус 81 в посока Кап Фера. Цената на билета за този автобус, както и за другите автобуси, пътуващи от Ница до други селища по Ривиерата е 1.50 евро. Билетите се купуват от шофьора. Пристигнахме във вила Керилос с багажа от летището, като си мислехме, че ще има къде да го оставим на входа. Да, ама – не. Имаше си надпис на френски, че не може да се влиза с голям багаж. Та учтивия младеж от касата ни върна като изобщо не обърна внимание на молбите ни.

Търсейки решение , се помотахме из селцето около 15 – 20 минути и намерихме по някаква случайност ж.п. гарата, което си беше чиста ж.п. спирка. Решихме да питаме дали там имат място за багаж. Попитахме на английски продавачката на бюфета, която се оказа, че изобщо не ни разбира, както и ние нея, защото говореше само на френски. За щастие се появи един преводач-купувач и се разбрахме с момичето, че тя ще ни пази багажа до 17 часа, когато затваря бюфета . Малко на риск си оставихме багажа за съхранение. Учтивият от касата се учуди, че ни вижда отново.

Вила Керилос

е на прекрасно място. На брега на морето на малко полу-островче с изглед към Кап Фера. Тя е построена през 1900 година от френския археолог Теодор Райнах и съпругата му Фани Кан. Понеже Райнах се е възхищавал от старогръцкото и римското изкуство, е направил вила в стил от времето на древните гърци и римляни. Тя наподобява на  къщите от началото на Новата ера, които са оцелели и могат да се разгледат в Помпей и Херкулан (до Неапол). Във вилата има копия на много известни статуи от древността, на които явно семейство Райнах са се възхищавали.

По-долу е снимка на Вила Керилос от страната на морето и Кап Фера.

Това е вътрешния двор, около който са разположени стаите от първия етаж. В къщите в древността се е ползвал и за събиране на вода, както и снимка на една от многото мозайки.

Банята на домакинята, като това е помещението с душ, а има и отделно такова с вана от мрамор, която вана тежи над 1 тон

Копие на статуята на фавъна от Помпей.

До вила Керилос е

вилата на Айфел

(снимка по-долу), която не е отворена за посещения. Айфел, кралят на Белгия – Леополд,  кралят на Гърция – Константин, както и много други известни личности са били част от гостите на вила Керилос.

След като разгледахме вила Керилос, си взехме благополучно багажа от бюфета на гарата, благодарихме на момичето като й дадохме малка сума за отзивчивостта, взехме отново автобус 81 за Ница и най-накрая се настанихме в квартирата. Отличен избор по отношение на локация, чистота и уют. Друг плюс беше , че собственичката знаеше английски и комуникацията беше лесна.

16.04.2016

Монте Карло

На този ден бяха полуфиналите на турнира – двойки и сингъл. Срещите започваха от 11 часа.

От Ница за Монако най-евтино и удобно за нас беше да се пътува с автобус 100 от малкото пристанище в Ница. Автобусът пътува по крайбрежието и гледките през целия път са впечатляващи.

Ние решихме да тръгнем по-рано за Монако, за да купим някои сувенири и да си направим разходка около

двореца Грималди

Почти бяха завършили изграждането на трибуната и трасето за състезанията от Формула 1. След разходката по хълма се придвижихме с автобус 1 до кортовете. Билетите за турнира ти дават право за безплатно пътуване в Монако, като само трябва да ги представиш на автобусния шофьор.

Първият двубой от полуфиналите беше този на двойки – Мъри/Соарес срещу Додик/Мело. Мъри и Соарес бяха убедително по-добрия отбор и доста бързо взеха мача за малко повече от час. Оказа се, че и мачовете при двойките са интересни.

Срещата на двойки беше като загрявка за следващия мач между Надал и Анди Мъри.

Много интересен мач стана. Рафа загуби първия сет, но нали е боец и успя да се пребори в следващите 2 сета и да се класира за финала.

Принцът на Монако

също беше на срещата. Неговата ложа беше на около 20 метра от нашите места:

След мача решихме да се пробваме за автографи, но явно се бяхме сетили доста по-късно от другите и не успяхме да се доберем до автограф от краля на клея. Вижте по-долу на снимката каква блъсканица беше, но си извадихме изводи как да си вземем автограф за следващия мач.

Следващият за деня мач  беше между Цонга и Монфис. За жалост не беше особено интересен.Предният ден  Цонга  беше победил Федерер в оспорван мач и явно беше изморен. Монфис го победи за малко повече от час в 2 сета.

След тези 3 мача решихме да не гледаме следващия полуфинал на двойки, понеже поизгоряхме от силното слънце, а не се бяхме подготвили със слънцезащитен крем.

17.04.2016

Финалните тенис мачове

Преди финалите , които започваха в 11.30, решихме  да пием кафе пред прочутото казино на Монте Карло. Ето няколко снимки от там:

След кафето поехме

към кортовете на Монте Карло Кънтри Клуб

155 Av. Princesse Grace, 06190 Roquebrune-Cap-Martin, Франция

По пътя обаче заваля дъжд. Монте Карло и Френската Ривиера са известни като мястото с най-много слънчеви дни в Европа – 320, но на днешния ден дъжда и облаците преобладаваха. Този дъжд забави началото на финала при двойките, но веднага след като престана , кортовете бяха подготвени и мача започна. Въпреки, че не сме големи фенове на двойките ,  този финален мач беше интересен. Много волета и оспорвани разигравания имаше в целия мач. По-долу са 2 снимки от награждаването на финалистите:

След тази увертюра към големия мач на деня дойдоха и двамата финалисти – Надал и Монфис. Понеже Монфис е французин доста голяма част от публиката го подкрепяше.

Мачът беше страхотен спектакъл, като Рафа взе 1 вия сет със 7:5, Монфис взе 2 рия също със 7:5, обаче явно физически не издържа и падна със 6:0 в 3 тия сет. Почти 3 часа гледахме първокласен тенис.

Награждаването беше също на доста тържествено. Купата беше връчена на Надал от принца и принцесата на Монако.

След дългите интервюта Надал тръгна към тунела и започна да дава автографи. За щастие успяхме да се преборим този път за

автограф и Рафа ни се разписа

на сувенирната ни шапка от Монте Карло Кънтри Клуб

След този пълен с емоции ден си взехме довиждане с Монте Карло и потеглихме обратно към Ница. Както се вижда по-горе в Монте Карло ни очакват отново и догодина през априлJ.

18.04.2016 –

Ница – Кан сюр Мер – Сен Пол Дьо Ванс – Ванс – Ница

Този последен ден от тенис екскурзията ни беше като резервен вариант в случай на отлагане на финала поради дъжд или при липса на такова отлагане си бяхме направили планове за разглеждане на някои от останалите ни неразгледани места от миналата година.

Започнахме деня с пътуване от Ница до Кан сюр Мер. Само за сведение на читателите взехме автобус 200 от Променаде дес Артс към Кан и след около 20 – 30 минути пристигнахме в

Кан сюр Мер

В това съседно градче на Ница е живял последните около 10 години от живота си великия импресионист Реноар. Заселил се е в него поради заболяването си от ревматоиден артрит и препоръките на лекарите. Реноар и семейството му са закпупили едно прекрасно имение, което е доста обширно, засадено със стари над 1000 годишни маслинови дървета, както и едно масивче с портокалови дръвчета. По-долу са снимки от ателието на художника и къщата в провансалски стил. От двора се открива великолепна гледка към средновековната част на градчето и двореца на Грималди (последната снимка).

В къщата има 15 – 20 оригинални картини на художника, както и негови склуптури.

След разглеждането на това интересно имение поехме към средновековното градче

Сен Пол дьо Ванс

с автобус 400. Това малко средновековно градче е много живописно разположено на хълм, от който се откриват прекрасни гледки към морето и Алпите.

Градчето е пълно с галерии с картини от различни жанрове, магазинчета за сувенири и туристи. Било е любимо и на импресионистите. До Сен Пол дьо Вал се намира

Фондация Мает (Maeght)

не сме сигурни за произношението, понеже не владеем френски. Тази фондация е създадена от семейство Мает и е посветена на модерното изкуство. Има интересни експонати на Миро, Кандински, Шагал и други известни модернисти. Ето и малко снимки от фондацията:

След фондацията отново хванахме автобус 400 към Ванс. Във

Ванс

посетихме още едно място с творбина  модернистичен художник. Това беше

параклиса на Матис

Матис е декорирал този параклис по молба на една монахиня, която преди да се посвети на религията се е грижила за него, когато той е бил болен от рак.

В параклиса не е разрешено снимането, за това копирах от нета 2 показателни снимки от параклиса. Той е в доста модернистичен стил, като втората картина е пресъздаване на моменти от живота на Исус, разпъването му на кръста. Животът на Исус може да бъде проследен по номерата. Малко откачено според мен, но явно се цени от естетите.

След този параклис се отправихме към

средновековното градче на Ванс

Може би понеже беше следобед през делничен ден, но беше доста безлюдно, всички ресторантчета и кафенета бяха затворени. От туристическия център ни дадоха карта и се ориентирахме къде е катедралата на градчето. В нея също имаше модернистично изкуство – една мозайка на Шагал.

За финал на деня пихме по чаша розе на площада с Информационния център, където бяха единствените работещи кафенета в стария Ванс.

С това приключи туристическата част на нашата тенис екскурзия на Лазурния бряг.

19.04.2016 –

Ница – Рим – Букурещ – Плевен

Полетът ни на връщане беше в 11 преди обяд, което беше част от причината да избера Ал Италия. За щастие всичко по авио пътуването ни мина отлично и без закъснения и загубен багаж. В 18.05 както беше по разписание кацнахме в Букурещ. Докато вземем багажа, направим трансфера до паркинга и вземем колата си стана 19 часа.
Потеглихме към дома. Понеже нямах информация за околовръстното на Букурещ, както и на отиване минах през центъра. Позагубихме около 40 минути с този преход поради задръстванията и успешно пристигнахме на Дунав мост (според мен моста на Българо – Румънската глупост, не на Дружбата както някой го беше кръстил по времето на соца) в 20.30. Та тук се сблъскахме с тоталния балкански момент на екскурзията. Минахме бързо плащането на моста, като тук ни искаха винетката. Аз си бях купил винетка по интернет за Румъния за 1 седмица, която струва 3 евро – не като в Р България 15 лева. Всичко с проверката беше ок, но при преминаването на моста се оказахме заклещени в опашката от камиони, които горките сигурно чакаха по 8-10 часа, за да минат това велико съоръжение. Чакахме без да мръднем около 10 минути. Аз последвах един варненец, задминавайки Тировете на моста (който е ходил знае колко е тясно) и за наш ужас срещу нас се появи един Тир. Понеже и след нас имаше доста коли, а Тировете от дясно бяха без разстояние помежду им, се оказахме блокирани. За щастие Тировете от дясно след 2-3 минути се раздвижиха и можахме да отблокираме моста и отново да щурмуваме ГКППТ-то, което преминахме към 21.10, т.е. имахме около 40 минути абсолютно безсмислено чакане. След това за щастие благополучно пропътувахме натоварения участък Русе-Плевен и приключихме и финалната част от екскурзията.

Полезна информация

Както и други Магеланци ще дам малко финансова и друга информация за екскурзията.

• Билетите за тенис турнира купихме от сайта на турнира.
• http://billetterie.monte-carlorolexmasters.dspsport.com/dsp/WEB/Site/index.htm?wId=SMETT
• http://montecarlotennismasters.com/tournament/weeks-schedule/?lang=en
• Цената за 2-та дена на нашия 8 ред беше 270 евро на човек.
• Летяхме с Ал Италия с прекачване в Рим, като времето между полетите беше 2 часа. Цената на билетите бепе по 190 евро за двупосочен билет на човек.
• В Букурещ ползвахме услугите на хотел Отопени. През сайта на хотела нощувка в двойна стая е 155 леи (67 лева от кредитната ми карта).
• Паркингът за престоя струваше 100 леи.
• Както по–горе писах квартирата в Ница резервирахме с https://www.homeaway.co.uk/
• Има различни квартири, но нашата за 2-ма беше 265 евро за 4 нощувки.
• Правихме една вечеря в Стария град на Ница в ресторант среден клас, като вечеря за двама с 2 ястия от по 20 евро на човек и бутилка розе е 70 евро.
• Иначе в Стария град до площад Гарибалди има супермаркет Карфур с нормални за Франция цени.
• Автобусните билети, за градските автобуси, които ползвахме през цялата екскурзия струват по 1.50, а от и до летището в Ница по 6 евро на човек.
• Билетите в къщата на Реноар са по 6 евро, във фондация Мает – 15 евро, в параклиса на Матис – 3 евро.

Напътствия за пътуването ни получихме от интернет, tripadvisor, от програмите на други организирани екскурзии, а за пътеводител сме ползвали книгата за Франция на Нешънъл Джиографик на български език, както и книгата на същото издателство за Лазурния бряг на английски.

Извинявам се предварително за допуснатите грешки във френските имена, но те са поради нашето незнание на френски език. Същевременно искахме да споделим нашия опит поне от една наша екскурзия с другите Магеланци (Авторът иска да каже Пътеписци – бел.Ст.), понеже до голяма степен опита ни от пътуванията е придобит и благодарение на многото пътеписи и форуми, които сме чели.

Автор: Бисер

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Монако – на картата:

Монако

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=66897

Свързани новини: