РУСКАТА ПЕТА КОЛОНА ПАК ЩЕ СЕ ОБЕДИНЯВА КАТО БЪЛГАРСКА ЛЕВИЦА

05/20/16 09:26
(http://asenov2007.wordpress.com/)

РУСКАТА ПЕТА КОЛОНА ПАК ЩЕ СЕ ОБЕДИНЯВА КАТО БЪЛГАРСКА ЛЕВИЦА

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ След като партия АБВ напусна управлението, ще се реализира ли идеята в България да се създаде нова лява и силно проруска коалиция, която да стане важен фактор още на президентските избори през есента. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, още с официалното решение на АБВ да напусне управляващата коалиция, бяха лансирани и идеи за нови партньорства. Какви са основните техни посоки?

– Основните посоки са на ляво и на изток. Но първо да кажа, Фили, че на конгреса в неделя не се реализира обещаното от лидера на АБВ Георги Първанов – да станат ясни мотивите за напускане на управлението. В тази посока се чуха само упражнения по риторика. Не казвам, че тези мотиви тънат в неизвестност, ние с теб ги обсъдихме още миналата седмица. Пък и не е трудно да се досети човек, защото те се свеждат до един главен – правителството на Бойко Борисов не е напълно послушно на Кремъл и не подкрепя реализацията на руските интереси в България и в Европа. Това обаче не бе изговорено в прав текст и така лидерът на АБВ и бивш президент Георги Първанов, меко казано, не спази обещанието си, тоест – излъга. Е, както помнят хората с по-дълга политическа памет, от негова страна това е правило, не изключение. Той обаче не излъга за друго – за желанието си да събере нова лява и проруска коалиция, да се върне в активната политика и да има повече възможности за влияние, отколкото сега с ГЕРБ.

– Търсенето на нова коалиция в ляво означава, че трябва да се възстановят скъсаните връзки между АБВ и БСП. Възможно ли е това?

– Задължително е, Фили. БСП е западаща партия, но продължава да е втора сила в страната. Да, след катастрофите на Станишев тя падна от 25 на десетина процента подкрепа. Но това пак е много повече, отколкото има АБВ. И неслучайно Първанов, а и бившият вече вицепремиер Ивайло Калфин, веднага отправиха поредица оферти към БСП за диалог, за туширане на противоречията, за общи опозиционни действия срещу сегашното управление, за обща кандидат-президентска кандидатура.

– Какви са изгледите това да стане?

– Според някои е невъзможно, Фили. Твърди се, че има много личностни конфликти във върхушките на двете партии, а редовите членове на БСП са силно обидени от разколническото поведение на бившия си лидер Първанов. Тоест, дори на върха да се спогодят, низините няма да ги подкрепят. Тази версия е логична, но има недостатък – в българската политика, а особено в тази на левицата, логиката никога не играе кой знае каква роля. Така че според мен можем да очакваме съюз между БСП и АБВ.

– Освен липсата на логика, имаш ли други основания да мислиш така?

– Двете партии, първо, изобщо не се различават в „идейно” отношение, доколкото при тях изобщо може да се говори за истинска идеология. Второ, и двете имат остра нужда не просто от съюзник, а от надигане на нова лява вълна в страната. А е така, защото се вижда, че поотделно левите не могат да се справят с лавината ГЕРБ, тя ги бие дори в полето на популизма, което преди време беше тяхно. Трето, съвпадат преките интереси на върхушките на двете партии. Да се докопат до повече реална власт е основен такъв интерес, а в нейно име отделни персонални противоречия могат да се тушират, поне временно, както българските социалисти неведнъж са доказвали. Вероятно точно в тази посока бе ориентирана и персоналната промяна на партийния връх в БСП, където динамичната и послушна на когото трябва Корнелия Нинова замени послушния, но твърде инертен и слаб Михаил Миков. Най-важният аргумент обаче е, че на руснаците май им писна техните хора в България да се делят и карат, а да не вършат за пет пари работа по реализация на руските интереси, затова вземат мерки да затегнат редиците на петата си колона. Тоест, Фили, смятам, че не добрата воля, политическият разум или каквото и да било друго, а подръпването на ушите от посланик Юрий Исаков най-бързо и ефективно ще обедини отново българската левица.

– Пламен, почти едновременно с офертите на АБВ към БСП, в играта се включи и ДПС, като заяви желание да участва в тази нова – или добре забравена стара – политическа конфигурация. Реалистично ли е и това да се случи?

– Абсолютно реалистично е, Фили. Всъщност истината е, че дори да се обединят, АБВ и БСП пак няма да станат толкова значим фактор в българската политика, че да се противопоставят на ГЕРБ – не само на предстоящите президентски избори, а и изобщо. На тях им трябва още солидна подкрепа и най-реалистичната посока, откъдето тя може да дойде, е ДПС. Първо, ДПС вече разкри публично картите си на откровена проруска партия, така че присъединяването към този формат няма как да навреди на Движението още повече. И второ, ДПС, може би за първи път от създаването си, е поставено под реалната заплаха да загуби част от влиянието си сред турците в България и така бавно, но сигурно да се плъзне към политическото дъно. Такава, поне засега, е очертаващата се тенденция, след разцеплението, което стана с изгонването на бившия лидер Лютви Местан и появата на новата негова партия ДОСТ. Ето защо ДПС също има нужда от съюзници, а Георги Първанов е човек, с когото Ахмед Доган отдавна се разбира прекрасно и топлите връзки между двамата никога не са прекъсвани.

– Пламен, на каква подкрепа могат да разчитат АБВ, БСП и ДПС заедно и може ли съюзът им да се окаже решаващ за изхода от президентските избори?

– Социологията казва, Фили, че ако изборите бяха сега, БСП има около 11 процента подкрепа, АБВ около 4, ДПС между 7 и 8, тоест, общо към 22-23 на сто. Да, твърде условно е общата подкрепа да се смята механично. Много зависи от това как ще минат преговорите и какво ще се разберат партийните шефове, как ще го представят пред електората, кой ще е общият кандидат-президент, кои ще са опонентите му, как ще мине кампанията и т.н. Но дори всичко да е добре, тези проценти не са достатъчни за крайната победа. И Георги Първанов неслучайно каза, че трябва да се приобщят и, както той ги нарича, „национално отговорни партии”, тоест, чисто националистически. Първата такава възможност е партия Атака, въпреки привидната непоносимост на Волен Сидеров и към ДПС, и лично към Първанов. Тук ще се задейства споменатият механизъм за дърпане на уши от Москва, доколкото Атака не крият, че са руска патриоти, не български. Другата възможност е да се привлекат, особено на втория тур, гласовете на тъй наречения ПФ. Да, те все още са в коалиция с ГЕРБ, но това може да се промени всеки момент, доколкото ПФ изначално се контролира от хора на бившата комунистическа ДС, а Георги Първанов е от същата кохорта на политиците – агенти. При това положение, Фили, дори и най-добрият и представителен кандидат-президент на намиращата се в насипно състояние българска десница, може да се окаже в сериозно затруднение да спечели изборите през есента.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com