Милен Радев

Петимен съм да се пишат такива неща и в български книги:

„Славяни вече няма. Тоест – има ги, но единственото, което е останало от тях е вечният бардак и вулгарният манталитет. И езика. Така че със славяните днес не ни свързва нищо повече отколкото днешните унгарци със степните номади. Или мексиканците с ацтеките. Славяните са изкопаеми останки. Палеонтоложки музей на открито. Култура, която е умряла и вече не ражда. Защото е ненужна. Защото се осра срещу конкуренцията…“

Из книгата на Земовит Шчерек (Ziemowit Szczerek) – лауреата на литературната награда Нике, лауреата на “Политика”, един от най-интересните съвременни полски автори, “Ще дойде Мордор и ще ни изяде. Или тайната история на славяните” – Краков, 2013 г.

Честит на всички празник на българската азбука и на българската култура!

Такова е съотношението между цялата потребена електроенергия в България, за 2015-та г., от всички производствени източници, спрямо произведената електроенергия в Германия САМО от възобновяеми източници на електроенергия (ВЕИ) - слън...

Ladybugs made by the kids that visit art center “Step” in Sofia. They used wooden clothing pegs, red and...

Френската обществена телевизия France Télévisions ще направи достъпни всички мачове от турнира Roland Garros на живо на различни платформи.

Мачовете ще бъдат предавани по трите национални канала France 2, France 3 и France 4, както  и на специалния сайт. Мачовете на седем корта ще бъдат следени чрез специална седем-екранна мозайка.

Но това, което по-специално  е за отбелязване, е виртуалната реалност.  Не за пръв път спортни състезания са момент, в който влизат в действие нови технологии, така беше виртуалната реклама по време на Пробега на мира преди години. Когато още беше незаконна.

Нещо повече, освен France Télévisions и Eurosport обяви, че предоставя на зрителите приложение Eurosport VR, което ще изпрати зрителите право към сърцето на действието и ще им позволи да бъдат по-близо от всякога до своите герои.

Приложението е достъпно тук (за мобилни устройства с iOS) и тук (за мобилни устройства с Android).

Телевизията не е, каквато беше.

С влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. Хартата на основните права на Европейския съюз стана правно обвързваща.

Европейската комисия публикува  своя доклад  за прилагането на Хартата на основните права на ЕС през 2015 г. В доклада се прави преглед на прилагането на основните права в контекста на редица политики на ЕС и в държавите от ЕС.

Колоквиуми

В тазгодишния доклад се отделя специално внимание на първия годишен колоквиум относно основните права, който се състоя през октомври 2015 г. на тема „Толерантност и уважение:предотвратяване и борба с антисемитизма и омразата срещу мюсюлманите в Европа“, и се прави преглед на ключовите действия, които Комисията е предприела.

По време на втория годишен колоквиум относно „Медийния плурализъм и демокрацията“, който ще се проведе в Брюксел на 17 и 18 ноември 2016 г., ще бъде обсъждана ключовата роля на свободните и плуралистични медии, и по-специално на цифровите медии, в демократичните общества. Комисията публикува обществена консултация.

На сайта на Народното събрание е публикуван Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията.

Той има  мотиви в едно изречение:

Основната и единствена цел на така предлагания законопроект е да предостави законова възможност на СЕМ да изпълнява стриктно процедурата по избор чрез конкурс и да не се появява празнина в управлението на БНР и БНТ, ако тригодишният мандат изтича по време на конкурсните процедури.

и единствена разпоредба:

В случай, че при изтичане на мандата на генералния директор на БНР, съответно на БНТ, изборът по ал. 1 не е осъществен, те (кои те?) продължават да изпълняват своите правомощия до встъпване в длъжност на новите генерални директори.

Вносителите – ДПС, Атака, БСП, България без цензура (БДЦ), РБ/СДС, АБВ, ГЕРБ, ПФ. Мотивите настояват, че разпоредбата е сервизна, нищо лично. Бърза се – законопроектът е внесен на 20 май и ще се гледа веднага след 24 май. Тъй като конкурсът за генерален директор на БНР приключи с успешен избор,   бързането е свързано с конкурса за БНТ.  В тази посока бяха  подгряващите публикации, които съветваха СЕМ  да удължал мандатите с 6 или 12 месеца – защото регулаторът нямал опит, защото преди избори щяло да настъпи търгуване за управленски постове в обществените медии, и  защото през това време можело да се подготви нормативно конфигурацията с творческите синергии (обединяването).

Разбира се, това не може да се напише официално в мотиви.  В мотивите е записано, че основната  – това  се  е видяло малко на вносителите  – и са добавили  единствена  – цел е сервизна.

Развитието на конкурсната процедура ще покаже има ли неосновна цел на този законопроект. СЕМ е на ход.

Изборът на Александер Ван дер Белен за президент на Австрия ни показа една интересна възможност за дистанционно гласуване, а именно т. нар. “гласуване по пощата”. Такова освен в алпийската република има още в Германия, Швейцария, Франция, Мексико, САЩ, Великобритания, Испания и Филипините.

Най-интересното във всички тези начини на гласуване винаги е конкретната процедура и тъкмо нея искам да разясня тук по отношение на очевидно работещия австрийски модел.

В основата на тамошната система стои т. нар. “изборна карта” (Wahlkarte), чието издаване всеки избирател може да заяви в периода от насрочването на изборите до 2 дни преди изборния ден (при устно заявяване).

Заявяването може да бъде

1. писмено (присъствено или дистанционно), като при дистанционно подаване заявителят доказва идентичността си с копие от валиден документ за самоличност;
2. онлайн чрез електронен подпис или
3. устно – присъствено и с показване на валиден документ за самоличност.

Изборната карта се издава от общинската администрация по постоянния адрес на избирателя и може да бъде получена

1. по пощата с обратна разписка до нейния адресат (без да може да бъде получена от други), когато е заявена дистанционно или присъствено;
2. по пощата с обикновена пратка, когато е заявена онлайн.

Изборната карта (виж снимката най-горе) де факто и най-вече де юре е декларация, съдържащата личните данни на избирателя, и с която той заявява, че ще гласува извън избирателната си секция, за което се подписва собственоръчно.

Тя му се изпраща най-рано 3 седмици преди изборния ден (след като са отпечатани бюлетините) заедно с една бюлетина и два плика, като в избирателния списък се прави отметка, че въпросният гласоподавател ще гласува дистанционно. В първия и по-малък плик избирателят поставя бюлетината, а него и изборната карта поставя във втория (по-голям) плик, който изпраща до компетентната районна избирателна комисия.

Тази пратка трябва да постъпи в районната избирателна комисия най-късно до 17 ч. на изборния ден. Това условие е важно, защото прави невъзможно “тактическото” гласуване след затваряне на изборните секции и обявяване на първите резултати от вота.

Членовете на избирателната комисия пристъпват към преброяването на постъпилите по пощата изборни карти в деня след изборния ден като

1. отварят първо големия плик и съобразно личните данни на избирателя отмятат в списъка, че същият е гласувал по пощата;
2. събират малките пликове, съдържащи бюлетините и ги размесват;
3. отварят малките пликове и броят бюлетините.

Този подход е наложителен с оглед запазване тайната на вота. По подобен начин работи и електронното гласуване в Естония, където идентичността на избирателя се отделя от информацията за кого е гласувал и се обработва в различни стъпки със същата цел – запазване тайната на вота.

Гласуването по пощата е възможно за всички австрийци, независимо дали живеещите в чужбина или на територията на държавата. То е безплатно за избирателите, защото всички разноски по заявяване, издаване и изпращане на изборните карти са за сметка на федералния бюджет на Австрия.

Това е. Пишете ми мейл, на лични във Фейсбук, Туитър или ми оставете коментар тук, ако има нещо неясно или нужда от допълнителни разяснение.

Линк към австрийския закон за избор на президент.

Images: Screenshots from the ORF tvthek

Images: Screenshots from the ORF tvthek

Изборът на Александер Ван дер Белен за президент на Австрия ни показа една интересна възможност за дистанционно гласуване, а именно т. нар. “гласуване по пощата”. Такова освен в алпийската република има още в Германия, Швейцария, Франция, Мексико, САЩ, Великобритания, Испания и Филипините.

Най-интересното във всички тези начини на гласуване винаги е конкретната процедура и тъкмо нея искам да разясня тук по отношение на очевидно работещия австрийски модел.

В основата на тамошната система стои т. нар. “изборна карта” (Wahlkarte), чието издаване всеки избирател може да заяви в периода от насрочването на изборите до 2 дни преди изборния ден (при устно заявяване).

Заявяването може да бъде

1. писмено (присъствено или дистанционно), като при дистанционно подаване заявителят доказва идентичността си с копие от валиден документ за самоличност;
2. онлайн чрез електронен подпис или
3. устно – присъствено и с показване на валиден документ за самоличност.

Изборната карта се издава от общинската администрация по постоянния адрес на избирателя и може да бъде получена

1. по пощата с обратна разписка до нейния адресат (без да може да бъде получена от други), когато е заявена дистанционно или присъствено;
2. по пощата с обикновена пратка, когато е заявена онлайн.

Изборната карта (виж снимката най-горе) де факто и най-вече де юре е декларация, съдържащата личните данни на избирателя, и с която той заявява, че ще гласува извън избирателната си секция, за което се подписва собственоръчно.

Тя му се изпраща най-рано 3 седмици преди изборния ден (след като са отпечатани бюлетините) заедно с една бюлетина и два плика, като в избирателния списък се прави отметка, че въпросният гласоподавател ще гласува дистанционно. В първия и по-малък плик избирателят поставя бюлетината, а него и изборната карта поставя във втория (по-голям) плик, който изпраща до компетентната районна избирателна комисия.

Тази пратка трябва да постъпи в районната избирателна комисия най-късно до 17 ч. на изборния ден. Това условие е важно, защото прави невъзможно “тактическото” гласуване след затваряне на изборните секции и обявяване на първите резултати от вота.

Членовете на избирателната комисия пристъпват към преброяването на постъпилите по пощата изборни карти в деня след изборния ден като

1. отварят първо големия плик и съобразно личните данни на избирателя отмятат в списъка, че същият е гласувал по пощата;
2. събират малките пликове, съдържащи бюлетините и ги размесват;
3. отварят малките пликове и броят бюлетините.

Този подход е наложителен с оглед запазване тайната на вота. По подобен начин работи и електронното гласуване в Естония, където идентичността на избирателя се отделя от информацията за кого е гласувал и се обработва в различни стъпки със същата цел – запазване тайната на вота.

Гласуването по пощата е възможно за всички австрийци, независимо дали живеещите в чужбина или на територията на държавата. То е безплатно за избирателите, защото всички разноски по заявяване, издаване и изпращане на изборните карти са за сметка на федералния бюджет на Австрия.

Това е. Пишете ми мейл, на лични във Фейсбук, Туитър или ми оставете коментар тук, ако има нещо неясно или нужда от допълнителни разяснение.

Линк към австрийския закон за избор на президент.

The post Как работи гласуването “по пощата” в Австрия? appeared first on De Libertate Iuris Digitalis.

Images: Screenshots from the ORF tvthek

Изборът на Александер Ван дер Белен за президент на Австрия ни показа една интересна възможност за дистанционно гласуване, а именно т. нар. “гласуване по пощата”. Такова освен в алпийската република има още в Германия, Швейцария, Франция, Мексико, САЩ, Великобритания, Испания и Филипините.

Най-интересното във всички тези начини на гласуване винаги е конкретната процедура и тъкмо нея искам да разясня тук по отношение на очевидно работещия австрийски модел.

В основата на тамошната система стои т. нар. “изборна карта” (Wahlkarte), чието издаване всеки избирател може да заяви в периода от насрочването на изборите до 2 дни преди изборния ден (при устно заявяване).

Заявяването може да бъде

1. писмено (присъствено или дистанционно), като при дистанционно подаване заявителят доказва идентичността си с копие от валиден документ за самоличност;
2. онлайн чрез електронен подпис или
3. устно – присъствено и с показване на валиден документ за самоличност.

Изборната карта се издава от общинската администрация по постоянния адрес на избирателя и може да бъде получена

1. по пощата с обратна разписка до нейния адресат (без да може да бъде получена от други), когато е заявена дистанционно или присъствено;
2. по пощата с обикновена пратка, когато е заявена онлайн.

Изборната карта (виж снимката най-горе) де факто и най-вече де юре е декларация, съдържащата личните данни на избирателя, и с която той заявява, че ще гласува извън избирателната си секция, за което се подписва собственоръчно.

Тя му се изпраща най-рано 3 седмици преди изборния ден (след като са отпечатани бюлетините) заедно с една бюлетина и два плика, като в избирателния списък се прави отметка, че въпросният гласоподавател ще гласува дистанционно. В първия и по-малък плик избирателят поставя бюлетината, а него и изборната карта поставя във втория (по-голям) плик, който изпраща до компетентната районна избирателна комисия.

Тази пратка трябва да постъпи в районната избирателна комисия най-късно до 17 ч. на изборния ден. Това условие е важно, защото прави невъзможно “тактическото” гласуване след затваряне на изборните секции и обявяване на първите резултати от вота.

Членовете на избирателната комисия пристъпват към преброяването на постъпилите по пощата изборни карти в деня след изборния ден като

1. отварят първо големия плик и съобразно личните данни на избирателя отмятат в списъка, че същият е гласувал по пощата;
2. събират малките пликове, съдържащи бюлетините и ги размесват;
3. отварят малките пликове и броят бюлетините.

Този подход е наложителен с оглед запазване тайната на вота. По подобен начин работи и електронното гласуване в Естония, където идентичността на избирателя се отделя от информацията за кого е гласувал и се обработва в различни стъпки със същата цел – запазване тайната на вота.

Гласуването по пощата е възможно за всички австрийци, независимо дали живеещите в чужбина или на територията на държавата. То е безплатно за избирателите, защото всички разноски по заявяване, издаване и изпращане на изборните карти са за сметка на федералния бюджет на Австрия.

Това е. Пишете ми мейл, на лични във Фейсбук, Туитър или ми оставете коментар тук, ако има нещо неясно или нужда от допълнителни разяснение.

Линк към австрийския закон за избор на президент.