05/26/16 08:08
(http://patepis.com/)

Истанбул с мотор (4): Дворецът Долмабахче и паркът Миниатюрк

Продължаваме пътешествието с мотора на Тони до Истанбул. След като пристигнахме в града, започнахме с обиколката му със Света София и Султан Ахмед и продължихме през парка Гюлхане към кулата Галата. Започваме втория ден на пътешествието, през което ще разгледаме двореца Долмабахче и парка Миниатюрк.

Приятно четене:

Истанбул с мотор

част четвърта

Дворецът Долмабахче и паркът Миниатюрк

Ден 2, 20.09.2015 г.

Денят започна към 7:00 ч. Трябваше да хванем първото влизане в Долмабахче преди навалицата. За щастие бяхме в сърцето на Истанбул и успяхме да се потопим в цялостната атмосфера отново, като сутрешно чайче и кафе на местно кафене само с турци на него. Попътно към отсрещното кафе взехме по един геврек от случайно преминаваща количка

Турците от рано хвърляха табла и бяха седнали на седянка, разбира се само мъже. Петя правеше изключение.

Метрото

минаваше през нашия квартал, като сравнително скоро изградения мост над Златния рог се явяваше като спирка. По средата на моста е спирката и така може да се ползва от двата квартала, нашия и отсрещния от другата страна на Златния рог.

Има външни ескалатори за качване.

Качвайки се с ескалаторите видяхме машинки за жетони и зареждане на карти. Будка с човек, който да продава карти нямаше. Зачудихме се по-натам дали няма, но щом са сложени тук автоматите най-вероятно нямаше и бяхме прави. Искахме

да си купим карта,

в която да зареждаме пари и с нея да пътуваме, защото излиза почти на половина така, но уви нямаше от къде да си купим. Наложи се да купим два жетона за по 4 лири. Само дето автомата работеше само с пари и се оказа, че не връща коректно ресто та ни излезе по 5 лири жетона. Като цяло

градския транспорт се оказа силно неуреден в Истанбул,

ориенталска работа. Качихме се на моста и се наложи да преминем от другата страна за нашето метро. Моста е уникално съоръжение, високо технологично. Самият мост в основата си има хидравлични бутала с цилиндри които нещо регулират автоматично, предполагам опъна на моста.

Метрото го взехме за две спирки и ни стовари на не безизвестния площад Таксим.

Почнахме да се замотваме, но трябваше да намерим от къде да си купим карти, иначе излизаше много дебело с жетони (жетонът както казах е 4 лири, а с картата едно пътуване е 2.15 лири, а от време-навреме и 1.45 лири, но не разбрахме принципа).

Огледахме се на площада, но нямаше никъде будка – само автомати долу в метрото. По принцип автоматите трябва да продават и карти, но са спрени на всичките места, и можеш само да зареждаш пари в картата, не пътувания, а сума. Огледахме се на площада и видях един двуетажен автобус за обиколка из града да товари туристи. Едно момиче с униформа седеше до него и реших да я попитам от къде да вземем карти, щом товари туристи се предполага, че знае английски и се оказах прав. Каза ни да отидем ей там при една количка с гевреци :). И вярно освен гевреци човека ни продаде и една карта за градския транспорт, имаше цяло тесте.

Картата струваше 10 лири празна като хралупа, най-вероятно е нелегално. Върнахме се обратно долу и я заредихме с някаква сума, тъй като не бяхме на ясно колко ще ни трябват.

От тази станция на Таксим хванахме фуникульора,

който води към брега на Босфора, където е дворецът Долмабахче. На такъв фуникуляр се бяхме возили в Барселона. За съжаление прекачването от метрото на него не е безплатно и се таксува като нормално билетче.

Финукульора представлява две релсови кабини, наподобяващи на метро със седалки вътре и място за правостоящи, само дето вътре всичко е монтирано под наклон, тоест като седнеш на седалката стоиш на равно, но самото влакче е под наклон. То се движи в тунел подобен на метрото и служи да вози пътникопоток нагоре и надолу, вместо да махат пеша по баира. Принципа на работа е точно като на асансьор, само дето за противотежест се ползва друго влакче и двете са свързани. Така докато едното слиза на долу, другото се изкачва на горе и по средата релсите се разделят на две и там се разминават влакчетата. Няма как да се сблъскат реално, тъй като са закачени като кантар с въжетата.

Спирката е модерна със стъклени прегради и вратите се отварят автоматично, има оператор, който следи какво се случва в тунела, но най-вероятно се управляват автоматично.

Спуснахме се до брега и пред очите ни се виждаше

Долмабахче

Долмабахче означава “запълнена градина”

и се отнася за малкото пристанище, което Султан Ахмед I затрупал, за да построи прекрасния си дворец. След няколкото пожара, Султан Абдулмесит I, който намирал стария дворец Топкапъ за старомоден, издигнал днешния Долмабахче в Турско-Ренесансов стил на същото това място.
Фасадата на двореца Долмабахче, построен в средата на XIX в. от султан Абдул Хамид I, заема 600 метра от европейския бряг на Босфора. Строежът продължил от 1843 г. до 1856 г. Дворецът служил за официална резиденция на Султаните до 1876г. През 1877г. Султан Абдулхамид II открил тук първия турски парламент, който бил разпуснат 2 месеца по-късно.
След краят на Империята през 1923 г., Ататюрк, основателя на Турската република, отсядал в двореца, когато посещавал Истанбул. Той починал там на 10 ноември 1938 г., на 57 годишна възраст след дълго боледуване.

Дворецът Долмабахче е най-големият дворец в Турция

(площта на основната му сграда е 45 000 кв.м) и един от най-впечатляващите със своята пищна украса, изобилие от злато и кристал. Поръчан е от султан Абдул Меджид, като цената му се равнява на 35 тона чисто злато. Това, което султанът е искал, е дворец в стила на европейските монарси.
Дворецът има 285 стаи, 44 зали, 68 тоалетни и 6 турски бани.
Успяхме да се вредим и въпреки проблемите с търсене на карта за градския транспорт, по план успяхме да влезем с първата група за деня. За съжаление обаче даваха да се снима само от вън. Взехме си билети и за харема.

Часовниковата кула на входа на Долмабахче.

Градините на Долмабахче.

Вътре имам само две снимки, по нататък беше забранено да се снима.

Заслужава си да се иде и да се разгледа. Не е пищен както дворците в Санкт Петербург, но е красив и се виждат следи от ориенталската култура. Екскурзоводът говори ясно на английски и разказва доста интересни неща за двореца и обитателите му по онова време. Също така и доста интересни неща за Ататюрк.

След като приключихме с обиколката излязохме пред известната порта на Босфора пред която всички се снимат. Да, ама ние не се снимахме, ами само портата снимахме.

Заобиколихме двореца и се залостихме пред харема, отново бяхме на чело на опашката.

Харемът

също е доста интересен и има какво да се види, както се досещате отново беше забранено да се снима и нямам какво да ви покажа, но непременно отидете да го видите ако стигнете до Долмабахче. Така силно впечатление ми направи като ни разказва екскурзовода, че

майката на султана е била шеф на харема

и коли и беси там. Също така според екскурзовода, майката е управлявала империята, чрез сина си султана, като му е казвала какво да прави. Друго интересно е, че майката на султана му избира жените, а не той самия. В миналото е било възможно да имат по колкото си искат жени 50 – 100 и на горе, но приближавайки се до Европа са ограничили броя на 8. Било е съревнование коя ще се представи по-добре при султана, за да я привиква по-често, първородния син наследява престола и за това.

Родените момчета за били изкарвани от харема на четири годишна възраст. По принцип за султан освен първородния син са били обучавани и следващите момчета, за да може ако стане нещо с първородния да го заместят.

Харемът е охраняван само от евнуси,

за да не пипат жените. Всяка от жените си е живеела собствен живот в собствен апартамент, не са били събрани на куп на едно място, както аз си мислех първоначално :). Има още подробности, но това запомних на прима виста :).

След харема се разходихме из двора, има павилион с часовници, но не работеше.

Разходихме се из градините.

Гробницата на Hoca Ahmet Turani.

И ние пред една от портите. Не ни взеха статива, но така или иначе е забранено снимането вътре, но не и навън.

Излязохме от сарая и трябваше някак си

да стигнем с ориенталския градски транспорт до Миниатюрк

Петя беше извадила няколко варианта, с метробус и пеша или с градски автобус. Да де, ама имахме само номера на градските автобуси, които ходят до там и знаехме, че някои от тях тръгват някъде от Таксим. Хванахме фуникульора нагоре към Таксим, а междувременно вкарахме по една царевица на дървени въглища :).

Излязохме на Таксим

и започнахме да се оглеждаме за автобусите. Да ама то на този площад няма път и никаква следа от автобусни спирки. Гледаме в едно заведение един младеж продава сладолед от този техния дето е като дъвка. Попитах го къде са автобусите и той посочи надолу

Петя искаше да пробваме от този техния специален сладолед и решихме да вземем от този младеж. То си е цял ритуал, гледахме го после и на други места. Сладоледа е в едни метални дълбоки тенекии, както едно време при нас в количките. Бърка се с един дълъг шиш на края леко приплескан. За съжаление не направих клипче. След като загребе на върха на шиша сладолед залепва фунийката, подава ти го напред уж да я хванеш и като посегнеш почват едни резки движения, върти насам-натам, тегли, подава, прави едни пируети – много забавно :). Трябва да се види и изпита на живо Разбира се това нещо си струва и пари, две фунийки малки сладолед – 20 лири, което е около 12 лв
Хапнахме сладоледа и се отправихме към подлеза, който ни посочи. Оказа се, че долу под Таксим върви голям булевард с автобусни спирки подобно на нашия булевард под НДК. Слязохме долу и започна едно чудене в коя посока трябва да хванем автобуса, иначе Петя беше извадила кои номера ни вършат работа.

Информация на спирките – никаква, дори няма кои автобуси спират там. Хванах едни младежи да ги питам, но те не знаеха английски, друг младеж чу, че се мъчим и дойде да види какво става понеже говореше английски. За съжаление не знаеше в каква посока трябва да хванем автобуса. Пита други хора, но и те не можаха да го упътят. После по пътя на логиката каза „От другата страна трябва да е“
Хайде излизай пак на Таксим и слизай в другия подлез. Изпуснахме първия автобус, който ни върши работа и след малко дойде друг номер, който трябваше да става също. Качихме се. Питам шофьора еднозначно за Миниатюрк, изломоти нещо на турски, което ми се стори като „Да, за там съм“ и седнахме. Обаче се оказа, че сме го хванали в грешната посока и тук върти. Тръгна бавно-бавно по булеварда на горе и след 15 мин направи обратен завой и се върна от другата страна на спирката, където първо бяхме. Няма значение, важното е, че е в нашата посока уж.

Пуснах GPS-а да гледам къде кара все пак, за да знаем кога да се ориентираме за слизане. Имаше електронно табло със спирките в автобуса, но беше зациклило само на една спирка :). Бавно става с автобуса, но избор нямаме. Слезе до моста на Галата и точно си викам сега ако не завие познай, но зави и закрета покрай брега. Гледам наближаваме спирката. Качиха се двама чернокожи мъж и жена, носеха някаква бележка с написано нещо на нея и я показа на шофьора. Същото изломотване като на нас и седнаха, но не разбраха и те дали е ОК. По едно време гледам на GPS-а, че остават 300 м.

Понеже бяхме седнали точно зад шофьора той изломоти нещо, което трябваше да прозвучи като Минатюрк, и се отправихме към вратата. Чернокожите видяха суматохата и питаха на английски това ли е за Миниатюрк, та им махнах да идват след нас " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />" class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> Определено изглеждаха стреснати от цялата ориенталска неразбория, в която бяха попаднали " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />" class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> Явно и те неорганизирано като нас са тръгнали, но ние бяхме по-подготвени " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />" class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> Преведохме ги през светофара и се озовахме на главния вход. Нямаше опашка и бързо и лесно стана влизането.

Örnektepe, İETT Miniatürk Durağı, İmrahor Cd., 34445 Beyoğlu/İstanbul, Турция

Паркът Миниатюрк

е разположен в квартал Сютлютдже на брега на Златния рог. В парка има над 100 миниатюри в мащаб 1:25 на всички известни туристически места или държавни учреждения в Турция. Разглеждането на парка доставя много приятни емоции.

Могат да се видят макети на двореца Долмабахче, Джамията Султан Ахмед, стадионите Ататюрк и Бешикташ, църквата Света София и много други. Всички макети са изработени с най- малките детайли. В паркът дори е пресъздаден трафикът в Истанбул чрез макет на пътищата и мини коли, които се движат по него.
На влизане в парка получавате карта на парка и билет с баркод, защото пред всеки експонат на стойка има четец за баркода. Когато прочете билета ви, машинката заговаря на езика, който и изберете при влизането си – английски, немски, френски, руски, като дава кратка справка за обекта, пред който се намирате. В парка има и зелен лабиринт, дървен макет на Троянски кон и други забавления, направени единственo и само за децата.

Парламентът в Анкара.

Мостът над Босфора.

Детската площадка с Троянския кон.

Лабиринтът, а пред него големи шахматни дъски.

Джамията Селимие в Одрин.

Мини железопътна линия, по която за съжаление точно днес не вървеше влак, но прекосява целия парк.

Памуккале.

Кападокия, много интересно бяха направени балоните.

Храмът на Артемида в Ефес – едно от Седемте чудеса на древния свят.

Магистрала, колите се движат, по-късно във клипчето можете да ги видите.

Градинка като турското знаме.

Стадионът Бешикташ. Срещу една лира можеш да чуеш химна на любимия си турски отбор :).

Джамията Сюлеймание в Истанбул.

Летище Ататюрк.

Ферибот, който можеше да се кара срещу една лира :).

Петя на мостът над Босфора.

Проектът Миниауърлд – това е все още в проект и ще представлява нещо подобно, но със забележителности от целия свят :).

Паркът е впечатляващ, миниатюрите са изработени изключително прецизно и точно

Отново бих посетил този парк, даже ако сме с децата ще е още по-забавно. На едно място има катери с дистанционно, които могат да се карат пак срещу 1 лира.
Снимал съм 99,9 % от всички обекти и Петя си поигра да надпише повечето от тях, та ако някой иска виртуално да се разходи може да го направи тук: http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Miniaturk/

Беше станало време за обяд

и затова решихме да се огледаме за нещо за хапване по булеварда. Не след дълго насреща се виждаше едно заведение тип квартална кръчма и въртяха едни месища като на чеверме от вънка. Казах си – това е нашето място.

Хората веднага ни поканиха и седнахме на тротоара. Яденето дойде бързо и както обикновено много вкусно. Излишно е да споменавам, че хлябът и водата са безплатно.