Партийните боричкания в БСП слабо интересуват когото и да било извън тепиха на конкурса за червения кокал.
И все пак столетната трагикомедия привлече по инерцията на нанадолнището доста коментари. Техният фокус се оказа кадровата селекция на поредния клан на богаташите с партиен билет. Което не е новина. В БСП по традиция важи правилото на Радой Ралин: „откак свят светува, все мазният отгоре плува”.
По –интересен е казусът с приемствеността на пошлостта в шефското кукувиче гнездо на партията – например в лицето на Александър Симов, който се изживява като журналист с апетит за апаратчик.
Този другар е еталон за млад злобар. Това явно е висша партийна ценност, достойна за Висшия партиен съвет. Партията не случайно го е припознава сега като достоен член на новото ръководство, за да вдъхне малко позабравен хулигански живец на партийния мъртвец.
Същият беше в предните редици на псуващите на „фашистки п.тки” пред съветския фетиш МОЧА в София на 9 януари 2011 и с това за първи път попадна в полезрението (ми). Псуваше законно митингуващи български граждани, които нарече с най-отвратителни епитети в своя репортаж след това ( виж линка по-долу). И се гордее с това. Ругае на „буржоа” и „богаташи”, но днес няма нищо против да е в компанията на червените буржоа – вече не като техен редови другар, а като началник в БСП, съратник по ръководен пост с пловдивския милионерски спонсор на лявата десница Георги Гергов.
В новия състав на Изпълнителното бюро на БСП Александър Симов гнезди и с Бриго Аспарухов, висш офицер от ДС, ръководил отдела за дезинформация, а след това и разузнаване- по волята на уж омразния на БСП президент Желю Желев. За Симов шефът от ДС е другар, а не доносник ( клеветникът Симов лепи този етикет и на автора на тези редове).
Аспарухов, освен всичко, е най-вероятно архитектът на вербуването и внедряването на ( уж врага на БСП) Бойко Борисов в политиката. Генерал Аспарухов от ДС за една бройка не стана шеф по сигурността на държавата ( СД) през 2003 г. ( година преди приобщаването на България към НАТО и три години преди Симов да напише патетичното си преклонение пред САЩ в 20 точки- виж линка по-долу) на измислен от руските господари за целта пост като политическа фигура под крилото на Кобурга при монархосоциалистическия кабинет на техния цар – другар.
Другаруването на Симов с Аспарухов, вече и на равна нога на върха на БСП, не пречи на младия кариерист да пуска отровни доноси срещу враговете си извън партията, че били писали доноси по линия на ДС ( до такива, като другаря му в новото ръководно тяло на БСП Бриго Аспарухов). Можем само да си представим при тази склонност към доносите и партийната кариера, какъв величествен кадър за ДС щеше да се получи от Симов в годините, когато Асарухов е обработвал (дез)информацията за ДС, ако се беше родил по-рано.
Компания на Симов прави и друг подобен младеж с цинична усмивка на чувство на превъзходство: Кирил Добрев, бизнесмен като ортак с Георги Първанов, когото Симов първоначално също любеше, а после започна да ругае поради разцеплението в червените путинофилски редици кой да води бащина им дрезина към дъното на ЕС.
Свинщините на Симов са поколенчески не по-малко отвратителни от тези на свинаря Георги Гергов, един от прозрачните за публиката назначени капиталисти, официално припознат за руски почетен консул в Пловдив. Гергов също е обръщал палачинката от нейния временно посинял вариант през втората половина на 90-те години на миналия век, обратно към червената кочина след това.
Гергов е „великан” като „въшка на чело”. Докато Симов е превърнат в „голяма работа” за заслуги в обръщането на палачинката сред „модерните леви” като нов самороден талант.
Забележително е при това, че той се задъхва от храчки срещу онези, които си били сменили възгледите ( с давност от няколко десетилетия), но за себе си запазва „правото” в рамките на петилетка да прескочи от лагера на американските лакеи в антуража на путинската пета колона у нас. Ето част от визитката на американофила Симов от блога му- две години след приемането на България в НАТО.
20 причини да обичаш Америка
1. Това е страната дала на света гражданското общество. Това е велико. САЩ може да не са велики с Буш, но са велика с Декларацията за правата на човека. Невероятен документ написан в мрачни времена. Прочетете го. Тогава ще разберете, че статуя на свобадата трява да има точно в САЩ!
2. Холивуд. Каквото й да ви разправят, това е вълшебно място. То е формирало и формира повечето от модерните хора. Холувуд е задл моделите за любов, тъга, бунт, отчаяние, дори секс. В това няма нищо лошо. Нека да се наслаждаваме!
3. Памела Андерсън. Коментар е излишен. Тук ценноста се усеща на пръв поглед.
4. Великата американска литература. За всички, които смятат, че американците нямат култура.
http://alexsimov.blogspot.bg/2006/04/20.html
След което Симов превърта с обратен знак като истеричен еталон за червена класова ненавист.
http://ivo.bg/2011/01/17/%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC/
Старите кримки в новото ръководство на БСП не са интересни, банални са в своята представителност за прехода към тяхната си демокрация, поръчана от Москва по рецептата на Горбачов, а след това и на Путин ( на чиято шовинистична политика Горбачов и Симов са почитатели). Но изпратеният с пари на Кремъл в окупирания от Русия Крим Александър Симов снабдява с нов барут старите кримки. Младият столетник е мутант, готов да прескочи от лагера на възторга към САЩ в бункера на самоизолацията на Путин; от котилото на Първанов в скута на Миков и да се хване сега за полата на Корнелия Нинова, щом тя се оказва балона за издигане.
Келепир да пада, както е казал прототипът на този „герой”.
Келепировата победа обаче води до задавяне на лакомите джуджета, които са преяли с обезценяващите се рубли.
Share on Facebook
Share on Facebook
see video: print the template from here: You need: template, corrugated cardboard, 4 toothpicks, 4 small beads,...
