Търговията в медийния храм у нас

06/07/16 08:12
(http://ivo.bg/)

Търговията в медийния храм у нас – business as usual

Независимостта на българската журналистика отдавна бере душа и плодовете на бездушието чрез равнодушието към настъплението на властниците срещу нея. Уволнението на Лили Маринкова от БНР и лекотата с която разкарват една толкова емблематична за държавната медия и за журналистиката ни личност е поредният симптом за разпада на самозащитните реакции в средите на българските журналисти.

Вече е традиция подобни скандални случаи да минават без съпротива от страна на т.н. гилдия- освен, ако не се намесят възмутени партийни другари, както в случая с олелията около уж уволнения от БНР Петър Волгин, който направи всичко възможно да бъде превърнат в страдалец с демонстративно провокативното си поведение на разпасан агитатор за създаване на крайно лява партия по негов личен вкус в България, но беше „наказан” с отказ от уволнение да се мъчи героично като несъстояла се жертва на управленския терор чрез още по-често явяване на микрофона в националния радиоефир.

Зад Лили Маринкова обаче не стои партия и левичарите, които с удоволствие биха я използвали за своите цели ( засега) си мълчат- знаят, че тя не става за употреба, подобна на онази с Волгин. Нея различни политици и партии си я мразят „безплатно” ( както пишеше на един лозунг на демонстрант срещу управлението на Орешарски по време на уж платените протести ) . Колкото и да е подозирана за лява по убеждение, заради острата й позиция срещу дясното управление от края на мандата на десния кабинет на Иван Костов, тя все пак беше припозната за коментатор в софийското бюро на радио „Свободна Европа” по онова време. Странно е, че никой не припомня този факт.

Да си „устат”, аргументирано при това, не е печеливша позиция в българската журналистика, а да си печеливш е превърнато в основна задача на успелите в „гилдията”. Такива са например Славка Бозукова, несменяем главен редактор на в. „Стандарт”, толкова любима на властта, че тя едва дочака нейна закръглена годишнина, за да й връчи орден „Стара планина” от ръцете на един от основните валяци на свободното слово у нас Георги Първанов. През 2014 г., уви, гербаджийската власт направи същото с орден „Св.св. Кирил и Методий”, връчен й от президента Плевнелиев ( за назидание на всички, които не са слуги на всяка власт, като нея).

НА СНИМКАТА: Ирена Кристева и Славка Бозукова, две от най-представителните лица на медийната търговия в България, доволна от парите и ордените си

Някой може ли да цитира поне един журналистически „подвиг” на тази най-награждавана персона в медийното ни пространство, освен умението й да се включва в разни бизнес инициативи на страната на силните на деня?

Същото се отнася и до нейната конкурентка на този терен Венелина Гочева. Репортерката от „24 часа”, която с нищо не е запомнена в професионално отношение, направи шеметна бизнес кариера след трамплина на личния си слугинаж към президента Първанов през двата му мандата. В един момент тя се оказа собственик и на най-голямата печатница в България, а докато Лили Маринкова я уволняваха научихме някак между другото, че продала тези активи ( на стойност около 80 милиона лева според неофициални оценки) на Делян Пеевски- същият, който уж бил напускал България, според неговия говорител в публичното пространство Бойко Борисов.

Бащата на търгашеството в съвременната българска журналистика Петьо Блъсков се оказа дребен играч в сравнение с Гочева. Но занаятчията ( както сам се определя) има непреходни заслуги за опраскването на медийното ни пространство, скроено до голяма степен по мерките, които той му зададе като калъп в началото на 90-те години с „часовите” вестници и техните подобия, нароили се след това. Не случайно Блъсков се изправи със самочувствието на създател на вестници пред комисар Нели Крус на злополучната й среща в София с (уж) журналисти. Тя пък го прекъсна с убийствена ирония във въпроса си дали случайно вече не му е издигнат паметник по този повод.

Като споменах злополучната среща, да припомня защо беше такава. Тя се осъществи по искане на пишещи в интернет български журналисти ( и авторът на тези редове се подписа под писмото до нея). Вместо с независимите инициатори на срещата обаче, еврокомисар Крус беше уредена със среща с лицата на несвободната българска журналистика и предимно с босовете , като Ирена Кръстева, Тошо Тошев, Петьо Бълсков, обслужващия властта Николай Бареков и прочее журналистически ментета. Подборът на правоимащите да говорят на срещата с регламент от по 5 минути беше направен от приближени до властта , като загрижената за нейното дигитално обслужване Гергана Паси.

http://offnews.bg/news/Balgariia_1/Sram-i-samohvalstva-na-sreshtata-s-komisar-Neli-Krus-snimki-i-video_103906.html

Причината да се върна бегло към онази срамна случка от 20 септември 2012 г. в София е в това, че комисар Крус не се остави (напълно) да бъде подведена и изпрати писмо с неприятни въпроси за състоянието на българската медийна свобода до премиера Борисов ( с пълното съзнание, че тъкмо той е адресатът). Той пък отвърна, че въпреки всичко, нямало в България санкционирани журналисти (?).

http://www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2013/02/08/1999320_borisov_do_neli_krus_vupreki_kritikite_niama/

Не изключвам, прочее, мътилката в блатото да се надигне този път. Уволнението на Лили Маринкова е твърде кален случай, който най-вероятно ще събуди апетита за възползване от него, за да бъде овъргалян в калта някой политически дивидент за партийни нужди и представен като чиста проба принципна борба за медийна свобода. Усещането за тиня и затъване в нея обаче няма да бъде преодоляно, докато на върха на пирамидата от зависимости стои властник, като Борисов, който си позволява в най-тържествена писмена форма да лъже за чудесното състояние на медийната свобода в поверената му държава.

Резултатът от дългогодишната селекция на лицата на българските медии в периода на властването на Първанов и Борисов вече общо 15 години , не се нуждае от коментар към снимките: