06/16/16 06:55
(http://ivo.bg/)

Още за насилническата “любов” към и със съветските другари

Лавината от спомени за съветското колониално минало на българите, което- отдавна твърдя, е предопределящ фактор за днешните беди на травмираната България- продължава в ivo.bg.

 

Позволявам си да отбележа и друго: тъкмо живелите сред съветските колонизатори в България и в СССР българи са най-добре запознати с техния имперски колониализъм. Време е днешните зомбирани путинофили да проумеят, че да си бил в СССР никак не е  повод да си влюбен в него, а по-скоро обратното ( поне за българите с чувство за достойнство, лично и национално).

 

 

Ето какво споделя читател за „любовта” на българите към светските другари. Разказът му напълно потвърждава написаното по темата от Георги Марков, убит в Лондон заради възгледите си на „антисъветчик” и антикомунист. Георги Марков припомня колко дълго българите са мразели и бойкотирали всичко съветско в България до един момент на прекършване, когато настъпило униние и примиряване- нещо, което е далеч от онази любов, струяща от снимката на целуващите се Брежнев и Живков.

 

Димитър Колев Димитров

 

Лично аз ще споделя само една( история).

 

Беше някъде в началото на осемдесетте, работех като конструктор в русенската корабостроителница.Началникът на конструкторското ни бюро/16 души/ беше възрастен инженер от преди девети, непартиен член, поради което тази длъжност бе таванът му. Нищо не знаехме за миналото му, той не споделяше, просто си гледаше задълженията и се дистанцираше от всичко останало.

 

Един петък ни събира и съобщава, че в събота ще пристигнат на приятелско посещение в Русе няколко съветски военни кораба и има заповед на директора 6 души от нашето бюро да присъстват с букети цветя на посрещането.

Всички започнаха да пъшкат и да обясняват какви важни ангажименти имат за съботата и тогава шефът каза за да не се разправяме помежду си най-добре е да теглим чоп.

 

Шест души от нас изтеглиха късата клечка, останалите ликуваха. И тогава шефът след като се успокоиха страстите каза, никога няма да забравя присмехулните отблясъци в иначе строгия му поглед, ” и според заповедта другите 6 души от бюрото трябва да се явят в неделя с букети цветя на пристанището за изпращането на моряците от братския Съветски Съюз!”

 

 

Потресаващ е разказът на Мила Новак за съветските изнасилвачи. Той пък е потвърждение на друг подобен случай ( с който съм емоционално свързан от първа ръка) със съветско изнасилване, макар и с „щастлив край” ( защото групово изнасилената германка успява да роди години по-късно все пак 2 деца и дори да доживее до повече от 90 годишна възраст, въпреки тежките последствия за тялото и душата й в детска възраст).

 

Мила Новак:

 

„Искам да разкажа тук и една история която е на моя съседка, много любим мой човек -почти като майка . Тя нямаше деца. Беше човек, влюбен в природата , витален , със свободолюбив дух.

 

Правехме страхотни преходи в планината и си говорехме с часове. Няма да забравя веднъж през 1982г.  се ПРЕСТРАШИХ да я попитам защо си няма деца – би била страхотна майка. Какъв беше момичешкият ми ужас ,когато след доста въздишки и сълзи и пак сълзи, ми сподели доста грозна тайна . Като 19 годишна при нахлуването на руснаците в страната е била изнасилена от двама- офицер и войник Била е с вътрешни кръвоизливи и т.н.
Едвам я е спасила някаква фелдшерка, но за цял живот си остана стерилна. Когато оцелява , отива да се оплаче при народната милиция. Предупредена е била да не си отваря устата повече – каквото било – било.

 

Остават сираци с по- младата й сестра, която 10 г. след това успява да избяга през Триест в Съединените щати .

 

Леля В.К. почина през 2010 на 84. Беше първият ярък антикомунист, който срещнах в младият си живот. Мир на праха й !

 

Години по-късно , когато се озовах във Федералната Република ,от разкази с половин уста от различни хора от военното поколение, пред съзнанието ми се оформи зловеща картинка .”

 

 

 

И едно допълнение от Емил към споделеното вече от него за преживелиците в Стари Оскол, СССР – този път за саламите с подкуп , ваденето на зъби с клещи и други красоти от времето на СССР:

 

„ Преди да отпътувам за Русия, преминах обстоен медицински преглед,също и при зъболекар.Зъбите ми бяха напълно здрави.

 

След 10месеца престой в Русия абсолютно всички пломби ми изпаднаха.

 

Българите там си вадеха зъбите между тях си. Или с конец, завързан за вратата, или с клещи един на друг.

 

Ако искаш да си купиш салам без да дадеш рушвет, не ти дават. Продавачката те пита: “Магърич будет? Давай адин трайак.Чак тогава получаваш салама.

 

То пък един салам! Като го сложиш в тигана и залепне, и го извадиш на парченца. Затова нашите работници слабееха.Тежка беше работата, а храна никаква.

 

И сега ситуацията там е почти същата. Ако не ми вярваш ( към опонент, коментиращ в блога- бел. ivo.bg), разходи се до Русия, пък после напиши два реда в блога на г-н ИНДЖЕВ. А, да не забравя…преди тръгване изтегли се на кантара!”

Share on Facebook

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване