Бумерангът на Маркс

 

Не ме разбирайте погрешно, ни най-малко не се радвам на нещастията, които ще сполетят британците и не казвам, че си ги заслужават. Но не мога да се въздържа да не възкликна, че в родината на капитализма, където от близо две столетия вилнееха безнаказано теориите за борбата с него, бумерангът се завърна за първи път чрез гласовете на хората във Великобритания, вярващи в модификацията на тези съвременни метастази на марксизма, поднесен като смесица от антиглобализъм , антиевропеизъм и вяра в победата на „обикновените хора” над проспериращата част от обществото.

 

Този извод се налага от синтезирания коментар на емблемата на евроскептицизма (и на българофобията – нека нашите путинисти не забравят това , докато днес сe поздравяват с победата) Найджъл Фараж . Победата на сепаратистките настроения на референдума изглежда вече взе да го плаши още от първите часове на труимфа му с предизвикателството пред необходимостта на да бъдат осеществени розовите обещания при Брекзит. Но въпреки това е валиден коментарът от послединте часове преди оповестяването на окончателните резултати от референдума:

 

„…това е победа за истинските хора, победа за обикновените хора. Борихме се срещу многонационалните компании, срещу големите търговски банки, рещу голямата политика, срещу лъжите, корупцията и измамите и днес смятам, че честността и вярата в нацията ще победят”.

 

Да ви напомня тази реторика на нашенските пропутински „националисти” и техните антиевропейски, антиглобалистки алабалистики?

 

Бумерангът на теориите, които десетилетия наред  бяха приложени на практика  върху поразените от съветската хегемония и съветския колониализъм в Източна Европа източноевропейци,  се приземи в съвременния му вариант на мястото, откъдето срещу нас го захвърлиха Маркс и Енгелс.

 

Каквото и да означава напускането на ЕС от Великобритания в европейския контекст и в глобално отношение, сравнимо с българския опит, на мен днешният 23 юни ми напомня на българския 10 юни 1990 г. Тогава за оставането на България в постсъветската орбита и в полза на посткомунистическата агония гласуваха мнозинството българи, предимно по-възрастните, от малките населени места и по-ниско образованите. Досущ както това днес се случва във Великобритания с победата на по-възрастните и по-необразованите над по-младите и по-образованите, каквито са 70 на сто от гласувалите за оставането в ЕС .

 

Ако в други европейски държави треперят от мисълта на ефекта на доминото по отношение на регионални сепаратизъм, то ние сме длъжни да се страхуваме от  тази косвена победа на Кремъл, заложил на разединението на Европа.

 

Москва, която се дави в собствените си проблеми, може да се почувства окуражена да продължи да се опитва да дестабилизира България, която е най-слабото звено от ЕС. Видно е от руските окуражаващи аплодисменти към поклоните на премиера Борисов на Изток, където го хвалят за апетита му да преговаря сепаративно по корупционните руски енергийни проекти в рамките на една отслабена Европа.

 

 

Русия би трябвало да се срамува, че причини на Крим нещастия с откъсването му от Украйна, но днес ще има своята малка компенсация чрез сбъдната мечта на Путин да види реална пукнатина в ЕС, макар тя едва ли е заслуга на яловите му опити да въздейства чрез пропагандата си на британците- те си имат своята инерция по това нанадолнище от самото зараждане на общоевропейския пазар. Достатъчно е да споменем симптоматичният отказ на Лондон се да се откаже от националната си валута в полза на еврото.

 

 

Ето какво се случва реално днес, докато Кремъл ликува за нещастието на проевроепейските британци. В анексирания от Русия полуостров Крим, както се вижда от безпристрастната сравнителна таблица на цените на хранителните стоки от първа необходимост, някои от тях са вече до 5-6 пъти по скъпи в анексираната от Русия територия, отколкото в Украйна. http://ru.krymr.com/media/photogallery/27814172.html

 

 

Със съжаление трябва да отбележа, че в рамките на по-малко от век британците не за първи път извършват голяма политическа грешка от международен мащаб и от демократични позиции. Демократично упълномощеният от народа премиер на страната Невил Чембърлейн угажда на Хитлер и отива на крака при него, за да подпише на 30 септември 1938 г. т.н. Мюнхенски договор –заедно с френския колега Деладие- узаконяващ германското заграбване на чешките Судетски области и присъединяването на Австрия. Чембърлейн се завръща триумфално у дома, размахвайки пред кинокамерите текста на сговора с уверението, че той щял да гарантира мира в Европа.

 

После…После се налага Чърчил, самотният глас в британската политика, който се е обявявал против приспивното безумие на тази политика, да спасява Великобритания.

 

Интересно ще бъде да видим как британският парламент, в който мнозинство имат проевропейските сили, ще отиграе ситуацията с референдума. Дали в него не се крие някой нов Чърчил? Защото в т. 50 от европейския договор от Португалия не се уточнява как точно се осъществява напускането на ЕС от една държава. Имаме основания да очакваме остра съпротива от страна на привържениците на оставането в евросъюза, които също са проекция на народния вот.

 

Колкото до реакцията на София, нямам съмнение, че тук отново ще треперят за парите от фондовете, които Борисов и компания използват за политическа автореклама чрез проектите , осъществявани с европейски пари. Вън от съмнение е също, че това треперене  ще бъде употребено от Кремъл, където са добре запознати с адреналина на страха от евентуална загуба на европейския финансов кокал в София. И макар самият руски премиер Медведев да призна в прав текст пред гневни граждани в Крим, че Русия просто няма пари, колкото за един морков с български адрес винаги ще се намерят такива – нашите лакомници, когато огладнеят, ще бъдат доволни и от по-малко морковче.

 

Какво можем да направим ли? Ами поне да ги изобличаваме. Дано повечко български глави уврат за факта, че само с моркови ( на трапезата на управляващите, споделена в разпределянето на порциите с и техните опозиционни съзаклятници ) не може да управлява вечно.

 

Апропо, в рамките буквалистиката чрез статистиката и във връзка с горната метафора: Великобритания е европейски лидер в производството на моркови и българските сезонни работници имат принос в тяхното вадене. Сега те са застрашени да вадят кестените от огъня на сепаратизма и ксенофобията. Така че,  сънародниците, които ликуват тук по повод резултата от референдум там, ще трябва да обяснят защо са толкова щастливи от надвисналата беда над главите на десетки хиляди български икономически емигранти, превърнали се в главен финансов донор за България като цяло и за семействата им тук в частност.

Share on Facebook

Share on Facebook

Прочети цялата новина http://ivo.bg/2016/06/24/%d0%b1%d1%83%d0%bc%d0%b5%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b3%d1%8a%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%ba%d1%81/

Свързани новини: