Ядреното оръжие на демокрацията трябва да бъде поставено под международен контрол

Понеже в българската публичност се завъртя метафората за референдумите като „атомното оръжие на демокрацията”, възниква въпросът: не трябва ли да бъдат взети мерки за ограничаване на достъпа до това оръжие за масово поразяване, което не пощади дори родината на демокрацията Англия?

Делегирането на права на политиците да решават стратегически важни решения за отделни държави, за междудържавни съюзи и за бъдещето на човечеството дори, има две основни предимства пред „атомната бомба”, задействана анонимно от „името на народа”.

На първо място , чрез представителната демокрация се филтрират ( без да адвокатствам на овластените грешници за тяхната „безгрешност”) емоциите на случайното и неинформирано гласуване. Но, което е по-важно, от политиците може да бъде търсена отговорност, включително съдебна, за последиците от техните решения. Това обстоятелство е важен възпиращ фактор за превенция срещу катастрофални глупости от страна на хора, които знаят, че могат лично да пострадат и не могат да се скрият зад анонимността на „народната воля”, изразена чрез прякото гласуване на референдум.

И без това е спорно доколко няколко процента преднина на мнозинството от гласувалите граждани гарантират справедливостта и правилността на посоката,  предопределена на парламентарни избори. Каква е гаранцията, че това мнозинство е на прав път- оценката със задна дата на свършеното от страна на народа ли, подлежащ на медийно и политическо промиване на мозъците от страна на управляващите ли? Да, това е компромис, по-добър от който не е измислен в стремежа към договаряне между народа и неговите пълномощници във властта. При цялото му несъвършенство този механизъм е за предпочитане пред безкомпромисното гласуване на също така манипулирани до степен на зомбиране хора, зарибени за пагубни каузи, изстрелвани в орбитата на общественото внимание от популисти с апетит за власт, която не могат да получат по друг начин.

Предизборните политически кампании трудно могат да бъдат оприличени на рицарски турнир, но все пак в тях се явяват с имената, физиономиите и биографиите си живи хора. Докато референдумът е пряка стълба за превземане на крепости в сблъсъка между две анонимни маси хора на принципа на черно-бялото противопоставяне, подстрекавани от инициаторите на братоубийството без опасност за сваляне от власт или от пиедестала на популизма на принципа- ако мине, мине.

Просветеното малцинство почти със сигурност и почти навсякъде разчита знаците на политическия небосклон по-добре от масата гласуващи, но няма как по дефиниция да му бъде дадено да се разпорежда с управлението без това да доведе до обществени катаклизми от страна на пренебрегнатите. Това е прозрял още реформаторът Солон в древна Гърция през 7-6 в. пр. н.е., когато е бил поканен да предложи изход от задънената улица с постоянните бунтове на плебса срещу аристокрацията. Неговият предшественик  Дракон ( време е „говорещите глави по телевизора” да забележат, че става дума именно за „дракОновски мерки” с това ударение върху О, а не за някакъв дракон) предложил смъртно наказание за всяко престъпление в Атина, но се провалил с гръм и трясък. Законотворецът Солон посъветвал аристократите да преглътнат участието на плебса във властта, като се въведе правилото на гласуването „един човек, един глас”. Така създал прецедент, валиден след това в Рим, а днес и навсякъде, където властта е сменяема чрез избори.

Ако обаче в древна Гърция е ставало дума за едно миниатюрно общество, белязано от познанства между участниците в него и от скрити механизми за регулиране на баланса на интересите на двете страни, при днешните комуникации, прозрачността и достъпа до океана от информация, в който се давят огромни маси хора  със съмнителни умения в плуването, пряката демокрация, лишена от филтъра на политическата представителност, наистина се превръща в „ядрено оръжие” в ръцете на популистите, готови да се възползват от „ядреното копче” по още по-грозен начин за егоистични цели от „стандартните” политици, подлежащи на някакъв контрол.

Ти, читателю, наистина ли вярваш в „колективната мъдрост” на „народа”?

Не стигат ли масовите изстъпления на едни части от народа срещу друга, каквито са гражданските и религиозните войни в Европа през вековете, избликът на „народната мъдрост” чрез болшевишкия погром върху най-голямата държава в света и десетилетните му поражения върху десетки други държави и народи? Какво да кажем за лекотата, с която бяха насъсквани стотици милиони невежи китайски младежи по време на „културната революция в Китай” срещу всеки, различен от тях?

Посягането към „ядреното оръжие” би трябвало да е точно толкова крайна мярка от възпиращ характер, каквото е не\упортебата на самото атомно оръжие, поставено под контрола на националните правителства, военните съюзи и международните договори.

Примерът с Великобритания е пореден повод да се замислим над „милитаризма” на желаещите да се възползват от оръжието за масово поразяване в условията на демокрацията , включително заради факта, че британският суверен се произнесе по въпрос, който далеч не засяга само и единствено народа на тази отделно взета страна.  Една от причините ядрените ракети, бомби и снаряди да си стоят в силозите много поредни десетилетия след Хирошима е в осъзнаването и признаването на факта, че пораженията му са трансгранични, бумерангови, глобални. Каквито могат да бъдат и референдумите.

Заразяването с лъчевата болест на референдумите и вторичните трусове от задействаната ядрена бомба на британския референдум тепърва ще изостри апетитите на авантюристите по света.  Най-опасното е, че този път те няма да се видими злодеи, застрашаващи с тероризъм и война чужди държави и граждани, а ще действат тъкмо там, където демокрацията е издигната в култ. И ще използват атома за уж мирните цели на пряката демокрация в нейно име и срещу нея едновременно.

Освен ако излъчените на демократични избори демократични лидери не се съгласят да обмислят възпиращи мерки срещу безконтролната употреба на „ядреното оръжие на демокрацията”.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител