РН Atlas V с навиагциоенн спътник за ВМФ на САЩ стартира от космодрума Кейп Канаверал.

Възвращаемият модул , на китайската ракета носител 'Чанчжен-7' , която бе истреляна в събота от новият китайски космодрум , успешно се е завърнала на повърхноста на Земята, по информация от китайските СМИ.

Учени с по моща на научния инструмент HiRISE (High Resolution Imaging Science Experiment) от автоматичната междупланетна станция MRO (Mars Reconnaissance Orbiter) са открили на Марс форма на релефа , наподобяваща преобърнат кратер.

Специалисти по небесна механика от САЩ са открили няколко големи транснептунови обекти ( т.е. разположени след орбитата на Нептун) и са изучили тяхното взаимодействие с газовия гигант.

Знаете ли че пластмасова бутилка от вода, сок или кофичка от кисело мляко се разграждат за 300 до 500 години (години!!!). По колко такива изхвърля всеки от нас на ден, въобще без да се замисли … А може да се рециклира, ако се изхвърля ‪разделно!

А че цели 450 кг боклук произвежда всеки българин годишно. 125 кг от тях са от опаковки и поне те могат да се рециклират. Зависи от нас най-малкото да ги изхвърляме ‪разделно!

Имах късмет да съм сред поканените от Екопак на разходка из две площадки – за сепариране на отпадъците от пластмаса, хартия и метал и тези от стъкло. Бяхме 8-9 блогъра. Не беше купон, вероятно затова от поканените 60-тина се отзоваха толкова малко. Но беше изживяване, силно изживяване за всеки от нас, за което дълго ще мисля, разказвам, споделям.

На снимката – площадката в Нови Искър тъкмо беше получила доставка от квартал Младост.

Видях с очите си тонове отпадъци. Тонове опаковки, които имат шанса да живеят втори живот, защото са изхвърлени разделно и ще се преработят за повторна употреба. Планини хартии, бутилки, кенчета … Които след сепариране ще са „в играта“ отново.

Освен от тоновете опаковки за рециклиране се впечатлих от компетенцията и стремежът да действат и променят обществото ни в правилната посока на професионалистите в Екопак и на място на площадките.

За жалост все още сме далеч от цивилизацията, макар вече много години да има из цяла София и България по две или три цветни кофи за разделно събиране. Защото хората още не сме се научили какво може и какво не може, че това са само кофи за отпадъци от опаковки, а не за всичко. Защото не се замисляме, че опаковките са ресурс, а не боклук. Че си изчерпваме сами с невероятна скорост ресурсите на планетата, а има начин да забавим и дори спрем този процес.

Силен шамар бе тази разходка. Шамар срещу претенцията ни за цивилизованост. Шамар срещу всяка наша претенция.

И до момента съм се замисляла много и лимитирала почти напълно употребата на малки бутилки безалкохолно, пластмасови чинии, вилици, кенчета и подобни. Но вече ще ги сведа до 0 и ще разказвам на познати и приятели за планините боклук, които правим всични ние всеки ден.

Благодарност, че има хора и организации, на които им пука и полагат усилия да рециклират, събират разделно, правят по-малко боклук. Иска ми се да вярвам, че можем повече – всеки от нас поотделно и всички заедно.

Разстоянието е повече от кратко, но потресаващо никой не ще да го забележи. И за двете се проведе референдум, за малко повече от три години. И двата референдума са в рамките на ЕС. Но на никой не му идва на ум да ги сравни? Защ...

Разстоянието е повече от кратко, но потресаващо никой не ще да го забележи. И за двете се проведе референдум, за малко повече от три години. И двата референдума са в рамките на ЕС. Но на никой не му идва на ум да ги сравни? Защ...

В сайта Клуб Z се появи интересен коментар на Константин Мишев за руската пропаганда с предположение, че с нея настъпва завой. Разсъжденията на автора са базирани на подозрителните ласкателства към българските русофили като незаслужено обиждани в Русия, макар да са най-верните русофили на Москва в чужбина и конкретно в толкова необходимата на Кремъл като кръстопът и коридор за прокарване на руските интереси на Балканите наша родина. http://clubz.bg/41410-gotvi_li_se_rqzka_promqna_v_ruskata_informacionna_vojna_sreshtu_bylgariq_

Дотук-добре. Само едно не е вярно. Че това е нов завой. Налага се да припомня, понеже не веднъж съм писал по този въпрос, че всъщност ни разиграват класическата схема на доброто и лошото ченге, на моркова и тоягата в пропагандната си спрямо и срещу България. Самият генерал Решетников, описан много вярно с малко думи от Контстантин Мишев като дългогодишен специалист в шпионирането срещу България, лично олицетворява „доброто ченге” в обгрижването на руската пета колона у нас. В „Течна дружба” още през 2011 г. съм цитирал интервю във в. „Дума” с него, в което същият кагебист буквално хлипа от умиление пред авторката ( това се разбира от нейното описание на просълзяването му), жалейки за несправедливо изоставените от Русия на произвола на американската съдба „братушки”.

Постоянен рефрен в изявите на кагебисткия специалист по манипулиране на информацията от и за България е неподоправения му възторг от факта, че няма друга страна в света, в която да има „Национално движение русофили”. Решетников почти изпада в транс всеки път, когато споменава този факт в поредица от негови интервюта. Като това:

http://www.cross.bg/bulgariya-surbiya-voiina-1512107.html#axzz4CfQTfRfi

Репликирам Констанин Мишев не заради спора с него кога точно е започнал въображемият обрат в руската пропаганда към България, а за да дам своя принос в разгадаването на загадъчната руска душа, която ни подхвърля разни примамки с надежда, да се хванем на въдицата й. Тъкмо поради нежеланието си да кълва на тази блесна, а не заради някакъв порив да блесна с познания, отбелязвам, че коментираната от Констанин Мишев статия всъщност беше предложена в българската публичност- с надежда да я очарова- първо в русофилския сайт CROSS. В собствен превод. Тогава реших да не я тиражирам, виждайки, че е резоньорска спрямо зададения от години тон от страна на началника на автора, т.е. няма нищо ново в това доброто ченге от РИСИ да „громи” лошото руско ченге, пуснато да стреля с обобщаващо джепане срещу българите по друга пропагандна писта.

http://big5.bg/obshhestvo/intervyu/gen.-leonid-reshetnikov-bez-blgariya-shhe-ni-e-tezhko-da-si-svrshim-rabotata.html

Мечките в овча кожа не бива да бъдат подценявани. Те водят за носа и без това българското стадо, готово да се хваща на всякакви подмятания. Имитацията на загриженост за съдбата на стадото им у нас не бива да ни заблуждава за истинските цели на Москва. А те са да бъдем разделени в полза на онези 82 процента им се привиждат като добрите българи защото били русофили. Нищо , че в действителност близо 2 милиона българи избраха да живеят, работят или учат на Запад и е истинска екзотика да намериш луд българин, па макар и русофил на думи, който да си сложи яйцата в сибирската кошница доброволно, където ни караха да мътим и връзваме с десетки хиляди по времето на СССР. Нищо ,че в единственото социологическо проучване през последните години- на „Алфа рисърч” от април 2015 г.-, в което по едно голямо изключение у нас беше поставен правилно въпросът за отношението към Русия, само 6 на сто от българите посочват уж братската държава като пример за подражание…

Апропо, Решетников е еманация на дистанционния инструктаж на русофилството у нас. Той спуска не само опорни точки на теория, но и праща практически послания.

Не искам да задръствам статията си с още линкове, но всеки може с лекота да открие колко любвеобвилен бащица беше генералът спрямо партия „Атака” и Волен Сидеров, обяснявайки в интервютата си, че те са истинските приятели на Русия в България. После, от толкова много любов, разглезеното му дете Сидеров се наака няколко пъти и така се размириса в руското му люлка у нас, че чак в Москва се погнусиха. Пратиха един двойно по-голям русофил ( поне на килограми, на ръст и побойнически умения ) да му набие публично кроше пред цял взвод милиционери и зяпачи на оживената столична улица с русофобското название „Раковски”. След което Сидеров се усмири  и покая дори, а русофилът – побойник, когото побързахме да припознаем в началото за патриот, получи своето оневиняване от същата съдебна система, която преследва все по-настървено за „хулиганство” българските патриоти, дръзнали да изразят отношението си към съветската окупация върху Монумента на окупационната червена армия МОЧА в София.

Детайли, както се казва. Но не е лошо да ги следим, преди да почнат да ни бият за назидание и нас, а ние да си мислим, че биячите са патриоти.

Не е новина човек да води мечка на синджир, макар да не мечколюбиво и вече е забранено у нас по законите на европейската хуманност. Новина е, когато мечка води хора на синджир. Това тук не само е позволено, но се случва на всички, които се оставят да бъдат третирани като стадо.

Р.S. Ехо от загубената България: В България преди сто години:

Share on Facebook

Пламен Асенов

02. 03. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100664961/velikite-evropeici-pier-abelar-chast-vtora

Някъде около 1114-15 година средновековният философ, теолог, логик и диалектик Пиер Абелар е истинска европейска звезда в преподаването на висши науки. Той е най-известният учител в Париж, при него се стичат ученици от целия континент, има слава, пари и огромно самочувствие. Както сам пише по-късно: „Усещах, че светът е в краката ми”. Но е и доста самотен. Знае се, че, въпреки всичко, Абелар води прост, обикновен живот, отдаден изцяло на философията и мисълта. И продължава така, докато не среща девойката Елоиза и започва с нея любовна афера, пълна със секс и отровни интриги, с любов и омраза, с жертви и саможертви, а перипетиите на този роман с основание продължават да разгарят въображението на публиката чак до наши дни.

Third ear band, Абелар и Елоиза

Абелар, според най-разпространената версия, е на 39 години, когато среща Елоиза, а тя е на прелестната възраст между 15 и 17. Елоиза е сираче, отгледано в манастира Аржантьой, където получава невероятно добро образование – нещо рядко за жена от онези времена. Твърди се, че всъщност и тя е нещо като звезда за тогавашното парижко общество заради дълбоките си познания по класическите езици – латински, старогръцки и еврейски, а също заради силната си жажда за знания и страст към търсене на истината за човешкото съществувание. Самият Пиер Абелар пише, че тя е най-известна с дарбата си за четене и писане и казва: “Жена с изключителна хубост, тя изпъкваше сред останалите и с голямата си начетеност и познаване на литературата.” Така или иначе, от известно време Елоиза вече не е в манастир, а грижата за развитието и носи нейният вуйчо Фюлбер, каноник в катедралата Нотр Дам. Той търси най-добрия учител за най-добрата ученичка и тъй като славата на Абелар гърми, обръща се към него. С което сам вкарва вълка в кошарата. Преди да продължим към радостите и мъките на любовта, които следват обаче, да кажа няколко думи и за основателните съмнения, породени от тази предистория на историята. Много е трудно едно момиче на 17 години, при това в средновековно манастирско училище, да получи толкова дълбоки познания по класическите езици, че чак да се прочуе с тях в светското общество. Още по-трудно е на тази възраст да изучи литературата, пък и изкуството на писането до висша степен, какъвто и божи дар да има. И накрая – тя всъщност няма и особен достъп до въпросното „общество”, а е държана повече под ключ, тоест, славата и трудно би могла да стане толкова голяма, колкото се описва. Ето защо много изследователи смятат, че, когато среща Абелар, Елоиза е поне на 26-27 години, ако не и по-възрастна. Да, някои отиват още по-далеч – нищо чудно, казват, тя да е по-възрастна и от самия него. Тази геронтологична версия обаче ми изглежда леко преувеличена, също както и съвсем тийнейджърската. Но, каквато и да е истината за възрастта, тя не променя факта, че, щом се виждат, Абелар и Елоиза започват да се облизват като котараци в любовен период. И съвсем скоро след това – да се държат като такива.

Third ear band, Абелар и Елоиза

Ето как стават нещата. Вуйчото Фюлбер се завърта около Абелар в желание да го привлече за учител на племенницата си. Самият Абелар пък знае нейната слава и не се противи, само прави една уговорка – за да се посвети всеотдайно на обучението, трябва да има непрекъснат достъп до Елоиза. И предлага финансово най-изгодния за вуйчото вариант – да учи племенницата му само срещу храна и квартира в неговия дом. Ако това ви прилича на сюжет от „Декамерон”, не сте сбъркали, има нещо такова. Но да се върнем на същинската история. Абелар започва да учи Елоиза, но скоро духовното в тях се отплесва по телесното: “Ние си разменяхме повече целувки, отколкото академични аргументи, и ръцете ми посягаха по-често към гърдите й, отколкото към книгите ни” – признава Абелар в автобиографичната „История на моите бедствия”. „В нашата пламенност ние прекосихме всички фази на любовта; всички изтънчени удоволствия, които страстта може да изобрети, ние ги изчерпахме. Колкото по-нови бяха за нас тези радости, толкова повече ние дръзко ги продължавахме, без да можем да спрем” – информира ни още той. Тази наистина възбуждаща смес от интелектуални и сексуални радости продължава няколко месеца и свършва, когато Фюлбер ги заварва в разгара на страстна любовна игра. „Случи ни се това, което митологията разказва за Марс и Венера, изненадани заедно” – описва Абелар. Не е сигурно, обаче, че то става случайно. Първо, самият Абелар, горд с подвига си, успява да се похвали тук и там, а слухове май стигат и до вуйчото. И второ, злите езици казват, че сам Фюлбер изпитва нездрава страст към Елоиза, и смята, че сега, след като тя вече е „разпечатан съд”, ще му е по-лесно да я реализира. И той гони съперника от дома си, но не бърза да вдига публичен скандал – било заради нежелание да злепостави племенницата си, било че чака Абелар да постъпи като джентълмен и да се ожени за нея. Докато Фюлбер се мота обаче, Елоиза разбира, че е бременна, успява да съобщи на любимия си, една нощ той я грабва и води при сестра си в Бретан. Там Елоиза ражда момче, наречено Астролаб – име, което само доказва колко наистина луди по науката са и двамата му родители.

Пиер Абелар, Плачът на Давид над Саул и Йонатан

След като всички карти са вече раздадени, започват пазарлъците. Абелар се пазари с Фюлбер – ще се ожени за Елоиза, но в таен брак. Пазари се също с Елоиза. Тя отказва да се жени изобщо и предпочита да е негова любовница, за да не го отнема от света. Споделя мнението, че Абелар е истинско светило на епохата и грижите за ревящи бебета само ще пречат на възвишената му мисъл. Така или иначе, постига се съгласие и има тайна сватба, а после младоженците да заживяват отделно. И оттук започва онзи цикъл от интриги, взаимно неразбиране и проява на жалки предразсъдъци, които в края на краищата довеждат нещата до възможно най-зловещия финал. Почти веднага след тайната сватба, Фюлбер, въпреки уговорката, разпространява новината за нея. Елоиза отрича, доколкото може, но той я заплашва. За да я предпази от вуйчо и, Абелар на свой ред отново организира бягство. Този път води Елоиза в Аржантьой, манастира, където тя прекарва детството си. Обаче пък сега вуйчото си наумява, че гадният Абелар просто иска да се отърве от отговорност, като направи Елоиза монахиня. Вместо да го попита, той решава направо да си отмъсти. Така че събира банда главорези, подкупва един слуга, през нощта всички вкупом влизат в спалнята на Абелар и го кастрират. С нож и без упойка. Нямам сили да кажа повече.

Third ear band, Абелар и Елоиза

След тази драма всичко изглежда разбито. Елоиза наистина става монахиня, макар да няма никакво желание за това, синът им, най-вероятно осиновен от сестрата на Абелар, умира млад, самият Абелар пък става монах в манастира Сен Дени. Той се възстановява бавно от преживяната травма, но монашеството не му импонира и тъй като човек не може да избяга от себе си, пак се захваща с философия и преподаване. Да, шантаво звучи, но не е проява на цинизъм от негова страна, обратно – той просто опитва да намери най-здравата опора под краката си, за да оцелее психически. Така или иначе, няколко години по-късно Абелар стига до момента, когато спокойно пише в автобиографията си: „Божествената милост ме пречисти повече, отколкото ме осакати и, освободен от плътските съблазни, аз можех да се отдам свободно на изучаването на книгите.” Не само ги изучава, но ги и пише. В книгата си Sic et non, „Да и не”, той задава 158 въпроса, свързани с вярата и демонстрира цялата сложна и противоречива природа на света, мисълта и религията, като подбира и поставя един до друг цитати на уж най-великите църковни авторитети, които изразяват абсолютно противоречиви мнения по дадените теми. Тази книга, заедно с неговото „Християнско богословие”, в което се развиват неприемливи от църковна гледна точка идеи за същността на Светата Троица, са осъдени и изгорени като еретични на събора в Соасон през 1121 година. Самият Абелар е поставен под строг режим, но бързо се измъква. Като се връща в Сен Дени, вместо да кротне, заяжда се злобно с монасите и те го прогонват. В следващите години неукротимата му природа го води през още много приключения. В един момент дори, когато става абат на манастира „Сен Жил” в Бретан, монасите толкова не го понасят, че правят поне два опита да го отровят и един да го удавят. През 1141 година, вече на 63, той влиза в сблъсък с Бернар от Клерво, най-големият църковен авторитет по онова време, за когото се смята, че е дори по-влиятелен от папата. Под влияние на Бернар, съборът в Сенс отправя ново обвинение в ерес срещу Абелар. Папата, към когото той опитва да се обърне за защита, издава була, с която нарежда книгите му да бъдат изгорени като еретически, а на самия него налага безмълвие. Пиер, абат на Клюни, го приютява и се опитва да смекчи наказанието. Усилията обаче са напразни – няколко месеца по-късно учителят Пиер Абелар умира от треска, предизвикана от скорбут. Последните му думи са: „Не знам”. Костите му са погребани заедно с тези на любимата му Елоиза.

Хшилдегард фон Бингенq Ave generosa