Когато се говори за аламинут, най-често се има предвид приготвено ястие на момента, за което обикновено няма предварителна подготовка. Един добър пример за това е омлетът. А може да бъде и пържола или запечен рибен котлет на плоча. Всички те се приготвят в момента преди да бъдат сервирани, но и за всички е необходимо малко време докато станат готови. Обаче, в настоящия случай на моя говежди стек аламинут, освен основното значение за приготвено на момента, аламинутът играе и ролята на дума подсказваща времето за приготвяне на стека – точно 1 минута. Но не е само това причината, заради която искам да ти споделя тази рецепта. По-скоро е заради самото месо и идеята да се включи в богата салата, в която може да събереш всичко, което ти дава лятото. А за разнообразие, в съчетание с тях предлагам и два вида дресинг.

Обожавам всяко лято, обожавам всички храни, които се раждат по това време на годината и никога тези няколко месеца на изобилие не ми стигат да приготвя всичките си идеи. Обзалагам се, че и ти както и аз, наблягаш най-вече на салати, студени супи и не особено ангажиращи ястия. Рибата и морските дарове също са отличен избор за бързо приготвена вечеря. Пресни картофи изпечени във фурната или паста с доматен сос (стига да не е с кюфтенцата на Джейми Оливър) отново са бързи решения. Обаче какво ще кажеш за салата, която сам да сглобиш и овкусиш различно от класическия винегрет? Точно тук идва твоята фантазия и желания.

Салатата в настоящата рецепта не е със строго избрани продукти. Избираш си ги ти. Тя може да включва всякакви марули и зеленолистни. Може да добавиш гриловани тиквички и аспержи. Може още да съчетаеш с краставица, репички и домати. А ако попаднеш на хубав артишок, защо да не включиш и неговата сърцевина в твоята салата. Използвай всичко, което обичаш!

Другата тема е за двата вида дресинг. С Вальо обичаме дресинга на салата Цезар, в който присъства аншоа, пармезан и чесън. Но не си прави прибързани изводи. Умереното количество аншоа в сосове и дресинги, в комбинация с агнешко и в марината за стекове съвсем не дава вкус на риба. Тя по-скоро носи наситена соленост и умами вкус. Не е екстравагантно, нито пък е от криво разбраното понятие за гурме, но нейното присъствие е вкусно и отличаващо се.

Дресингът се приготвя бързо, стига да се съберат всички съставки в един съд и да се разбият с пасатор. Дори може да го направиш в буркана, в който дресингът ще се съхранява.

Този дресинг е на основата на зехтин, в него присъства жълтък за плътност, дижонска горчица, малко пармезан и чесън за още соленост и пикантен вкус. Затова внимавай с добавянето на сол. Аз обикновено не добавям никаква, защото и аншоата, и пармезанът ми дават достатъчно, но ако все пак преценя, че дресингът има нужда от още малко сол, поръсвам малдонска.

Вторият вид дресинг е със синьо сирене и моля те, не се муси отново. Сиренето е горгонзола – едно от най-леките и кремообразни сини сирена. Количеството му в дресинга също не е голямо, но е достатъчно да придаде своята пикантност и да допринесе за наситеност на вкуса.

Този дресинг е на основата на майонеза към която добавям заквасена сметана, която да я олекоти и да балансира вкусовете. Присъства още оцет, като избрах той да бъде японски оризов оцет, защото е с по-мека киселинност, но ти винаги може да поправиш това и да заложиш на ябълков или дори винен оцет, ако предпочиташ повече острота във вкуса. В този дресинг също присъства изненадващ вкус от сос уорчестър. Точно той прави дресинга различен и забележителен. И точно заради това според мен не ти трябва да добавяш силна киселина. Трябва да опиташ!

ОК, дойде ред и на стека. Всяка една зеленолистна салата би си подхождала с този стек, но идеята тук е че тя може да бъде овкусена по различен начин, което разбира се ще доведе до различни усещания на една и съща храна. Освен със салатата, те перфектно се комбинират и с говеждия стек. Реших да предложа двата дресинга различни от класическия винегрет, защото хората имат различни предпочитания и критерии за вкусно. Това може да се случи не само в компанията от приятелите, но и в семейството. Ето например, на мен тази салата с този стек повече ми допада с дресинга със синьо сирене, докато на Вальо повече му харесва с дресинга с аншоа. Но нали казват, че за вкус не бива да се спори. И ние няма да го правим, така че всеки може да избере онова, което му харесва.

Но за стека щях да говоря, да. Стековете, които използвах за тази рецепта са говежди от породата Black Angus. Разфасовани са на тънки парчета и перфектно мраморирани с тънки нишки мазнина, което им позволя да се готвят кратко време и да бъдат сочни. Всеки, който обича добре приготвено месо и се интересува от него, няма начин да не знае за тази легендарна порода говеда. Месо от тях не се намира лесно у нас. Може да попаднеш на това име в менюто на малко брой ресторанти, но все пак не е невъзможно да си го приготвиш у дома.

Различни разфасовки месо от Black Angus има в Метро и ВиВенда, като специално този, който използвам в рецептата е стек перо аламинут от ВиВенда. За да се приготви добре са му необходими точно по 30 (тридесет) секунди от всяка страна. Месото е достатъчно добро за да остане до онази полу-сурова степен, на която да се насладиш с вкус и сочност без клечки за зъби след това. Искам да кажа, че това е едно от най-добрите меса, които съм яла някога, като в това някога включвам и насладата от Т-бон стекът, който опитах във Флоренция по време на ваканцията в Тоскана преди две години.

В обобщение на всичко, което ти наприказвах имаме прекрасни говежди стекове, които се готвят точно за 1 минута; богата салата, в която може да събереш всичко от лятото, което обичаш; два вида дресинг, с които предоставяш избор на гостите си. Разбира се, не е необходимо и двата дресинга да се приготвят наведнъж, ако от прочитането на съставките вече знаеш кое ще ти допадне повече, но пък никога не е излишно да опиташ и онова, което предполагаш, че ще ти хареса по-малко. Защото е добър начин сам да усетиш разликите във вкуса на една съща храна, когато е овкусена различно. А смятам това за правилната стъпка, защото дресингът винаги е играл ролята на връзка между останалите продукти и защото може да те провокира да експериментираш и върху други салати и ястия. Но с тези, няма как да сбъркаш. Ти си на ход!

Богата лятна салата с говежди стек аламинут и два вида дресинг

Както вече споменах, салатата може да сглобиш от любими зеленолистни и летни зеленчуци, но все пак ще поместя примерна рецепта, за това, което се вижда на снимките.

Изборът на стековете е моята идея за бързо приготвено и изключително вкусно месо. Приготвям го на тиган, но е идеално и за скара, като времето за готвене се запазва, освен ако не целиш пресушено месо огъващо се като гума. Ако планираш скромна семейна вечеря включваща повече зеленчуци, един стек на порция е достатъчен. Обаче ако имаш идея да приготвиш това ястие за компания приятели или за празник, необходимо е да предвидиш по два стека на порция. Просто за всеки случай, не знаеш кой на какво би наблегнал повече. В настоящата рецепта за 4 порции, включвам по два стека на порция. Първо, защото никой у дома няма синдрома на „диета преди лятната отпуска“ и второ, защото когато се касае до храна, обичам да превръщам делниците в празници.

За дресинг на това лятно ястие още в началото на неговата идея бях сигурна, че ще заложа на дресинга от салата Цезар. Междувременно прегледах подобна публикация с рецепта в lecremedelacrumb.com, в която впечатление ми направи дресингът със синьо сирене. Знаех, че това ще ми хареса, но за да бъде напълно по мой вкус промених някои части от тази вече изготвена рецепта като запазих идеята ѝ – да бъде лека, но същевременно с пикантни нюанси и изненадващ послевкус от соса уорчестър.

За салатата:

• 2 средно големи тиквички, нарязани на ленти по дължина с дебелина 3 мм
• 1 връзка зелени аспержи
• 1 малка маруля
• 1/2 глава червена дъбова салата
• 1/2 глава салата лоло росо
• 1/2 глава айсберг
• 1 голяма шепа рукола
• 400 г чери домати – различни видове
• 1 малка глава червен лук

За дресинга с аншоа:

• 3-4 филета аншоа
• 1 жълтък
• 1 скилидка чесън
• сок от 1/2 лимон
• 1 супена лъжица настърган пармезан
• 1 чаена лъжица дижонска горчица
• 80 мл зехтин
• сол и прясно смлян черен пипер

За дресинга със синьо сирене:

• 120 г майонеза (виж как да си я приготвиш сам)
• 120 г заквасена сметана
• 1 чаена лъжица сос уорчестър
• 2 чаени лъжици оризов оцет (или друг по избор)
• 80 г горгонзола + допълнително за поръсване на салатата
• сол и прясно смлян черен пипер

За стековете:

• 8 броя говежди стека от Black Angus, с дебелина около 6 мм
• сол и прясно смлян черен пипер
• зехтин

Подготовка за салатата

Тиквичките се нарязват на летни по дължина с дебелина 3 мм. Най-лесно и бързо това става с мандолина или V-образно ренде. Поставят се в купа, посоляват се с малко сол, прясно смлян черен пипер и зехтин. Разбъркват се хубаво. Грил тиган се нагрява на умерен към силен котлон. Тиквичките се запичат от двете страни за няколко секунди. Достатъчно е само да получат следи от грила и да омекнат леко, но да останат хрупкави.

Аспержите се почистват от жилестия край в основата им като се счупва с пръсти. Ако това става лесно и се издаде ясен звук „пук“, значи аспержите са крехки и пресни. Почистват се от люспите по стеблото им с помощта на белачка за картофи. Измиват се под студена течаща вода. В голяма тенджера се загрява вода до завиране. Отделно се подготвя съд с ледена вода. Аспержите се бланшират във врялата вода 3 минути и след като се извадят с решетъчна лъжица веднага се потапят в ледената баня за да спре термичната обработка и за да запазят цвета си.

Салатите се почистват, измиват и се накъсват на хапки. Листата рукола се запазват цели.

Чери доматите се измиват и подсушават. Нарязват се на половинки.

Лукът се обелва и се нарязва на тънки филийки.

Приготвяне на дресинга с аншоа

Всички съставки се смесват в дълбок и тесен съд. Пасират се с пасатор докато се образува гладка емулсия. Опитва се и ако има нужда се коригира с киселина и/или сол.

Приготвяне на дресинга със синьо сирене

Всички съставки се смесват в кухненски робот или малък чопър. Пасират се докато се получи гладка емулсия. Опитва се и ако има нужда се коригира със сол или сос уорчестър.

Приготвяне на стековете

Тези стекове обикновено са замразени, затова е необходимо да се размразят в хладилник от предния ден, а малко преди приготвяне да се темперират до стайна температура. Стековете може да се приготвят в тиган с незалепващо покритие, чугунен тиган или грил тиган.

Всеки стек се посолява със сол и прясно смлян черен пипер. Тиганът се нагрява на умерен към силен котлон. Добавят се няколко капки зехтин и малко преди да започне да пуши се добавят стековете. Запичат се от едната страна за 30 секунди. Обръщат се и се запичат от другата страна за още 30 секунди. Изваждат се върху затоплена чиния, докато се приготвят всички стекове. Оставят се да починат 10 минути преди да се сервират и разрежат.

Сглобяване на салатата

Тук може да се подходи различно. Едно от предложенията ми е да смесят всички продукти за салатата, да се овкусят с част от желания дресинг и върху тях да се сервира един или два нарязани стека. Предвижда се допълнителен дресинг за поръсване върху стековете. Този начин е удачен за семейната вечеря. Друго предложение, което е по-подходящо за събиране с приятели е отново овкусяване на салатата с част от дресинга и сервиране на стековете отделно (в този случай ще бъде необходимо да се предвидят повече стекове).

Трети вариант е да се овкусят всички зеленолистни и отделно да се сервират тиквички, аспержи, домати и стековете, така че всеки да сглоби ястието си според това, което обича. Отново се предвижда допълнителен дресинг поставен на масата за хранене. При дресинга със синьо сирене се предвижда още от него сервирано на масата, за да може всеки да поръси допълнително салатата си с него ако желае.

Други предложения за салати

• Салата от зелена леща и червено цвекло с джинджифилов дресинг и едно предстоящо събитие
• Салата с броколи, козе сирене и червени боровинки
• Зелени салати с бекон, яйца и чеснови крутони + съобщение
• Салата с пушена скумрия и лилави картофи
• Салата със земна ябълка и понзу сос
• Салата от тиква със зелена леща и козе сирене
• SOS – 3 рецепти с водорасли
• Агнешко с пармезан и салата от френска леща
• Цитрусова салата с фенел и сьомга на тиган
• Салата с печена земна ябълка
• SOS – Турска салата с булгур
• Спаначена салата с фета и киноа
• Салата от печени пресни картофи и репички с билково песто
• Зеленa салата с хрупкав бекон, ябълки и дресинг с камембер
• Салата с тиква, карамелизиран лук и горгонзола
• Изненадай Коледа! – Салатата
• Салата от краставици, шамфъстък и плодове от черница
• Фалафел или кюфтенцe? А кимион обичаш ли?
• Вариация на Табуле с черна леща и сумак, и млечен сос с левурда
• Салата от чери домати с ароматизирани с аншоа крутони и пармезанов дресинг

Богата лятна салата с говежди стек аламинут и два вида дресинг е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Нашият специален пратеник в Брюксел Бойко Борисов, толерантен към “великобританците”, е отвърнал днес на въпроси на журналисти, включително във връзка с историческия факт, че е бил сред последните, които са си говорили с напускащия ЕС негов приятел Дейвид.

Загрижен за великобританците, за други народи и лично за Дейвид, нашият Борисов, казва между другото великодушно от името на целокупния Европейския съюз на оставащите ( за да не кажа на оставачите ):

„Иначе ние за пореден път показахме, че сме изключително толерантни и към Дейвид и към избора на великобританците, макар че всички знаеме, че и в другите страни народите също очакват не само за британците да се грижиме, а и за самите тях”

От бТВ го питат: Вчера Вие бяхте точно до него (Камерън – б.р.) и си разменихте няколко реплики. Какво си казахте? Вие му казахте нещо, всички Ви видяха…

Борисов: Казах му, пък и той ми каза: Надявам се да останем приятели и той вече като депутат да съумее да защити Европейския съюз както го правеше през кампанията,  но с повече аргументи, защото вие видяхте, дори теми, които изобщо не касаят съюза, бяха използвани в пропагандната машина, която работеше във Великобритания, включително и здравеопазване, включително и неща, които нямат общо с Европейския съюз. ( Клуб Z )

Превеждам по същество основното от посланието му на великобритански за любознателните великобританци, владеещи борисовица (по аналогия с кирилицата):

„ Конграчулейшънс… Френдс дифенс ЕС, йес…Пропаганда машин но аргументс касают нашего союза…”

Ето така бай Борисов каза „бай, бай „ на своя френд Дейвид, с когото така добре се разбираше от половин дума, а понякога с дума и половина.

Ето паметен кадър  от декември 2015 г. , когато балканският Голиат разходи прощално британския Давид край телената ограда на своята европейска охранителна гордост. Дейвид вече е отвъд оградата, а Бойко толерантно го покровителства, барабар с великобританците.

Снимка: Правителствен пресцентър

Share on Facebook

Това става пределно ясно от "българските медии" щедро тиражиращи днешните постановки на Борисов и ортаците му в Брюксел. За да спазя хронологията на престъплението ще се позова на втората по значение "медия"-любимка н...

След като преди няколко дни Barnes & Noble обявиха, че ще отворят книжарници-ресторанти в САЩ през 2017 г., компанията разкри и нова стъпка за привличане на повече читатели. От веригата книжарници ще подкрепя самопубликуващите автори, като им дадат възможност да продават своите книги не само в електронно, но и в хартиено издание. Barnes & Noble притежава...

Класация на книжарници „Сиела” – 20 юни – 26 юни 2016 г. 1. След теб, Джоджо Мойс, Хермес 2. Ракиямен, Кристиан Чарли Танев, Сиела 3. Warcraft – официалната история на филма, Кристи Голдън, Сиела 4. Брит-Мари беше тук, Фредрик Бакман, Сиела 5. Търсенето на Дори (Чародейства), Егмонт Класация на „Книжен ъгъл“ – 22 юни –...

Чехия позволи на партньорите в гей двойки да осиновяват деца

Официалното представяне на том първи от събраните съчинения на Джак Керук („По пътя“, „Бордягите на Дхарма“) ще бъде отбелязано от издателство „Парадокс“ с тематично блус парти на 2 юли от 20.00 часа в Delta Blues Bar (ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ 44). На живо в заведението ще можете да чуете блус групата Delta Roosters, които ще подчертаят...

Това показва вече няколко дни обединеният изследователски център, към Европейската комидсия, на интерактивната платформа за отразяване на радиационния фон на континента. Мястото на пиковия радиационен фон се намира на 73 километра юго-за...

Това показва вече няколко дни обединеният изследователски център, към Европейската комидсия, на интерактивната платформа за отразяване на радиационния фон на континента. Мястото на пиковия радиационен фон се намира на 73 километра юго-за...

Певицата Михаела Филева, посланик на кампанията „Забавното четене“, на която „Аз чета“ е партньор, разказва защо е важно не просто да четем, но и да четем „между редовете“

През последните години читателски преживявания не се изчерпват само с потапянето в сюжета на книгите, стила на автора и харизмата на героите. Все по-ческо книжните закачки преминават във формата на стилни аксесоари, тематични изненади и предизвикателства, които предлагат допълнителна емоция с конкретни заглавия и разнообразяват читателското приключение. Е, щастливи сме да ви споделим, че и...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/76666-de-profundisparvanov-i-ninova-v-moskva-da-prevarnem-brexit-v-putin.html

Аз си мислех, че тези дни погледите на всички нашенски партии, които декларират себе си като европейски, са тревожно вперени някъде в пространството между Брюксел и Лондон, а лидерите им трескаво кроят планове как да се спаси ЕС и какви ще ги дъвчем ние, българите, ако съюзът все пак не успее да се спаси.

Обаче – ядец! Оказа се, че великите шефове на социалистическите по форма и руски по съдържание партии БСП и АБВ – Корнелия Нинова и Георги Първанов, които иначе са първи европейци, щом трябва да се всмукнат едни евра, точно в най-кризисния за Европа момент са в Москва.

Не казвам, че са отишли там, за да си вземат едни рубли, макар че си го мисля.

Но казвам, че не само са отишли там, ами се срещат основно с разни московци, чиито имена пълнят европейските забранителни списъци заради ролята им в руската агресия срещу Украйна. И не само се срещат с тях, ами в изявленията си безогледно атакуват и без това крехката европейска и българска политика за сдържане на продължаващата руска агресия с прямо целия нормален, демократичен свят.

„Ние сме против участие на България в морската инициатива на Румъния в Черно море и включването на България в регионални военни формати, както и сме за отмяна на санкциите срещу Русия“ – каза в Москва Корнелия Нинова. Според пресцентъра на БСП това се случва „по време на срещи, проведени в рамките на 15-я конгрес на партията „Единна Русия” на Владимир Путин”.

Горката женица – поканили я на конгреса, но не и дали думата за приветствие, та трябва да изразява великите си мисли в коридорен формат, между два сандвича и глътка квас. Всъщност за БСП е по-добре така, де, защото никой друг, освен ние тук, в България, няма да научи за поредната Нинова излагация – а на голяма част от нас вече изобщо не ни пука, дотолкова сме свикнали.

Излагацията обаче си е факт и то по няколко направления.

Първо, вече и глухите в Габон разбраха, че всъщност никакво включване на България в каквито и да било „румънска инициатива” и „регионални военни формати”, не имало и няма да има.

Второ, невключването ни особено важи за морските военни формати, защото е всеизвестно, че трите кораба, призвани да ни защитават, са на нивото на самолетите ни, предвидени за същата цел. Ако не и по-зле.

Трето, като суверенна държава, член на НАТО и страна, която участва пълноправно във взимането на всички решения в Алианса, можем – стига наистина практически и финансово да го можем – да се включваме в каквито формати или инициативи самото НАТО реши и Русия няма думата по въпроса. Когато Русия стане член на НАТО – ще има думата, но засега – не.

Четвърто – отмяна на международните санкции срещу Русия ще има, когато тя започне да се съобразява с международното законодателство, да зачита суверенитета и териториалната цялост на държавите, независимо малки или големи, близки или далечни, братски или други. Както и да уважава тяхното право да не искат съвет и братска помощ от руснаците, дори когато руснаците тръпнат от желание непременно да ги дадат, па макар и с цената на жертви от своя страна.

На Корнелия Нинова очевидно не и пука за нищо от това – тя просто държи да си каже своето. С което да демонстрира пред Москва, че си е научила урока и добрата БСП не заслужава толкова време да гледа как Волен Сидеров е по-скъп на Кремъл и по-добре платен от него, отколкото тя, истинската столетна червена бабичка. И държи да си каже урока Нинова, независимо, че той противоречи на българските национални интереси. Но за тях пък на кого ли му пука.

Е, всъщност подозирам, че на самата Корнелия Нинова доста и пука за друго – че онова, което не бе дадено на нея свише, се даде на конкуренцията. Лидерът на партия АБВ Георги Първанов получи правото да изнесе истинско, официално приветствие на конгреса на Путиновата партия в Москва и той го направи съвсем достойно. Имам предвид – достойно като за неговите мерки, не за общите български.

В изказването си например Първанов отново демонстрира много по-мащабно мислене, отколкото Нинова. Той не просто се обяви срещу включването на България в някакви си регионални военни формати, а направо въздигна и изчетка московците с думите, че „преодоляването на новите международни предизвикателства пред системата за сигурност е немислимо без Русия”.

Подозирам какво точно искаше да каже Първанов, но ми се струва, че пак сгафи словесно. Защото уверението, че „няма мир без Русия” всъщност съвсем точно посочва кой подклажда конфликтите. Няма нужда човек да е чак толкова умен, дори само от ТАСС да се информира, пак ще му просветне, че точно Русия непрекъснато създава напрежение в света през последните 99 години.

Така че, да, Първанов е прав – без Русия не може да стане работата със световната сигурност. Но без укротяването на Русия, трябваше да уточни – защото тя е самият проблем, не неговото решение.

Но това са смислови тънкости, в които кой ще ти се взира. Иначе сладко и медено Георги Първанов захвана и друга тема, близка на руското сърце, за която Нинова не се сети. В изказването си той декларира, че е най-добре да започне отново работата по прочутия енергиен голям шлем, като възстановим не само проекта АЕЦ „Белене”, но и „Южен поток”.

Както се очакваше, реалният български интерес и европейската позиция по енергийната тема също напълно отсъстваха от речта на Първанов.

Но кой ли се учудва, както самият той каза в началото на изказването си – „АБВ е част от левия патриотичен спектър в Българския политически живот”. Е, да, от левия – със сигурност. Но чак пък патриотичен…..Освен ако патриотизмът към Русия вече го броим за истински български патриотизъм, както беше при Живков.

Така де, а аз се чудя защо тия две български червеношийки отлетяха за Москва в най-съдбовните за ЕС дни. Ами ако съдя от изказванията им, оставам с впечатлението, че са там, за да подпомогнат един назрял процес – колкото може по-скоро кошмарният за нормалните хора Br-exit от Европа да се превърне в старата патриотична мечта – Put-in в Европа.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Във връзка с новината, че Георги Първанов е официализирал в Москва слугуването си на Путин по партийна линия, припомням каква е йерархията в редиците на българската пета колона. Видно е от електронното откровение на Светлана Шаренкова до нейния партиен другар Кирил Добрев, в което другарката се оплаква, че си е съкратила няколко години от живота, за да направи Първанов „лице на отношенията с Русия”. Не става ясно защо й е било толкова трудно да убеди Путин да приеме Първанов за такова лице, но крайният резултат е убедителен.

De: Светлана Шаренкова <ssharenkova@abv.bg>
Objet: за живота, Кольо и еднолюбците
Date: 1 avril 2013 21:53:36 UTC+2
À: Кирил Добрев <dobrev_k@abv.bg>

Моето мъжко момиче, никак не се шегува:
ако обича – обича, ако ревнува – ревнува.

Аз не умея да бъда толкова категоричен.
Моята строга присъда е моето мъжко момиче.
Това сякаш е писано за мен, Николай и за теб. Поне така го чувствам. А че съм мъжко момиче – знам първо от татко – така ме наричаше, а след това и Николай. Аз мога да ти се карам, да ти се сърдя, да не ти говоря, но те обичам и никога няма да те предам. Ти си част от живота ми и от мен самата, от семейството ми. Аз съм по близка с теб и Марианка отколсото с родната си сестра. И на много неща се уча от теб /от Георги например – нищо не съм научила/. Всичко това – Сергей и Моника едва ли биха разбрали /за съжаление и Георги едва ли може да разбере такива отношения, той е егоист, но с него проблема си е мой – имам непреодолим сантимент към него и като го видя всичко му прощавам, така беше и с Кольо /. С моника и Сергей С. – с тях мога само да се пазаря или търгувам, да се опитвам да правя политика, но те да си излея душата, те не могат да ме унизят, защото не ги уважавам и не са ценност за мен. От теб и от баща ти /колко пъти ме е разплаквал/, пък и от Георги, много повече ме боли или се чувствам унижена, защото сте ми много, много важни, държа на вас и ви ценя и обичам. Защо мислиш така ме разстрои Националния съвет миналата седмица – това, че никой не спомена името ти, мен лично ме обиди и унизи повече, отколкото ако Сергей беше казал, че си некадърник, не ставаш или нещо подобно. Кирил Добрев – синът на Николай Добрев – не може да бъде подминаван в БСП просто така, мълчаливо и нищо да не последва от това. Не може БСП – партията, за която той спаси и си даде живота, да се прави на разсеана. Кирчо, аз трябва да умра на 16 април т.г. – след половин месец, за да си отида на неговата възраст 51 година?! Ти представяш ли си какво означава това!!! Представяш колко несправедливо беше това, че ни остави сами на тази земя, че никога няма да ме/ни напсува, никога няма да ми/ни каже както ти днес ми каза в офиса: Е какво има пак, какво се е случило отново??? /уж дебелокож, сърдит и циничен, но винаги ме усещаше като с радар/ Представяш ли си колко още би могъл да бъде с нас, да ни раздава съвети и ритници, ако не го изяде отвътре болеста наречена политически канибализъм. Аз бях пред истеричен пристъп на Националния съвет и си прегръщах сълзите, като неуравновесена госпоица, затова защото името ти не беше казано – сякаш си прокажен, това беше безумно. Две трети от седящити там дължат кариерата си на Кольо.
А ти се сърдя, че ме въвлече в тази глупост още преди 4 години – няма да забравя пред Московското кметство изведнъж ми каза – искаш ли да те направя депутат – сега съм в силата си и ще направя каквото си искам. Киро няма да стане, – абе ти кажи „да“ и ще стане. Добре опитай – и ме пусна по допирателната да се разправям с Евгени Узунов. А ти не ми вдигаше телефона и ме заряза. Это това ме обиди и унизи. Можеше да кажеш – сгреших – не мога да го направя, а ти не намери смелост да ми го кажеш. Заложи на Стойнев /така ли се казваше хасковлията!?/ Сега съвсем нямах никакво, ама никакво намерение отново да влизам в тази история – ти дойде и попита: мога ли да те предложа за гражд. квота – и дотук. Сергей бел казал, че не ставам за гр.квота, но Сергей говори това, което му изнася, той не е Христос или Буда – с него се спори и налага мнение позиция – нещо което нито видях нито се случи.
Мога да бъда всичко друго, но не и навлек – не съм Вако Калинов, не съм Стойнев, не съм Васил Норин, не съм. Заради Първанов /че го направих леце на българо-руските отношения и си съкратих няколко години от живота/, Станишев ме ме наказ – здраве да е – аз съм повече от убедена в правотата си за Русия. Подписалите писмата с/у Първанов са възнаградени Малинов, Минчо Минчев, Ваня Добрева…/а Малинов и Милен Чакъров го наричат шефе!!!!! – болест, глупост, кариеризъм и помиярщина/.
Със СС и Моника аз гороря като с равни, с Първанов говоря като с по-старши от мен и с уважение. С ЕУ говоря с подигравка.
Наколенки , с-ки и плонжове – не мога да правя – генетически съм обременена – човек без изправен гръбнак не го уважава никой – завещано ми е от Хайтов – „На една удивителна жена, която признавам, че много обичам! Заради силата на нейния характер и нейната, рядка днес, духовна и външна, крехка красота. Такива породи вече не се раждат!“ – това ми написа Николай Хайтов месец преди да си отиде от нас. А той беше чешит, с тежък характер и не си поплюваше. С мен трябва да говориш чесно и без задкулисни помисли, както аз няма да си позволя за замълча или да бъда личемерна.
Всечка щеше да приключи – с напън и скандали и да се оправи с твоята листа. Но това което ми дойде от Стефчо ме извади от разновесие – и съм безсилна да направя каквото и да е и много объркана.

Светлана Шаренкова
Председател на Форум “България – Русия”
тел. +3592 943 46 64, факс: +3592 944 26 26
бул. “Евлоги Георгиев” № 169, ет. 4
1504, гр. София, Република България

Share on Facebook

Български публицист и историк разкрива преднамерената фалшификация на ключови страници от миналото на страната си

Българският народ, вероятно, повече от всеки друг в бившия “социалистически лагер”, изпита мощния идеологически натиск през периода 1944-1989 гг., който му оказваше “големия съветски брат” и неговите доморасли протежета. Целта беше абсолютно ясна: да накара хората да възприемат своята богата 1300-годишна история само така, както посочи Москва, да възприемат целия трагичен път, изминат от страната само през призмата на “вечната дружба” с Русия. (Всъщност, лесно се забелязват паралелите с Украйна и проблемите с нейната национална идентичност). Но след падането на комунизма, все повече български интелектуалци  развенчават с факти и документи тези фалшификации. Сред тях е и Иво Инджев – историк, публицист и писател, интервю с когото предлагаме на читателите на електронен вестник “Ден”.

“Реалната, неискривена история опровергава лъжата за така наречената вечна дружба между Русия и България”

- Чухме, че вашата книга “Течна дружба” е предизвикала фурор в България. Можете ли да ни разкажете повече за нея и за настроенията в българското общество?

– Мисля, че не трябва аз да давам оценка колко успешна е книгата, но тя беше доста необичайна за България, защото опровергава лъжите за вековната дружба между Русия и България. Историята на отношенията между Русия и България по време на господството на комунистическата идеология, и дори след това, се представяше в изкривена форма. Аз не съм по-голям историк от професионалните експерти, но събрах моите истории от различни източници. Всъщност, цитирах около сто статии и книги, 90% от тях – мои материали и  информация събирана в продължение на много години. В резултат, по мое мнение, това успешно показа историята на отношенията между Русия и България под друг ъгъл, различен от това, което обикновено говорят проруски настроените българи или самите руснаци.

- А как я възприеха хората?

– В центъра на София, пред паметника на Съветската армия, два часа имаше опашка от желаещи да получат автограф. Впрочем, аз нямам подкрепа от така наречените големи медии в България, защото върху тях голямо влияние имат местните проруските кръгове, което не може да е просто съвпадение. Винаги съм казвал, че руснаците от години умишлено се намесват в българските медии. Вероятно можете да си представите стотиците хора, които се събраха в центъра на София, в близост до паметника на Съветската армия при излизането на книгата, и липсата дори на една единствена телевизионна камера отразяваща това.

“Проруският прочит на българската история има голямо влияние върху Българските медии”

- Защо се случва това? Телевизиите зависят от държавата?

– Да, защото голямо влияние върху българските медии има проруската интерпретация на българската история, и за телевизията е шок, че официалната версия за дружбата между руснаци и българи в продължение на векове е подложена на съмнение, а аз дори смея да твърдя, че стана фейк. Дори от самото началото, първите контакти между руснаци и българи преди стотици години са били много негативни: руснаците завоюват част от България в интерес на Византия, а след това в продължение на два века, България загубва своята държавност. Защото е унищожена след нападение в гръб от нашите “руски братя”, на които Византия плаща със злато. Те умишлено унищожават Българската държава, а Византийската империя два века властва над българите. Но българите не са достатъчно наясно с това, защото тази част от историята се представя в България по съвсем различен начин. (От редакцията: уважаваният български колега, очевидно, има предвид княз Святослав. Трябва да кажем, че както и да се отнасяме към българските му кампании – не всички ще се съгласят с мнението на господин Инджев – едва ли има основание да приемем  Святослав  за “руски”).

- Може би това обяснява факта, че България е смятана за 16-та република на Съветския съюз?

– Да, България става съветска република след брутален режим, наложен от Червената армия. България е единствената страна в Европа, където не е убит нито един войник от Червената армия. Когато влизат на територията на нашата страна, българската армия не убива нито един съветски гражданин, защото законната власт нарежда да не се стреля, за да спаси страната, за да няма война в България, но, въпреки това, страната е окупирана от сталинските войски. В продължение на три години България е окупирана от Червената армия, а след това 42 г. тя на практика е окупирана чрез упълномощени от СССР българи, като наказание за това, че нито един съветски войник не е убит  на българска земя. Въпреки това, имаме огромни паметници, посветени на Червената армия, сякаш тя е освободила от нещо България, което е абсолютно нагло, и аз съм в списъка на тези активни българи, които искат разрушаването на монумента Съветската армия, защото на българска земя не е имало бойни действия. Германските сили никога не окупират  България и българските власти заповядва на германците да напуснат страната преди Червената армия да навлезе тук. Също така, по българските земи не са водени никакви боеве между германците и “червените”. След това “червените” принуждават своите упълномощени да започнат тук ужасен комунистически терор, убивайки хиляди от онези, които се смятат за политически врагове. И никой не знае колко десетки хиляди души стават жертви, историците спорят за цифрите, които се колебаят между 30 и 100 хиляди души, може би и повече. Това е неразказана част от световната история. Ако сравните например случая с Полша, това е ужасна трагедия, защото е станало с ръцете на българите, които обслужват интересите на Съветския съюз. И ние не знаем колко десетки хиляди души загиват в резултат на терора.

За неформалното руско малцинство и зависимостта от руските политици

- Радваме се, че вашата страна успя да стане членка на ЕС и НАТО. Но, очевидно, и сега вашата страна има трудности, по-специално заради опитите на Кремъл да влияе върху политиката на България чрез руски селища, чрез газовия натиск. В състояние ли сте да се противопоставяте на това, и ако да, по какъв начин, ако не, какво трябва да се направи?

– Не мога да кажа, че моята страна, като държава, не решава проблема, но хората тук са наясно, че това е предизвикано умишлено. Не може да е съвпадение, че руснаците имат – официално и в съответствие със статистиката – 400 000 имота, концентрирани в близост до Черно море. С други думи, точно в тази част на България, която Русия винаги се е опитвала завземе и да присъедини, за да получи достъп до Босфора и Турция. Аз публикувах въз основа на мои източници в Москва, че от години в Русия призовават за покупка на имот в България с  преференциални заеми от руската “Външнотърговска банка”. Затова руснаците, които на практика са държавни служители, с други думи, пропутински настроени хора, дават пари предимно за покупка на имоти в България и Кипър. Въпросът ми е – защо? Знам, че тези хора, които вече са закупили имот в България, след това са имали възможност да доведат в банката приятел, с други думи, някой, който също е лоялен към режима, който също ще купи имот тук.

Това св вижда в контекста на Евровизия, където руската песен, получи от България 10 точки. Как мислите, кой гласува за нея? Предполагам, че най-малко половината от тях са руснаци, които живеят в България. Ние нямаме официално руско малцинство като Украйна или Балтийските страни. Но ние имаме неофициално, което се образува през последните 10 или дори 12 години. Българските власти дори се радват на това и искат да привличат все повече руски туристи.

България е една от най-зависимите от съветските енергийни ресурси страни в ЕС. Ядреното гориво за атомната електроцентрала идва от Русия. Петрола и почти целия природен газ също идват от Русия. Баланса на търговията между Русия и България е 10 към 1 в полза на Русия. Това е типичен модел на пост-колониална зависимост.

“Проруската пропаганда в България е много мощна и не среща никаква съпротива”

- Доволни ли са българите от тази ситуация?

– България е разделена като Украйна. Единствената разлика е, че в Украйна има много руснаци или рускоговорящи. Българските русофили едва говорят на руски, дори не са виждали руска книгата през живота си. А на мен, когото постоянно наричат русофоб за това, че критикувам Путин, ми харесва Чайковски. Но те искат да ми харесвам и Путин, защото обичам Чайковски. Това е нонсенс. Българските русофили просто обичат Русия, както казват, “заради руската култура”, а ако ги попиташ нещо на руски или колко книги на руски език написани от руски класици са прочели, най-вероятно, ще им бъде трудно да отговорят. Проблемът е, че про-руската пропаганда е силна в България, и не среща никаква съпротива.

Например, Дария Асламова от “Комсомолская правда” засне отвратителен филм за българите, които уж страдат от европейското иго. При това интервюира само проруски настроени българи, показвайки само негативи за България в малко повече от 20 минути. Това е филм, който е спонсориран от руския Центъра за стратегически изследвания на Леонид Решетников, ръководител от КГБ, назначен от Путин. Москва смята България за слабо звено в ЕС. Ето защо Кремъл  използва всички видове натиск, за да раздели България, и колкото може по-дълго да е на опашката на ЕС. С други думи, искат да покажат колко зле живеят хората в ЕС и посланието е: “Искате да се присъедините към ЕС? Ще страдате също като българите”.  Това е просто една пропагандна игра. И е много лошо, че българското правителство не може да се противопостави с нищо.

“Русия е направила всичко възможно България да не получи независимост”

- Вие убедително доказвате в своите книги, че “вековната руско-българска дружба”  е политически оцветен имперски мит. Какви конкретни факти можете да приведе в подкрепа на своята гледна точка?

– Съветският съюз направи 9 септември 1944 г. национален празник на България. Това беше ден на така наречената социалистическа революция. Реално, това е държавен преврат, организиран и извършен от просъветски сили в България, когато Червената армия вече окупира България. Това беше национален празник на България в продължение на 45 години. В момента българите имат друга дата, 3 март 1878 г., когато е подписано споразумение между Русия и Османската империя, а Русия побеждава във войната. Между другото, с голяма помощ на българите, които дават хиляди жертви в тази война. Но Русия постоянно се преструва, че е проляла само руска кръв за българската свобода. Например, тя никога не признава украинското  участие, говори само за руска кръв. И иска от нас винаги да сме благодарни за това.

Отново и отново се връщат към това. Много българи са отровени от тази пропаганда. В действителност, в този ден е подписано споразумение между двете империи, които воюват помежду си,и нито един българин  не е поканен от победилата Русия да участва в празника. А само осем години по-късно, новата Българска държава скъсва дипломатическите отношения с Русия, защото се намесва твърде много и прави всичко възможно България да не получи истинска независимост. Всички велики герои на българското националноосвободително движение са били против идеята за свобода донесена от руснаците, защото Русия е един от символите на репресиите в Европа, както знаете, най-вероятно по-добре от мен.

Българите се обединяват през 1885 г. Това правят самите българи, които обединяват двете части на България, разделени след Руско-турската война. Това разгневява Русия дотолкова, че руснаците тихо молят Турция да си вземе обратно част от България, като наказание за българите, които се осмеляват да се обединят. С това българите започват да вярват, че Русия се държи като голям враг на България. Само осем години след руско-турската война. С това  започват проблемите между двете страни. Понякога хората в чужбина не знаят, че България е единствената страна в славянския и православен свят, която се противопоставя на Русия през двете световни войни, което е и причината в момента постоянно да ни наричат “предатели” политици като Жириновски и Рогозин. Понякога стигат до извода, че “българите са  професионални предатели, в двете войни са били против нас”. В действителност, това е така. В такъв случай, защо спекулират, че българите винаги са били на страната на Русия и Съветския съюз. Трябва да признаем, че българите исторически – не са част от Русия, както те смятат.

“По времето на комунизма за българия беше тайна, че в залеза на дните си Иван Вазов става русофоб”

- Отношенията(без преувеличение – приятелски) между украинци и българи, в действителност, са от векове, като се започне от времето на киевския княз Святослав. Украинците почти не помнят ролята на България при приемането на източно-православното християнство в Киевска Рус. Припомняме и за Михаил Драгоманов, за Леся Украинка, за класиката на българската литература – романа на Иван Вазов “Под игото”, написан на територията на Украйна, в Одеса. Запознати ли са българските граждани с историята на нашето приятелство? Какви са перспективите за отношенията ни днес?

– Иван Вазов, като писател и поет, е българският Шевченко. В същото време, отначало, той е един от стожерите на русофилството в България. По време на комунизма, за българите беше тайна, че в края на живота си Иван Вазов става русофоб. Той разбира, че Русия провокира войни срещу България на Балканите, разделя хората в страната. Вазов е един от тези, които искат да се преименува катедралата в София кръстена на Александър Невски. Това става, след като руснаците нахлуват в България през 1916 г., в началото на войната, и Българската армия унищожава русите. Това е пълномащабна българско-руска война, която Русия унизително губи. Иван Вазов, най-известният български писател, е толкова е възмутен от руското нашествие и руската политика по отношение на България, че напълно променя мнението си за Русия. Той също подкрепя идеята за преименуването на катедралата на братята Кирил и Методий.

И това се слува няколко години по-късно. Името е променено по време на Първата световна война. Едва след това, под силен натиск от страна на руснаците, е върнато името на “руския светец”. Вие, вероятно, знаете кой е Александър Невски. Той е герой на борбата срещу западното християнство, слуга на Златната орда.

“Аз знам, и много други знаят, че украинците са по-близо до нас по много гледни точки”

- Но дали българите знаят за историческото приятелство между нашите народи?

– Не много добре. Поради факта, че Украйна е позната повече като част от Съветския съюз. Но аз знам, и много други знаят, че украинците са по-близки до нас на базата на много гледни точки. Първо, те са страдали от руското потисничеството повече от българите, знаем за Гладомора. Виждам много повече общи неща между украинците и българите, отколкото  между българи и руснаци. Дори сме големи съседи от двете страни на Черно море. България е  единствената страна от бившия Съвет за икономическа взаимопомощ, която географски не граничеше с Русия. Въпреки това, местните проруските сили казват: “Ние сме толкова близки, те са наши съседи”, а те никога не са били наши съседи.

“България се присъедини към НАТО и ЕС, точно това ни спасява от руската агресия”

- “Прозападната” посока (така да се каже) в политиката и културата на България, очевидно, е от векове. Можете ли кратко да маркирате основните етапи на западното развитие на България? Колко необратим е, от вашата гледна точка, “завоя” на България на запад?

– Нищо не е необратим, това е въпрос, който предизвиква страх, и руснаците знаят това, те правят всичко възможно да предизвикат между българите …не бих казал, гражданска война, това, вероятно, е твърде грубо определение, но сблъсъците между про-руски и про-западно настроените българи, са очевидни. България е разделена не толкова на леви и десни, както трябва да бъде в класическите демокрации, тя е разделена иначе. Тя изглежда като Украйна – разделена между проруските и прозападните хора. Прозападните граждани имат предимство, защото те са отговорни за страната. България се присъедини към НАТО и ЕС, и точно това ни спасява от руската агресия.

За “решителния момент, който доведе приемането на България в НАТО и в Западното семейство”

- По отношение на етапите в развитието на страната от историческа гледна точка … Може ли да назовете няколко?

– Когато някой се опитва да представи историята на демокрацията в България като пълен провал, това е абсолютно невярно. Защото България, независимо от всичко, стана член на ЕС и НАТО. През 2004 г. приеха България в НАТО, а през 2007 г. – в ЕС. Процесът на присъединяване към НАТО беше стартиран, защото по време на войната в Югославия България имаше пробългарско и прозападно правителство. Българското правителство през юни 1999 г., отказа достъп на руските въздушни войски до Косово. Това порази много от нашите западни приятели и, след това, България получи покана за присъединяване към НАТО. Помня това, защото няколко месеца по-късно, британският премиер Тони Блеър и президентът на САЩ Бил Клинтън пристигнаха в България за да кажат “благодаря”. Това беше определящият момент, който доведе България в НАТО и Западното семейството.

“Българската национална революция не беше извършена с оръжие, а благодарение на знанието“

- Господството на турската (Османската) империя в България е продължило 450 години. Какво е  помогнало на българския народ да оцелее, да запази своята идентичност в изключително тежки условия?

– Мисля, че Османската империя е властвала достатъчно брутално навсякъде, а не само в България. Но това, което прави българската съпротива в този момент особена, е  удивителното отношението на българите към учението. Било е много интересно и много чуждестранни посетители посочват, че българите са разработили уникална училищна система за деца в почти всяко село. А после, когато българите започват да забогатяват чрез търговия и селско стопанство, веднага започват да изпращат децата си да учат в Европа. Тези хора патриотично се завръщат в България и създават нова България благодарение на знанието, което донасят от европейски университети. Ето защо българската национална революция е  направена не с оръжие, а със знания. Българите надминават учителите си, например, създавайки  едновременно и първите фабрики, и мрежа от училища за хората, които говорят български. По този начин се запазва българската нация и както казах, това е голяма изненада за руснаците. Те мислят, че ще намерят на Балканите примитивно племе, което може да бъде манипулирано. Но са изумени, когато виждат хора решителни и  готови да създадат  собствена страна, а не да се превърнат в роби на друга империя, а именно Русия. Голяма грешка на руснаците е, че се надяват да управляват България точно като Туркменистан.

“Високите нива на корупция рано или късно ще подкопаят стабилността на демокрацията”

- Какво трябва да направи българският елит за да задържи страната в европейския проект?

– Интересно е, че европейският проект работи в България сам за себе си, тъй като е очевидно, че повечето от големите проекти в България, са създадени с европейски пари от фондове, които българите получават от Брюксел. Проблемът е, кои са политиците, които решават съдбата на тези пари, и достатъчно силно ли се борят срещу корупцията. Изглежда- неефективно. Кражбата на средства от ЕС е една от най-позорните характеристики на днешните български политици, а заради нивото на корупция България е в дъното на ЕС. Това е реален проблем, защото рано или късно, това ще подкопае стабилността на демокрацията. Двойните стандарти насърчават развитието на корупция. Ето защо е необходимо да се подобри положението в страната, за да се убедят хората у нас и наблюдателите в чужбина в съответствието на баланса на стандартите и демокрацията.

Превод от руски за ivo.bg Васил Костадинов

Share on Facebook

Възможно ли е да изживяваме моменти от живота си отново и отново, докато всяко парченце заеме правилното място? А можем ли да си го представим? Ако не е по силите ни да го повярваме, литературата ни предлага шанса да впрегнем въображението на писателя в нашата лична каляска и да полетим. Една от причините да съм...

The kids that took part in the Saturday workshop of The Group for Kid’s Theater “Camel” in the of...