Тази публикация е свързана с дегустацията и оценката ми на три вида сладко от рози, покрай която приготвих няколко десерта с тях, за да преценя как те се държат след термична обработка, в крем и изобщо в съчетание с останалите съставки на десертите. Открих изненадващо добра комбинация със сирена, напълних фризера със сладолед за цялото лято и опитах храни, които досега не бях смесвала с рози и розов аромат. Покрай всичко това изготвих една рецепта, която да споделя с теб. Нека започнем от самото начало на тази история – с малките червени плодове на лятото, които ме вдъхновиха за поредния десерт с рози, последвана от импровизиран анализ върху цялата идея.

Преди години, когато живеехме в центъра на София и всеки ден минавах покрай пазара на Графа, в това време на годината очите ми винаги са се спирали на малките пластмасови кофички напълнени с малини, със забучена пластмасова виличка в тях, за да може да си вземеш и да хапваш по път. Количеството на малините в тези чашки не надвишава 100 грама и всъщност са напълно достатъчни да ти дадат приятна наслада от летния плод в горещ летен ден. Ако изядеш повече от тях в натурален вид, в някакъв момент започва да се усеща киселинността им, която вече замъглява сладостта и ароматът им. Или поне при мен е така. Затова обичам малините да допълват десерт. Тогава, под въздействието на захарта те разкриват още повече своя аромат. В комбинация с шоколад са също толкова предпочитани, а съчетанието е заклеймено като класическа комбинация, както например да срещнеш в име на десерт „ягоди“ и „сметана“.

Моят първи сблъсък с аромата на роза и плодове от малини в десерт, беше когато разбрах за макарон Испахан, съзаден от Пиер Ерме, от което последва торта със същите вкусове, вдъхновена от един разказ за една сватба във Франция. Оттогава се влюбих в тази комбинация и продължих да създавам десерти с ароматите на цветя и свежестта на разнообразните малки горски плодове. Правя такива експерименти и сега, и мисля че никога няма да им се наситя. Такъв е случаят и с този тарт, в който комбинирах шоколад, рози и малини. Перфектният за мен десерт през юли.

Идеята за този десерт, възникна след предложението на Роси да дегустирам и дам оценката си за новата серия сладка с рози на Rosey’s Mark. Запознах се с Роси още през 2013 година на едно събитие на Slow Food, на което приготвих храна с уникални за България продукти. Десертът за събитието тогава беше от Rosey’s Мark със сладкото от рози, което правят. Когато дойде ред да се сервира, аз вече бях капитулирала на иноксовия плот и само молех Вальо да ми подаде още едно парченце. В този момент бях бременна с Даниел в трети месец и цялата работа покрай приготвянето на храната беше по-изтощителна от обикновено, обаче десертът накрая ме освежи, наравно със задоволството от свършената работа – синдромът на всеки готвач. Oттогава следя работата на Rosey’s Mark. След три години, от Rosey’s Mark изготвят нова серия сладка от рози, които за мен бяха любопитни по три причини. Ето и тях с моите коментари:

• Сладката включват три вида вкус и аромат – роза, роза и малина, роза и ягода. Бях изключително любопитна за плодовите съчетания и наистина в аромата на сладката с плодове се долавя съответния плод.
• Сладката са приготвени без захар, а за подсладител се използва ябълков сок. Това определено надмина моите очаквания, защото сладката са достатъчно сладки и без захар. Искам да кажа – перфектно сладки!
• Сладката са сгъстени с ябълков пектин. Консистенцията им е идеална – нито твърде течен сироп, нито твърде желиран. Тук смятам, че хората от Rosey’s Mark са намерили точната пропорция. На мен лично тази консистенция много ми допада.
• Етикетите на бурканчетата. За мен те изглеждат свежо, казват какво съдържа бурканчето, позволяват да се види неговото съдържание и като цяло привличат погледа. Това е личното ми мнение, но ще го подкрепя и с друго – малко преди да получа предложението за дегустация на сладката, разбрах че Rosey’s Mark са спечелили наградата за Local Food Design 2016 –  първото по рода си събитие за дизайн на занаятчийски храни в България, част от фестивала One Design Week.

Както вече става ясно и трите вида сладка за мен са много добри, но освен опитване с лъжичка с премрежване на очи, последваха и няколко опита да включа сладката в десерти. Избрах два типа десерти – такъв, в който сладкото е част от крема към тях, който крем преди и след добавянето на сладко няма термична обработка; и такъв, в който сладкото се включва в смес, която се изпича.

Така създадох идеята за настоящата рецепта за шоколадов тарт и опитах една успешна, често приготвяна напоследък рецепта за кейк със сладко, в който използвах едно от сладката от рози. Моите наблюдения от двата десерта са, че ароматът на рози се губи и не ми дава усещането за допълване, такова, каквото очаквам. Отдавам причината на това, че ароматът на рози в самите сладка е много деликатен и ненатрапчив при опитване на сладкото самостоятелно. Има според мен и друга съществена причина за това и тя е, че тук всъщност няма захар. А както всички знаем, захарта усилва ароматите. Това обаче не ме спря да продължа с опитите и дегустациите, в които съчетах какво ли не със сладко от рози. Това беше една от най-уханните ми и откривателски задачки, които съм си поставяла.

Опитах сладката от рози с ежеседмичните американски палачинки, които приготвям в събота сутрин за Даниел.

Опитах ги със сирене бри и жълти полу-твърди сирена, върху сухар, в комбинация с ядки и сушени червени боровинки. Това между другото се превърна в основен летен десерт през изминалите няколко седмици и вече си мисля, че е една от любимите ми комбинации. Достатъчно да си допия розето от вечерята или пък да отворя шкафа с напитките и да продължа да се изненадвам от съчетания.

Опитах сладкото като топинг за сладолед. Перфектно, особено ако сладоледът е ванилов, ягодов или с малини. А защо не и шоколадов.

След всичките импровизирани дегустации стигнах до извода, че тези сладка са най-добри, когато се ядат самостоятелно или се комбинират с подходящи за тях храни, към които е достатъчно просто да се добави лъжица-две-три от сладкото. Смятам, че по този начин се извлича максимално удоволствие от техния вкус и аромат. Тогава, те просто изпъкват. Което ми напомня, че по принцип от добрата, чиста храна може да изгубим много, ако я третираме неправилно и грубо, но и да извлечем много, стига да знаем (да съумеем) как да я използваме. И макар аз вече втора седмица да продължавам с моя импровизиран десерт с бри и рози след вечеря, бих искала да ти представя и един друг, не прекалено сладък летен десерт, в който шоколад, рози и малини изпълниха няколко прохладни летни вечери у дома.

И сега, като се върна на първоначалната история за малините, малките кофички от пазара вече ми се струват твърде малки. Имам нужда от повече малини, защото тук, в комбинация с останалите елементи на десерта се откроява тяхната плодова сладост. Но също така, за умерената сладост на десерта спомогна добавянето на едно от сладката от рози в крема, вместо да го подсладя с пудра захар, както обикновено бих направила. Обаче добавих и малко розова вода в него, за да подсиля ароматът и накрая да получа онова усещане, онази еуфорична комбинация от цветист аромат и плодова свежест, която търся.

Шоколадов тарт с маскарпоне, рози и малини

Тартът се състои от какаово бисквитено тесто, шоколадов ганаш, крем от маскарпоне с рози и много пресни малини. След като се приготвят и сглобят всички елементи от него е необходимо да отлежи една нощ в хладилник. През това време ганашът стяга достатъчно, че да не се разтича, когато тартът се среже; и всички аромати се обединяват. Чак след това се аранжира с пресни малини, което количество може да варира, но сега бих предпочела да са много, наистина много.

За шоколадовото бисквитено тесто:

• 300 г брашно
• 50 г какао
• 50 г пудра захар
• 1/2 чаена лъжица сол
• 180 г студено масло, нарязано на кубчета
• 1 яйце + 1 жълтък

За шоколадовия ганаш:

• 200 г натурален шоколад, нарязан на ситно
• 300 мл сметана 35 %

За крема с маскарпоне и рози:

• 350 г маскарпоне
• 350 мл сметана 35 %, много добре охладена
• 200 г сладко от рози (използвам сладкото с рози и малини на Rosey’s Mark ^[1])
• 2 чаени лъжици розова вода

За завършване:

• около 1 кг пресни малини
• захаросани розови листенца

Приготвяне на тестото

Тестото лесно се замесва в кухненски робот. Всички сухи съставки – брашното, какаото, пудрата захар и солта се смесват в него. Добавя се маслото и се разбива за кратко докато се образуват трохи. Накрая се добавят яйцето и жълтъкът и се разбиват също за кратко време докато тестото се събере на топка.

При приготвяне на тестото на ръка, в купа се смесват сухите съставки и към тях се добавят кубчетата масло. Разтриват се с ръце в сухата смес докато се образуват трохи. Добавят се разбитите с вилица яйце и жълтък и се омесва гладко тесто. Месенето не трябва да продължава дълго, а само докато сухите съставки се хидратират равномерно и се образува гладко тесто.

Тестото се оформя на топка, притиска се леко във форма на диск, увива се в стреч фолио и се охлажда в хладилник 30 минути.

Подготвя се форма за тарт с подвижно дъно с диаметър 28 см и височина 3 см.

Фурната се нагрява на 190ºC.

Охладеното тесто се разточва върху набрашнена повърхност на дебелина 4-5 мм.

С помощта на точилката тестото се пренася върху формата – тестото се навива на точилката, тя се пренася върху формата и върху нея се развива. Тестото се прилепва плътно по дъното и стените на формата. Тъй като формата е по-висока, възможно е тестото да се разкъса на места, но това, което е необходимо да направиш е просто да го съединиш и притиснеш. За да не се свлича тестото от стените на формата докато то се пече, мини по цялата периферия с вилица или шишче, като притискаш тестото към стените на формата. Дъното на тарта се надупчва на няколко места с вилица.

Ако времето е много топло, препоръчително е тестото да се охлади отново, около 10 минути преди да се сложи във фурната.

Пече се на средна скара в предварително нагрятата фурна за 20-25 минути. Охлажда се, преди в него да се сложи шоколадовия ганаш.

Приготвяне на шоколадовия ганаш

Шоколадът се изсипва в купа. Сметаната се нагрява докато започне да ври и се излива върху шоколада. Оставят се така 30 секунди и се разбъркват докато се образува гладка смес. Излива се в изпечената кора и се оставя в хладилник докато започне да стяга.

Приготвяне на крема с маскарпоне и рози

В купа се смесват маскарпонето и сметаната. Разбиват се с миксер докато се образува гладък и гъст крем. Към него се добавят сладкото от рози и розовата вода, като се разбъркват с шпатула. Кремът се разпределя в тарта върху шоколадовия ганаш. В този момент, тартът се покрива плътно със стреч фолио и се оставя в хладилник до следващия ден.

За завършване

На следващия ден или преди сервиране тартът се покрива обилно с пресни малини и се декорира със захаросани розови листенца.

Още десерти с малини

• Шоколадов кейк с меренг, лешници и малинов сос
• Шоколадова Павлова с шоколадов крем и плодове
• Семифредо с маскарпоне и малини
• Маслени сладки с крем сирене и конфитюр
• Тарт с малини и боровинки
• Сладоледена терина
• „Мухлясалият“ сладкиш на баба Рут
• Малиново крем брюле
• Мини галетини с шамфъстък и червени плодове
• Kак да си направя бриош + видео
• Испахан-маслени работи
• Вдъхновението от една френска сватбена торта
• Заедно с Никоела – За храната интимно
• SOS – Кафе с емоция
• Сезонни плодове с марсала и хрупкав топинг

Още рецепти с рози

• Ефирен десерт с шамфъстък, ягоди и рози + съобщение
• Агнешко бутче с рози и шафран, печени пресни картофи и аспержи, майонеза със сусамов тахан и сумак
• Роклите никога не са ми стояли толкова добре, а киселото е любимият ми вкус.
• Цветисти френски макарони + видео
• SOS – Няколко предложения за пълнеж и сервиране на еклери и профитероли
• Десерт по здрач
• Тарталети с розово сладко и шамфъстък
• Розово и сладко
• Пъстри великденски сладки с бял шоколад и рози
• Ново, винено, есенно и сладко
• Испахан-маслени работи
• Вдъхновението от една френска сватбена торта
• Заедно с Никоела – За храната интимно
• Огън от любов или история за фазан и рози
• Желе от рози и шампанизирано розе със захаросани розови листенца

Други предложения за тарт и тарталети

• Тарталети от бързо многолистно тесто с тиква, ябълки и карамелен сос
• Ябълкови тарти с карамелен сос с кардамон и канела
• Тарт с малини и боровинки
• Мини галетини с шамфъстък и червени плодове
• Хрупкав тарт с шамфъстък, бадеми и череши
• Тарталети с розово сладко и шамфъстък
• Лимонено жълто
• Ново, винено, есенно и сладко
• SOS – 3 сурови веган десерта
• SOS – Тарт Татен
• Разни случки, шишенце с нектар от агаве и бурканче с червени боровинки
• Шоколадови тарталети с дулсе де лече и крем маршмалоу
• Тортите
• Бадемови тарталети с домашно сладко от боровинки
• Тарталети с ванилов крем, пресни ягоди и мащерка

Шоколадов тарт с маскарпоне, рози и малини е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Днес любимата "медия" на фондация "Америка за (унищожаване на) България" е хиперактивна. След като по-рано днес ни съобще, че "Борисов е на лов за шарани в Персийския залив" преди малко пак ни &quo...

Имам слабост към Харуки Мураками и очаквам всяка следваща негова книга. И с голяма наслада изчетох издадената от Колибри наскоро Мъже без жени.

Деликатна. Истинска. Човешка.

Няколко неща, на които сме научени от Мураками – фикция, котки, джаз в бар липсват. Но колкото е реалистична книгата, толкова е магическ-пленителна. Разказ след разказ.

Отношенията между хората. И любовта, и приятелството. И самотата. Без укор, без мъмрене, без декори, сцени и драма. Едно такова тихо стенание ме обземаше след всеки прочетен разказ, стягане в гърдите, смътно усещане за надежда, макар и много далече.

Струва ми се важно да се отбележи, че едно от изданията на английски език подбира друго заглавие на разказ от сборника: Sansa in love. Прилагам и корицата, която е наистина впечатляваща.

Ето и няколко откъса:
„Музиката притежава сила да събужда спомените и понякога го прави толкова добросъвестно, че сърцето те боли.“

„Необикновеното време, прекарано с жени, ти предоставя възможността от една страна да си обгърнат от действителността, а от друга, да я зачеркваш.“

„Има хора със завидно несломим дух и непредразположеност към униние, което се изразява в неспособност да не живеят добре. Малко са, но се забелязват при някои случайно възникнали обстоятелства.“

–

ИК Колибри, превод Дора Барова, корица Стефан Касъров

Още от Мураками:
Безцветният Цукуру Тадзаки.
1Q84
Птицата с пружина
Танцувай, танцувай, танцувай
Преследване на дивата овца
Кафка на плажа

Книгата е най-добрият приятел на лятото. Колкото и да спорите, колкото и да давате като предложения (незадължително в този ред) сладоледа, леденото фрапе и бирата, отговорът е КНИГАТА и толкова! Водещият електронен магазин Ozone.bg явно също следва тази философия и затова до 18 юли там можете да откриете подбрани книжни колекции и намалени заглавия за всеки,...

Преди минути "медията" на фондация "Америка за (унищожаване на) България" съобщи, че премиера и делегация заминават днес за Ислямска Република Иран, с основна задача да се договорят за продажбата на реакторите (м...

Рядко си говоря с политици, но тези дни саркастично обсъдих с един от тях по телефона идеята да бъде предложено на премиера Борисов да докаже галопиращото си напоследък миролюбие като лансира предложение за демилитаризиране на Черно море. Посмяхме се, защото това би означавало да поиска от Путин да си разоръжи базата в Севастопол, в която инвестира огромен ресурс в рамките на агресията си срещу Украйна и жъне от него практически цялата си остатъчна легитимност в очите на обедняващите, но горди с великата отечествена победа в Крим руснаци.
Не на шега обаче научавам, че в един от гербаджийските регионални бастиони, режейки поредната лентичка на нов обект, Борисов буквално е поискал вчера точно това, за което се майтапехме като абсурд с въпросния политик: демилитаризация на Черно море!
Доказа се, че Борисов е яростен русофоб, макар и под прикритие. Да поискаш демилитаризация на плацдарма на руската имперска мания за величие, какъвто е районът на Черно море от времето на Петър Първи, начертал за векове напред задачата морето да бъде превърнато в руско езеро, е (без)крайно враждебна интрига спрямо московската завоевателна традиция. Част от нея е и проектът с покоряването на балканското население от двете страни на Балкана, определяно в Русия като славянско и православно ( и никога с понятието “българи” ) за целите на претопяването му в морето на руската империя.

Същевременно на срещата на НАТО във Варшава президентът Плевнелиев се изяви като ярък русофил и агент за вляние на Путин. Обратно на казаното от Борисов, Плевнелиев декларира необходимост от разширяване на натовското присъствие в Черно море. Точно това иска да чуе Путин, за когото окупирането на Крим е главната опорна точка на милитаристичната му стратегия и произтичащата от нея хибридна война срещу несъгласните с Кремъл народи и държави, т.е. срещу по-голямата част от света.
В едно демилитаризирано Черно море Путин ще се удави, ще загуби смисъла на живота си като преждевременно уволнен фатмак, който не умее друго, освен да обещава война на изплашените новобранци.
Добрата новина е, че президентът Плевнелиев абдикира от кандидатирането си за нов мандат и така лишава Путин от основната мишена на плевнофобията в България, заплашвайки цели стада рублопасящи с гладна смърт.
Има обаче реална опасност русофобът Борисов, който се опитва да отнеме от Путин милитаристичната му легитимност в Черно море, да излъчи нов русофил от средите на ГЕРБ начело на държавата, за да може самият той да продължава с русофобската си дейност като прикрит атлантик.
А че Борисов трябв да бъде предтавян като ” русофоб “ , което е дълбко пазна тайна от българите, пред които се прави на русофил, вече разбира и руската пропаганда. Тя му пази реномето пред атлантическите партньори с фалшиви вайкания какъв враг на Русия бил този хитрец ( за когото в един американски дипломатически анализ, изтекъл в Уикилийкс,пишеше точно това, че душата му е в Русия).

http://offnews.bg/news/Komentari_65/Ruski-analizator-Borisov-e-rusofob-no-vse-pak-provali-Chernomorskiia_632425.html

Share on Facebook

The kids that took part in the regular Saturday workshop of the group for kid’s theater Camel in...