Министър енерГЕПИка, още известна със срамното си име, беше снощи на гости в БНТ1 при "журналиста" известен със сочния прякор Пъпеша. Целта - да зарадват робите, че са ги натоварили с още няколко милиарда, за години и даже за ....

Спорният антитерористичен закон мина на първо четене в парламента с голяма подкрепа

Закон отменя запрещението на хора с ментални увреждания

Най-напред едно техническо уточнение: не следя писанията на др. Александър Симов, кариерист от в. “Дума”, неуспял на нито едни избори ( въпреки редовните си опити да се сдобие ако не с еврозаплата в Европарламента, то поне с българска в местния парламент), освен на партийни. Сред своите по – възрастни подобия той наскоро се класира като втори по популярност. Нацелуваха го делегатите на форум на столетницата ( елитът й цели подмладяването на беззъбия си устрем за реванш чрез това самодоволно лице на партийния екстремизъм). Младата надежда на партокрацията в БСП отстъпи първото място по елитни аплодисменти само на др. Стефан Данаилов, любимеца на столетната носталгия по времето на диктатурата с правешко лице “на всеки километър”.

Една техническа хитрина в блога ми обаче, заслугата за която не е моя, ми казва кой е чукал на моята отворена врата, разхождайки се по килима от думи в блога ми с кални партенки. Ето така научих за паразитното резоньорство на др. Симов, който се е опитал да блесне с присмех за моя сметка, но е успял всъщност да ме похвали като най-големия враг на хибридната спойка между посткомунизма и путинизма в България.

“Да ви е яд” , мога да възкликна по този повод срещу конкуренцията за първото място в класацията на субектите на красно-путинската злоба ( а възклицанието взимам на заем от Алексей Пушков, шефа на комисията по международни отношения в една друга Дума- руската, който изригна с тази бабешка храчка по адрес на България след като Путин обяви спирането на Южен поток).

Ето как ме величае  новият фактор в столетната партия в своя блог. Дано да е заслужено, че да ми завиди дори “най-големият антикомунист” и “евроатлантик” Бойко Борисов, любимият “враг” на БСП.

Нямам коментар по същество за суперлативите му – приемам с удоволствие да бъда враг Номер едно на такива, като Симов. Текстът му говори сам за себе си чрез тъпотата на това “острие” на путинската пропаганда, за когото да брани Путин от моя милост е въпрос на партиен дълг – щях да съм поласкан, ако поне малко уважавах самодържеца, на когото слугите му у нас се надпреварват да се мазнят:

Александър Симов:

Инджев – най-мощното оръжие на путинската пропаганда

(евроатлантическо и протестърско есе)

Чудовището от Кремъл, Хибридният изверг, Изнасилвачът на евроатлантически ценности и девици, Московския сатрап, Повелителят на зелените човечета (по морето обикновено идват дългокраки рускини, но трябва да вярваме до припадък на Илиян Василев и сие, че това са тайните батальони на Путин), Газовият монстър има повече лица и агентура отколкото предполагаме. Един ден, когато се наложи да редактираме Библията, за да е в съзвучие с великите документи от легендарната среща на НАТО във Варшава и в унисон с поезията и пеенето под душа на Едвин Сугарев, тогава ще сложим специална част за Сатаната, който броди по света и се събужда рано сутрин в Кремъл с мисълта как да прецака страната ни така, че да накара стипендиантите на “Америка за България” да работят, о, проклет демон!

За да не попаднеш в мрежите на Сатаната човек трябва да полага целенасочени усилия. Трябва да умееш да си изключваш слуха и зрението за световните новини, защото иначе проклетата путинистка реалност като едно нищо може да те накара да се усъмниш в евроатлантическите ценности, а пътят от съмнението до гледането на плакати на Мария Шарапова е дяволски кратък. Ето защо аз почнах да бдя, за да видя дали в нашите редици не е плъзнал вируса на путинизма и дали всъщност нямам съгрантаджии, които не са на политическа висота.

Не ми трябваше много време. Веднага улових първия си путинистки покемон – Иво Инджев. Човекът, чийто статии ми даваха кураж да не си свалям руско порно, човекът, който написа най-вдъхновните фантазии на бг-евроатлантизма, бардът, написал текстове, които имат ефекта на три бутилки с водка и две бири върху моята душа. Очевидно обаче той вече се е поддал на мрака и е загубил ориентири.

Повод за това ми дава палавото текстче “Майдан в Москва? Май, да”, намиращо се в неговия блог. Зачетох уверено и мощно все едно влизам в квартален клуб на ДСБ с тениска на Радан Кънев. Малко след това обаче ужасът обзе душата ми. Стоманени пръсти стегнаха сърцето ми.

В статията си Инджев обяснява как в Русия предстои майдан. Защо? Ами дават се мнения на различни руски анализатори –  само през април реалните парични доходи са се свили с около 7%, а безработицата била нараснала. След това се цитира статия, че 41 процента от руснаците нямат пари за дрехи и храна.

И това кара Инджев да запърха радостно, че май да, майданът е неизбежен като поредно политическо конско на американски посланик.

Долна пропаганда! Путинизъм! И най-лошото – комунистическа измекярщина!

Прочетох няколко пъти статията и не се отказвам от тежките си думи. Значи така  Инджев смята, че руснаците щели да започнат майдана, защото нямало какво да ядат.

Горд евроатлантик като мене обаче отдавна знае, че истинските протести са за ценности, морал и други неядливи неща. Точно това ни научиха великите летни дни на 2013 година, когато ние умните, красивите, богатите и страхотните освирквахме всеки опит някой да поставя социални искания и псувахме бедните лузъри, които излязоха да протестират през февруари, защото сметкита за ток им били високи. Ами като са ви високи ходете в Сибир бе, бедни нещастници! Когато ние елитът протестираме за ценности няма да търпим някакви бедняци да ни се мотат в краката.

Да скачаш за храна и социална политика – това е комунизъм в най-чист вид. Нали това попихме като знание в онези празнични дни. Ето както в Украйна – скачаха за евроатлантизъм, сега повече не могат да скачат, защото половината народ гладува като при немската окупация, но пък преливат от ценности и пречупени кръстове.

Нима Инджев си представя руският майдан обезценностен. Май да! Щели да ми се вдигат за хляб, моля ви се, тия болшевики. Вместо да се стегнат и да почнат да скачат за евроатлантизъм, носейки потрети на Меркел, Столтенберг и Юнкер, великото интелектуално трио на Европа, континентът, където няма тероризъм, а само амок.

А и дори и аз вече се обърках – от пет години насам Путин пада ей сега, след няколко часа, свалят го, натикват го в затвор, а пък тоя изверг не само си стои на власт, ами има наглостта и да си вдига рейтинга. С такова геополитическо танго Инджев всъщност е основен мотор на русофилията у нас. Най-мощното оръжие на путинската пропаганда. Всяко негово появяване по телевизията увеличава русофилите в геометрична проекция. Няма да се учудя, ако ден се окаже, че тоя образ е таен проект на кремълските подземия, които са го пуснали сред нас, за да прецаква стратегическата ни ориентация и да пикае върху нашия цивилизационен избор.

Хора, евроатлантици на повикване, бдете в нощта за такива прикрити путинисти, че редиците ни съвсем оголяха. Май да!

Share on Facebook