ПРЕВРАТЪТ В ТУРЦИЯ – ЛОШИ, ПО-ЛОШИ И ОЩЕ ПО-ЛОШИ НОВИНИ ЗА СВЕТА И БЪЛГАРИЯ

07/29/16 08:13
(http://asenov2007.wordpress.com/)

ПРЕВРАТЪТ В ТУРЦИЯ – ЛОШИ, ПО-ЛОШИ И ОЩЕ ПО-ЛОШИ НОВИНИ ЗА СВЕТА И БЪЛГАРИЯ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Диана/ Неуспешният опит за преврат в Турция засили личната власт на президента Реджеп Ердоган и добави още напрежение към и без това нелеката ситуация в региона. По-сериозните ефекти от случилото се предстои да се проявят, но резонен е въпросът има ли и какви са заплахите за българската национална сигурност в тази ситуация. С коментар по темата слушаме Пламен Асенов.

Когато на 16 юли светът осъмна с новината, че военният преврат в Турция е осуетен, мнозина не знаеха да се радват или да страдат. Раздвоението се дължи на противоречията, които съпровождат политиката на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, бивш кмет на Истанбул, бивш премиер в периода 2003 – 2014 година, и дълги години лидер на считаната за умерено ислямистка Партия на справедливостта и развитието.

След като през 2014-та Ердоган спечели президентските избори обаче, започна да става все по-ясно, че нищо умерено няма в неговите амбиции за постигане на еднолична власт и че те далеч надхвърлят правомощията, които конституцията му дава. Паралелно с това се засили и процесът на ислямизация в страната, нещо, което противоречи на заложения в конституцията светски характер на държавата.

Още от времето на Ататюрк именно армията е задължена да брани този светски характер и тя на няколко пъти прави точно това. Само за последните 50 години турските военни извършиха четири успешни преврата, при които с бързи и решителни действия взимаха властта, упражняваха я до овладяване на ситуацията и я предаваха доброволно на цивилните политици. Изглежда възможността тази схема да се реализира за пети път, тормози Ердоган през цялото време, докато е на власт. По-рано той двукратно направи чистки сред висшите военни, като се позова на информация за уж готвени от тях преврати срещу „демократично избраната от народа законна власт”. И в двата случая обаче пред съда обвиненията срещу генералите се проваляха с гръм и трясък.

Третият път бе сега, в нощта на 15 срещу 16 юли и тук вече, поне на пръв поглед, е налице не хипотетичен заговор, а истински опит за преврат, придружен със съответния екшън, стрелба и жертви. Въпреки това, мнозина наблюдатели изразяват съмнения, че заговорът е най-малкото контролиран, ако не и стимулиран, от специалните служби, верни на президента Ердоган. Така или иначе обаче, факт е, че още на следващия ден след преврата в Турция, сякаш по предварително подготвени списъци, започнаха страховити чистки, които някои сравняват с онези, извършени от Сталин през 30-те години, след инспирираното от самия него убийство на ленинградския партиен лидер Сергей Киров.

В случая говорим не само за прочистването поне на една трета от генералите в армията, които са вече арестувани или уволнени. Става дума за засегнати по един или друг начин може би около сто хиляди души държавни служители, сред които над 3 хиляди съдии и прокурори, 40 хиляди полицаи, над 20 хиляди учители, поне 1 500 ректори и декани на висши учебни заведения, затворени са много вестници и телевизионни канали. Всичко това, разбира се, отваря огромна и болезнена рана в сърцето на турското общество, която дълги години няма да може да се затвори.

Оттук нататък вътрешните развития в Турция трудно могат да се прогнозират и самият Ердоган ще бъде принуден да задържа ситуацията с нови и нови репресии – а от този кръг, както се знае, има излизане, но няма изход.

Икономическото положение в Турция, доскоро просперираща страна с динамична икономика, тръгна надолу – турската лира падна рязко, кредитният рейтинг на страната се срина почти до нула, силно и пряко засегната е иначе цъфтящата сфера на туризма, под заплаха са отношенията на Турция с ключовите съюзници от САЩ, НАТО и Европейския съюз. В страната засега е въведено извънредно положение, суспендирано е и действието на Европейската конвенция за правата на човека, която е подписана от Турция. Като се позовава на призиви от улични тълпи привърженици, Реджеп Ердоган се кани да възстанови отмененото преди време смъртно наказание. Спешно се готви също текст на напълно нова конституция, която, смята се, освен че ще даде огромни правомощия на президента, може да разруши светския характер на турската държава за сметка на чувствително засилване на религиозното ислямско влияние.

Всичко това са лоши, още по-лоши и изключително лоши новини както за света, така и за България. Най-непосредствена опасност за страната от тази ситуация би се появила, ако по една или друга причина, Ердоган влезе в остър конфликт с Европейския съюз и откаже да спазва постигнатото неотдавна споразумение за бежанците. Той може да пусне огромни маси хора да тръгнат през преките европейски граници към Европа, а тези граници са две – българската и гръцката.

Не знам точно в каква степен подобен поход е опасен за Гърция, но мисля, че този път и тя трудно ще се справи с едно ново преселение. Съвсем сигурен съм обаче, че за бедна България с нейните безкрайно неефективни институции и като цяло нетолерантно общество, подобно развитие може да бъде убийствено.

Един друг въпрос има, който засега тук не се задава много, но е важен – каква е позицията по отношение на преврата и самия Ердоган, на онези стотици хиляди турци, изселници от България. Ако голяма част от тях се окажат засегнати от репресивните мерки в Турция, какво ще направи българската държава – ще си замълчи ли, ще ги защити ли, какво?

Не е ясно също дали в някакво по-далечно, но обозримо бъдеще, Ердоган поради едни или други съображения няма да повдигне някакви териториални или други претенции към България. Това само го споменавам като изключително крайна възможност – и не само с голата надежда никога да не се стига до подобно нещо, но и с ясното съзнание, че докато България е член на НАТО и ЕС подобно развитие е практически невъзможно.

Другият изключително важен въпрос е как ще се отрази на България фактът, че около и след неуспешният опит за преврат в Турция се наблюдава бързо сближаване в отношенията между Анкара и Москва.

Тези отношения бяха на практика замразени покрай сваленият през ноември руски самолет, а сега само за броени дни сякаш вървят към достигане на далеч по-високо ниво на приятелство и сътрудничество, отколкото когато и да било преди. Още в нощта на преврата Турция съобщи, че е арестувала хората, свалили руския самолет през ноември. Иранска агенция пък съобщи, че именно руското разузнаване е информирало президента Ердоган за готвения пуч.

Тази „размяна на любезности” се разви бързо в конкретни стъпки към сближаване. За 9 август например е насрочена лична среща между Путин и Ердоган в Русия, веднага се изтупаха от праха различни замразени икономически проекти като газопровода „Турски поток” и строителството на една ядрена централа, Кремъл побърза да вдигне ограниченията, наложени на руските туристи да посещават Турция. Нещо повече, заговори се дори за създаване на нещо като политическа ос, в която да се включат Русия, Турция и Иран.

Разбира се, Турция все още е член на НАТО и по тази линия ще бъде трудно да участва официално в състава на тази напълно непредвидима като политическо поведение тройка, но дали няма да станем свидетели и на още по-голям катаклизъм, дали покрай скандалите със САЩ и ЕС, които са в развитие, Турция на Ердоган да реши да напусне самия Северно-атлантически алианс. Или да бъде изгонена оттам – защо не, ако наистина откаже да спазва ценностите на свободния свят, които са базисни за останалите съюзници.

Всички тези и още много други подобни развития носят в себе си наистина тежки заплахи за стабилността на България и ни карат с тревога да следим развитията в Турция, за съжаление – без практически да можем да предприемем нещо реално, за да се предпазим.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com