Управлението  на обществените медии е важно за властта. По-неумелите политици направо искат политически контрол, но при наличието на медиен регулатор това вече не се практикува толкова често. При  действащото законодателство предпочитаният от управляващите избор на генерален директор  може да се осъществи само ако си осигурят  съдействието на регулатора: кадровите решения по закон са в неговата компетентност. Но по дефиниция медийният регулатор е независим.

Тъй като мандатът на генералния директор на БНТ изтича,  всички очакваха решението на регулатора: ще насрочи избор – или ще отлага, както подсказват   публикации без автор в медии,  близки до управляващите.  Второто.

Официално оповестената причина:    изработване, обсъждане и приемане на нови правила за избор на генерален директор на БНТ.  Причина или претекст? Второто.

Отлагането е заради правилата или нови правила се създават  заради отлагането? Второто.

За анализ на предлагания проект е важно да се знаят дефицитите,  които трябва да се преодолеят, и целите, които трябва да се постигнат. За съжаление мотиви към публикувания проект липсват. Ако потърсим мотиви – например в  протоколи №27/31 май 2016 година и  №28/7 юни 2016 на СЕМ:  според мнозинството членове досегашните правила  търпят „доста критики от страна на обществеността като непрозрачни“, „проблемните звена се свеждат до изискванията за подбор на кандидатите и процедурата за гласуване“, „процедурата на гласуване е непрозрачна и дава възможност за тълкувания на гласовете“.

Дадени са  пояснения за намеренията на регулатора и пред медиите:

„работна група ще предвиди всякакви възможни варианти при гласуването, например  какво ще става, ако двама членове от 5-членния СЕМ гласува за един кандидат, другите двама – за друг, а петият член е встрани“.

и още пояснения:

“Процедурата трябва да е направена така, че да предвижда всякакви възможни опасности и пречки относно избора. Мога да ви дам пример с разпределението на гласовете, така че да не може да се направи избор. Или събирането на кворум, когато някой го няма. Всички тези проблеми не са разписани в процедурата, а искаме да предвидим всичко, за да направим правилната сметка за лесната и прозрачната процедура по избор”

Сега към проекта. Видимо  намеренията не са осъществени,  подобни разпоредби няма.  Може да се направи и  подробен коментар – включително например защо не може да се предлага за обществено обсъждане по-строго изискване от записаното в ЗРТ, ако няма предвидена законодателна делегация – но тук ще се огранича до извода: няколкомесечната процедура за приемане  на нови правила не  намира оправдание  – и това е проверимо на базата на досегашните правила, заявените намерения и  публикувания проект.

Толкова по темата. Както става ясно, правилата са симптоматика, темата е  паралелната реалност.  

Goodreads има добра новина за четящите си потребители, а именно по-бърза и по-красива нова основна страница. През юли беше направена разработка на проекта в beta версия, но сега той ще е достъпен за потребителите от целия свят. На новата страница всеки ще може да намери заглавията, които обича, но това ще става по-бързо. Отис Чандлър...

Повече светлина и една идея повече прозрачност за истинското съзържание на вчерашния телефонен разговор между премиера на България и президента на Русия можем да видим на официалния сайт на руския глава Kremlin.RU. Ето какво виждаме и че...

Защо изобщо фаворитката на Москва за генерален секретар на ООН Ирина Бокова беше подкрепена от София? Нима не беше известно предварително, че тя е обречена на провал поради твърде “очевидната си бизост с Москва “ ( изразът е на авторитетното списание “Икономист”)?

Нима не знаеха за връзката на Бокова с Москва, която я доведе до върха на ЮНЕСКО след като дори скромният автор на тези редове посочи тази нейна “специфика” в многобройни свои статии и телевизионни коментари – например в книгата си “Течна дружба“  през 2011 и в интервю за Ню Йорк таймс от 23 септември 2009 г.?

Отговорът днес дава български политолог от Галъп интернешънъл- агенция, чийто български кло(у)н Андрей Райчев трудно може да бъде заподозрян в русофобия. Според Първан Симеонов  от същата агенция, Борисов вече открито завива към Русия.

На желанието на Борисов да угоди на Путин чрез кандидатурата на Бокова не можаха да устоят дори президентът Плевнелев и външният министър Митов. Това беше най-големият успех на руската пета колона в извиването на крилата на набедените от нея “ястреби” ( аз не съм такъв “ястреб”, каза по техен адрес Борисов, влезнал в ролята на Черноморски гълъб- интернешенъл). Да, българските власти са знаели какво ще случи, но въпреки това бяха принудени да се подчинят на волята на премиера.

Сега резултатът е налице: кандидатурата на ПЕТата колона пропадна на ПЕТо място въпреки агитацията на Борисов в нейна полза в писмо до ПЕТима десни западни лиреди и ПЕТициите на разни западни знаменитости. Получава се скорговорка  са сплетните на Путин:

Путин плет плете,

по три пръта преплита.

Плети, Путин, плети,

по три пръта преплитай!

Но не му излиза плетката на Путин. Получава се това:

“Гутериш продължава да води при гласуването за шеф на ООН, Бокова вече е пета 

Антониу Гутериш печели второ поредно неформално гласуване.

Португалецът Антониу Гутериш остава начело на кандидатите за нов генерален секретар на ООН след второто тайно предварително гласуване в Съвета за сигурност, съобщиха дипломати, цитирани от Франс прес, Ройтерс, Асошиейтед прес. Българският кандидат, генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, се нарежда на пета позиция.

Единайсет от 15-те страни членки са подкрепили кандидатурата на португалския експремиер и бивш върховен комисар на ООН за бежанците, две са били против и две – без мнение. На първия тур Гутериш получи 12 насърчителни вота и нито една бюлетина “не насърчавам”.

Бившият външен министър на Сърбия и бивш председател на Общото събрание на ООН Вук Йеремич се изкачва от трето на второ място, с 8 гласа “насърчавам”, 4 “не насърчавам” и 3 “без мнение”. Той е следван от аржентинската външна министърка Сусана Малкора, която скача от осмо на трето място (8/6/1).

Бившият словенски президент Данило Тюрк, който се бе наредил веднага след Гутериш на първото гласуване на 21 юли, сега заема четвъртото място (7/5/3). Генералният директор на ЮНЕСКО, българката Ирина Бокова отива от трето на пето място, със 7 бюлетина “насърчавам”, 7 – “не насърчавам” и един “без мнение”.

Любопитно е, че според сайта на Междунардната федерация на асоциациите за ООН почти същото е разпределението на гласовете (6/7/2) за Сърджан Керим – бившият външен министър на Македония, който е несравнимо по-неизвестен от един генерален директор на ЮНЕСКО.” ( Дневник)

Такива са предизвестените факти. Те отново ме връщат към въпроса защо София играе играта на Москва. Тя вече веднъж успя да наложи Бокова, която открито излъга в интервю за ТВ+ през януари, че през 2009 г. руският кандидат Александър Яковенко й бил силна конкуренция, макар истината да е, че той беше съзнателно пожертван като пешка в руската шахматна игра ( и възнаграден след това с престижния посланически пост в Лондон, вместо да бъде наказан за провала си), отпадайки в самото начало на състезанието. За целта Яковенко предложи на практика публичен подкуп от 20 милиона долара на ограниацията, ако бъде избран.

На Путин му се услади играта с Бокова и падането на Яковенко за “дузпа”. Реши да повтори номера и в покоряването на върха на ООН.

През 2009 г. Бокова беше едноличен и безалтернативен избор, наложен без каквто и да била дискусия в България от откровения агент за руско влияние в България Георги Първанов. Русия по онова време беше проявила агресия “само” срещу Грузия, която “прагматичният” Запад преглътна само с приглушено скърцане на нокти по ковчега на грузинската независимост, жертвана ритуално в името на добрите отношения с Москва.

През настоящата 2016 г. обаче, след ескалацията на русктаа агресия- този път (и) срещу Украйна, рецидивизмът на Кремъл най-после задейства някои механизми за самозащита на Запад. Шансовете на Путин да мами с пасивното съучастие на западния комформизъм рязко намаляха. Не и в София, както се видя, където проатлантическия на думи Борисов продължи делото на своя съзаклятник в подялбата на България между лявото и дясното Георги Първанов, възприемайки неговата роля в прокарването на руския интерес в противопоставянто на евроатлантизма.

Единственият въпрос е дали Борисов се подмазва на Путин от сърце ( защото душата му е в Русия, както пишеше в един американски дипломатически доклад от София, изтекъл в Уикилийкс) или го прави по задължение поради замивисимости, от които не може да се откачи, дори и да иска. Най-вероятният отговор е: Борисов го прави по задължение, слушайки сърцето си.

Има и още една “дребна подробност” от този грозен пейзаж във връзка с причината Бокова все пак да бъде пусната от Кремъл в невъзможнта надпревара. Това е възможността за разправа с противниците на петата му колона в България. БНТ вече даде първия инструктаж в тази посока, цитирайки свои източници, според които писмото на бившия български депутат Евгений Михайлов до дипломатите на държавите, участващи в гласуването за номинацията на нов генерален секратр на ООН било повлияло върху техните решения и поради тази причина Бокова е изпаднала на пето място. Ако е вярно, Евгений може да бъде обявен за най-влиятелния българин за всички времена- доста повече от Борисов, който пише безпомощни писма до западни лидери, които явно не му обръщат внимание, но пък се съобразяват с колегата ми ( по критична позиция спрямо Бокова) .

Косвено потвърждение за опасенията, че провалът на Бокова ще бъде приписан на “предателите”, т.е. на противниците на петата колона на Путин в България, е пълният неутралитет в тона на медиите, които досега си позволяваха критично цитиране на факти за шансовете пред нея да оглави Световната организация. Острието на кампанията в полза на руската фаворитка БНТ, повтарям, дори се отличи с глупавата интрига да припише на един български гражданин вината за предизвестената катастрофа на Бокова. Изведнъж и малкото медийни трибуни, дръзнали да се усъмнят в непобедимостта на Бокова, се снишиха тъкмо днес, когато собствените им съмнения се потвърдиха зрелищно.

Тук никой не иска да стане мишена на отмъстителността на путинофилите. В тяхната класация като мишена на очерняща кампания Евгений Михайлов вече зае първото място. Да се готвят и останалите, които мислят като него.

Share on Facebook