08/10/16 18:50
(http://patepis.com/)

Гинес и Джеймисън – светите ирландски братя (Ирландия)

Днес Стоян ще ни води до Ирландия – и двете

Приятно четене:

Гинес и Джеймисън – светите ирландски братя

Ирландия

Познавайки някои глобални алкохолни марки с произход от Ирландия тази страна отдавна беше на мерника ми за посещение. Един приятел започна временна работа в столицата Дъблин и така взехме решение да го посетим. Проверихме и се оказа, че има директни полети от Букурещ дотам на известна ирландска нискотарифна авиокомпания.

При организацията на това пътуване малко ни гонеше каръка – само две седмици след като взехме билетите се оказа, че същата авиолиния започва полети и от София до Дъблин през късната есен.

Вече бяхме взели пропуските за навръх 24 май и тогава се оказа, че племенникът ми ще празнува абитуриентския си бал тогава, а аз съвсем бях забравил. Отново промяна – добре, че намерих евтини билети със същата компания от София през Лондон до Дъблин. Всичко вече беше планирано.

Отпразнувахме подобаващо абитуриентския бал и вечерта потеглих за Изумрудения остров или другото името на Държавата на детелините. Още на летище София приятелите ми се обадиха, че вече пият бира в Дъблин (те пътуваха през Букурещ). Пренощувах на летище Станстед в Лондон, но честно казано няма никакви удобства и е тегаво преживяване.

На сутринта, след почти 50 мин. полет от Лондон се оказах в модерното летище на ирландската столица

Дъблин

Автобусът пристигна за 50 мин. в центъра на Дъблин заради засиления трафик. Намерихме се с моите приятели и веднага започнахме обиколка на града. Столицата на Ирландия е с население от около 1,2 млн. души, но създава впечатление за още по-голям град, а цялата държава е населена от около 5 млн. човека.

Веднага ми направи впечатление, че всички надписи са изписани и на ирландски, който е официален език, но местните почти не го използват. Говори се само в някои по-малки населени места, но се изучава задължително в училищата. Тази година държавата празнува 100 г. независимост от Великобритания и много събития и изложби са посветение на това из целия град.

Първото ми впечатление беше за много туристи от цял свят, което беше логично имайки предвид огромната ирландска емигрантска общност, която живее извън страната. Някои твърдят, че повече ирландци живеят в САЩ отколкото в самата Ирландия. Парковете са изпълнили целия град с безупречни зелени поляни. Дъблин се обикаля пешеходно доста бързо. Веднаха се вижда, че огромна част от туризма се дължи на местните пъбове, които сервират многобройни марки местни бира и уиски. Разбира се, музеите на Гинес и Джеймисън са задължителна спирка за всеки турист. Интересното е, че в домът на Гинес нищо не се споменава за Книгата на рекордите. Отбихме се и в най-старата кръчма на Дъблин за няколко пинта бира.

Вечерта се разходихме до друг легендарен

пъб The Temple,

където отново дегустирахме местната пенлива течност в компанията на туристи от цял свят вкл. и други българи. През последните години Дъблин се оказва предпочитано място за европейските централи на редица американски технологични гиганти, което води много чужденци в града.

На следващия ден нашите домакини решиха да ни разходят из страната и тръгнахме на север. Първо посетихме

Howth

което е крайбрежно градче близо до Дъблин и е известно с тюлените които посрещат рибарските лодки в очакване на храна. След това се разходихме в средновековния замък на семейство Талбот (Malahide Castle) и най-вече в безупречните му градини. Потеглихме на север и

преминахме на територията на Северна Ирладния,

която е част от британската корона. Очакванията ми бяха надминати и бях приятно изненадан от видяното. Бях чел за ИРА и разделението между двете Ирландия, но всичко се оказа, че е в историята. Само тук-там можеш да видиш надписи, които напомнят за историческите събития.

Бушмилс, Bushmills BT57, Великобритания

Стигнахме най-северния край на острова и се отбихме до

родното място на уискито Бушмилс т.е. едноименното градче.

След това продължихме към

Giant`s Causeway

– около 40 000 базалтови скали в правилни форми подобни на профил на молив създадени от вулканична дейност. В близост има модерен туристически център, който се посещава от многобройни туристи през цялата година. Въпреки, че е обект на ЮНЕСКО ирландците са построили перфектен асфалтов път до самите скали, което в България щеше да предизвика вероятно протести на Орлов мост и правителствена оставка. Мястото си заслужава въпреки, че пътуването дотам не е малко от Дъблин.

На връщане се отбихме в столицата на Северна Иралндия –

Белфаст,

която ни хареса със своята подреденост и зеленина. Видяхме замъка на Белфаст с прекрасна гледка към града, който сега е хотел.

Минахме покрай интерактивния център, който разказва историята на кораба Титаник – построен в същия град. Очевидно столицата успяваше да изкара добри пари и от тези иначе трагични морски събития.

Накрая видяхме и

парламента в Белфаст (Starmont Estate)

– впечатляваща сграда с още по-красива градина около нея. През цялото пътуване разминавахме тучни зелени ливади с овце и крави.

Късно вечерта се върнахме в Дъблин и след кратък сън потеглихме за София през Букурещ, което се оказа едно мнооого дълго пътуване в дъждовния майски ден.

Не търсихме да видим трилистна детелина – символа на Ирландия, но със сигурност извадихме късмет със слънчевото време и отпразнувахме чудесно 24 май със светите ирландски братя Гинес и Джеймисън, както и с техния братовчед от Бушмилс в северната част на острова

Автор: Стоян

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Ирландия – на картата:

Ирландия