ПУТИН И ЕРДОГАН – НАЧАЛОТО НА ЕДНА ПРЕГРЪДКА С НЕПРЕДВИДИМ КРАЙ

08/12/16 10:42
(http://asenov2007.wordpress.com/)

ПУТИН И ЕРДОГАН – НАЧАЛОТО НА ЕДНА ПРЕГРЪДКА С НЕПРЕДВИДИМ КРАЙ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ С посещение на турския президент Реджеп Ердоган в Русия започна затопляне на отношенията между двете страни. В какво се изразява и докъде се простира то, кого и как ще засегне – темата обсъждаме с нашия политически наблюдател Пламен Асенов.

– Пламен, през ноември Турция свали руски СУ-24 и отношенията на Москва с Анкара замръзнаха. Във вторник обаче Ердоган посети Русия и нарече Путин „скъп приятел”. Какво се промени междувременно, та се стигна до такъв рязък обрат в отношенията?

– Преди месец в Турция имаше опит за преврат, Фили, това бе вододелът. Ердоган си изми ръцете за руския самолет, като арестува хората, които го свалиха и ги обвини за участие в преврата. Междувременно има информация, че Анкара е предупредена точно от руското разузнаване за готвения пуч. След него Путин пръв се обади на Ердоган да го подкрепи и то без да обели дума за нарушените човешки права при потушаването му, както направи Западът. Сигурно затова пък сега не Брюксел и Вашингтон, а точно Москва, е първата столица, която Ердоган посещава, след като овладя ситуацията.

– Все пак, Пламен, превратът е поводът за затопляне на отношенията, но какви са причините?

– Много са променливите в руско-турското уравнение, Фили, например икономиката. Русия, която разчита основно на приходи от енергийни суровини, е в криза. Сред причините са западните санкции заради агресията в Украйна. Те засягат достъпа на руския бизнес до кредити и до технологии за разработка на нови находища. Всъщност точно технологичната изостаналост на Русия е друга причина за кризата. Руснаците нямат налична суровина, за да захранят например голям тръбопровод до Китай. Новите им находища са на трудни места, там руските технологии не работят, но напредналата западна технология е под забрана. Трети фактор е липсата на пътища, по които Русия да стигне до нови клиенти. Кремъл години наред се опитва да заобиколи Украйна от юг, през Черно море, но не успява по различни причини. Четвърти фактор е спадът в цената на горивата на световния пазар. На този фон влошените отношения с Турция, сериозен доставчик на евтини хранителни стоки, а в същото време голям потребител на газ, създават допълнителни трудности за Москва. Тя дори не потърси заместник на този партньор, защото такъв няма. От другата страна пък турската икономика, макар силна и динамична, също усети удар от конфликта с Кремъл. Пресъхна милионният поток руски туристи, производителите и търговците на храни усетиха липсата на огромния и непретенциозен към качеството руски пазар. Всичко това трябва да се отчита, Фили, когато говорим за бързото затопляне на руско-турските отношения.

– В същото време, Пламен, в политически план интересите на двете страни не съвпадат така еднозначно, но засега май противоречията са оставени настрани, така ли е?

– Така е, Фили, но с известни уговорки. На пръв поглед – да, Турция е член на НАТО, а за Русия НАТО е основен враг. Турция е кандидат за ЕС, а основна политическа цел на Кремъл е да се разбие единството на Евросъюза, включително до пълен разпад. Да, Турция смята Башар Асад за основен враг и настоява, че мирът в Сирия минава през неговото падане от власт, докато за Русия Асад е основен съюзник в Близкия Изток. И – да, Турция смята кюрдската ПКК за терористична организация и прави всичко, за да я укроти, докато Русия, още от съветско време, е главен фактор за създаване и развитие на тази организация. Това са на пръв поглед наистина непреодолими противоречия, Фили, но в момента те се загърбват или по тях са намерени решения, които все още не са известни на широката общественост. А може и никога да не станат известни, може да си останат като тайни клаузи към някакъв договор, за които да съдим – или да гадаем – само по вторичните политически рефлекси. Например още на втория ден след срещата Путин-Ердоган, турският външен министър Мевлют Чавушоглу каза, че Турция може да напусне НАТО. Доколко сериозно е това или е просто о пит да се извият малко ръцете на западните партньори, засега е неясно – но изявлението е показателно за това, което говоря – непредвидимостта на ситуацията.

– Добре, Пламен, но как е възможно това? Ако не Русия, то поне Турция е страна, в която има силно обществено мнение, журналистиката също е на ниво…..

– Напоследък, с утвърждаването на Реджеп Ердоган на върха в Турция, Фили, нещата не са същите. Особено се промениха те след опита за преврат. Той даде повод на турския президент да се разправи с голяма част от политическите си противници и да притисне силно както гражданското общество, така и медиите. Мнозина, включително европейски наблюдатели, съвсем погрешно говорят сега за опасност от ислямизация на Турция. Това е далеч от истината, истинската опасност е от налагане там на едва прикрита с демократични дрешки еднолична диктатура, нещо, което твърде много прилича на руския модел на управление при Путин. Бъдете сигурни, че в това начинание Ердоган няма да дели властта си с когото и да било, най-малко с имамите. Той няма да им даде повече възможности, отколкото им даде досега, докато ги използваше за възхода си към върха. Така че ситуацията е особена, Фили. Когато говорим за отношенията Русия-Турция, всъщност говорим за отношения между двама непредвидими диктатори. Затова не бива да ни учудва никаква постигната между тях договорка, колкото и неприемлива да изглежда тя на нормалното западно съзнание, свикнало нещата да следват определена политическа логика. Ако утре Турция откаже на западните съюзници достъпа до базата Инджирлик за удари в Сирия, не бива да се учудваме. Ако скъса отношенията си с ЕС и пусне мигрантите отново да щурмуват Европа, не бива да се учудваме. Ако Русия предаде Асад, но с помощта на Турция наложи друго свое протеже начело в Сирия, не бива да се учудваме. Ако Русия, Турция и Иран създадат нова ос на злото, като се обединят срещу демократичния и силен, но колеблив Запад, не бива да се учудваме. А най не бива да се учудваме, Фили, ако новото руско-турско приятелство има твърде лоши последствия за България.

– Пламен, това са стъпки в неизвестното. Нека видим обаче известното – за какво се разбраха Путин и Ердоган на срещата си тази седмица в Санкт-Петербург?

– Разбраха се да станат отново близки приятели; да се върнат чартърните полети до Турция и да отпаднат ограниченията руски туристи да почиват в страната; да отпаднат усложненията за внос на турски стоки в Русия; да започне бързо строеж на газопровода „Турски поток”; вече е взето и политическо решение точно Русия да построи в Турция отказаната по-рано ядрена централа „Аккую”. Според самия Ердоган, намеренията са стокооборотът между двете страни в скоро време да достигне 100 милиарда долара. Това е известното засега, Фили. Личи си, че Ердоган е доволен, а на Путин не му личи, но предполагам, че е дори по-доволен. Кой обаче в действителност ще плати цената на подновеното руско-турско приятелство и особено за онова, което все още не ни е известно за неговия обхват и измерения, предстои да видим вероятно още в близките месеци. При това предполагам, че гледката няма да е особено приятна.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com